ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Когато говорим за слабостите на банковата ни система, бихме искали да обърнем максимално внимание върху следните очевидни слабости, които сега доминират:

 

    Висок лихвен риск

 

След въвеждането на Закона за потребителският кредит банките вече могат едностранно да променят размера и начина на изчисляване на лихвените условия по отпуснатите от тях кредити, т.нар. „референтен лихвен процент”, който поставя клиентите в клопка и в пълна зависимост от банката. Плаващите лихви увеличават лихвените рискове и утежняват както кредитните портфейли на банките, така и финансовото положение на длъжника. Страхът в мениджърите на българските банки от закриване на техните клонове от страна на банките-майки е огромен и той също играе роля за поддържането на високите лихвени проценти. Новият регулативен механизъм, който следва да се формира трябва да отстрани тази очевидна несправедливост и риск към двете страни.

 

    Ръст на „лошите кредити”

 

Както отбелязохме по-горе, техният размер вече надхвърля 15%-16% от общия размер на раздадените кредити. Ръстът на тези кредити само за година е над 200%. Този ръст основно се дължи на влошената платежоспособност на клиентите, но и на силното спадане на цените на активите, били те недвижими имоти, земя, жилища или бизнеси. Тенденцията е към още по-голямо увеличаване като по прогнозни данни на БНБ през втората половина на 2010 г. ще бъде регистриран пик на необслужваните кредити като е възможно да се премине и критичната психологическа граница от 18-19%.

Друга причина е фактът, че от м. март БНБ промени методиката за класифициране на заемите, вкл. и лошите кредити. До края на февруари за необслужвани се считаха заемите, които не са погасявани над 3 месеца. От месец март за такива се считат заемите с просрочие над 6 месеца. С други думи, статистиката все още не отразява промяната и картината изглежда доста по-благоприятна от всъщност реалната, т.е. необслужваните заеми са в пъти повече от това, което се изнася като статистически данни.

 

Най-рано след юли 2010 г. ще може да се даде по-точна преценка, но дори и при сегашните нива тенденцията е тревожна, защото поставя вече под сериозен риск кредитните портфейли на банките! Става дума за това, че даже банките да "компенсират" така наречените "лоши" заеми с "прибиране" на заложено имущество, цените на тези активи-имущество са вече с над 33-35% по-долу, от това, което банките са оценили при отпускането на кредита. С други думи - загубите от "лошите" кредити няма и не могат да бъдат компенсирани.

 

От друга страна, не е пресилено да се твърди, че „лошите кредити” са законен начин за източване на търговските банки!

 

Усъвършенстването на регулативната рамка и механизъм в банковата ни система следва да въведе много по-стриктен контрол и критерии на раздаване на кредити.   

 

    Пренасочване на паричните ресурси към банките – майки

 

Пренасочването се прави, заобикаляйки правилата и лицензионните режими на БНБ. В условията на ликвидна криза в Гърция, поделенията на гръцките банки в България непрекъснато прехвърлят средства, индиректно: ценни пратки, покупко-продажба на ценни книжа, инвестиционно злато,финансиране на инвестиционни проекти на гръцкия бизнес в България и  др.

 

    Промяна на дяловете на банковия пазар

 

В момента ние нямаме стратегия и визия какво да правим с българската банкова система и най-вече как да направим така, че да засилим присъствието и делът на чисто български банки у нас.

 

Държим да информираме, че при евентуално преструктуриране и разместване на собствеността в българската банкова система - се очаква активно навлизане на турски банкови капитали в България. Последното е следствие на факта, че производственият сектор в Турция е сравнително по-слабо засегнат от световната криза, произведената промишлена, селскостопанска и индустриална продукция е със сравнително ниска себестойност, а в политически аспект държавата е извън ЕС, следователно не се влияе директно от флуктуациите в курса на еврото. Има и балканска тенденция турските банки да изкупуват клоновете на фалиралите или предстоящите да фалират гръцки банки – турски банкови покупки ще има и в Румъния, Сърбия, Македония. Необходимо е формирането на ясна стратегия за консолидация и реформи на банковата ни система.

 

    Депозитна война

 

Банките се надпреварват да предлагат на клиентите си по-високи лихви по влоговете и депозитите, за да привлекат по-големи свободни парични ресурси, но никой не обяснява на клиентите, че промоционалните оферти не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете тъй като те се водят със специални условия!

 

    Такси, комисионни, тарифи

 

Увеличените такси по банковите операции, вкл. операции с дебитни и кредитни карти, имат отрицателен социален ефект и водят до допълнително ограбване на населението, което е с намаляваща ликвидност и платежеспособност.

