Политически доклад на председателя на НС на БСП Сергей Станишев пред седмото заседание на 47-мия Конгрес на БСП

18 октомври 2009 | 14:28 | Пресцентър на БСП

Другарки и другари делегати,
Уважаеми гости,
Днешното заседание на конгреса беше замислено като откровена, критична и самокритична, но конструктивна дискусия за причините, довели до най-тежкото изборно поражение, което партията претърпя на 5 юли тази година. Идеята на Националния съвет бе да се даде време за осмисляне на резултата и факторите, допринесли за него, да отмине първоначалната емоция, да се даде възможност партийните организации да се произнесат и да направят предложения, да се изведе на преден план разговорът за политика.
Непосредствено преди заседанието на конгреса обаче се създаде друга обстановка. Фокусът се измести предимно към проблема за лидерството в партията и потъна в публични скандали и разправии. Аз лично отказах да участвам в тях, но по никакъв начин не успях да ги предотвратя. Не помня в предишни години да е имало такъв огромен обществен интерес към конгрес на БСП, макар той да бе проявен по изключително особен начин. Като слуша и чете медиите, човек неволно си спомня фразата на Мел Гибсън от филма „Теория на конспирацията”: „жълтата преса трябва да се чете редовно”. След тази небивала медийна кампания можем да заключим: ние като партия не само четяхме редовно жълтата преса, но и мнозина я списвахме. Много наши представители активно се включиха в нейното пълнене.
По твърде специфичен начин в подготовката на днешното заседание взеха участие всички медии, настоящото правителство и неговият началник, че дори и Иван Костов и Волен Сидеров, и, разбира се, Яне Янев. Чудя се на кого да „благодаря” – на тях лично или на онези измежду нас, които услужливо им подхвърляха репликите и пееха хорово арията на клеветата.
В момента ураганът, който се изсипва върху нас, е безпощаден. БСП е превърната в мишената, която трябва да обере накуп всички отпадъци на прехода, с цялата измет, която се търкаля, насъбрана през годините. Пропагандата е толкова силна, че няма да се учудя, ако някой ден БСП се окаже виновна и за приватизацията на БГА Балкан, например!
По принцип няма нищо лошо, дори е полезно да сме сред говорителите за собствените ни грешки. Но само ако това е конструктивно, подкрепено с идеи за реформи. Уви, в голяма степен то не е. Ние се намираме в окопна война, само дето не сме в общ окоп. Всеки си е изкопал собствена дупка, защитата е поединична, а вината винаги е в съседния двор. Аз нямам намерение да се окопавам сам. Да търся изходи за самостоятелно спасение. Затова и не подадох оставка, защото постигнатото трябва да бъде защитено.
Има ли някой в тази зала, който иска от конгреса да излезе основното послание, че тук сме се събрали едни хора, една клика, която се ръфа с ожесточение, пръска злоба и прилича повече на банда негодници, отколкото на съмишленици, които искат да изправят партията си на крака. Кой тук иска това? Кой иска да създадем мит в обществото, че БСП е партия морално и кадрово неспособна да се справя с проблемите на хората.
Мястото, на което очаквам да чуя оценката на другарите си за всичко направено от мен, е тук, на конгреса и не бягам от тази отговорност. Конгресът ще реши кой да е новият председател на Националния съвет. Ваше право, право на делегатите на конгреса е да решат всичко, на което им дава право Уставът на БСП.
Другарки и другари,
БСП трябва да представи обективната оценка на нашето управление и да я отстоява единно. Не изкривената картина, която се налага днес, а истинската. Ние имаме всички необходими аргументи и политическа сила, вярвам, за това.
От обективната оценка на управлението трябва да тръгне и позицията ни по действията на днешната власт. Нашите членове и българското общество имат нужда точно от такава силна позиция на БСП.
Още в началото искам да уточня, че няма да се спирам на конкретните резултати от управлението, да правя отчет на коалиционното правителство, да се позовавам на числа и статистики. Това е изговаряно многократно, а и конгресът се е произнесъл по този въпрос в края на миналата година. Въпреки че наскоро прочетох отново отчета на правителството и мога твърдо да застана зад тезата, че за последните 20 години не е имало подобен период на градеж, на икономически и социален напредък.
Моето намерение е да анализирам действията на правителството и на ръководството на партията, а също така и мотивите за моите лични решения като министър-председател и лидер на партията на отделните етапи от управлението.
Задължително е да направя едно уточнение: програмата на ръководеното от мен правителство не беше на БСП, кабинетът беше коалиционен с всички налагащи се ограничения за свободата на участващите в него партии. В програмата за управление имаше приоритети и аспекти, които лично аз не споделям изцяло, но като министър-председател не можех да си позволя да не ги изпълнявам.
През изминалите четири години моята лична програма като лидер на партията бе предизборната платформа на БСП. В личен план не е имало и ден през изминалия период, без да си задавам въпроса за нейното изпълнение. Винаги съм знаел, че ще дойде моментът, в който вие, моите другари ще ми поискат именно такъв отчет, а не отчета на коалиционното правителство.
Ние изпълнихме преобладаваща част от нашите ангажименти, а в редица области много повече.
Другарки и другари,
Ние спечелихме парламентарните избори през 2005 година, но не и по начин, който да позволи да съставим самостоятелно правителство. Бяхме изправени пред драматична дилема – да участваме в преговори за съставяне на коалиционно правителство или да предизвикаме нови избори и да останем в опозиция.
И тогава, и днес отново се чуват гласове, че е трябвало да изберем втория подход. Впрочем, последната опция беше нереалистична. Защото развитието на събитията в огромна степен зависеше от политическата воля на БСП. Не съжалявам за направения тогава избор. Защото залогът бе членството на страната в Европейския съюз. А нашата партийна цел – да докажем, че можем да водим успешно управление.
