Постинг
17.06.2009 19:27 -
СИМЕОН ДЯНКОВ: ЕТО ВАЖНО ИНТЕРВЮ...
17.06.2009 г.
сряда
СИМЕОН ДЯНКОВ: ВАЖНО ИНТЕРВЮ...
Симеон Дянков: Кризата в България все още не е достигнала своята дълбочина
Какво още можем да очакваме от финансовата криза? Какво ще завари следващото правителство от икономическа гледна точка и какви трябва да бъдат първите ходове за изход от финансовата ситуация? Какво предлага политическа партия ГЕРБ и кои ще са нейните основни приоритети в евентуално следващото управление? На тези и други въпроси даде отговор в интервю за Агенция „Фокус” икономическият експерт от екипа на ГЕРБ и главен икономист по финансовите въпроси и частния сектор към вицепрезидента на Световната банка Симеон Дянков.
Фокус: Кои са държавите, които до момента се справят с кризата най-добре, за кои може да се определи, че се справят най-зле и къде в тази класация се намира България?
Симеон Дянков: Започвам от региона. Държавата, която най-добре се справя в момента с кризата, е Словакия. Те успяха да влязат в Еврозоната от началото на януари. Те просто искаха да влязат, не специално заради кризата. Те са една от държавите, като България и Чехия, които за няколко години подържаха излишъци. Точно заради това те всъщност нямат този процес, който стои пред България, дали след като влезем в еврото, ще успеем да си запазим валутата. Там, за разлика от другите държави в региона, чуждестранните инвестиции не само че продължават да пристигат, а даже и се увеличават. Защото всеки гледа региона и си мисли къде има най-голяма стабилност и реално Словакия е държавата с най-голяма стабилност, заради влизането на еврото. Словения е другата държава, която по същия начин има излишъци и е в еврото от миналата година. Тези са най-добре. Следва ги Чехия, която показва, че ако имаш стабилна икономическа политика, това помага. Защото икономическата им политика е много стабилна и преди време също си направиха антикризисни мерки и които бяха точно този тип, които тук аз предлагам. Това са: намаляване на социални осигуровки, кратки инвестиционни проекти и дългосрочни инвестиции в образованието. Чехия според мен ще мине кризата без договор с МВФ и може още от началото на следващата година ще тръгне навън. Полша също се справя добре. Те бързо влязоха в гъвкав договор с МВФ, който им помага много, защото там също няма въпрос за стабилност на валута. Полша според мен също ще мине през кризата в сравнително добро състояние. Останалата част на нашия регион е не в толкова добро състояние. Тепърва ще видим къде ще са следващите удари. От световна гледна точка почти всички държави в Западна Европа са навлезли в кризата в дълбочина. САЩ ще започнат да излизат в началото на следващата година, но там се направи доста като антикризисни мерки, които вече започват да работят. В Латинска Америка е по-лошо, отколкото се предполагаше. Там има доста правителства, които както тук, казваха ние сме извън кризата, ние не сме част от тази криза. Внезапно се оказа, че Аржентина, Бразилия, Колумбия, Чили всъщност са много афектирани от кризата.
Фокус: Ако правилно съм Ви разбрала, България е някъде по средата към момента и влизането ни в еврозоната ще е положителна стъпка към излизане от кризата?
Симеон Дянков: Ще е много положителна стъпка. Но влизането в еврозоната ще стане най-рано след година-година и половина. През това време непременно трябва да се направят и други неща. Но иначе – да, това е положителна стъпка. Тя е задължителна. Каквото и да се прави, това трябва да стане и там няма въпрос. Но другата част, която за мен е най-важна, е да не се позволява безработицата да расте. Тя ще расте, но да не се позволява да мине 10%. Това, ако стане, част от тази безработица става хронична и след пет години ние ще имаме пак сравнително голяма безработица, както и в България сме го видели след 1997 година, и сме го видели по света. Според мен, ако икономическата и финансова политика на едно ново правителство трябва да се обобщи, то само две неща трябва да се правят – влизане в еврозоната на всяка цена и всички мерки, които са бързи за запазване на работни места. Всичко останало е интересно, но е втора ръка. Веднъж като се загуби едно работно място, са необходими 3-4 години за неговото възстановяване. Ако веднъж започне да расте безработицата, дори и следващата година да започне да расте икономиката и да тръгне нагоре с експортни мерки, ние ще загубим четири години. Краткосрочните антикризисни мерки са намаляване на осигуровките и това да се плаща от държавния бюджет. Това ще е допълнителна тежест на държавния бюджет, но от друга страна така ще се успее да се запазят работни места. Аз съм изчислявал, че ако се намалят осигуровките с 5%, то около 100 000 работни места могат да се запазят. Иначе си представете, че ако 100 000 безработни излязат от икономиката, това колко ще струва на държавата. Така че това според мен е номер едно – може да стане лесно и за седмица. В Западна Европа почти всяка държава това го е направила.