 

    Стабилност на Валутния Борд

 

Извън коментарът, който направихме по-горе за валутния борд, държим да подчертаем, че при запазване на сегашната ситуация, „харченето” на средствата във фискалния резерв е „сечене” на клона, на който седим. Средствата в резерва са формулата – гарант на Валутния борд и необходимо зло за регулярното изплащане на лихвите по българския външен дълг.

 

В по-широк аспект, подобни нерегулирани слабостии рискове се открояват и във финансовата ни система. По-важните от тях са следните:

 

    Увеличена контрабанда и митнически измами

 

Ръстът в контрабандата и митническите измами от началото на 2010 г. еднозначно показва, че не увеличените акцизи и митнически такси (от април 2010 г.) са причина за намаляващите приходи, а преразпределението на черния пазар и на контролиращите го лица, заедно със занижения контрол.  Реформата в митниците не е реализирана до момента, общата събираемост на митническите бюра спада! За първото тримесечие на годината са събрани едва 17% от планираните годишни приходи.

 

    Високи  акцизи на цигарите,  алкохолните изделия и горивата

Увеличеният акциз на цигарите до 24.5% и въвеждането на регистрация на продавачите им по Закона за ДДС доведе до спад в приходите от тютюневия акциз с 15% спрямо миналата година. По неофициални данни ежедневно в България се разпределят 4 контейнера с нелегални, фалшиви, необложени с данъци цигари, които струват прибл. 3 млн. лв. На годишна база, става въпрос за 7 млрд. къса контрабандни цигари. Твърде вероятно е причина за увеличената контрабанда да е нов политически чадър над контрабандните канали.

 

    Спад в бюджетните приходи

 

Дължи се на спад във: вноса, акцизи, ДДС от внос и мита, както и от слабите данъчни постъпления от преки данъци. Поставя в риск изпълнението на бюджета и налага актуализации. Изключително сериозен и стоящ на прага ни е въпросът за промяната на нашата данъчна система и за преминаване към система на прогресивно данъчно облагане. Този въпрос не може да се отлага на фона на очертаващата се ситуация на следващи години с хроничен бюджетен дефицит.

 

    Бюджетен дефицит

 

Сегашният бюджетен дефицит е резултат от комбинация от фактори. Те включват следните: Първо, дефицитът е следствие от нереалистичния бюджет за 2010 г., защитен в края на 2009 г. Второ, налице е отдавна, от около 10 години един "скрит" бюджетен дефицит; дебаланс между данъчните приходи и правителствените разходи, който се отразява върху качеството и ефективността на функциониране на публичния сектор. Както много пъти се подчертавали - налице е у нас съзнателно провеждана политика на "закъсняло" инвестиране в публичния сектор. Ясно е, че тя не би могла да се прилага вечно. Трето, острото намаляване на данъчните приходи през настоящата година в следствие на рецесията и по-високите и неконтролируеми "политически" раздавани разходи свързани с текущите икономически, социални и политически условия в страната.

 

Фактически, налице е сложен конфликт между следваната сляпо от финансовия министър ортодоксална и остаряла политика на свиване на разходи и желанието на управляващата партия да осмири раждащото се социално недоволство и да го "задоволи" временно до предстоящите местни и президентски избори през следващата година.

 

Второстепенна причина е неправилното бюджетиране и сериозният пропуск на Министерството на финансите да включи в бюджета през 2010 г. плащанията по т.нар. „изскачащи анекси” по стари договори. Международна практика е правителствата да сключват дългосрочни държавни договори, чийто период не съвпада с мандата на съответното правителство. Но плащанията по тези договори се включват в план-бюджета за съответната бюджетна година съгласно погасителния план на дадения договор. В България това не беше направено поради непознаване на българската бюджетна практика!

 

Бихме искали да подчертаем, също, че структурата и траекторията на този сегашен дефицит (след актуализацията на бюджета) са такива, че задължително догодина България ще се окаже пред същия ако ли не и пред още по-дълбок бюджетен дефицит.

 

Много важно е да се подчертае, че бюджетният дефицит от 4.8 % - не е израз на използването на този дефицит като инструмент за фискално стимулиране.

 

Той е израз на некомпетентното финансово управление на правителството и в този смисъл той ще доведе до редуциране на националните спестявания, до повишаване на лихвените проценти, до по-голямо заемане от чужбина и до по-малко вътрешни инвестиции. Голяма част от изкопаната дупка в бюджета покрива минали задължения. И то не такива, които са според счетоводните изисквания на Евростат неутрални, а такива, които директно отиват в "дупката".