На практика, ако България не бе станала член на Европейския съюз през 2007 г. - а след това въобще нямаше и да стане в ситуацията, възникнала в общността през следващите години, - отговорността щеше да е само на нашата партия. И обратно – това, че България стана член на Европейския съюз, е заслуга главно на БСП. Това ще остане в историята и никой не може да ни го отнеме, както и колкото да се интерпретират оценките с днешна или утрешна дата.
Грешка ли бе Тройната коалиция? Аз лично не бих отговорил с „да” или „не”. От една страна, коалицията бе плод на тежък политически компромис. Не това е най-важното - в политиката компромисите са неизбежни. По-същественото е, че нашите коалиционни партньори, особено НДСВ, често подхождаха към управлението тясно партийно. Докато ние играхме честно, не винаги сме срещали реципрочност в изграждането на взаимно доверие помежду ни и реализацията на приоритетите на управлението. Имаше моменти, в които и аз лично бях готов да зарежа всичко и да се откажа, защото бяхме подложени нееднократно на удари в гръб, на натиск, извиване на ръце, игра на нерви и драматични изпитания. В редица случаи бяхме изправени и пред обща, координирана игра на НДСВ и на ДПС срещу нас.
От друга страна, коалицията беше успешна и благодарение на нея реализирахме впечатляващи резултати в икономическата, а оттам и в социалната област. След осем години в опозиция партията бе оредяла откъм подготвени за новите условия кадри. След изборите бяхме принудени да преоценим част от нашите самостоятелни намерения в сферата на икономиката, заявени в предизборната ни платформа, или като неизпълними, или като вредни за управлението на държавата. Коалицията ни позволи да подготвим и реализираме собствен експертен потенциал. Ако успеем да го съхраним днес, това ще е изключително важен кадрови резерв на партията още дълго време.
Казвам всичко това, защото сега е модерно да се говори срещу коалициите, за това, че те са лошо и безпринципно нещо, че са вредни и даже опасни. Сега, когато сме в ъгъла и с бързина сме готови да затръшнем всички врати към центристкото пространство, трябва да сме наясно, че в модерния свят всеки, който се опитва да играе сам за себе си, е обречен, рано или късно, на изолация.
Другарки и другари,
Първият етап на нашето управление бе свързан главно с наваксване на изоставането в подготовката за присъединяване на страната към Европейския съюз. Чак до края на 2006 година работата на Министерския съвет и на парламентарната група бе подчинена преди всичко на тази свръхзадача.
Нямаше как в този период да обсъждаме други приоритети, а личното ми време до голяма степен бе ангажирано с това да организирам изпълнението на критериите за членство в ЕС, да обикалям европейските държави, да убеждавам водещи европейски политици и да лобирам за нашата страна.
В крайна сметка успяхме да си свършим работата и на 1 януари 2007 година България стана пълноправен член на Европейския съюз – без никакви предпазни клаузи, без никакви условия.
Този безспорен успех обаче стана за сметка на забавянето на работата и реформите в области, преценявани от нас като приоритетни, особено в образованието и здравеопазването.
Доста спекулативни са днешните твърдения, че ако тогава бяхме разтурили коалицията и предизвикали предсрочни избори, щяхме да ги спечелим убедително. Достатъчно е да припомня резултатите от Европейските избори през май 2007 г. Какъв щеше да е изходът? Пак коалиция.
След присъединяването към Европейския съюз тогавашният Висш съвет на партията и парламентарната група започнаха да разработват идеи и планове, които да подготвят актуализацията на програмата на правителството. Вестниците незабавно отразиха тази активност със заглавия от типа на „БСП прави ляв завой”, а партньорите от НДСВ енергично се противопоставиха на нашата амбиция програмата на правителството да бъде преработена в посока на по-висока степен на държавно регулиране и държавна подкрепа на социалните системи.
Независимо от трудностите и тактическите маневри, които се наложи да предприемем, съумяхме да наложим фактически нови приоритети на правителството. На практика това позволи на кабинета да реализира изключително активна политика на пазара на труда, да реформира системата на заетостта и на социалното подпомагане, безработицата спадна драстично, без това да става за сметка на икономическия растеж и финансовата стабилност.
Що се отнася до образованието и здравеопазването, усилията за каквото и да е реформиране на тези системи се натъкнаха на организиран отпор и съпротива. Не всичко в действията на ръководствата на тези системи беше правилно преценено и обмислено, но като цяло бе вярно ориентирано. За разлика от сега, когато разходите за социалните системи се режат и съкращават, капиталовложенията в образованието и задравеопазването по наше време се увеличаваха ежегодно, при това далеч не символично.
Като че ли към този момент бяхме започнали да постигаме и разбирателство в по-висока степен с нашите коалиционни партньори и изглеждаше, че нещата потръгват. Въпреки че към средата на мандата обществената подкрепа за нови реформи се изчерпваше. На по-късен етап все пак реализирахме същински „ляв завой”. Към края на миналата година представих пред конгреса отчет на кабинета, въз основа на който направихме извода, че сме реализирали преобладаващата част от предизборните ангажименти от 2005 година, а някои от тях сме преизпълнили.
Всичко това се случи на по-късен етап. През 2007 година ни предстояха частичните избори за Европейски парламент, а малко след това и традиционно важните за нашата партия местни избори. На терена вече действаше новосформираната партия ГЕРБ, която още от самото начало разви опозиционния си натиск с нетрадиционни средства, главно чрез медиите и от улицата, и най-вече с атрактивни и неверни обвинения.
Твърде късно, а и не особено ефективно предприехме действия за противопоставяне и сблъсък с тази партия, но в последна сметка изгубихме битката. Фактически кампанията за евроизборите през 2007 г. мина под знака на корупционен скандал, в който се оказа замесен ключов представител на партията в правителството – другарят Румен Овчаров. На по-късен етап нищо от онова, в което бе обвиняван, не се доказа, но общественото мнение до такава степен бе обработено и нагнетено, че се наложи той да се раздели с поста си.
