Иван  Костов -  интервю-документ

Репортер: ВЕНЕЛИНА ГОЧЕВА
30 декември, 2000 г.

Репортер: Г-н Костов, чувствате ли се един “по-слаб премиер на една по-силна икономика” в края на тази година, както ви определи "Бизнес Сентръл Юръп"?
Иван Костов: Щеше да е трагедия, ако беше обратното - аз да съм по-силен, а икономиката да е по-слаба.
Репортер: Какво не виждат западните анализатори от това, което Вие правите като премиер?
Иван Костов: В репликата, която цитирате, не са отчетени последните промени. Тя е отпреди постигането на този съществен пробив за България - решенията за премахване на визите. Мисля, че това е добра жертва.
Репортер: Кое? Да жертвате част от силата си?
Иван Костов: Да се жертва политическото доверие, за да се засилва икономиката.
Примерно голяма беше драмата, когато се решаваше дали да разрешим да прелитат чужди самолети или не. Такива решения винаги се плащат. От една страна, се заплаща с доверие, от друга страна обаче, се създава доверие у европейците и идва един милиард инвестиции.
Репортер: Значи беше по-важно да заменим недоверието на народа с доверието на Запада?
Иван Костов: В този случай беше важно България да получи зелен семафор за присъединяване към ЕС. Не да заменя едно с друго, а да постигне стратегическа геополитическа цел.
Репортер: Сега и аз ще Ви дам един пример - безспорно най-големият успех на правителството е падането на Шенгенската стена. Много българи тутакси решиха да се почувстват европейци и решиха например да посрещнат новия век под Айфеловата кула. Знаете ли, че в последните дни на стотици сънародници се отказват визи?
Иван Костов: Не знам дали е вярно. Това може да се дължи на някакви промени в съставите на консулските служби, може да има стотици обяснения. Но не е специално отношение на ЕС.
Репортер: Често повтаряте, че за Вашето правителство е много важно изпълнението на всички условия, за да функционира пазарната икономика. Кажете как българинът ще усети, че тя вече диша?
Иван Костов: Ние видяхме колко висока цена плати българинът за тази закъсняла реформа. Той си мисли, че е плащал 10 години за едно и също нещо, но плаща само три години и половина за това.
Репортер: Казвате, че от тези 10 години само вашите 3,5 са истинската реформа.
Иван Костов: Имаше опити за реформа, но те не бяха последователни, не дадоха резултати. Това е повече от очевидното. И заради това българинът се
оказа човек, мъчещ се твърде дълго и вървящ по правия път само в
последните три години и половина. Хората вече усещат икономическия растеж, покачването на доходите, фирмите и държавата дадоха коледни заплати...
Репортер: Вие обаче ни обещахте догодина обезценка на лева и покачване на цените.
Иван Костов: Просто не сте ме разбрали и още един път това показва колко различно е устроено човешкото ухо...
Репортер: Е, не всяко ухо може да е като премиерското.
Иван Костов: Става въпрос, че цените на пазара на земята, на капитала, на материалните ресурси и обществените услуги са многократно под цените в ЕС, както и цената на труда впрочем, която, да речем, е 20 или 15 пъти по-ниска и тези цени не могат да останат същите. Цената на земята само миналата година се е повишила с 50-60 на сто. Това е добре за България, това не е обезценка на лева.

И на потребителския пазар цените ще се движат в зависимост от международните цени. Така е с петрола, така е с хляба. И затова са неуместни заглавия от типа "Хлябът изчезва", "Хлябът поскъпва", "Хлябът е 1 лев" и т.н. Това е функционираща пазарна икономика, която ще започне да се издължава на хората за търпението.
Репортер: Но доходите ни трудно достигат европейските.
Иван Костов: Имаме силно покачване на доходите през последните три години и половина. Предполагам, че ще има един много висок темп на номинален растеж някъде, да речем, от порядъка на 10-12% и около 5% реален икономически растеж. Т.е. доходите ще растат, да речем, приблизително със същите темпове и ще се увеличават с около 5%. Увеличаването на доходите ще се усети през април.

Репортер: Един от основните елементи на новата икономическа политика е износът на български стоки. Кои от тях имат шанс в Европа?

Иван Костов: В глобализиращия се пазар има място за всякакви стоки - хората, които пазаруват, са различни.
Репортер: И на бедните европейци ли ще продаваме?
Иван Костов: Нашите стоки трябва да намерят път към пазарите на високоразвитите страни. Грубо казано - само тези пазари са в състояние да движат високата технология и техническите нововъведения, да ги стимулират, да ги вкарват в производството. Само по този начин можем да увеличим доходите си и стандарта. Грубо казано - глобалната икономика има ниши за всички. Въпросът е не да останем в нишата, а да се придвижваме във вагона с първата класа.