Освен това не бива да се правят големи инфраструктурни проекти, какъвто е най-общо казано плана „Станишев”. Той казва, че ще се влеят 6 милиарда евро в магистрали. Това и в България и по света не е добра мярка. Защо? Защото това отнема време – година, две три докато се напишат проектите, докато се приемат, докато се организират. До тогава ние или ще сме в дълбока криза или кризата ще е минала. Вместо това трябва да се правят по-краткосрочни проекти, които за три-четири месеца могат да влязат хора, особено от строителството. Това означава примерно подобряване, построяване на детски площадки, здравни заведения. Това помага особено на строителния сектор. Друго важно нещо е запазването на рейтинга на България. Ако той падне дори с една част, то това ще увеличи цената на заемите на чуждестранни банки към български банки с около 2%-3% пункта. Те като го минават тук върху кредитите, не го увеличават само с толкова, а поне с пет процентни пункта. И така внезапно кредитите, които вече съществуват ще се увеличат с 5%. Това е огромно увеличение, ако трябва да се плаща.
Според мен трябва да влязат повече инвестиции – особено в образователната система. Вместо те да стоят безработни, те могат да се преквалифицират. Около 12 000 души в България получават степен бакалавър, но не магистър. Ако тези хора излязат в момента на трудовия пазар, няма да си намерят работа. Ако останат за още една година в университета, ситуацията може да е много по-добра. За съжаление тези инфраструктурни мерки не са антикризисни.
Фокус: Според икономическата програма на ГЕРБ какви законодателни промени или предложения са предвидени?
Симеон Дянков: Готви се един пакет, който сигурно ще се казва нещо от сорта „Пакет за стабилност”, в който ще има около 15 и 30 различни идеи в областите на икономиката, финансите и образованието. Една част от тях ще бъде запушване на течове в бюджета. Примерно тази идея за свързване на информационните системи на митниците и данъците, което може да се направи в период на два месеца. За това дори не трябва закон, това е вътрешно занятие в Министерство на финансите, което ще помогне с между 600 милиона и 1 милиард лева на годишно ниво. Има може би още около 10 неща, които реално не са икономическа политика. Те просто са като видиш къде е бюджета, като видиш на фона на други държави къде не събираш достатъчно, по различните министерства и агенции ще се направят нужните промени. Ако всичко това стане, тези мерки възлизат някъде на 3 до 4 милиарда лева. Тези пари ще бъдат спестени. Това са общо взето първите неща, които могат да се направят, за да се подържа бюджета, заедно с тези мерки за намаляването на осигуровките. Те макар, че струват нещо, пазят хората да не влизат в безработицата. Също така намаляване на първоначалния капитал на новите фирми до едно евро от 5000 лева, за да могат тези пък, които останат безработни да започнат някакъв бизнес и да се прехвърлят от другата страна. Има още доста мерки, но те могат да се обобщят в три насоки. Едната е бързото запазване на работни места, създаване на бюджета общо взето и запазване на съществуващия, третата насока е дългосрочни политики в сферата на образованието и здравеопазването.
Фокус: Предвидени ли са някакви укрепителни програми за важни отрасли в икономиката?
Симеон Дянков: Не. Да се правят програми отрасъл по отрасъл предполага, че отраслите, които в момента съществуват, са отраслите за в бъдещето. Но това не е така. Някои отрасли ще станат много по важни в бъдещето, някои ще станат по-малко важни. Има някои политики, които ще помогнат на някои отрасли повече от колкото на други. Кратките инвестиционни проекти в училища, детски градини, спортни съоръжения ще помогнат на строителния сектор. Промените в митниците и информационната система на митниците ще помогне доста на зеленчукопроизводителите, на текстилните фирми, алкохола и цигарите, защото там са големите контрабанди. Макар, че няма директни политики сектор по сектор, реално някои от тези идеи ще помогнат много на определени сектори, които в момента страдат. Аз се срещам в последно време с много бизнес организации и това, които ще помогне много е връщането на ДДС в период на един месец. Това е в програмата и не само в програмата – сега го допълваме с идеята, ако това не стане по някаква причина за един месец, държавата общо взето плаща един вид лихва на това, което е задържала повече. И това се вижда в момента в бюджета се вижда примерно до края на април, че държавата дължи над три месеца ДДС 620 милиона лева. Един вид се получава така, че бизнесите кредитират държавата за средносрочни кредити над три месеца 620 милиона. Които не са в бюджета, не се показват като дефицит, а реални са точно това и то трябва да се изплати. И ДДС, ако се плаща бързо, всъщност това е най-бързото финансиране на малки и средни предприятия. то ще помогне особено и на сектор транспорт, защото той зависи много от този бърз оборот.
Фокус: Като се обърнем назад кои са най-големите икономически грешки на властта през последните години?