Много съществена роля за негативния ефект от случая изиграха не само действията и публичните изяви на опозицията, но и на дейци на нашата партия. Това сложи началото на извеждането на проблема с корупцията на предно място в общественото съзнание, а самият факт, че тезата се поддържаше и продължава да се поддържа от наши дейци, бавно, но неотклонно измести фокуса от другите проблеми. Това обслужва и до ден днешен основната пропагандна теза, че БСП е корумпирана партия и че това е единственият белег на нашето управление.
Лекотата, а бих добавил и охотата, с която загубихме тази битка, много бързо и ловко бе превърната в основна наша слабост, по която нашият основен политически противник започна да ни атакува методично. Влязохме в спиралата „скандал след скандал”, всяка седмица в публичното пространство се лансираха „разкрития” за злоупотреби с власт и държавни средства.
В ръководството на партията започна да се нагнетява мнителност и взаимна подозрителност. Такава е обстановката и в момента.
Коя е моята грешка: през 2007 година предложих Изпълнителното бюро да се разпусне и да се свика извънредно заседание на конгреса. Конгресът прати силно послание за промяна, но не получи адекватно продължение след приключването му. Моя е отговорността, че след конгреса не направих очакваните от партията и обществото персонални промени в Изпълнителното бюро и допринесох за създаването на усещане, че партията само говори, а не прави нищо.
Като си дадох сметка, че корупцията и злоупотребите с власт се оформят като главна ос, по която ще бъдем атакувани занапред, иницирах създаването на ДАНС. Това не беше случайно и необмислено хрумване, беше предшествано от продължително проучване на чуждестранния опит. Предприемането на тази стъпка ни беше подсказано и дори препоръчано от нашите международни партньори. Грешката ми бе, че не предвидих мащаба и дълбочината на съпротивата на самата система срещу реформирането на службите за сигурност, както и това, че не се намесих навреме, когато главният отпор срещу реформата дойде от страна на Министерството на вътрешните работи. И ако нося отговорност, тя е, че не поисках веднага оставката на министър Петков, воден от криворазбрано чувство за партийно единство.
В работата на ДАНС имаше немалко грешки, в това число и кадрови. Но това, по мое убеждение, беше вярната посока на реформиране на службите, защото концентрацията на тази власт на едно място – в МВР, е по-опасна за обществото. За съжаление, днес виждаме възстановяване на предишния модел на „силовите структури”.
Основно обаче действията за дискредитация на управлението се организираха и координираха от политическата опозиция. Тя по своя характер и произход бе плътно свързана с бившите и настоящите служби и използва нашия разнобой изключително ловко за постоянното нагнетяване на обстановката и поддържането на перманентни публични скандали. Те се обърнаха срещу нас по всякакъв начин – и чрез медиите, и чрез класическите методи на конспирацията.
Мотивите ми за освобождаването на Румен Петков бяха същите, както и при случая с другаря Румен Овчаров – създадена нетърпимост на общественото мнение към присъствието му в държавното управление. Заради спекулациите за едва ли не партийно разчистване на сметките, се налага да припомня, че управляващата коалиция бе заплашена от разпад, което пролича при вота на недоверие, подкрепен пасивно от НДСВ.
Заради неумението ни да организираме и да даваме единен отпор на политическите атаки, опозицията внедри концепция с много устойчива схема – когато имаме проблем или затруднения, да ни прегъва чрез разнобой в собствените ни редици. На всички избори, на които се явихме през изминалия период – и по време на предизборните кампании, и непосредствено преди самите избори, формулата бе една и съща – ако няма скандал, той се измисля, за да реши изборите.
Спирам се подробно на тези случаи, защото в последните дни преди настоящия конгрес те се превръщат едва ли не във възела на нашите проблеми. Това не е вярно, те не са били централен въпрос на управлението и са далеч от причините за изборната ни загуба.
Защо загубихме изборите?

Другарки и другари,
Причините за нашата загуба са и обективни, и субективни. Ще се спра само на субективните. Другите тъй или иначе не сме могли да предвидим и контролираме – те възникнаха извън нас, не поради действия на правителството или по вина на левицата, и са свързани най-вече с безпрецедентната световна икономическа криза.
В проекта за политическа декларация на Националния съвет според мен се съдържа задълбочен и точен анализ на причините за загубата, но бих искал да добавя към анализа нещо и от свое име.
Преди това: в партията има различни мнения за причините за загубата. Непосредствено след 5 юли най-честото, което чувах, е предизборната кампания – била конфронтационна, груба и прочие. Сякаш кампанията срещу нас, водена всекидневно през изминалите четири години, е била мека и толерантна. Към днешна дата мненията, че кампанията ни е виновна, не са толкова много, но въпросът не бива да бъде премълчаван.
Да, мисля, че кампанията беше конфронтационна, но духът на конфронтация не бе предизвикан от нас. Кампанията имаше лице, но имаше и обратна страна. Тя мобилизира нашите твърди избиратели и дори успя да убеди повече хора да гласуват за нас. Имаше го обаче и другото – че тази кампания мобилизира и насрещен вот, тъй да се каже, ядосахме други хора.
Каквато и кампания да бяхме провели, резултатът нямаше да е много по-различен и вторачването в тази тема е напразно.
Други другари смятат, че лоша шега са ни изиграли промените в изборното законодателство. Така е, може би щяхме да имаме десетина депутати повече, а ГЕРБ с 5-6 по-малко. Това едва ли щеше да доведе до принципно друго съотношение на силите и до управляващо мнозинство, различно от сегашното. Тъй или иначе, приетите законодателни промени бяха груба грешка, тъй като формираха в общественото съзнание образ на БСП като партия, която се стреми към властта с всички средства и на всяка цена, която се опитва да извоюва служебна победа. Отговорността на Изпълнителното бюро и моята лична отговорност е, че в този случай игнорирахме мнението на много експерти, които смятаха това за рисково. И, честно казано, може ли да се говори за мажоритарен избор в България? Особено след последния.