Репортер: Държавата демонстрира тази година мускули, изгонвайки Майкъл Чорни и други руски бизнесмени. Техният бизнес реално ли заплашваше България?



Иван Костов: Никой не трябва да толерира враждебно отношение към институциите в една държава. Никой не го прави по света. Българската държава не демонстрира мускули, а демонстрира, че е държава.
Репортер: Нима смятате, че Чорни е финансирал атаките срещу властта в България?
Иван Костов: Не ме интересува кой е финансирал атаките срещу властта в България.
Репортер: А какво Ви интересува?
Иван Костов: Поведението на “Мобилтел”, собственост на г-н Чорни, е заплашвал интересите на страната. Това показват анализите.
Репортер: Защо допуснахте анализът на контраразузнаването да се появи във вестниците?

Иван Костов: Ето това е една от слабостите на нашата администрация - изтичане на информация в печата. Само наказателни дела могат да я убедят, че това не бива да се прави. За съжаление нашият съд не е достатъчно опитен в такива дела



Репортер: Но фактите от това популярно четиво не стават за съд. Уж само Вие е трябвало да бъдете неговият читател.



Иван Костов: Изтичането на този материал, който е служебен или секретен, аз съм го виждал през ноември, е престъпление. Той е една моментна снимка на това, което тогава се е случило. Някъде някои неща са се потвърдили, някои не са, но не биваше да става публичен.
Репортер: Посъветвахте сини интелектуалци да напишат летопис за вашето управление. Кажете ми в 4 изречения какво се случи в последните 4 години?
Иван Костов: С условието за четири изречения ми отнемате възможността да припомня на българина неща, които е забравил. Тези 4 години показват, че си струва да се работи за българския национален интерес, че ние като хора, като държава, като общество можем да си поставяме високи цели и да ги постигаме.

Тези 4 години нанесоха голям удар срещу песимизма и черногледството. Това беше гигантски експеримент, ако питате мен.

Репортер: Експеримент, който СДС направи с нас?

Иван Костов: Експеримент, който Господ направи с всички нас, подхвърляйки ни на най-страшните изпитания. Аз не знам друга страна в преход, която е преживяла всичко като нас. 1990 година с нощните опашки за мляко, 1996-1997 г. без хляб... Значи се люшнахме и пребродихме всички криви пътеки, стигнахме и пропаднахме във всички възможни дупки.

Репортер: Има нещо, с което съм съгласна с вас - че в държавата текат два вида дебат - единият е в София, другият е между хората. Какво чу премиерското ухо, когато слезе при народа?
Иван Костов: Хората са много по-чувствителни по въпросите на сигурността, отколкото ние тук в София. Те ценят най-много личната и националната сигурност.
Репортер: Не Ви ли упрекват в нещо?
Иван Костов: Хората много ценят проявата на смелост, на кураж, на твърдост в управлението.
Репортер: Значи ви подкрепят?
Иван Костов: Това ми казват тези хора, които лично достигат до мене. Хората имат усет за голямата цел - Европа. Може би заради голямата мизерия, в която изпаднаха. Приемат я като бряг, на който, вече стъпили, нещата ще почнат да се оправят.

Ако тези въпроси се появяват всеки ден на страниците на един вестник, ще го убият.
Репортер: Не бързайте! Още малко и ще стигнем до чувствата ви към вестниците... Сега ми кажете - не ви ли упрекват българите, че късно разчистихте тези, които компрометираха СДС? Това не беше ли признак на слабост?
Иван Костов: Всеки има своите слабости. Много страшни са предателствата.
Колкото е по-голямо, не вярваш, че е станало. Казваш: "Е, това не се случва на мен", но в един момент е очевидно, че ти се случва точно на теб.
Репортер: Кога стана очевидно, че Ви се случва точно иа вас?