Симеон Дянков: При антикризисните програми трябва да действа бързо и да се мисли не само, че ние предлагаме бързо неща, а че нещата, които ние предлагаме могат да станат бързо. От тази гледна точка, дългосрочни инфраструктурни проекти са просто несмислена антикризисна мярка. Според мен вместо тази насока да се говори за магистрали, макар, че те са необходими за държавата и трябва така или иначе да се построят, вместо това трябва бързите мерки да са наистина бързи.
Кризите се различават от добрите икономически времена по две неща. Първото е понеже икономиката спада. Но второто, понеже икономиката пада, някои икономически актьори почват да се паникьосват и почват да правят неща, които допълнително усложняват положението на цялата икономика. Заради това по време на криза трябва да се действа много бързо и най-общо казано, кризата заради паниката изглежда и тръгва на много по-зле, отколкото реално е. От другата страна правителството трябва да прилага обратното на паниката – още по-добър ред, още по-бърз ред. И той, ако не се вкара бързо, правителството каквото и да прави, то винаги върви зад кризата. Нещо излиза – правителството реагира, след това нещо друго излиза и така. Ако влезеш е този тип на поведение, както Латвия в момента, то там няма спасение. Трябва правителството отначалото да направи такъв ред с влизане на пари от фондове, така че кризата да е спряна веднага. Да го няма това изчакване.
Фокус: Тоест една крачка напред преди кризата трябва да се върви?
Симеон Дянков: Точно така. Това е по принцип добра политика, но ние не можем винаги да решим какво е напред. Хубавото на кризите, е че се знае от предишни кризи какво следва. Винаги се тръгва първо от намаляване на строителството, намаляване на износа, след това постепенно почва да се увеличава безработицата, което вече се случва. Банковата система все още се държи. Единствения удар върху банковата ни система може да дойде отвън – от намаляването на рейтинга на България. Аз това най-много се притеснявам. Ако това стане вече сюжета на кризата е много явен – част от портфолиото на банките става лошо. Те почват да си изтеглят кредитите от предприятията, които почват да пропадат и да изваждат повече работници на улицата. И вече сме в пълната криза, в която реално каквото и да прави правителството, ние сме с крачка назад.
Фокус: Има ли българската икономика някакви плюсове в условията на сегашната криза?
Симеон Дянков: Като за начало плюсове има, защото бюджетът тръгна от излишък, за разлика от няколко други държави в този регион. Другото положително нещо беше, че безработицата не само в България, но и в целия регион падаше значително през последните години. От тази гледна точка е интересно да се каже страната беше под средното за региона като процент на създаване на работни места и като процент активност на икономическия растеж. Тези разговори, които се водят тук от време на време, за това, че сме се справили добре в последните четири години на фона на миналите е така, но на фона на останалите държави в региона България е под средното за Източна Европа в последните четири години като растеж. Аз очаквам, че безработицата в края на тази и началото на следващата година ще започне да се качва още по-бързо, защото антикризисните мерки реално ги няма до сега. Но поне започваме от някакъв процент на безработица от 6%-6.5%, което позволява на едно ново правителство, ако бързо влезе и вземе антикризисни мерки, да предотврати двуцифрени стойности на безработицата. Според мен това реално все още може да се направи.
Ако има въпрос какъв е лошия сценарии за развитието на кризата в страната – то това е дефицити, падане на рейтинга на България, удар в банковата система, оттам несъстоятелност на предприятия. От там реално може да се стигне до нещо като 1997 година. Тогава ще има паника на банковия пазар. Целта на едно следващо правителство би трябвало да бъде да се запази стабилността на валутния борд. Първостепенната задача на правителството трябва да е да махне всякакъв вид съмнение от главите на инвеститорите, че валутния борд може да бъде разклатен.
Фокус: При сегашното състояние на икономиката каква е перспективата пред страната за влизане в ERM-2?
Симеон Дянков: ERM-2 може да стане по следния начин – идва ново правителство и една от първите му задачи е да започне разговори с МВФ. За да стане това е необходима актуализация на бюджета. За това са нужни две седмици. От момента, в който имаме споразумение с МВФ, следващата стъпка е да се даде кандидатура за влизане в ERM-2. като се направи тази официална стъпка, минават около три месеца, за да се задейства тя. Тук нещата не зависят от кризата – трябва да покажем стабилен валутен курс. След година и половина ние можем да сме в ERM-2 и аз не виждам реални пречки това да не стане. Кризата дори може да помогне заради инфлационния критерии, защото единствения критерий, според който България не влизаше в системата беше именно инфлацията, която трябваше да бъде под 3%. Инфлацията тази година ще бъде определено под 3%. Даже бих казал, че ще бъде 1,5% - 2%.
Фокус: Може ли кризата да бъде положителна?
