Д.ф.н. Здравко Дунов             Комисия по образование и наука към   
                      СГЕРБ - София ОТКРИТО ПИСМО до УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ                                     и       ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на БАН                 Управителният съвет на БАН наложи на Общото събрание на БАН един проект за квазиреформа, който проект влиза в рязко противоречие с държавното виждане за реформата в БАН, изразявано многократно от министър Сергей Игнатов.                Нещо повече – вместо да се съобразят с ясно формулираното виждане на Министъра на образованието и науката, Управителният съвет и Общото събрание на БАН два пъти вземат решение да искат оставката на министъра, но не могат нито един път да вземат решение за освобождаване от ръководна длъжност на лицата, за които беше доказана и публикувана принадлежност към органите на Държавна сигурност.
                 Аз вгорчих като пелин десет години от живота и от научната си кариера в БАН, за да водя ежедневна и непримирима война с негодника Васил Проданов и с Управителния съвет на БАН,  а вие дори сега не искате да го изхвърлите от директорското кресло в Института за философски изследвания, след като името му черно на бяло се оказа име на агент-доносник на Шесто управление на Държавна сигурност.                  Проектът за реформа на БАН, изработен от Управителния съвет и наложен за приемане от Общото събрание, не решава и не може да реши никакви съществени проблеми. Главната цел на този проект за квазиреформи е запазването на статуквото и преди всичко запазването на самото Централно управление на БАН и на работещите в него.                В настоящия момент структурата на БАН е толкова централизирана и бюрократизирана, че спокойно може да се се каже така:                ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ПРЕДСТАВЛЯВА ЕДИН ГРАМАДЕН ИНСТИТУТ, КОЙТО СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ОЩЕ ПО-ГРАМАДНО И БЮРОКРАТИЧНО ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ.              Това състояние на организационната структура на БАН повече по никакъв начин не може да продължава. В момента Управителният съвет на БАН и Общото събрание искат държавният бюджет цяла година да ги издържа, а те да си правят произволно преструктуриране и да си провеждат избори на нови директори. Повече от ясно е, че при това положение на нещата за правене на наука и дума не може да става през цялата 2010 година.             ПРЕДСТОИ РАДИКАЛНА ПРОМЯНА ИЛИ ДОРИ ПРИЕМАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА БАН.            Квазиреформата, която се извършва в момента, трябва категорично да бъде спряна до окончателното приемане на Закона за развитието на академичния състав и на измененията в Закона за БАН или пък направо приемането на нов Закон за БАН. В противен случай сегашното ръководство ще хвърли Академията в един деструктуриран хаос, който много по-трудно ще бъде преодолян чрез новия Закон за БАН.            В новия ЗАКОН за БАН трябва да се започне най-малкото със следните изменения:
      ПРЕДЛОЖЕНИЯ за ИЗМЕНЕНИЕ  Обнародван, ДВ, бр. 85 от 15 октомври 1991 г.,
изм., бр. 90 от 22 октомври 1993 г., бр. 123
от 22 декември 1997 г., в сила от 1 януари 1998 г. Законът за Българската академия на науките е приет от Великото народно събрание на 2 октомври 1991 г. Чл. 1. (1) Българската академия на науките (БАН) е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена.                               +  
          Чл. 1. /1/ да се измени така:     Българската академия на науките е национална организация за научни изследвания, която координира изследователската дейност на самостоятелните  академични научни институти. 
                                + (2) Българската академия на науките обединява академиците и член-кореспондентите от страната, хабилитирани учени от академичните институти, както и чуждестранни членове. 
                                 +
           Алинея 2  на  член  1 категорично следва да отпадне, защото нейното съдържание няма никакъв друг смисъл, освен  законово да  легитимира привилегированият институционален статут  на притежаващите званията "АКАДЕМИК" и "ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ" на БАН.
       Такива звания не съществуват нито в досегашния закон за научните степени и научните звания, нито  се предвиждат в общодържавния закон за развитието на академичния състав, който се приема в момента.
                                  +                (3) Българската академия на науките е юридическо лице.
          Тази алинея 3 на член 1  евентуално би могла да остане като алинея 2,  ако не влиза в противоречие със законовото регламентиране на институтите като юридически лица.