Стигам до всички онези причини, които определят главното – обвинението, че провежданата политика не е била лява или поне недостатъчно и непоследователно лява. Такъв е духът на проекта за политическа декларация.
Не приемам, няма никога да се съглася с твърдението, че политиката е била дясно ориентирана. Съдете ме, ако искате. Имаше компромиси, което е естествено и обяснимо в коалиционния формат, но като цяло политиката подобри, а не влоши живота на българите. Тя донесе повишаване на жизнения стандарт на широки слоеве от населението, но по никакъв начин не пренебрегна грижата за онези, които не могат да се справят сами, без помощта на държавата – пенсионерите, учениците, майките и децата, хората в неравностойно положение. Ако някой продължава да си мисли, че не сме направили достатъчно за социално слабите, нека започне тревожно да се оглежда и да прозира бъдещето, което ни чака при сегашното управление.
И все пак има нещо, което съм длъжен да приема – нашата политика подобри нещата, но не ги промени. Ние останахме в същата проекция на модела, наследен от прехода, който не донесе обществено чувство за справедливост и за възмездие. Огромните обществени богатства, които се натрупаха благодарение на нашата успешна икономическа политика, не бяха разпределени по най-справедливия социален начин. Към всичко това се добави и първоначалният неуспех при усвояването на средствата от европейските фондове и натрапчивото усещане за ширещи се корупционни практики. Корупцията не е измислен проблем и по никакъв начин не можем да кажем, че сме я пресекли или дори намалили. Въпреки че не от нас започна и въпреки че повечето от обвиненията срещу нас са скроени лъжливо по политически причини. БСП не се представи като моралната сила на промяната, а като една от редуващите се на власт партии, които периодически печелят избори, но техните правителства ги губят.
Има и още една причина, тя е отбелязана в проекта за политическа декларация – нарушената, а бих добавил, и често липсващата комуникация – както между ръководството на партията и нейните членове и симпатизанти, така и между партията и гражданите. Слабост в дейността на ръководения от мен кабинет, за което има основания за критика, е това, че ние не обяснявахме какво правим и, по-важното, защо. Част от безспорните постижения на нашето управление останаха в тайна дори от партийните членове и партийните органи.
И знаете ли кое е по-лошото, другарки и другари, лошото е, че тези констатации не ги правим за пръв път - това са проблемите във функционирането на партията, нарушения диалог, неумението да реагираме бързо и да предлагаме алтернативи, слабото ни организационно състояние.
Можем да погледнем конгресните ни решения от лятото на 2007 година, че и от миналогодишното заседание на този конгрес. Там тези проблеми са посочени. Възложено е да се разрешават. Посочени са и варианти и пътища за това. И днес ги повтаряме пак. Какво излиза – виждаме проблемите, назоваваме ги, вземаме решения. Важните проблеми, а не измислените. И всичко остава на хартия, по старому.
И тук е време да се опитаме не само да кажем, че е така, а да се опитаме да отговорим: Защо става така?
Трябва да търсим отговора в липсата на екипност, на единна кауза на политическите ръководства, на амбицията да оставят успех след себе си. Може да говорим и за неумение да се интегрират интересите и да се поставя общият интерес над всичко. Дори и за липсата на енергия и амбиция да свършиш повече работа, за която няма да получиш признание или облага. За стремеж всеки да докаже себе си, а не колектива.
Стига ни примерът от последните месеци – станахме свидетели на очевидна нетърпимост между членовете на ръководството и невъзможност за съвместна работа. Как тогава да искаме в социологическите проучвания подкрепата за БСП да спре да пада? Всъщност, според мен, тези проблеми са в партията от самото начало на прехода, вече двадесет години.
Абсолютно се налагат веднага два извода, които не се изключват, а се допълват:
Първият – че спешно и наложително имаме нужда от промени в партийното ръководство. И то не от утре, а от вчера. Което да има обща визия за бъдещето, общи каузи и обща воля да се справя с проблемите.
Вторият – че е безотговорно с партията да се правят прибързани експерименти и трябва да сме наясно какви мотиви стоят зад различните проявени претенции.
Затова вече казах – в новото ръководство ни трябват хора, които:
• Вярват и ще работят за каузата, че БСП е партията на социалната чувствителност, на прогреса и на промените към по-добър живот, че БСП не е партия за лична употреба.
• Ще се отличават с професионално правене на политика, но и с почтеност, която отстоява публичните интереси и решава проблемите на гражданите. Ще го правят с воля, сила и в екип. И който иска да решава само своите и на близките си проблеми – да си ходи.
• Ще подготвят и ще дават път на можещите, отговорните, безкористните, на тези, които обичат България, обичат БСП и социалистическите идеи.
• Които си имат доверие, а не си нанасят удари в гърба.
Такива постепенно трябва да станат и ръководните екипи на партийните организации по места – там, където ситуацията е сходна с тази на национално ниво.
Другарки и другари,
На 5 юли голямо мнозинство от българите избра партия ГЕРБ. Основни мотиви на това масово гласуване бяха „възмездие” за всички злини на прехода, здрава ръка и премахването на коалиционното управление. И трябва да признаем, че тези основни очаквания се „реализират”.
За първи път държавата се управлява от дясна популистка партия. Наскоро, при учредяването на младежкото обединение в БСП, чух следното определение за популистката политика: обещаване на нереални, но желани неща и постоянно намиране на външни виновници за несполуките. За българските условия ще допълня и още една характеристика - управление чрез медийно присъствие и постоянно, безотговорно внушаване на неистини.
Наближаващите 100 дни на новото правителство са достатъчно време, за да се забележат основни характеристики на управлението, които вече ясно изкристализират.
