СЪДЪРЖАНИЕ:

I. СЪЗДАВАНЕ, СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА, БЮДЖЕТ.

II. НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРОВЕРКАТА. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ

I. СЪЗДАВАНЕ, МАНДАТ СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА.

За комисията

1. Народното събрание, на основание на чл. 79 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое заседание от 02 септември 2009 год. прие Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, която в настоящия доклад се нарича „Комисията".

Съгласно Решението от 02 септември 2009г. срокът за извършване на проверката възложена на Комисията беше определен на два месеца. По повод и в отговор на мотивирано искане за продължаване на времето за извършване на проверката внесено от Председателя на Комисията, със свое Решение от 28 октомври 2009 год., Народното събрание удължи времето на работата й с четири месеца.

2. Комисията е в състав от 12 /дванадесет/ членове на паритетен принцип от всички парламентарни групи, който включва по двама народни представители от всяка парламентарна група, както следва:

Председател: Стоян Тодоров Мавродиев

Заместник председатели: Пламен Дулчев Нунев

Николай Янков Пехливанов

Членове: Петър Иванов Хлебаров

Иван Николаев Иванов

Димо Георгиев Гяуров

Тодор Димитров Великов

Дарин Величков Матов

Йордан Кирилов Цонев

Алиосман Ибраим Имамов

Румен Стоянов Овчаров

Пламен Василев Орешарски

3. На свое заседание от 10 септември 2009г. Комисията прие Вътрешни правила за организацията и дейността си.

В изпълнение на възложената работа за проверката на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, в периода от 10 септември 2009г. до 25 февруари 2010г. Комисията проведе 5 (пет) редовни заседания. Те се проведоха при наличие на изискуемия кворум, като отсъствията на членове на Комисията бяха поради предварително оповестени и обективно уважителни причини - служебна заетост или заболяване.

Съгласно разбирането, възприето и отразено във Вътрешните правила, приемането на решения за насоките и начините на събиране на необходимата информация, са обсъдени и приети на общо заседание на Комисията. Всеки неин член разполагаше с пълен достъп до документите и материалите постъпили в отговор на запитванията от името на Комисията до органи и институции, /чл.7, чл.12 от Вътрешните правила/. Такава възможност беше осигурена и за специалистите - консултанти ползвани от членовете на комисията.

Заседанията бяха насрочвани своевременно, с предварително обявен дневен ред и открити за гости и представители на медиите.

4. По време на мандата си Комисията разполагаше с бюджет, утвърден от Председателят на Народното събрание на 17 септември 2009 год. и непроменен по повод удължаване на срока й на действие.

Сумите по отделните показатели на бюджета са ползвани по предназначение, като неизразходваната му част бе върната в бюджета на Народното събрание, поради приключването на бюджетната 2009 г.

II. Направления на проверката

ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, СДЕЛКИТЕ И НАЗНАЧЕНИЯТА

Направления на проверката

Съгласно цитираните по-горе Решения на Народното събрание, предмет на възложената проверка са разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев независимо от обстоятелството от кой орган или институция са направени.

Комисията прие за необходимо да изиска и събере съответната информация от всички компетентни органи и институции. Поставената цел беше да се разшири обхватът на проверка и да се съпоставят данните за постъпилите от различните институции материали и информация за значими закононарушения, така че комисията да има възможността за собствена оценка и заключение.

С оглед на пълнотата и обективността в работата си, Комисията прие решение да бъдат изискани наличните в компетентните институции и органи първични документи, заповеди, договори и други, свързани с горното. Възприе се необходимостта при нужда да бъдат поканени за среща и изслушване ръководители и служители, имащи отношение към извършените разходи, сделки и назначения.

Ето защо, на свое заседание проведено на 18 септември 2009 год. Комисията прие Решение за изпращане на писма с искане за предоставяне на информация и документи, свързани със значими сделки, разходи и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство до всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства – членове на Министерския съвет, министерства, областни управители, държавни агенции и няколко национални медии.

Обобщени резултати

Изложението по-долу предоставя обобщени резултати от анализа на получената информация и документи, свързани със нарушения при разходи, сделки, и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство.

ІІ.1. БЮДЖЕТ И РАЗХОДИ

Последните дванадесет месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев (2005-2009г.) преминаха под знака на драстично влошаване на икономическата среда и навлизане на България в най-тежката рецесия от повече от десетилетие.

Промените в икономическата конюнктура и внимателният анализ на протичащите процеси в икономиката изискваха държавата да предприеме незабавни и решителни действия за минимизиране на негативните ефекти за икономиката и фиска от разрастващата се икономическа криза, които да бъдат разписани в ясна и широко приета антикризисна програма.

На фона на тази тревожна картина правителството на Тройната коалиция съзнателно заблуждаваше обществото и бизнеса с декларации, че криза в България няма и нашата страна по-някакъв странен начин ще бъде един остров на стабилност на картата на Европа.