Симеон Дянков: Кризата е и проблем, но тя може да бъде и възможност за ново начало. Ново начало за преструктуриране и за взимане на някои от възможностите, които ще се отворят от европейския пазар. От това, което наблюдавам в някои от нашите съседни страни, които са влезли по–рано в кризата, както Унгария и Русия, виждам два основни аспекта. Единият е рязко спиране на строителството. Което значи, че хората от строителния сектор трябва да се преориентират в други посоки. В България най-смисленото преориентиране ще бъде в земеделието. Има още два сектора, които много ще се променят – единия е финансовия сектор. Той от глобален ще стане национален. Вече има някои големи банки, които излизат от чужди пазари. Освен това аз очаквам от финансистите да станат инженери, които ще се занимават с управление на софтуер компании. Третия такъв сектор е енергетиката. България от енергийна гледна точка има най-големи загуби в икономиката на фона на другите държави. На единица производство, ние използваме 30%-35% повече енергия отколкото средното за ЕС. Тези проценти трябва да изчезнат. В следващите няколко години трябва да стигнем до средното за Европа. Това пък означава доста голямо преосмисляне на инвестиционни проекти в енергийната сфера. Ако се помисли сериозно по този въпрос какви проекти могат да спестят енергия и да се види кои съседни държави вече строят активно нови енергийни мощности. Според мен темата дали необходимо да имаме АЕЦ „Белене” ще стане много по-явна. Може би АЕЦ „Белене” не е необходима, а трябва да се търсят допълнителни начини на използване и създаване на енергия. Трябва вече да се мисли за спестяване на енергия, което разбира се няма да ни спаси от зависимост от Русия, но поне ще я намали сравнително. Ако си намалим тези 35% енергия, които губим в повече за създаването на единица продукт, то автоматично с една трета намаляваме зависимостта си от Русия.
Фокус: Защо във връзка с кризата в Латвия се заговори за опасност в България и спадане на инвестициите?
Симеон Дянков: България, Македония и трите балтийски републики имат под една или друга форма валута, която е фиксирана спрямо еврото. В момента, в който се види, че в една от тези държави валутата е нестабилна, се смята, че всички други държави ще ги удари този ефект. Анализаторите не правят някаква особена разлика между Латвия и България, защото и двете са с фиксирани курсове. Ако Латвия падне, на нас положението ни става много тежко. Съчетано с това, че ние също отиваме на дефицит. Валутните бордове така са направени, че ти не можеш да девалвираш, което би помогнало на износната част от икономиката по време на криза. Латвия за момента свива икономиката си. За тази година при нея прогнозите са, че икономиката ще се свие 18%, което е една трета от икономиката. Това пък създава много безработица. Аз за това се притеснявам и в България. Латвия тръгна с по-ниски нива на безработица. Там преди година тя беше 5%. Така до януари стигна някъде 8%. А между февруари и март се удвои. Сега вече безработицата е на 19% там. Ако ние не успеем да защитим валутния борд, което означава да няма дефицити, влизаме в двуцифрена безработица за България. Това е според мен много реално в началото на следващата година.
Фокус: Какво би трябвало да направи правителството, за да бъдат размразени еврофондовете?
Симеон Дянков: По мои изчисления за тази година държавата върви към дефицит. Нямаме всичката информация, понеже една част от нея е публична, друга ще излезе реално след изборите. Според публичната информация, която съществува, бюджета за тази година върви на дефицит от над 4 милиарда лева - на фона на това, което е планувано. Може да се стигне и до 6 милиарда лева дефицит. Ние имаме някакъв излишък, който може да се използва, но ако се използва твърде много идва проблема за стабилността на борда. Затова е неблагоразумно да се използва много. Следващия бюджет ще е много по-труден, защото дълбочината на кризата все още не е дошла. Тя ще дойде в края на тази година, началото на следващата. На следващия бюджет ще му липсват 6 милиарда лева. Въпросът е от къде ще ги вземем. Има два начина. Или еврофондовете по някакъв много бърз начин да се отворят. Ако си представим, че всички фондове се отворят ние ще имаме пари за този бюджет, че и за следващия. Ако успее следващото правителство да намали до някаква степен разходите и ако отвори всички еврофондове, на нас може би няма да ни трябва МВФ.
Най-общо казано Европа не вярва, че тези фондове се използват по предназначение. За да се промени това се казва, че трябва повече административен капацитет. Според мен капацитет винаги е хубаво да имаш в повече, но реално той се гради с времето и не можеш за три месеца да го промениш целия. Там е важно да се покаже, че фондовете ще се използват по предназначение и няма да влизат по нечии чужди джобове. В момента в България ги има и двете – отчасти корупцията, отчасти от някои от фондовете почват да се използват за големи проекти, въпреки че в самия контракт пише, че не може да се използват за големи проекти. Този тип игри, които не са точно корупция се хващат бързо. Това може да се спре сравнително бързо, трябва само политическа воля.
Фокус: Виждате ли себе си в следващото правителство?