                             +
                        +        + 
                              + Чл. 2. (1) Българската академия на науките участва в развитието на науката в съответствие с общочовешките ценности и националните интереси и съдейства за умножаване на духовните и материалните богатства на българския народ.   (2) Българската академия на науките:   1. извършва фундаментални изследвания и подготовка на висококвалифицирани специалисти самостоятелно и съвместно с висшите училища;   2. изследва историята, езика и литературата на българския народ и приносите му в световната култура;   3. разработва прогнози и дългосрочни програми за обществено-икономическото, научно-техническото, екологичното, социалното и културното развитие на страната;   4. дава становища и оценки за проекти и програми от национално значение;   5. издава научни трудове и популяризира научните изследвания;   6. извършва производствена, търговска и други дейности, свързани с провежданите от нея научни изследвания и приложението на научните резултати.                     ТАКА... ТАКА!
        Да почна от по-малкото...
         а/ Параграф 4 от алинея 2 на член 2 следва да отпадне, защото становища и оценки от когото и да било се дават тогава, когато тези становища и оценки  му бъдат  поискани или възложени от някого. Следователно, БАН не трябва привилегировано да се възползува от тази алинея, за да претендира, че има право по закон да дава оценки и становища, които никой не е поискал от нея. А целта на този алинея е тъкмо такава - да създава приилегировано право на БАН, което сякаш по закон задължава някого да иска становището на БАН.
         б/  Параграф 5 от алинея 2 на член 2 също трябва да отпадне, защото издаването на научни трудове и популяризирането на научните резултати изобщо не е нито специфична, нито задължителна дейност за БАН;  в момента тази алинея служи всъщност единствено като законово основание за поддържане на собствено издателство дори ако работи на загуба. БАН може, разбира се, да издава книги и списания, но не и като свое законово задължение да го прави без оглед на финансовите резултати. Правенето на наука съвсем не изисква чак такива жертви; в момента по-скоро с тази алинея се оправдава собствената некачествена научна продукция - законово задължена била БАН да поддържа собствено издателство, което да печати нейната собствена книжовна продукция, разходите за която се включват в субсидирания бюджет на БАН.         Ще бъдат направени още редица съществени предложения за изменение на Закона за БАН, но при всички случаи трябва да се направи една законово регламентирана децентрализация и дебюрократизация, която ще осигури самостоятелност на научните институти. Ще се премахне и законовата легализираност на титлите „академик” и „член-кореспондент”, които титли са се превърнали главно в източник на привилегии, без да гарантират високи и актуални научни качества на техните носители.        04.04.2010 г.          Великден

Оправи съдебната система, сега към БАН ли се насочи? Коя е следващата институция, която ще реформираш? Вземи се намеси и във футбола, то за нас българите се знае, че разбираме от всичко, но най-вече от футбол и политика. :)

Ето това е градацията на емоциите, които изпитвам, четейки този пост!!! Не разбирам, недоумявам, каква е тази свръхагресивност, какво толкова Ви пречи Българската академия на науките, защо с нея сте се захванали точно в този момент? Нима всичко в държавата е цъфнало и вързало, та се захванахте точно с онова професионално съсловие, които има най-малко съпротивителни сили да защитава публично интересите си? Ясно е, че реформата в БАН е наложителна, но така ли трябва да се случва всичко? И вместо да охулвате честта и достойнството на учените, работещи в БАН, можете просто по време на партийните си събранийца-рецитали да търсите начин как сега, в условия на криза, потенциалът на БАН да бъде мобилизиран в името на националната кауза - да се разработят секторни програми за икономическо развитие за повишаване на общата конкурентоспособност на икономиката, да се правят икономически програми по региони, да се инвестира в информационното общество, да се започне работа по стратегията Европа-2020, да се мисли как да се намали бедността, как да се обърне низходящото демографско развитие, да се укрепи институцията на семейеството, да се интегрират малцинствата... Има десет хиляди начина натрупаното знание в БАН да бъде използвано практически от хората, вземащи политически решения. Да, обаче те не желаят. Искат открита война с една беззащитна институция, с едно професионално съсловие, което трябва да бъде показно смазано. Както ще бъде смазана всяка институция, която може да произвежда знание и да бъде коректив на политическите прищевки на деня. Потресен съм, разбирате ли... Потресен съм от начина, по който се атакува една институция, която е създадена с волни пожертвувания от родолюбиви българи, само и само България да има своя наука... Жалко е наистина, срамота...