И до ден днешен правителството не е представило нито програма, нито действен антикризисен план. В резултат на това, докато светът започва бавно да излиза от кризата, в България тя се задълбочава. Като че ли единствената цел на правителството е да се постигне балансиран бюджет. Това, разбира се, е важно. Фактическото замразяване на инвестиционните проекти в страната обаче по същество се превръща в прокризисна политика. Тази правителствена политика неизбежно води към верижно задълбочаване на фирмената задлъжнялост и към масови фалити. Докато в цяла Европа правителствата компенсират ниската икономическа активност с публични инвестиции, новите управляващи у нас ги свиват. Затова нараства опасността цената за кризата да бъде платена от хората на труда и редовите данъкоплатци. Достатъчно е да погледнем 3-годишната бюджетна прогноза, която предвижда замразяване на доходите. Вече избликват спонтанни стачки и протести – на работниците от БДЖ, на млекопроизводители и други отрасли.
Интересно е, че управляващите кърпят бюджета с пари от държавни дружества, които само преди седмици обявяваха за разграбени от предишното управление. Само от дивидентите на БЕХ, Информационно обслужване, Летище-София, „Булгартабак”, „Български пощи” и други предприятия събират, при това съмнително от гледна точка на закона, 64 млн. лв. Това според самото правителство нямало да им се отрази, защото към края на юни били в добро финансово състояние. Е, какво става сега – нали бяха безогледно източени и докарани до фалит?!
Втората черта на новото управление е непредсказуемостта и управленската безпомощност. Ежедневно министрите подават взаимно изключващи се сигнали. Само един пример, който стана нарицателен – „Белене”:
Няма да строим втората атомна централа, защото е руски проект - цитирам; не, ще го строим, защото е нужно. Ще изграждаме, но ако имаме гаранция, че ЕС няма после да ни накара да го спираме. Забравили са, че ЕК преди години даде зелена светлина за проекта. Ще строим, но с частни капитали. Не, и държавата ще участва, но ще продаде част от дела си. Ще поканим французи, впрочем, те участват от самото начало в проекта. Последно, от завчера, май министър Дянков пак заяви, че проектът е икономически неизгоден.
Имам странното усещане, че е обявено съревнование между новите министри за това кой колко повече прегрешения на предходния кабинет ще измисли. Както и това, че само по това им се отчита работата. Даже си го представям образно: „Днес министър Симеон Дянков откри няколко липсващи милиарда, а министър Николай Младенов само две розови беемвета. Изоставате, другари”!
Тоталната ревизия достигна своите абсурди в следното действие: министър, както се твърди, да наеме за дебели хонорари оценители, които да проверят дали картините в кабинета му не са подменени с фалшиви от предшественика! Да не говорим, че Иван Костов от трибуната на парламента директно инструктира Сметната палата как да прави одити.
Целта на това упражнение, чиято почти единствена мишена е БСП, е ясна – да се дискредитира трайно, ако може - завинаги, социалистическата партия като единствената автентична опозиция, да липсва алтернатива и да бъде осигурен безпрецедентен комфорт за каквото им скимне. Наскоро министър-председателят директно си го каза: „От тях искам само едно – да не говорят, да не ме дразнят. Единствената ми молба е мълчете и ни оставете да извадим хората от кризата”. Не знам дали би могъл да убеди онези над 2000 жепейци, които ще бъдат изхвърлени на улицата до Нова година, че с това ги вади от кризата...
В крайна сметка искам да задам един въпрос – коя е тази разграбена държава, която за 4 години е увеличила фискалния резерв от 4.5 млрд.лв. на над 8 млрд.лв.? Това са „бели пари за черни дни”, с които днес, в условията на криза разполага новата власт! Искрено пожелавам на новия кабинет и да увеличи фискалните резерви по същата прогресия, поне от 8 на 16 млрд, и да намали държавния дълг с колкото го направихме ние. Тогава ще сравняваме кое управление е било добро за държавата и хората. Най-меко казано, притеснително от гледна точка на закона е намерението на премиера да извади фискалния резерв от БНБ, за да го „управлява”, което може да създаде корупционна среда за много големи частни интереси.
И може ли да говорим за „издънен” или „опоскан” бюджет, след като според доклад на Европейската комисия от 14 октомври за публичните финанси на 27-те страни от ЕС страната ни е класирана в челната петица, като изрично се казва: „Фискалните позициии на България, Дания, Естония, Финландия и Швеция са сравнително силни и са по-стабилни от тези на повечето от останалите държави-членки”.
Впрочем, има нещо хубаво в почина на ГЕРБ за тотална ревизия. Създава нова традиция за бъдещето. И ще е добре след изборите новият кмет на София да осъществи такава ревизия. Лошото е, че новите управляващи живеят с твърдото убеждение, че държавата започва от тях. Вероятно наистина си вярват, че ще управляват 30 години. Но няма да се случи.
Не може да се отрече една силна, но опасна за страната, черта на управлението – последователно се осъществява план за овладяване на всички лостове на властта за партийна употреба. Когато става дума за политически нива и кабинети, това е нормална практика. Но когато подред, без професионални мотиви, с директни заплахи, често с погазване на законите се уволняват вече стотици специалисти от държавната администрация, тогава вече става страшно за демокрацията. И голяма част от хората се огъват пред директното погазване на правата им. Това се нарича политическа чистка. Тя започна от централната администрация и става повсеместна. Няма да се спирам сега на безбройните конкретни примери. Но трябва ясно да формулираме задачата те да бъдат инвентаризирани, обществото да ги знае, да защитим почтените професионалисти, да ги привлечем като експерти на левицата.
При липса на програма основното, по което можем да преценим намеренията на управляващите, е данъчната политика и проектът на бюджет за 2010 г. Впрочем и тук ежедневно се променят позиции. Като че ли само една е ясна – при криза, когато постъпленията в хазната са непредсказуеми, с 2 пункта ще бъде намалена осигурителната тежест. Щедър жест към работодателите, който ще намали постъпленията в бюджета с близо 400 млн. лв. Цената обаче очевидно ще бъде платена от „лошите данъкоплатци” сред тях – пушачите, най-вече. С мотива „да бъдем средна европейска” държава. А хората основателно питат – защо по това, а не по доходи?
