14.04.2010 г.
  сряда
                           Малко предварителни думи                 Получих лично съобщение, което насочваше моето внимание към проблема за "особеностите" на нашия, на българския народ... Това е подходящ повод да спомена, че през 2000 година публикувах книгата "Цивилизацията и българската етнонационална съдба", извадка от която пускам в момента...
                                               +                            Практически няма значим български изследовател и мислител, направил опит да проникне в българските исторически превратности, а така също в характерологията на българина, който да не се е сблъскал със смайващи прояви на дисконтинюитет и липса на обективна логика в нашето развитие.
               Оставайки дълбоко в своята душевност езичник, българинът не можа да усвои безценния принос, който християнството има за развитие на западната култура, западна държавност и хуманистичен дух. 
           Дори нашата борба за църковна независимост далеч не носи главно религиозно-догматичен, а много повече политически характер. Водачите на тази борба са били готови без вътрешни терзания да сменят своята вяра от православна на католическа. Водачът на униатите  - Драган Цанков, дори тайно за всички /документално това е доказано от Патриарх Кирил едва в ... 1962 г./ бил приел католицизма още през 1855 година. Повече от столетие този факт тънел в пълна неизвестност.
                За тази самостоятелност Георги Сава Раковски  даже формулирал идеята за създаването  на някаква "българска религия" и в едно свое писмо казва така:
              "При такова положение, къту сме влезли всеки в една такава голяма борба, за да отбегнем сички удари католишки, протестантски, гръчки и славянски, нам не остава нищо друго, освен ДА СЯ ОТДЕЛИМ ОТ СИЧКИ С  НЯКОЯ СИ НОВА, ОТ НАС ИЗМИСЛЕНА МАЛКА ЕРЕС РЕЛИГИОЗНА /сякаш не ни стигаше богомилството, чиито потомци станаха бошняци и помаци!/.
                 Тогава секи ще тегли ръка от нас и Европа ще ни защити, като покажем, че ний имаме особена за себе си  българска религия... Съобщете това нашим, а особенно нашему свещеноначалнику."
                 Играта с религията обаче не е шега работа и тя не се играе от истински религиозни народи, нито пък от техните водачи...
                  Проповедта за любов към ближния не навлиза имплицитно в душевността на българина; тя му изглежда повече като лицемерна попска приказка.  А тази любов, колкото и да е нереализируема в своя завършен християнски идеал, е все пак изключително мощен социализиращ фактор. 
              Никакво демократично съвременно общество - официално или гражданско - днес  би било невъзможно, ако европейските народи не бяха преминали през средновековното духовно господство на християнството.
                   Това господство, етествено, притежаваше и своите крайности, своя фанатизъм и нетърпимост към свободната човешка мисъл, за които папата неотдавна лично поднесе своите извинения. Но то формира човешки общности върху фундамента на християнските ценности, т.е ако не чак на перманентна любов, то във всеки случай на толерантност, търпимост, уважение и съчувствие към ближния.
                    Западният човек несъмнено е индивидуалист, само че индивидуалист, който отдавна е научил и запомнил, че живее в общество съвместно с други, подобни нему индивидуалисти. И че трябва да се отнася към другите така, както би искал те да се отнасят към него. Дълбинно нехристиянизираният езичник е нещо друго - неговият индивидуализъм е краен, а по-точно е да се каже - безкраен. Той не признава чуждия интерес, когато противоречи на неговия собствен, затова е асоциален по своята дълбинна нагласа....
                    Но има и нещо друго...
                    Днес ние трудно си даваме реална сметка за това, какво означава някъде около ПЕТНАДЕСЕТ ПОКОЛЕНИЯ подред да живеят без собствена държава и без собствена църква. Загубено е било и безвъзвратно изчезнало в недрата на безпаметността не само националното, но даже народностното самосъзнание.
                    Близо сто години след Паисий Хилендарски Любен Каравелов пише така:
                   "Аз смело мога да кажа, че до учителствуването на г-н Найдена Герова в Пловдив /до 1831 г./  НИ ЕДИН ОТ ТОГАВАШНИТЕ ПЛОВДИВСКИ ГРАЖДАНЕ не е имал самосъзнание и нелицемерна любов към своето национално отличие... Щом някой от жителите на Копривщица, Панагюрище, Карлово, Сопот, Калофер и т.н. поразбогатее малко, то тоя си час оставя своето бащино огнище, отива в Пловдив, ПРОМЕНЯВА СВОЕТО БЪЛГАРСКО ИМЕ и захваща да се срамува за своето произхождение.
                      Така например Вълко се преобразява на Власаки, Петко - на Паскал, Лула - на Луксандра и т.н. Ако някой селянин дойде в дюкяна на някой пловдивски търговец, то последният се претваря, че не разбира български и старае се да говори криво и наопаки или говори турски. Най-голяма роля в това отбългаряване играели ПЛОВДИВСКИТЕ КОКОНИ"                   Само като щрих ще допълня след цитата от Любен Каравелов, че истинското, кръщелно име на прочутия Гаврил Кръстевич например е Гандю Къдюв Баюв...    

