07.12.2008 г.
      неделя

     ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА

                                  и

    ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ в БЪЛГАРИЯ,

    ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗБОРИ през  2009 г.,
    ВЛИЯНИЕ и ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪЗМОЖНОСТИ
                                     на
          ПОЛИТИЧЕСКА  ПАРТИЯ  ГЕРБ   

                                          Анализ

                                              на

                    Академичен изследователски център

                        „ОБЩЕСТВО и ПУБЛИЧНОСТ”

                         Професор д.ф.н. Здравко  Дунов

                Световната  финансова  криза,  започнала в САЩ и оттам инвазирала  в целия свят, включително  в  Европейския съюз,  внася  елементи  на  дестабилизация и в българската  финансово-икономическа   система.

                 Каква е същността на финансовата криза, къде са нейните корени, с какво тя застрашава САЩ,  Европейският съюз и по-конкретно  България?  

                  Въпросът беше публично формулиран във вестник „Ню Йорк таймс” от  тазгодишният  лауреат на    Нобелова награда  по  икономика Пол Кругман - професор по икономика в университета „Принстън”.  А  ето  и неговият  отговор:

                „ Детайлите на  кризата могат да бъдат невероятно сложни, но основата на проблема е съвсем проста. Избухването на жилищният  балон доведе до големи загуби за всеки, който  е  купил  имоти  чрез  ипотечно  плащане.

                   Тези  загуби оставиха  много финансови  институции с твърде много дългове и твърде малко капитал, който  да  удовлетвори  икономическите нужди.

                  Пострадалите  финансови  институции се опитаха  да се справят с дълговете си като  увеличат капитала си, продавайки имоти.  Това  обаче  доведе до сваляне на цените на имотите,  намалявайки капитала им още повече.

                Какво  може  да се направи за спиране на кризата? Помощта  за притежателите на имоти, макар и да е желателна, не  може  да предотврати големите загуби от заемите.  Освен  това  ефектът от подобно действие ще бъде много бавен,  за  да може  да помогне  в настоящата паника.

                Естественото нещо, което може да се направи, за  да се избавим от проблема с недостатъчния финансов капитал /както и решението, което е вземано при много подобни предишни кризи/,  е  да накараме правителствата да осигурят финансовите институции с повече капитал, а в замяна да получат дял от собственост.

                Този вид на временно частично национализиране,  което  често  се определя като „вливане на капитал”, е решението  на кризата, подкрепяно от много икономисти.”

                 В  целия свят финансовата криза прониква и удря най-силно там, където са раздадени инвестиционни кредити,  обезпечени   срещу   крайни потребителски продукти със  силно  завишени прогнози за бъдещите им  реални пазарни  цени.

                 Тогава,  когато се инвестира в икономически проекти,  базирани върху екстраполиране на тенденцията за постоянен ръст  на  цените,  винаги се достига до една бифуркационна, неопределена и  рискова  пазарна точка.     

             ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА

             ОБСТАНОВКА в БЪЛГАРИЯ

                                     в

        КРАЯ  на 2008 г. и НАВЕЧЕРИЕТО на 2009 г.

                   Достигна ли световната финансова криза до България? В определен смисъл и в определена  степен достигна,  разбира се, това е просто  неизбежно. Какви са обаче нейните действителни измерения?

                  У нас,  май както винаги, ставащото по  света не  се отразява по адекватен начин. Дълго време правителството, лично министър-председателят Сергей Станишев и  финансовият министър Пламен Орешарски твърдяха, че ще останем незасегнати от кризата. Петър Димитров даже приказваше, че трябва  да печелим от тази криза.

                   От средата на месец ноември пък става точно обратното – всичко по света и всички неблагополучия в държавата,  като се почне от политиката и се свърши с бизнесът, започнаха да се прехвърлят върху световната финансова криза

                  Вижте  само какви приказки говори същият този министър Петър Димитров, който  ни учеше как да печелим от световната криза. Кризата в САЩ, плиткоумно заключава той, направи Барак Обама Президент на САЩ,  но  няма  да направи Бойко Борисов министър-председател на България.

                   Всеизвестно е, не подлежи на никакво съмнение,  че  България  вече  година и половина  се управлява  от правителство  и парламентарно  мнозинство,  които  не изразяват актуалната  политическа  воля  на българската нация.

                  И  трите  партии,  които  влизат  в  състава  на управляващата  трипартийна  коалиция,  преживяват  драстичен  и,  което  е  още по-важно,  ОКОНЧАТЕЛЕН срив  на подкрепата и доверието в тях.