Очевидно ни очаква бюджет на „затягане на коланите”. Според макрорамката за двата „приоритета” – здравеопазване и образование, се предвиждат с 400 и с 92 милиона лева по-малко. За сигурност и полиция намалението е 126 млн., а за отбрана – 176 млн. лв. Отменят се облекченията за големите инвеститори и за младите семейства с ипотечни кредити. Предвижданите промени в данъчните закони ще ударят средния българин – хората с ниски доходи, малките фирми. Всички тези инициативи и намерения ясно очертават профила на дясна, рестриктивна и социално безотговорна политика.
Уважаеми колеги,
И четири месеца след началото на своята работа Народното събрание не е проработило ефективно. Освен „ревизионните” решения и разглеждането на отчети на независими институции, общият брой приети законопроекти за този период е 18 - в сравнение с 78 за същия период на 2005 г. Няма как да не направи впечатление високият дял на законопроектите с открито лобистки характер – промените в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, в Закона за културното наследство, в Закона за лова и опазване на дивеча.
Дори тези първи законодателни стъпки вещаят, че ще ни чакат още опити за прокарване на частни интереси през властта. Естествено обаче основните възможности за това са в изпълнителната власт. И досега не са публикувани декларациите на хората от властта за конфликт на интереси. Случайно ли е това? Интересно, как биха реагирали медиите, ако министър от предишното правителство би прокарал през правителството подкрепа за проект за 500 млн. евро, който ще се реализира от фирма, в която е работил до неотдавна? Разбира се, въпросът е риторичен! Сигурно затова вече бе заявена промяна в Закона за конфликт на интереси, тъй като може да се окаже, че 5-6 министри попадат в директен конфликт.
Новите управляващи от ГЕРБ нямат историческа памет за това как се полагаха основите на демокрацията в България. Те не участваха в тези процеси. Затова не знаят каква цена платиха хората, за да извоюват принципа на разделението на властите, основен за всяка демокрация. Затова не уважават този принцип и искат да го подменят с тотален контрол и единовластие. Аз вярвам, обаче, че техните сметки ще излязат криви. Защото демокрацията има имунна система и не може да й се сложи намордник. ГЕРБ се превръща в поредния разрушител на историята. Това сме го виждали и преди, в бурните първи години на прехода. По-лошото днес е, че управляващата партия е на път да се превърне в разрушител на демокрацията. Убеден съм, че времето ще покаже, че това е недопустимо опасен експеримент с предизвестено неуспешен край.
Всичко изброено дотук набелязва очертаващата се характеристика на управлението: дясно, авторитарно, непредсказуемо и репресивно.
С този анализ съм наясно, че днес всяка критика се приема като нещо недопустимо и забранено, защото не се вписва в общия хор от хвалебствени дитирамби и ще предизвика реакция. Не само политическа. А с използването на цялата мощ на властта. Не само явната, а и невидимата. Всички виждаме какво добро приложение има в България теорията на Гьобелс за голямата лъжа – колкото по-абсурдно е едно твърдение и колкото повече се повтаря, толкова повече хора му вярват. Списването на компромати у нас се превърна във важен инструмент на политическата борба и нов сектор на сивата икономика. Въпреки това обаче и от тази трибуна питам – вече близо три месеца след смяната на властта кое е това поне едно единствено обвинение, което беше потвърдено и доказано!?
Новата мисия на БСП е да бъде силна, критична и ефективна лява опозиция. Да защитим социалните придобивки, доходите и работните места на хората. Да отстояваме активна социална държава. Да се противопоставим на управленските експерименти. Да защитаваме обществения интерес, правата на гражданите и принципите на разделението на властите. Ако трябва, ще пазим демокрацията и от „новите демократи”.
Вече успяхме да се противопоставим достатъчно успешно на редица авантюристични и неприемливи идеи на управляващите – да закрият няколко десетки малки общини, да вдигнат пенсионната възраст, да увеличат драстично акциза върху алкохола и много други.
Няма подробно да се спирам какви трябва да бъдат основните параметри на нашата опозиционност. Те добре са описани в проектите на Политическа декларация и Резолюцията на конгреса. За да ги изпълним обаче, е необходимо едно условие. Да сме отбор. Да се подкрепяме взаимно. А не докато едни критикуват и задават неудобни въпроси, други да тичат за „разговори” на „Дондуков” 1 или в друг център на новата власт.
Най-лошият за страната сценарий е подчиняването на цялото политическо пространство на „едноличната” власт и липсата на алтернатива. След като десницата бе приласкана и купена с дребни постове тук и там, единствената заплаха е левицата. И тя е на ред. И ако сред нас надделеят личните обиди, амбиции и интереси, няма да е трудно да бъдем разединени и обезличени. Изборът е наш и личен за всеки.
Накъде да насочим усилията си?
1. Трябва да се научим и да свикнем да превръщаме ценностите от Програмата на партията в конкретни идеи, а идеите – в работещи политики, които решават проблеми, а не са голи лозунги. И това важи за всички равнища на правене на политика.
2. Длъжни сме да отстояваме конституционализма, да отстояваме парламентарния характер на републиката. България трябва да остане демократична и правова държава, затова ние сме длъжни да отстояваме практическата реализация на конституционния текст, че е социална държава. Затова изключително важна е наша активна парламентарна дейност, активната ни политика за развитие на местното самоуправление и на пряката демокрация
3. На партията е нужен нов информационен обмен, засилен диалог с обществото. Социалистическата партия не може да разчита на разширяване на своето влияние, не може да бъде чута сред мнозинството от хората, ако не развива досегашните и не създава нови, работещи партньорства, съвместни проекти и кампании със структурите на гражданското общество.
