Преди месец можехме с голяма доза вероятност да прогнозираме победа за кандидатката на ГЕРБ Йорданка Фандъкова още на първи тур. Днес това далеч не е толкова сигурно.

И причината далеч не е в доброто или слабото представяне на кандидатите в предизборната кампания.

Всъщност такава на практика няма.

Апатия

Три дни преди изборите близо 20% от столичани не знаят кога ще са те и дори, че ще има кметски избори. Причините са по-дълбоки и опират преди всичко до оценката на първите действия на новата власт. А тя далеч не е еднозначна.

Още повече че София, вярно не е “червена”, но определено не е и герберистка. Тук и СДС, и ДСБ са значими сили, както и “Атака”, и НДСВ. Съответно победата на един партиен кандидат до голяма степен зависи от възможността на лансиращата го партия да привлича съюзници. А точно това не е силата на ГЕРБ и Бойко Борисов. Те имат послушни поддръжници или врагове. Съюзници или опоненти - не!

И независимо от уверенията на Иван Костов и Мартин Димитров, че партиите им ще подкрепят Йорданка Фандъкова, това далеч не е толкова сигурно за редовите партийни членове. Защото те трудно могат да преглътнат пренебрежителното отношение демонстрирано от ГЕРБ и при съставянето на правителството, и при внасянето на бюджета. Трудно могат да преглътнат и явния стремеж на ГЕРБ да обсеби дясното, а техните формации да легитимира като “стари муцуни” на доизживяване, които търпим от немай-къде. Това е и причината, поради която едва 39% от тях ще подкрепят Йорданка Фандъкова.

Син вот за “червения”?

Нещо повече, всеки седми от симпатизантите на Синята коалиция заявява, че ще извърши нещо доскоро немислимо - ще гласува за “червения”. Мотивите са повече от очевидни - “да му натрием носа!”.

Не по-различно е и положението с “Атака”. Волен Сидеров може и да се долепи до властта, но редовият атакист е друго нещо. Той е бунтар, радикал, а не просто присъдружен към властта, властопослушен. Облекчаването на данъците за бизнеса на фона на орязването на здравеопазването и замразяването на пенсиите не е най-светлата атакистка идея. Значителна част от тях (около 60%) няма да гласуват.

Огромната част от политически непристрастните също няма да си дадат труда да отидат до урните. На тях изборите - трети за тази година - вече им идват в повече. А и скандалите около специални служби, секретни справки, импийчмънти и прочие, на фона на съкращенията, лансирани като “реформа” в условията на криза - също им идват много.

Изборната активност в столицата ще е много ниска - не повече от един от трима избиратели ще си даде труда да отиде до урните. А процентът на участие може да падне и още.

При това положение изненадите са напълно възможни. На практика 15-17% от избирателите могат да дадат пълно мнозинство на всеки кандидат. Това, на пръв поглед, дава добри шансове на Георги Кадиев. Червените избиратели в София са около тези стойности, но самата БСП се тресе от вътрешни противоречия и не е в състояние да мобилизира дори собствените си симпатизанти. Колкото и парадоксално да изглежда, Кадиев може да предизвика изненада единствено... с протестния, “антибойковистки” вот на десницата. Дали това ще се случи, ще видим след три дни.

Но дори и да не се случи сега, то неминуемо ще се случи, ако новите управляващи не се научат да заместват “аз” с “ние”. Ако не се научат да създават партньори дори от опонентите си. Защото старата тоталитарна максима “Който не е с нас, е против нас!” е работила по друго време и за други хора, когато някой притежава цялата смазваща сила на репресивния апарат. Когато е в състояние да наложи страх и послушание. Днес вече не е така!

(Въпреки че, странно защо, всеки четвърти в нашето изследване се страхува да каже за кого ще гласува. Така беше в началото на 90-те години. Дали пък не се връща нещо мрачно от миналото - страхът!)