Симеон Дянков: Още е рано да се говори за следващо правителство под каквато и да била форма. Ако се създаде стабилно правителство в кратък период и това правителство е готово бързо да се занимава с икономически и финансови въпроси, и аз съм поканен, ще погледна на поканата сериозно. Защото това е възможност да се правят неща, които аз съм правил в други държави и е интересно предизвикателство като кариера.
Веселина ФОТЕВА
сряда
СИМЕОН ДЯНКОВ: ВАЖНО ИНТЕРВЮ...
Симеон Дянков: Кризата в България все още не е достигнала своята дълбочина
 |
| 17 юни 2009 | 13:41 | Агенция "Фокус" |
|
Фокус: Кои са държавите, които до момента се справят с кризата най-добре, за кои може да се определи, че се справят най-зле и къде в тази класация се намира България?
Симеон Дянков: Започвам от региона. Държавата, която най-добре се справя в момента с кризата, е Словакия. Те успяха да влязат в Еврозоната от началото на януари. Те просто искаха да влязат, не специално заради кризата. Те са една от държавите, като България и Чехия, които за няколко години подържаха излишъци. Точно заради това те всъщност нямат този процес, който стои пред България, дали след като влезем в еврото, ще успеем да си запазим валутата. Там, за разлика от другите държави в региона, чуждестранните инвестиции не само че продължават да пристигат, а даже и се увеличават. Защото всеки гледа региона и си мисли къде има най-голяма стабилност и реално Словакия е държавата с най-голяма стабилност, заради влизането на еврото. Словения е другата държава, която по същия начин има излишъци и е в еврото от миналата година. Тези са най-добре. Следва ги Чехия, която показва, че ако имаш стабилна икономическа политика, това помага. Защото икономическата им политика е много стабилна и преди време също си направиха антикризисни мерки и които бяха точно този тип, които тук аз предлагам. Това са: намаляване на социални осигуровки, кратки инвестиционни проекти и дългосрочни инвестиции в образованието. Чехия според мен ще мине кризата без договор с МВФ и може още от началото на следващата година ще тръгне навън. Полша също се справя добре. Те бързо влязоха в гъвкав договор с МВФ, който им помага много, защото там също няма въпрос за стабилност на валута. Полша според мен също ще мине през кризата в сравнително добро състояние. Останалата част на нашия регион е не в толкова добро състояние. Тепърва ще видим къде ще са следващите удари. От световна гледна точка почти всички държави в Западна Европа са навлезли в кризата в дълбочина. САЩ ще започнат да излизат в началото на следващата година, но там се направи доста като антикризисни мерки, които вече започват да работят. В Латинска Америка е по-лошо, отколкото се предполагаше. Там има доста правителства, които както тук, казваха ние сме извън кризата, ние не сме част от тази криза. Внезапно се оказа, че Аржентина, Бразилия, Колумбия, Чили всъщност са много афектирани от кризата.
Фокус: Ако правилно съм Ви разбрала, България е някъде по средата към момента и влизането ни в еврозоната ще е положителна стъпка към излизане от кризата?
Симеон Дянков: Ще е много положителна стъпка. Но влизането в еврозоната ще стане най-рано след година-година и половина. През това време непременно трябва да се направят и други неща. Но иначе – да, това е положителна стъпка. Тя е задължителна. Каквото и да се прави, това трябва да стане и там няма въпрос. Но другата част, която за мен е най-важна, е да не се позволява безработицата да расте. Тя ще расте, но да не се позволява да мине 10%. Това, ако стане, част от тази безработица става хронична и след пет години ние ще имаме пак сравнително голяма безработица, както и в България сме го видели след 1997 година, и сме го видели по света. Според мен, ако икономическата и финансова политика на едно ново правителство трябва да се обобщи, то само две неща трябва да се правят – влизане в еврозоната на всяка цена и всички мерки, които са бързи за запазване на работни места. Всичко останало е интересно, но е втора ръка. Веднъж като се загуби едно работно място, са необходими 3-4 години за неговото възстановяване. Ако веднъж започне да расте безработицата, дори и следващата година да започне да расте икономиката и да тръгне нагоре с експортни мерки, ние ще загубим четири години. Краткосрочните антикризисни мерки са намаляване на осигуровките и това да се плаща от държавния бюджет. Това ще е допълнителна тежест на държавния бюджет, но от друга страна така ще се успее да се запазят работни места. Аз съм изчислявал, че ако се намалят осигуровките с 5%, то около 100 000 работни места могат да се запазят. Иначе си представете, че ако 100 000 безработни излязат от икономиката, това колко ще струва на държавата. Така че това според мен е номер едно – може да стане лесно и за седмица. В Западна Европа почти всяка държава това го е направила.