4.Наложително е ефективното функциониране на структурите на партията и нов тип кадрова политика.
Затова - какво предлагам в чисто организационен план за промяната в партията?
Другари,
Аз нямам „визия за нов ляв проект” и нямам намерения да го реализирам „върху БСП”. Нито „успоредно с БСП”! За разлика от други в тази зала.
Според мен е задължително да извършим в собствените си редици няколко нещо. Ако щете, неречете ги платформа, визия, проект – няма никакво значение. Важното е, че промяната е задължителна!
Нужна ни е промяна в начина на изработване и отстояване на политики, във функционирането на партията, активизиране на структурите, нова кадрова политика, подобряване на работата на социалистите на изборни постове и на сътрудниците, нов тип взаимоотношения и засилване на отчетността и отговорността.
Без широкото участие на членовете, съратниците, симпатизантите на БСП при формирането на опозиционната и управленската политика на партията няма как да разширим и укрепим влиянието си.
Как да стане това? Народните представители и общинските съветници – лицето на БСП и левицата като опозиция, трябва да обсъждат предварително проектите си за позиции и нормативни актове, всички свои важни инициативи и действия със структурите на партията, с избиратели, граждани и експерти. Те трябва на всеки шест месеца да информират за дейността си съответните партийни съвети и организации. Всеки народен представител е длъжен да дава отговор на социалистите, отправили питане към него.
Смятам за необходимо да бъде засилена ролята на комисиите и съветите към Националния съвет на БСП. Аналогично на парламентарната практика, техните становища ще бъдат задължителни при приемането на решения, както и при формирането на позиции на нашите представители в постоянните комисии на парламента и в пленарната зала.
Това води неминуемо и до преструктуриране на помощните органи на Националния съвет в съответствие със структурите на властта. Затова НС на БСП незабавно ще определи говорители по отделните секторни политики, които да огласяват нашите позиции и инициативи.
Неизбежно, наложително е широкото участие на членовете, съратниците, симпатизантите на БСП при издигането на кандидатури за ръководни постове в партията, номинации за народни представители, кметове и общински съветници. За тази цел ще отстоявам да се приложи и уставно регламентираният механизъм за провеждането на вътрешнопартийни избори.
Задължително трябва да създадем условия за алтернативност при избор на представители на партията за публични длъжности при национални или местни избори. Предлагането на кадри за различните властови длъжности ще става само след писмена препоръка, за да се знае кой предлага и кой носи отговорност.
В кадровото обезпечаване на дейността на партията от днес нататък строго трябва да се спазва приетата от Националния съвет кадрова система, която да се усъвършенства с текстове за необходимата специализирана политическа подготовка и професионализъм. До края на годината Националният съвет трябва да създаде регламентираната в устава Комисия за политическото образование, която да предложи план за политическото образование и обучение на кадрите, в който да залегне и диференцирана система за подготовка на кадрите за организационна дейност, изпълнителна и местна власт.
Неотложно е веднага да заработи и Комисия за защита на правата на гражданите, на социалистите и срещу политическо преследване.
Още в началото на 2010 година Националният съвет трябва да учреди Националния политически институт, който да започне да развива дейността и структурата си по предвидените в новия устав задачи.
От догодина е задължително да се изгради и внедри нова система за постоянна комуникация и информационен обмен между организационните структури на партията и отделните партийни членове.
Секретариатът към НС на БСП трябва да започне да осъществява функциите си на контрол върху изпълнението на решенията на ръководните органи на партията.
Необходимо е час по-скоро да започне изграждането на мрежи от партийни клубове и обновяване на федерациите на професионален признак - като обединения на сродни клубове по интереси, които да развиват експертното и гражданското начало в участието в дейността на партията, които да изработват и представят позиции и проекти. Във всяка община още от следващата година трябва да започнат да функционират политически структури от типа на Клуб „Професионалист”, включващи социалисти в активна възраст, които да проявяват засилваща се обществена, гражданска и политическа активност.
Още в началото на следващата година об¬щинските партийни съвети трябва да имат работещи планове за оказване на политическа и методическа по¬мощ на основни партийни организации, които да включват и гри¬жи за по¬ви¬ша¬ва¬не на по¬ли¬ти¬чес¬ка¬та и ор¬га¬ни¬за¬ци¬он¬на¬та под¬го¬тов¬ка на пар¬тий¬ния ак¬тив, както и планове за партньорство с граждански структури. Общинските съвети на партията ще провеждат свои оперативни заседания преди и след всяко заседание на областните съвети, за да формират становища, аналогични заседания да провеждат областните съвети преди и след заседанията на НС на БСП.
Длъжни сме да започнем незабавно изграждане на мрежа от национални, регионални и общински интернет партийни издания. Те трябва да включват всички съвременно информационни форми.
След конгреса предлагам да започне преглед на членството в БСП, което до края на 2010 година да приключи със смяната на старите членски карти с електронни.
Строгото спазване на финансовата дисциплина и стриктният контрол на всички нива на партията трябва да станат задължително поведение. Необходимо е да се осъществи и финансова децентрализация в партията, като част от субсидията, която получаваме за избраните народни представители, да стига до областните и общинските партийни съвети. Трябва да се повиши и дисциплината при събирането и отчитането на членския внос, като този въпрос се свърже пряко с валидността на членските карти и правото на членовете да участват в дейността на изборните органи.
До края на годината Националният съвет, съвместно с Общопартийната контролна комисия, следва да приеме подготвения проект за Етичен кодекс за членовете, съратниците и симпатизантите на партията.
Това е само основната част от моите идеи как да подобрим политическата работа в партията. Разчитам те да срещнат подкрепата на делегатите на конгреса.
Уважаеми другарки и другари,
Убеден съм, че ние като социалисти трябва да отстояваме три неща. За тях търся последователи:
Първо, БСП е партията на социалната чувствителност, на прогреса и на промените към по-добър живот. БСП не е партия за лична употреба!