 

Въобще нито е вярно, нито икономически издържано е обяснението на финансовия министър, че гръцката криза е отворила бюджетния дефицит. Трябва да се знае, че бюджетните резултати са винаги ендогенозни, вътрешно генерирани в съответната икономика.

 

Философията на този вид дефицит, както и на политиката на свиване на разходите и затягане на фискалната дисциплина е тотално грешно формирана. Тя разчита на това, че частният сектор и домакинствата сами ще се възстановят и ще се превърнат в двигатели на растеж. Но това е погрешно, особено за България, поради фактът, който вече на няколко пъти подчертаваме - огромната задлъжнялост на тези сектори.

 

Държим да подчертаем, че не може да съществува фискална устойчивост вън и независимо от реалната икономика, от отделните й сектори. Не можете да искате да сте фискално устойчив, за сметка на живота или бъдещето на децата ви!

 

Правилата за фискална дициплина са абсолютно безсмислени или чисто идеологически, ако те са откъснати, или не са обвързани с логиката, проблемите и динамиката на реалната икономика. В този смисъл едно истинско фискално отговорно правителство цели винаги да максимизира потенциалът на всички граждани на страната, а не само да произведе един имитиращ на хартия стегнат бюджет.

 

Така, че с тази политика, правителството стимулира една свръх опасна спирала, при която редуцирането на публичните разходи ще отслаби още повече икономиката ни и ще накара фирмите още повече да свият своите разходи, производство и социални програми. Не бива да се съмняваме даже, че това ще се случи.

 

    Регресия и колапс на регионалната икономика

Този въпрос е изключително важен. А бюджетните упражнения и вариации на правителството, не само че го подминават, но и го задълбочават. Проблемът е, че ние имаме в България вече хронично продължаваща регресия на икономиката и бизнеса в регионите и по места - водеща до колапс на социално-икономическия и културен живот в българската провинция.

Налице е един двоен проблем - на свръхзадлъжнялост и на липса на достатъчни инвестиции, както и на източници на такива. Това, което прави правителството е да направи още по-трудно икономическото развитие на българските територии и провинция. Ампутацията с 15 % на субсидиите е убийство.  

    Източване на ДДС

 

ДДС измамите продължават да се извършват поради  занижения контрол от страна на МФ и Финансовото разузнаване (ДАНС), както и заради протекциите на висши държавни чиновници, които получават процент от ДДС измамите.

 

    Неусвояване на средствата от европейските фондове

 

Евро фондовете могат да осигурят допълнителна ликвидност и да обезпечат намаленото финансиране следствие на редукциите в бюджетните трансфери и субсидии към разпоредителите с бюджетни кредити. Но само при положение, че има добри, качествени проекти и висок административен капацитет, който стои зад тях. В областта на качественото обновяване на административния капацитет на основните държавни структури - закъснението вече е съдбоносно.

 

    Пране на пари и други финансови престъпления

 

Въпреки, че „Финансовото разузнаване” е част от структурата на ДАНС, то продължава да не работи. Вероятно има политическа протекция над това статукво.

 

Финансовото разузнаване не противодейства на: финансовите престъпления на ислямските фондации на територията на България, прането на пари чрез активното и ударно строителство на молове, хотели, ски съоръжения и др.; източване на банкови ресурси; измами и др.

 

 

Уважаеми Г-н Президент,

 

Световната криза все още продължава. Трябва да сме внимателни към различните оценки и анализи за нея. Тъй като паниката в цял свят се засилва и никой не знае какво ще се случи в световната икономика в следващите една-две години, то някои анализатори, особено такива свързани с различни публични институции се опитват да успокоят общественото мнение. Но, пак подчертаваме, заплахите са твърде реални. Миналата седмица списъкът на американските банки фалирали само от началото на тази година достигна 83 на брой (съгласно съобщението на Федералната Корпорация за Застраховане на Депозитите в САЩ - FDIC). Така нареченият - Неофициален списък на проблемните банки - вече съдържа 781 банки към 18 юли 2010 г.  

 

Кризата прерастна в криза на държавните дългове; криза на цели национални икономики, в Европа - на един цял континент. Златото достигна рекордни висоти; акциите по световните борси продължават да се срутват; държавните и общински облигационни заеми не могат да бъдат обслужвани; еврозоната е пред разпукване.