Освен това не бива да се правят големи инфраструктурни проекти, какъвто е най-общо казано плана „Станишев”. Той казва, че ще се влеят 6 милиарда евро в магистрали. Това и в България и по света не е добра мярка. Защо? Защото това отнема време – година, две три докато се напишат проектите, докато се приемат, докато се организират. До тогава ние или ще сме в дълбока криза или кризата ще е минала. Вместо това трябва да се правят по-краткосрочни проекти, които за три-четири месеца могат да влязат хора, особено от строителството. Това означава примерно подобряване, построяване на детски площадки, здравни заведения. Това помага особено на строителния сектор. Друго важно нещо е запазването на рейтинга на България. Ако той падне дори с една част, то това ще увеличи цената на заемите на чуждестранни банки към български банки с около 2%-3% пункта. Те като го минават тук върху кредитите, не го увеличават само с толкова, а поне с пет процентни пункта. И така внезапно кредитите, които вече съществуват ще се увеличат с 5%. Това е огромно увеличение, ако трябва да се плаща.
Според мен трябва да влязат повече инвестиции – особено в образователната система. Вместо те да стоят безработни, те могат да се преквалифицират. Около 12 000 души в България получават степен бакалавър, но не магистър. Ако тези хора излязат в момента на трудовия пазар, няма да си намерят работа. Ако останат за още една година в университета, ситуацията може да е много по-добра. За съжаление тези инфраструктурни мерки не са антикризисни.
Фокус: Според икономическата програма на ГЕРБ какви законодателни промени или предложения са предвидени?
Симеон Дянков: Готви се един пакет, който сигурно ще се казва нещо от сорта „Пакет за стабилност”, в който ще има около 15 и 30 различни идеи в областите на икономиката, финансите и образованието. Една част от тях ще бъде запушване на течове в бюджета. Примерно тази идея за свързване на информационните системи на митниците и данъците, което може да се направи в период на два месеца. За това дори не трябва закон, това е вътрешно занятие в Министерство на финансите, което ще помогне с между 600 милиона и 1 милиард лева на годишно ниво. Има може би още около 10 неща, които реално не са икономическа политика. Те просто са като видиш къде е бюджета, като видиш на фона на други държави къде не събираш достатъчно, по различните министерства и агенции ще се направят нужните промени. Ако всичко това стане, тези мерки възлизат някъде на 3 до 4 милиарда лева. Тези пари ще бъдат спестени. Това са общо взето първите неща, които могат да се направят, за да се подържа бюджета, заедно с тези мерки за намаляването на осигуровките. Те макар, че струват нещо, пазят хората да не влизат в безработицата. Също така намаляване на първоначалния капитал на новите фирми до едно евро от 5000 лева, за да могат тези пък, които останат безработни да започнат някакъв бизнес и да се прехвърлят от другата страна. Има още доста мерки, но те могат да се обобщят в три насоки. Едната е бързото запазване на работни места, създаване на бюджета общо взето и запазване на съществуващия, третата насока е дългосрочни политики в сферата на образованието и здравеопазването.
Фокус: Предвидени ли са някакви укрепителни програми за важни отрасли в икономиката?
Симеон Дянков: Не. Да се правят програми отрасъл по отрасъл предполага, че отраслите, които в момента съществуват, са отраслите за в бъдещето. Но това не е така. Някои отрасли ще станат много по важни в бъдещето, някои ще станат по-малко важни. Има някои политики, които ще помогнат на някои отрасли повече от колкото на други. Кратките инвестиционни проекти в училища, детски градини, спортни съоръжения ще помогнат на строителния сектор. Промените в митниците и информационната система на митниците ще помогне доста на зеленчукопроизводителите, на текстилните фирми, алкохола и цигарите, защото там са големите контрабанди. Макар, че няма директни политики сектор по сектор, реално някои от тези идеи ще помогнат много на определени сектори, които в момента страдат. Аз се срещам в последно време с много бизнес организации и това, които ще помогне много е връщането на ДДС в период на един месец. Това е в програмата и не само в програмата – сега го допълваме с идеята, ако това не стане по някаква причина за един месец, държавата общо взето плаща един вид лихва на това, което е задържала повече. И това се вижда в момента в бюджета се вижда примерно до края на април, че държавата дължи над три месеца ДДС 620 милиона лева. Един вид се получава така, че бизнесите кредитират държавата за средносрочни кредити над три месеца 620 милиона. Които не са в бюджета, не се показват като дефицит, а реални са точно това и то трябва да се изплати. И ДДС, ако се плаща бързо, всъщност това е най-бързото финансиране на малки и средни предприятия. то ще помогне особено и на сектор транспорт, защото той зависи много от този бърз оборот.
Фокус: Като се обърнем назад кои са най-големите икономически грешки на властта през последните години?
Симеон Дянков: При антикризисните програми трябва да действа бързо и да се мисли не само, че ние предлагаме бързо неща, а че нещата, които ние предлагаме могат да станат бързо. От тази гледна точка, дългосрочни инфраструктурни проекти са просто несмислена антикризисна мярка. Според мен вместо тази насока да се говори за магистрали, макар, че те са необходими за държавата и трябва така или иначе да се построят, вместо това трябва бързите мерки да са наистина бързи.