могат да се квалифицират като "беззащитна институция"? Ако е такава - то тогава...

Съжалявам, но не ме интересуват граматически правилни, но семантически абсолютно неадекватни възражения...
Работил съм на щатна работа в БАН цели 30 /тридесет/ години; там ме и пенсионираха точно когато навърших 65 /шестдесет и пет/ години, за разлика от академик Съботинов, който ми е набор, да не говоря пък за Косев, Атанасов и прочие.
В БАН завърших редовна докторантура, защитих първата си дисертация, станах младши научен сътрудник; в БАН се хабилитирах като старши научен сътрудник, написах и защитих втората си докторска дисертация. Бил съм член на Научен съвет и изпълняващ длъжността директор на Института за философски изследвания. Десет години ръководих Катедрата за подготовка на докторантите на цялата академия и познавам лично всички академични учени между 40 и 50-годишна възраст; ако има десет човека, познаващи отвътре цялата академия, то аз съм един от тях. Изследовател съм и по философия на властта, на политиката и правото, така че повече от професионално мога да пиша за принципите на наказателното съдопроизводство.
Моята научна кариера започна, премина и завърши в БАН. А знаете ли, че комунистическият мракобес Васил Проданов, назначен с решение на Политбюро през 1988 г. за директор на философите в БАН, щатен личен съветник на Милко Балев, дотогава не беше стъпвал в БАН, а беше правил кариера единствено в АОНСУ? Този комунистически негодник до ден днешен е директор на ИФИ - БАН; той и такива като него ли ще реформират Академията?
Ама че смешен комунистически плач за последните окопали се комунисти... От бюджета на БАН Александър Лилов /никога не работил в БАН/ и Стоян Михайлов получават днес много повече пари, отколкото като пенсионери на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП...АБСУРДНА И ТЪПА ИСТОРИЯ...

Самоизяждат се от тлъстия червен апарат.
Вместо да съкращават, надуват администрацията.
Гербери цъфтят в червено...

Да, уважаеми господине. Никой не отрича факта, че добре познавате БАН, това си личи от публикувания от Вас коментар. Но притеснителното в случая е това, че реформата срещу БАН започва да се превръща в поредното разчистване на политически сметки. И ще бъде проведена на политическа основа. В крайна сметка, пожелавам ръководството на БАН скоро да бъде окупирано от представители на "нашите" и след като всички инакомислещи привърженици на други политически партии (или такива, които живеят в Люлин, а не в Младост; или такива, които четат Джоузеф Стиглиц, а не Милтън Фридман; или такива, които имат бради, а не мустаци и прочие) бъдат изхвърлени от института, дано тогава започнем да мислим и за развитието на българската наука...

Още нещо. По-добре не осъждайте семантичната адекватност на чуждите коментари, защото няма начин да вмените на някого от каква гледна точка да дефинира проблема и до какви граници на изказа може да стига. Другото се нарича простичко и кратичко с думата "цензура"... Тъй да се каже, чуждият дискурс е трудно дефинируемо понятие и той няма как да съвпада с Вашия.

Не е важно дали се интересувате от чуждите гледни точки. Важното е да приемете, че такива съществуват. И след като от тях бъде ампутиран емоционалният момент, те носят две ясни послания: 1) българската наука има нужда от реформа, в момента трябва да й се намери по-добро практическо приложение и 2) българската наука не трябва да се реформира от политически съображения.

Може би и това ще наречете "семантически абсолютно неадекватни възражения..." Но както е шегата, това не е съществена важност за световната конспирация :)