Последвалите действия на правителството говорят, че това се е правило съвсем целенасочено, с единствената цел фокусът на общественото внимание да бъде изместен от важните въпроси за предприемането на наистина работещи анткризисни мерки и гарантиране на стабилност за фискалната позиция на страната при драстични ефекти на кризата върху приходната част на бюджета. По този начин предходното правителство успя за рекордно кратко време необезпокоявано да изхарчи огромен ресурс за финансиране на неясно дефинирани политики и спорни проекти.

Много от разходите са правени на ръба на закона и често са използвани различни „вратички” в името да се усвоят до последно отпуснатите лимити за разход. Освен това периодът, през който са направени тези разходи оставя сериозни съмнения за предизборно харчене и ниска ефективност при усвояването на средствата.

Съзнателното заблуждаване на обществото започна още през септември 2009 г., когато по предложение на Министерския съвет предходното Народно събрание одобри със свое Решение допълнителни бюджетни кредити за финансиране на важни социалноориентирани политики и инфраструктурни проекти.

Зад това решение прозира опит да се отвлече вниманието на обществото от провала при усвояването на еврофондовете и спрените европейски пари за България.

Важно е тук да отбележим, че периода между внасянето на предложението до Народното събрание от предходното правителство и неговото гласуване съвпада с периода на разразилата се буря на международните финансови пазари и фалитите на някой от най-големите финансови институции в САЩ.

Това обстоятелство обаче по никакъв начин не бива взето под внимание и Народното събрание гласува предложението на Министерския съвет на 10 октомври 2008 г.

Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008г., когато започва сериозно забавяне в приходите, поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 г.

Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на Тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалният резерв с близо 30% - от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината.

Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания.

От друга страна по голямата част от тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително.

Ударното харчене, което за декември 2008г. е почти двойно на нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голяма част от средствата са похарчени неефективно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход.

В последните седмици на декември 2008г. са налети огромни суми в държавни компании като БЕХ и ББР АД. Операциите по увеличаването на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и е начин за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да се отчита дефицит.

Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към Булгаргаз ЕАД, като и в тези компании бяха констатирани редица нарушения. През 2009 г. операциите по увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през декември 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. са изразходвани близо 1.4 млрд. лв.

Още през месец януари 2009 г. е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите – общо 211 млн. лв.) , железопътния транспорт (за НК „Железопътна инфраструктура” и „БДЖ” ЕАД – общо 94.5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ – общо 94.5 млн. лв.)

През месец февруари с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на „Национална компания индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на годината допълнителни средства до края на февруари вече надвишават 500 млн. лева.

През месец март с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата (155 млн. лв.) са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите по които е станало това разпределение.

През април отново има нови девет Постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева. От тях 76,7 млн. лв. са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства (в т.ч. Администрация на президента – 56 хил. лв.; Министерски съвет – 500 хил. лв.; Министерство на отбраната – 69 500 хил. лв.; Министерство на външните работи – 2 792 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност” – 2 700 хил. лв.; и др.). За формиране на капитала на Български нанотехнологичен център” ЕАД – София са одобрени 50 млн. лв. Също така с ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към МФ и МРРБ.

С одобряването на тези тридесет и седем постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите. Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това, министрите на Станишев са приемали нормативни актове с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани без да се изпадне в свръхдефицит.

Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на ЗДБРБ за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили.

Отново съвсем целенасочено в макрорамката към Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, като се предвижда икономически ръст от 4.3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г. Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с новите по-реалистични оценки за приходите. Ако правителството бе следвало тази стратегия и не бе раздуло изкуствено разходите през 2009 г. стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат избегнати. В ЗДБРБ за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери.

Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2009 г. е около 7.5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета.

Раздуването на фискалната рамка в разходите е средството, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е близо 1.3 млрд. лв. В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни Постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1.2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза.

Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и е в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със ЗДБРБ за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на негативните ефекти от кризата.

Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на годината. При сериозното влошаване на икономическите показатели и изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително правителството да ограничи разходите за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходите.

Годините 2006, 2007 и 2008 са почти идентични като развитие. Постоянен ръст на фискалния резерв през годината и после рязък спад през декември. Всъщност това всички си го спомняме - натрупването на излишък през годината и после харченето му през декември.

Особено стряскащо изглеждат нещата през месец декември 2008 г., когато стопяването на фискалния резерв е с над 3 млрд. лева.

Ясно се вижда как след това, в първите пет месеца на 2009 г., тенденцията за нарастване на фискалния резерв от предходните години, вече не е налице и засега се задържаме на нива от около 8 млрд. лв. Това е с около 3 млрд. лв. повече от фискалния резерв по време на изборите през юни 2005 г. - малко над 5 млрд. лв.

По-долу излагаме някои по-интересни и гласувани решения на МС, свързани с разходи на правителството от първата половина на 2009г.

• България ще открива посолство в Катар. Въпросът е дали са необходими всичките разходи, свързани с дейността в днешните кризисни условия и не е ли нелогично да се прахосват пари за нещо, не от текуща необходимост. Тук става въпрос за разходи за наем на сграда, работни заплати и издръжки за персонал и поддържане на дейността му.