Второ, политика трябва да се прави професионално, но и с почтеност. Който е решил, че БСП му е трамплин да си решава собствените и на близките му проблеми – не е за тук!
Трето, път на можещите, отговорните, безкористните, които обичат България, обичат БСП и социалистическите идеи.
Другарки и другари,
В последните седмици по мой адрес прозвучаха тежки обвинения: че съм лъжесоциалист, „момченце”, „зайче, извадено от ръкава на президента”, че съм кукла на конци, ръководена едновременно от Ахмед Доган, от „Дондуков” 2, от анонимните съветници, че не съм биткаджия. Вече ме оприличиха и на Тодор Живков, доколкото си спомням.
Когато поех отговорността да съм председател на най-старата и масова партия в страната добре осъзнавах, че доверието е дадено в аванс, че имам на много да се уча и да се развивам. Не съм спрял да го правя и до днес.
През първите години за мен водещо беше да почувствам и да опозная структурите и хората в партията. Не спирах да пътувам и разговарям с актива и редовите социалисти. Благодаря и на тези по-опитни другари, които даваха от своите политически знания и опит, в това число и на онези, които най-яростно ме атакуват днес.
Втората ми задача беше да създадем условия БСП да спечели парламентарните избори. В този период БСП се утвърди като партия, която се модернизира, стана член на Социалистическия интернационал и ПЕС, придоби обществена легитимност като сила, която може да претендира за управлението. Установихме системен диалог със синдикатите, неправителствените организации и с широки експертни кръгове.
След изборите през 2005 г. вярвах, че БСП е длъжна да участва в управлението и да докаже своя капацитет за развитие на страната. При включването в правителството на водещи фигури на партията се водих от разбирането, че по този начин няма да се повтори драмата от 1996-7 г., когато, наред с обективните причини, вътрешнопартийни спорове и борби разклатиха лодката на управлението.
Като съзнавах разнородността на коалицията, създадох коалиционен съвет, който гарантира стабилността на управлението и се превърна във форум за трудни, но градивни дискусии. Това, което не успях да преодолея, е общественото усещане, че там зад затворени врати се водят не политически дискусии, а алъш-вериш. Въпреки че съвсем не беше така.
Не успях в стремежа си дори очевидни постижения, които бяха наложени на коалицията именно от БСП, да станат ясни на хората като извоювани социални победи за нашата кауза.
Предоверявах се на добрата воля на министрите и на убеждението, че когато сме в един отбор, всеки ще действа съвестно във всичко и така, че да брани общата чест. И не съм се колебал да застана зад всеки, ако смятах позицията му за правилна. Както стана по време на учителската стачка.
Давах много втори шансове, дори когато някой човек от управлението бе обект на публични атаки и губеше обществено доверие. Търпях, дори когато някой открито работеше срещу идеи, които смятах за важни и необходими.
Като включих всички водещи фигури от изпълнителното бюро в изпълнителната власт или ръководството на Народното събрание и парламентарната група, допуснах партийната работа да бъде изтласкана на втори и трети план, когато на „Позитано” имаше живот само във вторник и то горе долу докъм три часа. Не успяхме да направим партията съпричастна на управлението.
Не съумях да неутрализирам възприемането на управлението като феодализирано между отделните партии и не изградих ефективен механизъм за медийна комуникация.
Не можах да надприказвам Бойко Борисов, но честно казано, не мисля, че се е родил такъв.
След приемането на новата програма и устав на БСП не наложих нужното обновление на листите на партията, въпреки че имах идеята за пряко подреждане на листите за парламентарните избори по региони чрез вътрешнопартийно гласуване от всички членове на партията.
Заедно с повечето другари от ръководството допуснах грешката да приемем красивата идея за мажоритарния елемент и формата на неговото прилагане, която намали броя на нашите депутати. Приех и условието на нашите партньори за 8 % бариера за партиите. Макар че, ако не беше съмнителното й отхвърляне от Конституционния съд, днес нито „Синята коалиция”, нито РЗС щяха да бъдат в парламента.
Още през есента на 2008 г. социологическите данни сочеха, че ГЕРБ води с близо 10 %. Тогава избрах да водим активна, настъпателна и дори агресивна кампания срещу популисткото поведение на нашия опонент. Поведох и лична битка, не като амбиция да се меря по рейтинг, а защото смятах, че е необходима. Впрочем, в ръководството на партията нямаше много желаещи да я водят вместо мен или дори заедно с мен.
Това е сигурно малка част от моите слабости и прегрешения пред партията. Аз съм напълно откровен. Вие имате право да ме съдите за всичко това и за много друго. Защото знам, че няма как отговорността да се раздели поравно. Осъзнавам, че за всеки неуспех най-голяма е тази на председателя. Защото най ме боли, когато днес уволняват хора, само защото са членове на БСП. Защото знам, че мнозина, виждайки помията, която управляващите изливат върху нас, се разколебават в своята вяра.
Но държа да кажа пред вас ясно едно. Не се срамувам от работата, която съм свършил. И съм убеден, че доброто, което сме направили за страната и за хората, е много повече от грешките и неуспехите. Водил съм се от моето разбиране за интересите на страната и на БСП. Уважавал съм позициите на нашите партньори, но не съм капитулирал пред тях. Честно съм водил битки с нашите опоненти. Не съм използвал непочтени методи на политическа борба и компромати срещу тях. И никога не ми е минавало през ум да го правя срещу съпартийци.
Това е моята изповед пред вас. Вие решавайте дали имам основание да бъда лидер на партията оттук насетне. Дали имам силата, идеите и качествата да продължим заедно срещу опоненти, които нямат задръжки да използват всякакви методи.
Накрая, ще кажа още нещо. Независимо какъв ще бъде вашият избор, като председател или редови член аз никога няма да престана да работя за БСП, за нейното утвърждаване като модерна европейска социалистическа партия.
От тази партия има нужда България.