Кризите се различават от добрите икономически времена по две неща. Първото е понеже икономиката спада. Но второто, понеже икономиката пада, някои икономически актьори почват да се паникьосват и почват да правят неща, които допълнително усложняват положението на цялата икономика. Заради това по време на криза трябва да се действа много бързо и най-общо казано, кризата заради паниката изглежда и тръгва на много по-зле, отколкото реално е. От другата страна правителството трябва да прилага обратното на паниката – още по-добър ред, още по-бърз ред. И той, ако не се вкара бързо, правителството каквото и да прави, то винаги върви зад кризата. Нещо излиза – правителството реагира, след това нещо друго излиза и така. Ако влезеш е този тип на поведение, както Латвия в момента, то там няма спасение. Трябва правителството отначалото да направи такъв ред с влизане на пари от фондове, така че кризата да е спряна веднага. Да го няма това изчакване.
Фокус: Тоест една крачка напред преди кризата трябва да се върви?
Симеон Дянков: Точно така. Това е по принцип добра политика, но ние не можем винаги да решим какво е напред. Хубавото на кризите, е че се знае от предишни кризи какво следва. Винаги се тръгва първо от намаляване на строителството, намаляване на износа, след това постепенно почва да се увеличава безработицата, което вече се случва. Банковата система все още се държи. Единствения удар върху банковата ни система може да дойде отвън – от намаляването на рейтинга на България. Аз това най-много се притеснявам. Ако това стане вече сюжета на кризата е много явен – част от портфолиото на банките става лошо. Те почват да си изтеглят кредитите от предприятията, които почват да пропадат и да изваждат повече работници на улицата. И вече сме в пълната криза, в която реално каквото и да прави правителството, ние сме с крачка назад.
Фокус: Има ли българската икономика някакви плюсове в условията на сегашната криза?
Симеон Дянков: Като за начало плюсове има, защото бюджетът тръгна от излишък, за разлика от няколко други държави в този регион. Другото положително нещо беше, че безработицата не само в България, но и в целия регион падаше значително през последните години. От тази гледна точка е интересно да се каже страната беше под средното за региона като процент на създаване на работни места и като процент активност на икономическия растеж. Тези разговори, които се водят тук от време на време, за това, че сме се справили добре в последните четири години на фона на миналите е така, но на фона на останалите държави в региона България е под средното за Източна Европа в последните четири години като растеж. Аз очаквам, че безработицата в края на тази и началото на следващата година ще започне да се качва още по-бързо, защото антикризисните мерки реално ги няма до сега. Но поне започваме от някакъв процент на безработица от 6%-6.5%, което позволява на едно ново правителство, ако бързо влезе и вземе антикризисни мерки, да предотврати двуцифрени стойности на безработицата. Според мен това реално все още може да се направи.
Ако има въпрос какъв е лошия сценарии за развитието на кризата в страната – то това е дефицити, падане на рейтинга на България, удар в банковата система, оттам несъстоятелност на предприятия. От там реално може да се стигне до нещо като 1997 година. Тогава ще има паника на банковия пазар. Целта на едно следващо правителство би трябвало да бъде да се запази стабилността на валутния борд. Първостепенната задача на правителството трябва да е да махне всякакъв вид съмнение от главите на инвеститорите, че валутния борд може да бъде разклатен.
Фокус: При сегашното състояние на икономиката каква е перспективата пред страната за влизане в ERM-2?
Симеон Дянков: ERM-2 може да стане по следния начин – идва ново правителство и една от първите му задачи е да започне разговори с МВФ. За да стане това е необходима актуализация на бюджета. За това са нужни две седмици. От момента, в който имаме споразумение с МВФ, следващата стъпка е да се даде кандидатура за влизане в ERM-2. като се направи тази официална стъпка, минават около три месеца, за да се задейства тя. Тук нещата не зависят от кризата – трябва да покажем стабилен валутен курс. След година и половина ние можем да сме в ERM-2 и аз не виждам реални пречки това да не стане. Кризата дори може да помогне заради инфлационния критерии, защото единствения критерий, според който България не влизаше в системата беше именно инфлацията, която трябваше да бъде под 3%. Инфлацията тази година ще бъде определено под 3%. Даже бих казал, че ще бъде 1,5% - 2%.
Фокус: Може ли кризата да бъде положителна?