Иван Костов: Е, благодарение на вестниците. Ако говорим за Христо Бисеров...
Репортер: ...когато той Ви поиска оставката. Но половин година преди това в този кабинет страшно се раздразнихте на въпроса ми кога ще махнете корумпираните от СДС?
Иван Костов: Това беше естествено поведение на партиен лидер. Няма лидер, който оцелява, поддавайки се на мнителност.
Репортер: Но вашите критици твърдят, че точно мнителността Ви убива.
Иван Костов: Значи не съм бил достатъчно силен източник на доверие. Не съм мнителен.
Репортер: Имате ли днес доказателство, че Бисеров и Йордан Цонев са имали интереси в приватизацията?
Иван Костов: Не, доказателства не. Само слухове и приказки.
Репортер: Приказки на симпатизанти, на спецслужби?
Иван Костов: Нека да кажем "носеща се в обществото информация".
Репортер: Струваше ли си жертвата да се лишите от най-близките си хора заради подозрения към тях в корупция?
Иван Костов: Да, да. Ефектът беше голям след това малко превъртане на едно зъбче в голямото колело, което задвижва всички останали механизми в държавата. Струва си всякакви жертви. Ние станахме много по-силни след това,
което се случи през 2000 година.
Репортер: Имате предвид СДС?
Иван Костов: Имам предвид изпълнителната власт, мнозинството, държавата. Президентът е прав, казвайки в един вестник, че поздравява и опозицията, защото тя със своите критики също е помогнала. Това е демократично общество.
Репортер: Да не би сутрин, когато се бръснете и се погледнете в огледалото, да си казвате: аз съм добрият сред лошите?
Иван Костов: Не, не, напротив. Аз съм вярващ човек. Предполагам, че върша много грехове. Всеки ден. И си мисля, че все пак Господ ще има някакво основание да ми ги прости, защото да речем, ще се съобрази с това, че
съм вършил грехове с чисти намерения и съм се движил в правилната посока.
Репортер: Вярвате ли на социолозите?
Иван Костов: Значи на социолози, които не са политици, вярвам. Но на социолози, които са политици, какво да им вярвам? Има няколко афиширани, например г-н Андрей Райчев аз го уважавам като човек, който направи много усилия да социалдемократизира БСП, не успя, отиде в БЕЛ, опита се да социализира нея или може би да я досоциалдемократизира.

Репортер: Но "Галъп" е сериозна агенция.
Иван Костов: Самата "Галъп" да, но тук става въпрос за "Галъп интернешънъл", в която работи г-н Андрей Райчев. Него го разбирам - дори когато манипулира данните, го прави с искреност и убеждения, че постига нещо политически.
Репортер: Но всички социолози показват срив към доверието на СДС. Вие не го ли виждате?
Иван Костов: Това, което аз виждам, е огромното изоставане на БСП от СДС по вот.

Аз степенувам тези неща и знам как примерно се изгражда кампанията, как се изгражда кампанията на Костас Симитис, как на Аснар, това са двама премиери, които спечелиха за втори път.
Репортер: Вие предусетихте следващия ми въпрос - искате ли още втори премиерски мандат?
Иван Костов: В момента нямам право да кажа друго, освен че искам. Аз трябва да съм готов да продължа да се движа напред, за да потвърдя всичко, което Ви казвам днес в това интервю.

А иначе какво ми е вътре, каква ми е нагласата, това е вече съвсем друго и ще си остане съвсем лично.
Репортер: И няма да ми кажете какво Ви е вътре?
Иван Костов: Няма.
Репортер: Толкова ли е страшно?
Иван Костов: Ами защото не е Ваша работа. Това, което става вътре в мене, си е моя работа
Репортер: Значи стига съм бъркала в премиерската душа?
Иван Костов: Не трябва да се бърка в ничия душа. Славянското дърпане на душата и разкъсване на ризата не ми е особено присъщо.
Репортер: Никога няма да си разкъсате ризата?
Иван Костов: Никога. Аз уважавам дистанцията и това е начинът да покажа, че аз уважавам хората. Аз мисля, че това е европейски маниер и така ще станем европейци.
Репортер: Това, че Ви задавам тези въпроси, не ме прави по-малко европейка, нали? Чрез един Ваш министър преминаваме към отношенията Ви с вестниците. Защо не отстранихте Теодосий Симеонов? Защото така щяхте да покажете, че се вслушвате в нас, или защото сте убеден, че той е прав?
Иван Костов: Теодосий не беше прав и медиите не бяха прави. На мен цялата тази история ми е неприятна.
Репортер: Кое - реакцията на медиите или позицията на Вашия министър?
Иван Костов: Всичко. Започвайки от самото начало - ето това пъхане на носа, опит да се влиза в човешката неприкосновена територия.
Репортер: Нека не започваме отново - вие сте публични личности.
Иван Костов: И какво от това?
Репортер: Смятате, че не трябва да се наблюдават действията на министри?!
Иван Костов: От дистанция.