 

Разпуква се дълговата, макроикономическата "фасада" на много солидни досега икономики, като Испания, Португалия, Италия, Ирландия, Великобритания, САЩ, Япония и редица други. Евентуалното спиране на плащанията по дълговите задължения от страна на големи държави поставя пред реална заплаха глобалната кредитна система. Всъщност това, което се случи е, че кризата навлезе в своя следваща фаза - фазата на разрушаване на капитала на цели държави. Бихме казали, че в исторически аспект погледнато, това вече е едно повторение на Великата Депресия.  Така, че нека да не се лъжем по танца на медийните и икономически мажоретки. Икономическите новини продължават да бъдат изключително лоши.

 

Дълговата и валутна криза, в която влезе Европа е разпалена от редица икономически фактори, като страхът от фалит на Гърция, ниски темпове на растеж и дефицити в цяла Южна Европа, огромни слабости на банковите системи в почти всички страни-членки на Еврозоната, и най-вече от липсата на логична обвръзка на различни по своя статус икономики в една обща валутна зона.

 

Но има и един друг аспект, който става все по-фундаментално важен: липсата на доверие в националните институции и в институциите на ЕС и на еврозоната, както и в хората, които ги ръководят. Всички тези външни за България фактори - всъщност по много директен начин се съотнасят и към възможностите ни и избора на политика за икономическо възстановяване.  

 

Европейската криза на държавните дългове не само разруши стабилността на финансовите пазари. Тя демонстрира и продължава да демонстрира колко далече Европа, европейските икономики, а и светът - стоят от постигане на едно устойчиво равновесие. Мерките по трансформирането на задълженията на частния сектор в задължения на публичния сектор може би в ефективен план "закупиха" време, но сами за себе си - те не осигуриха нито стабилност, нито просперитет в един средносрочен период.

 

Заради дълговата криза на редица държави, почти едновременно, правителствата в света се люшнаха от политика на фискално стимулиране към прилагането на политика на фискално затягане, към масивно орязване на редица държавни разходи, към силни редукции на помощите за безработни, към намаляване на социални програми и пенсии.  В САЩ, където лобито на "адвокатите" на политиката на фискално стимулиране е много силно, вълната от настроения бе също обърната към политика на силно затягане на фискалната дисциплина. Както писа миналият месец (в броя си от 8 юни 2010 г.) престижният New York Times: "...в момент, когато много икономисти предупреждават, че икономическото възстановяване на Америка най-вероятно ще бъде силно забавено от една продължителна и висока безработица и бавен растеж, президентът Обама открива, че инструментите, които му бяха достъпни през миналата година - един голям икономически стимулационен пакет и действия отстрана на Федералната банка на САЩ - сега са политически неприемливи".

 

Бихме искали да подчертаем, че за нас, големият извод от всичко това е, че независимо дали бюджетните дефицити ще бъдат намалени или не, тази политика без съмнение ще доведе до изключителни икономически и социални затруднения и ще предизвика може би и втора рецесия, тъй като ясно е, че с нея търсенето, респ. растежът няма как да бъде стимулиран.

 

Така че според нас - светът се движи към един дълъг период на хронична рецесия.

 

В това се състои противоречието и сложността на ситуацията. Неразбиране, че централният икономически проблем - не са бюджетните дефицити, а неадекватното търсене (използваме термина употребяван от Кейнс), причините за което са многобройни и комплексни, национални и международни.

 

Налице е вече не само дълбока икономическа криза; налице е и криза на политическите решения; на политическите виждания за справяне с кризата.

 

И все пак, за да сме докрай прецизни, трябва да отбележим, че политиката на затягане на фискалната дисциплина идва в Америка и в Западна Европа след като от края на 2008 и през цялата 2009 година масивни финансови инжекции бяха направени в публичните сектори на тези икономики, както и в техните банкови системи.

 

У нас това въобще не се случи. Така, че място за сравнение или за фалшиви аналогии въобще няма.   

 

 

Уважаеми Г-н Президент,

 

На този етап и при тази политика на правителството, икономическото възстановяване на българската икономика не е възможно, въпреки всекидневните заклинания на правителството. То не е възможно по редица обективни причини, повечето от които изложихме по-горе. Тук ще споменем някои други фактори:

 

ь     Секторът на жилищните имоти продължава да е в състояние на свободно падане. Последствията от това са абсолютно ясни и тежки. Депресираните цени на жилища и имоти ще продължат от своя страна да дърпат потреблението надолу и докато търсенето, респ. инвестициите в строителството като цяло не се възстановят, то този процес ще блокира цялата икономика.

                                                            Продължава...