ПАДАНЕТО И ГИБЕЛТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ

Стефан Стамболов натруал дълбинно мотивирани омрази, които превърнали политическите настроения у нас във врящ котел. Съдбата му е безумно трагична, но тя е исторически предопределена от собственото му диктаторско управление.

Фердинанд вече узрявал за освобождаването си от него като министър-председател. Конкретният повод бил грозен и подъл, но хванал място заради безнравственото име, с което се ползувал Стамболов. Военният министър Михаил Савов бил женен за госпожа Смарайда, племенница на Иван Е. Гешов. Сигурно е била необичайно разпътна тази министерска съпруга, щом Савов получил от нея писмен документ, че му е изменила със Стамболов. На всичкото отгоре този документ бил приподписан от един поп и един подполковник, а Рачо Петров пък свидетелствува, че съпругът Савов не е извършил над нея насилие, за да му подпише документа. Това е наистина уникална история даже за българските битово-политически нрави, но свършила безценна работа на княза.

От края на месец януари 1894 г. Фердинанд е в Австро-Унгария. Там Виенските лекари се грижат за здравето на Мария-Луиза и на току-що родения престолонаследник княз Борис Търновски, а той ловува и чете гръцките класици. На 5 април 1894 г. министър-председателят му праща писмо, в което опровергава слуховете около себе си. Все още напълно сигурен, че мястото му на премиер е непоклатимо, Стамболов продължава да разиграва успешния дотогава номер със своята оставка. “Въпросът за оставката на кабинета – пише той – стои отворен и ще имам честта по него да изложа мотивите си при личното ми свиждане с Ваше Царко Височество…

В страната всичко е благополучно. Съм, господарю, на Ваше Царско Височество, най-верен, най-покорен поданик и служител.

                      Подател М-р Стамболов” /57, л. 33/

Стамболов продължавал да се чувствува и самопреживява като диктатор, който напълно владее положението. Не се разтревожил кой знае колко много дори от факта, че в частна телеграма до Димитър Станчов Фердинанд наредил на своя царедворец от негово лично име да нарече Стамболов подлец във връзка с историята около съпругата на военния министър. Обръгнал бил той на приказки за женските му похождения. Не се стреснал и от демонстрациите, които започнали в началото на месец май 1894 г. Уверен в своята незаменимост и сила, той отдавал заповед след заповед до полицейските началници в страната. “Ще бъде срамота 1 000 души даже и въоръжена тълпа да не бъде смазана от рота солдати и сума стражари.” Или: “Три залпа като дадете в нея (тълпата), половината ще падне, а другите ще се разбягат. Действувайте решително.” /41, 108/

И този тиранин, авторът на току-що цитираните заповеди, ще бъде величан като човек, който мислел и се грижел само за съдбата на България. От провинцията обаче демонстрациите стигнали до София, като особено бурни били те на 17 и 18 май 1894 г. На другия ден, 19 май, като гръм от ясно небе за Стамболов, Фердинанд приел оставката на кабинета и диктаторът паднал. Граф Робер дьо Бурбулон, първо личен секретар, а по-късно Велик шамбелан на двореца, описва случая в едно свое писмо така:

“Ето как стана всичко. Князът прие Стамболов на аудиенция. Не се скарали. Стамболов си придал непринуден и скептичен вид и казал, че вижда добре, че е изгубил доверието на господаря и че не му остава нищо друго, освен да се оттегли. Князът се държал приятелски, щях да кажа “бащински”, и казал на Стамболов: “Това е само временна раздяла, защото сигурно пак ще имам нужда от услуите ви. Чуйте съвета ми – не оставайте в България да предъвквате яда си и озоблението си. Сменете въздуха, пейзажа, запознайте се с други страни, срещнете се с чужди държавници, влезте във връзка с политиците си от чужбина. Впрочем, досега трябваше вече да направите това, тъй като живеете само със себе си и с местните идеи. Пътуването ще ви бъде от полза, ще ви помогне да узреете. Когато добре пообиколите, върнете се и аз отново ще призова ума, предаността и патриотизма ви.” Стамболов изглеждал развълнуван. Той станал и казал на княза: “Аз съм вярното ви куче. В деня, когато пожелаете, трябва само да ми кажете (потупал се по бедрото) “Ела тук” и при този знак аз незабавно ще дотичам!” След това князът го целунал и двамата излязоха заедно от залата за аудиенции.” /13, 270/

Графът не е присъствувал лично на разговора между княза и премиера. Очевидно той го предава така, както му е бил преразказан от Фердинанд. Ако Стамболов беше взел съветите на Кобурга достатъчно насериозно, той е щял да избегне смазващия терор, на който е бил подложен. Но смъртта? Смъртта – едва ли…И до днес са широко разпространени подозренията че неговото убийство е резултат на заговор, чиито нашки са дърпани от двореца. Аз мисля, че не са налице каквито и да било фактически аргументи, които да подкрепят тези популярни подозрения, в дъното на които е самият Стамболов. И ще възстановя някои исторически факти, с които да покажа, че Фердинанд нито е имал обективна полза, нито е желаел убийството на Стамболов. Особено пък по начина, по който то е било извършено. Но преди това нещо за самия княз.

Заемането на българския княжески престол от Фердинанд Сакс - Кобург–Готски никак не е било толкова случайно, както изглеждало на пръв поглед. В едно свое писмо до С. С. Татишчев генерал Николай Каулбарс пише следното: “Не зная известен ли ви е фактът, че още в 1885 г. в моята квартира, във Виена, дойде принц Фердинанд, който в разговор, продължил почти три часа, говореше против принц Батенберг, за неговото неумение да бъде в добри отношения с Нашия Господар и по време на тази беседа той няколко пъти повтори, че ако той е на мястото на Батенберг, то преди всичко ще се погрижи за най-добри отношения с Русия, на която той признава първостепенно влияние във всички въпроси, отнасящи се до България. Тази фраза бе повторена няколко пъти така настойчиво, че аз още тогава съобщих в С.-Петербург за това, че “от разговора с него стигам до заключението, че този млад принц, убеден, че раздорите на Батенберг с Петербург рано или късно ще доведат до неговото отстраняване, още сега (1885 г.), преждевременно поставя своята кандидатура за българския престол.” /78, 206/

По-нататък известният на българите генерал Каулбарс  продължава, че имал още редица срещи с Фердинанд, които изцяло потвърждавали началното му убеждение. Появили се дори многозначителни, макар и дребни факти – Фердинанд започнал да изучава български език, да пише писма на хартия със славянски родов монограм и да се подписва съгласно българския словоред. Така че нашият бъдещ за тогава княз и цар е бил достатъчно наясно със ситуацията, когато изпратил майор фон Лааб в ложата на оперетата при българската делегация. Мисля си, че тази предварителна негова нагласа е била основният му вътрешен мотив, за да реши да заеме престола без никаква подкрепа от великите сили и против волята на руския император.

Един княз от рода на Кобургите можел да управлява държава, в която се извършват политически убийства. Но да ги подготвя или просто стимулира – това не! По-нататък аз ще покажа, че той наистина е предприемал особено настойчиви действия за осигуряване на отпътуването на Стамболов в чужбина.