Репортер: И на колко стъпки трябва да бъде пресата?
Иван Костов: На колкото повелява възпитанието. Значи да си отиде правосъдният министър, означава той да признае, че е нарушил конституцията на страната.
Репортер: А изявлението му за бялата държава по адрес на Либия?
Иван Костов: Той се извини публично за това.
Репортер: Поръчахте ни да свалим черните очила, но да не слагаме розовите. Какви очила ще ни предпишете?
Иван Костов: С диоптри.
Репортер: За късогледство или за далекогледство?
Иван Костов: Не да четете собствените си вестници, а да виждате напред.
Репортер: Но в тези вестници описваме реалните дела на вас, политиците. Знам, че Вие не сте доволен.
Иван Костов: Отношението ми към медиите винаги е било положително. Никога, по никакъв повод не съм се опитвал да плащам да публикувам статии - т.е. да манипулирам печата с намеси от непозволено естество. Никога не съм използвал, нито толерирал използването на сила и заплахи срещу журналисти. Никога!
Аз обаче никога не съм си мълчал, когато вие не сте се държали така, както трябва, по отношение на българския национален интерес. И не само че няма да мълча в бъдеще, но ще викам.
Репортер: Категорично не съм съгласна, че медиите работят срещу националните интереси. И второ - защо не приемете, че вестниците също "викат", когато забележат, че политиците и животът ни се отклоняват от обещаното?
Иван Костов: Приемам, приемам! Ето днес напълно се съгласих с вас, че преди време бяхте права, когато говорехте за СДС и корупцията. Не съм искал да чуя тогава тези неща и си признавам слабостта. Аз съм достоен човек да си призная слабостите и грешките, но не съм чул някоя медия да направи същото.

При мен е лесно - аз съм християнин и съм готов да падна на колене и да кажа: "Простете ми, защото аз съгреших." Животът ме е поставил в такава ситуация и на такова място, където греша много и по-страшно от всички останали.
Репортер: Г-н Соколов твърди, че има война между медиите и властта.
Иван Костов: Не, не! Има медийни, лични вражди. Има много малко принципност и при медиите, и при политиците.
Репортер: И кога ще се появи Вашият вестник?
Иван Костов: Мой вестник може да се появи само когато спра да се занимавам с политика. За разлика от много хора, които правят вестници и едновременно с това се занимават с бизнес и политика.
Репортер: Защо толкова много Ви личи, че не обичате вестниците?!
Иван Костов: Това откъде дойде сега?!
Репортер: Непрекъснато говорите, че няма сериозни вестници, че ще се появи такъв.
Иван Костов: На моята природа като човек прилича да чета тежки и сериозни вестници.
Не ми е интересно да чета за врачки, как щяла да бъде унищожена Земята.
Репортер: Но западните вестници вървят към едно смесване на сериозното с по-атрактивното.
Иван Костов: Не е точно така, не се заблуждавайте, не си измисляйте. Вярно е, че солидните вестници се опитват да динамизират, да освежат. Но това става със строго съблюдаване на една позиция.
Репортер: Какъв късмет Ви се падна тази Коледа?
Иван Костов: Нищо. Раздадох всички късмети на близките.
Репортер: Защо, не Ви трябва късмет, така ли?
Иван Костов: Аз се моля за сили само. Вече не съм на тази възраст, на която да разчитам на късмета.
Репортер: За какво плачете нощем освен за дъщеря си Яна?
Иван Костов: Не знам дали плача точно за Яна, но нещо ме вълнува. Като всеки баща, който иска семейството около себе си.
Репортер: Помагате ли в строителството на къщата на по-малката дъщеря Мина?
Иван Костов: Не. Те я покриха къщата и сега ще си карат с кредитите и според възможностите.
Репортер: Защо не се вслушахте в призива на "24 часа" и не дадохте на народа 10 дни почивка по празниците?
Иван Костов: Защото това щеше да ощети силно стотици хиляди фирми, от които чакаме конкурентоспособност, която се постига само с работа. Не може правителството да се прави на добро и на популистко, защото това ощетява нечий, и то обикновено солиден интерес.
Репортер: Желая Ви добра година. И да се обичаме малко повече. Имаме нужда.
Иван Костов: Благодаря, това е много хубаво пожелание. Това не е проста работа. Особено в едно общество, което е свикнало да се брани, да настръхва и да се дели. Ще се промени, повярвайте. След още четири години ще е различно. И точно така, както в момента не си задаваме нито един от въпросите на 1997 година.
Репортер: И какво ще Ви питам?
Иван Костов: Аз мога да пророкувам добре. Въпреки че ми беше казал един дълбоко вярващ човек да не се увличам по тези неща, защото не е дадено на всеки.