                  Макар и тихо,  НДСВ  залязва и  е  на  път  да  изчезне  от  политическия небосклон. Това  е  политически  факт,  който не трябва  да  се оценява  еднозначно. Тази партия би  могла  и  занапред да играе ролята  на един КОСВЕН дясно-центристки партньр,  потребността от който  може  да  се окаже  необходима

                   Проблемът  е  в  това, че  нейната  управленческа  коалиция с БСП и ДПС окончателно  я  дискредитира в очите на огромното  мнозинство  български  граждани, а  при  положение,  че влезе в следващият  парламент,   царят  и НДСВ ще искат да бъдат и в правителството, а това е – поне засега - неприемливо за една партия като ГЕРБ например.

                   Публичният авторитет както  лично  на  Ахмед  Доган,  така и на неговата партия ДПС, буквално  се сгромолясаха в очите на гражданското  обществено  мнение. 

                  Доган  и ДПС ще  запазят една  твърда избирателна подкрепа в  размер на  около 300.000 гласоподаватели, но  това  ЗАСЕГА не представлява политически факт, който да предизвиква  тревога САМ по  СЕБЕ си.

                  В  никакъв  случай съвкупността  на  тези гласоподаватели с гласоподавателите на БСП не  може  да достигне величина, даже приблизително доближаваща   се до парламентарно мнозинство.

                   Нашият  анализ води  към  извода,  че в  хода  на предизборната  кампания  за опозиционните  партии,  може  би  най-силно   това  важи за  ГЕРБ,  не би  било  ефективно   да  влизат в теоретико-идеологически полемики с Доган и ДПС.

                   Спрямо  ДПС със  сигурност най-ефективен би бил предизборният  подход, който препраща оценката  за управленческите практики на ДПС и лично  на Доган към разпоредбите  на   закона,  който  следва  да  бъде равнопоставено  и безкомпромисно  прилаган  към  всички  български  граждани.

                  На  този етап  е  много  рано да се разчита,  че  общополитическата  критика по  отношение  на Доган  и  ДПС може  да  бъде рязко  и  национално  полезно  разграничена от спекулациите  с  етническата карта,  които  неизбежно се появяват при такава  критика. 

                  ЗАКОНЪТ  и  ЗАКОННОСТТА, това  според  нас  е печелившият  акцент,  върху  който  е  добре  да се  набляга винаги, когато става дума за оценка на управленческите практики на ДПС.

                  БСП прави никога  неправени досега  опити да се   закрепи на едно  печелившо за нея електорално равнище.  Обективно погледнато,   това  са пропагандни  илюзии,  които  са  обаче  съзнателно подхранвани от върхушката на тази партия и от користни  манипулатори на общественото мнение.

                 През  месеците септември,  октомври  и ноември сътрудници на Академичен изследователски център „ОБЩЕСТВО и ПУБЛИЧНОСТ”  проведохме КАЧЕСТВЕНО социално изследване, в процеса на което бяха детайлно сондирани, класифицирани и обобщени експертните оценки на  50 /петдесет/ човека  с  високо образование,  стабилна  социална позиция и различаващи се политически убеждения и нагласи.

                  Проучени,  съпоставени  и сравнени бяха публично оповестените резултати на всички изследователски центрове и агенции за изучаване на общественото мнение.

                  На  ежедневно наблюдение поставихме възлови телевизионни  и радио  предавания,  публикациите в националната преса и част  от интернет-комуникациите.

                 Разговаряхме с членове на ръководствата и с влиятелни партийни активисти на  основните политически партии.

                Изводите, до които достигнахме, в  основни  линии  могат да се формулират така:

1.     Трипартийната управляваща коалиция разполага със съвкупната подкрепа на  около  30% от  българските граждани, които  активно  участвуват в политическия живот и възнамеряват да гласуват.

2.     Партия „Атака” стабилизира своята избирателна поддръжка на около 7-8%.

3.     Съвкупната подкрепа за СДС, ДСБ и всички малки  десни партии е в границите на 10-12%. Ако  СДС и  ДСБ направят ПРЕД-изборна коалиция,  те със  сигурност влизат в следващия парламент; ако се явявт  поотделно, всички десни партии ще  чакат резултата от изборите до последния момент.

                     ПОЛИТИЧЕСКА  ПАРТИЯ  ГЕРБ –

                        ПОЛИТИЧЕСКО  ВЛИЯНИЕ

                                                и

                   ПОЛИТИЧЕСКИ  ВЪЗМОЖНОСТИ

          През последните две години Бойко Борисов и политическа партия  ГЕРБ фокусират надеждите  за промяна от европейски тип в България на мнозинството български граждани.

         Партията  ще участвува  самостоятелно на евроизборите и на парламентарните  избори.

         Към  настоящия момент, в края на 2008 г., политическа партия ГЕРБ може да разчита на  44-46%  от гласовете на активните български избиратели. Такъв обективно възможен резултат плътно я приближава до нейната цел за абсолютно парламентарно  мнозинство и получаване на конституционно  право за съставяне на  самостоятелно  еднопартийно правителство.