Симеон Дянков: Кризата е и проблем, но тя може да бъде и възможност за ново начало. Ново начало за преструктуриране и за взимане на някои от възможностите, които ще се отворят от европейския пазар. От това, което наблюдавам в някои от нашите съседни страни, които са влезли по–рано в кризата, както Унгария и Русия, виждам два основни аспекта. Единият е рязко спиране на строителството. Което значи, че хората от строителния сектор трябва да се преориентират в други посоки. В България най-смисленото преориентиране ще бъде в земеделието. Има още два сектора, които много ще се променят – единия е финансовия сектор. Той от глобален ще стане национален. Вече има някои големи банки, които излизат от чужди пазари. Освен това аз очаквам от финансистите да станат инженери, които ще се занимават с управление на софтуер компании. Третия такъв сектор е енергетиката. България от енергийна гледна точка има най-големи загуби в икономиката на фона на другите държави. На единица производство, ние използваме 30%-35% повече енергия отколкото средното за ЕС. Тези проценти трябва да изчезнат. В следващите няколко години трябва да стигнем до средното за Европа. Това пък означава доста голямо преосмисляне на инвестиционни проекти в енергийната сфера. Ако се помисли сериозно по този въпрос какви проекти могат да спестят енергия и да се види кои съседни държави вече строят активно нови енергийни мощности. Според мен темата дали необходимо да имаме АЕЦ „Белене” ще стане много по-явна. Може би АЕЦ „Белене” не е необходима, а трябва да се търсят допълнителни начини на използване и създаване на енергия. Трябва вече да се мисли за спестяване на енергия, което разбира се няма да ни спаси от зависимост от Русия, но поне ще я намали сравнително. Ако си намалим тези 35% енергия, които губим в повече за създаването на единица продукт, то автоматично с една трета намаляваме зависимостта си от Русия.
Фокус: Защо във връзка с кризата в Латвия се заговори за опасност в България и спадане на инвестициите?
Симеон Дянков: България, Македония и трите балтийски републики имат под една или друга форма валута, която е фиксирана спрямо еврото. В момента, в който се види, че в една от тези държави валутата е нестабилна, се смята, че всички други държави ще ги удари този ефект. Анализаторите не правят някаква особена разлика между Латвия и България, защото и двете са с фиксирани курсове. Ако Латвия падне, на нас положението ни става много тежко. Съчетано с това, че ние също отиваме на дефицит. Валутните бордове така са направени, че ти не можеш да девалвираш, което би помогнало на износната част от икономиката по време на криза. Латвия за момента свива икономиката си. За тази година при нея прогнозите са, че икономиката ще се свие 18%, което е една трета от икономиката. Това пък създава много безработица. Аз за това се притеснявам и в България. Латвия тръгна с по-ниски нива на безработица. Там преди година тя беше 5%. Така до януари стигна някъде 8%. А между февруари и март се удвои. Сега вече безработицата е на 19% там. Ако ние не успеем да защитим валутния борд, което означава да няма дефицити, влизаме в двуцифрена безработица за България. Това е според мен много реално в началото на следващата година.
Фокус: Какво би трябвало да направи правителството, за да бъдат размразени еврофондовете?
Симеон Дянков: По мои изчисления за тази година държавата върви към дефицит. Нямаме всичката информация, понеже една част от нея е публична, друга ще излезе реално след изборите. Според публичната информация, която съществува, бюджета за тази година върви на дефицит от над 4 милиарда лева - на фона на това, което е планувано. Може да се стигне и до 6 милиарда лева дефицит. Ние имаме някакъв излишък, който може да се използва, но ако се използва твърде много идва проблема за стабилността на борда. Затова е неблагоразумно да се използва много. Следващия бюджет ще е много по-труден, защото дълбочината на кризата все още не е дошла. Тя ще дойде в края на тази година, началото на следващата. На следващия бюджет ще му липсват 6 милиарда лева. Въпросът е от къде ще ги вземем. Има два начина. Или еврофондовете по някакъв много бърз начин да се отворят. Ако си представим, че всички фондове се отворят ние ще имаме пари за този бюджет, че и за следващия. Ако успее следващото правителство да намали до някаква степен разходите и ако отвори всички еврофондове, на нас може би няма да ни трябва МВФ.
Най-общо казано Европа не вярва, че тези фондове се използват по предназначение. За да се промени това се казва, че трябва повече административен капацитет. Според мен капацитет винаги е хубаво да имаш в повече, но реално той се гради с времето и не можеш за три месеца да го промениш целия. Там е важно да се покаже, че фондовете ще се използват по предназначение и няма да влизат по нечии чужди джобове. В момента в България ги има и двете – отчасти корупцията, отчасти от някои от фондовете почват да се използват за големи проекти, въпреки че в самия контракт пише, че не може да се използват за големи проекти. Този тип игри, които не са точно корупция се хващат бързо. Това може да се спре сравнително бързо, трябва само политическа воля.
Фокус: Виждате ли себе си в следващото правителство?
Симеон Дянков: Още е рано да се говори за следващо правителство под каквато и да била форма. Ако се създаде стабилно правителство в кратък период и това правителство е готово бързо да се занимава с икономически и финансови въпроси, и аз съм поканен, ще погледна на поканата сериозно. Защото това е възможност да се правят неща, които аз съм правил в други държави и е интересно предизвикателство като кариера.
Веселина ФОТЕВА
Няма коментари