И все пак, вдъхновението на Левски, Ботев, Раковски, Каравелов, макар и в някои случаи примесено със солидна доза атеизъм, няма как да се отрече. А вдъхновението е божествена искра. И какъв атеист и неверник е Ботев, след като знаейки, че "свестните у нас считат за луди", тръгва на героична саможертва, в името на какво - ще ми изброят камара клишета, но няма да видят, че крайният практически смисъл от всичко това е - Да има България СВОЕ, БЪЛГАРСКО правителство! Безусловно и ясно, без да се пазари кой ще бъде в това правителство, заслужава ли, или не, Ботев дава живота си, за да го има!

И, не е беда, че някои не биха разбрали никога чувствата, породили тази саможертва, и за тях Ботев е наивник или може би дори глупак, всяко стадо си има мърша. Бедата е, че позволяваме да ни ръководят подобни мърши, които обезсмислят вярата на героите, че българите жаслужават саможертвите им за политическото си освобождаване. Нихилизмът е резултата от допускането на тези типове до властта, а до нея те се добират с лъжи и преструвки.

не може да се отрече какви дълбоки и неизлечими белези са нанесени на българския народ в безвремието от 1396-та, до освобождението ни.
Спорен е въпроса, сами ли се освободихме, или станахме свободни от едни, защото други ни пожелаха...

Днес има условия за съвземане и възход на държавата. Но това не се получава.
Ако се смята, че причината е в народа, това е заблуждение и то вредно.
Защото народа се променя и възпитава от власт имащите, интелигенция, медии, образование.
Никак не е сложно. Погледнете какъв хаоз е сега в телевизионните предавания, преса, филми, управляващи. Резултата е налице, затъпяване на мнозинството от младото поколение. Оправдаваме се с демокрацията.
По-скоро бих казал,"На калпавия.../политик, народа/... му пречи.
За интелигенцията ни също няма оправдание, защото всичко е написано, казано и приложено в напредналите държави.

Поздравления, сеньоре!
За истините, които поднасяте за така наречените "български" и така наречените "учени" - Ви поздравявам!психологическите характеристики, които поднасяте за нашия народносен характер - също поздравления. Правите го и с нотка на болка - което също заслужава комплименти...

Важното, което е добре, че акцентирахте в горния постинг:
"Днес ние трудно си даваме реална сметка за това, какво означава някъде около ПЕТНАДЕСЕТ ПОКОЛЕНИЯ подред да живеят без собствена държава и без собствена църква. Загубено е било и безвъзвратно изчезнало в недрата на безпаметността не само националното, но даже народностното самосъзнание."

Сега обаче много българи се озъртат за опора на избуялото народносно съзнание. понеже не я намират в възродени изконни ценности, откриват я или в кряскащ вариант на патрио-политиканстване, или в разни псевдо-научни измислици за извънземен произход на етноса. Та думата ми е - че имаме нужда от Ново Възраждане. Не онова, за което пишат и стъкмяват банкети по проекти, а другото, по което вече веднъж е преминавал народът ни. И което винаги започва с:"О неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?!" И всичко това придружено с една нова, пренаписана ЗА българите История на България. И изхвърляне на дундурковците от БАНята. За да дойдат мислещи, работещи, търсещи, откриващи и пишещи учени...

Та, предизвикахте ме!
Благодаря Ви за поредните откровения, които ни поднасяте - мъдро и дълбокомислено!

Поздрави!

http://realnipari.com/ivaka -> (gore ima link natisni tam )