Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2012 09:10 - РЕЧ ПРОТИВ СЕНАТА - ЕДНА СЪДБОВНА РЕЧ...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1311 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
03.03.2012

                               “РЕЧ ПРОТИВ СЕНАТА

             Откак сме се тук срещнали и намерили, вие сте имали случай да забележите, че аз не обичам дългите слова и отбягвам, доколкото ми е възможно, от онези буйни словоизвержения на гръмливи слова и калабалък думи, избягвам от онези за сила уж на словото риторически повторения и гледам колкото мога да бъда кратък и ясен; но днес според важността на въпроса аз ще ви помоля да ми потърпите да поговоря по на пространно, защото искам да разгледам всестранно този въпрос...

              Человеците в света вършат работите си по два начина. Едни мислят добре и зряло и предприемат да се разпореждат и устрояват както за добре виждат по мярата на силите и средствата си, което е и по-разумното според мене, но за жалост и по-рядко видимото; други гледат просто какво правят съседите им или тези и онези и се залавят да правят и те същото, като подражават на тях...

               Не отричам, господа, че някога това подражание и по примера на други водяние е свесно, а често и спасително; защото можем да се ползуваме от опита на други преди нас... Но съгласете се с мене и да признаете, господа, че по многото пъти това подражание и по примера на други водяние, не е освен заблуждение, не е освен повторение на глупости, които са търкали главата на други народи съвсем безплодно... Според мене, господа, аз намярвам твърде странно и твърде губително това влияние на работите, което да изискува от нас, щото да бъдем непременно и во всичко каквото са другите....

           И ето защо смело се произнасям ПРОТИВ учредяването на СЕНАТ било на ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ; аз не виждам нуждата от тях и намярвам ги излишни и достойни да си останат в калабалъка на нулите, извън четните числа на нашата конституция.

            Позволете ми да ви се изповядам, господа, и да ви кажа, че в разгледванието на тоя въпрос и мене има да ме съблазнява нещо, и аз си позволявам, като человек, да се блазня и да бълнувам че, ако не по ума си, а то във възрастта си, може би да се удостоя да бъда и аз един от честитите онези ДЕМБЕЛИ, за които някои мои събратя тук показват такава ревност да им устроят такъв хубав приют с учреждения таквизи, каквито са държавни съвети и сенати. Кажете ми не е ли съблазнително да искам и аз и да настоявам за кое-годе от тези учреждения?

           Но вън от тази съблазън, аз съзнавам всичката безполезност на тези учреждения и отблъсвам ги.

           Ний, господа, искаме Сенат или Държавен съвет, но не е ли потребно да се попитаме по-напред защо ги искаме, по каква нужда, по какви причини?

           Перво и перво ще ни кажат, защото няма ни една конституция в света, която да няма едно таквоз нещо, и как можем ний да имаме конституция, без подобни учреждения? Това ще бъде едно ново нещо, една оригиналност, тъй да кажа българска, която може да се види смешна в очите на онез, които са привикнали да гледат конституциите накитени с таквизи пачи пера.  

            Но перво и перво да кажа и аз, г-да, привичката на подражанието, това, дето да се подялва и подвежда някой под приети от други форми, лишила е света, лишила е человечеството от много полезни приложения на практични и свежи мисли. Подражанието, необмисленото подражание затрънва по нейде си пътя на развитието и става нужда оригиналността да дойде да направи прелез или да пробие друг път; подражанието не е освен да става някой неволник на приети форми, а какво по-нехвалито от това, дето да бъде един народ неволник на вкуса на друг един народ и да се подчинява на чужди нужди, които той никак няма и да усеща.  

            Оригиналността, господа, не може да се вменява в грях никому, защото инак би било същото, като да гълчиш, да мъмриш човека, защо да иска той да е человек, а не гурт...

            От всеобщата история, г-да, може да се узнае най-добре какво влияние са имали върху хода на събитията в человеческия род заслугите на мислителите и приемането на новите понятия: следствие на тях е това, дето виждаме, че от година на година на света става все по-добре да се живее.

             Имат, господа, другите народи конституции със сенати и държавни съвети, но за да приемем и ний това, което те имат, не трябва ли да поразмислим и да се попитаме: защо ги имат те и как е станало да ги имат; дали по следствие на нуждите, които са оказали необходимо тяхното учреждение, или по следствие на нуждите да избягнат някое неотразимо зло, зло, което у други няма? Изучванието на историята за установлението на сенати и държавни съвети в другите конституционни държави може най-добре, дори и осезателно да ни окаже, че ний не само не трябва да приемаме таквиз учреждения, но трябва и внимателно да ги избягваме.

             Всички тези конституции със сенати и държавни съвети, г-да, са произлезли от монархии, които, като са се намерили в нужда да дадат някои права на народа, трябвало да промслят да отворят места и на предишните съучастници на властта си, да задоволят и тях. Тъй е произлязъл сенатът в Англия, Франция и Белгия. Други условия са предизвикали постановлението на сената в Америка. Сляпо подражание е постановило тези учреждения в някои нови народи. Подобни причини извикаха учреждението на Държавния съвет в Турция.  Но колкото за нас, не можем да не признаем, че условията, под които са се намерили в необходимост да приемат тези учреждения други конституции, са били съвсем други и даже съвсем противоположни на тези, под които се намераме ний днес, като излязваме из едно съвсем друго положение. У нас няма таквиз хора, за които да правим особено място, ний не слязваме от монархия и да търсим как да настаним нейните развалини, а излязваме от едно положение, което добре разбрано, трябва съвсем да ни извади от този мерак да правим сенати и държавни съвети.

          Не за сенати, г-да, и не за държавни съвети предлежи нам да се стараем и промисляме; има въпроси много по-важни и по-съществени от въпросите за ряпа и салата. Много по-важен и по-съществен е за нас въпросът, как да се устроим, за да имаме едно силно и крепко правителство, въпрос, който е тясно свързан с разискваните тука членове и даже е съществената част на този въпрос, то затова и трябва да привлече особено вниманието ни и именно за него трябва да се стараем.

            Но ето че и самият този въпрос, самото това главно желание, разбирано, както аз го разбирам, тоже говори явно и решително против таквизито учреждения на сенати и държавни съвети, които за друго и не служат, освен да отчуждават владетеля от владеемите, като се турят между необходимите за двете страни тесни сношения и прями съприкосновения и стават прегради колкото ненужни, толкоз и ухрабни. И първо, защото тези прегради не са освен ОСТАТКИ от ДРЕВНЕАЗИЙСКИТЕ постановления, когато отношенията на владетелите с владеемите са били тъй чудовищни. Но да се не впущаме да издирваме произхождението.

             Искате ли правителство силно и крепко, г-да, каквото трябва да бъде всяко правителство, каквото всички желаем да бъде нашето, поставете народа в прями отношения с него, свържете по-яко връзките на тези отношения, отхвърлете всичко, що може да отстрани добрите според них споразумения, и вий ще имате онова, което желаете и търсите.

             Казуват ни, че учреждението на Сената е необходимо, за да предувардва от всяко стълкновение Народното събрание с висшата власт; но това не е освен един гнил довод. Да оставим да не питаме като какви стълкновения могат да произлязат, но нека кажем, че това е предвидено в другите постановления на конституцията. Не е ли, че князът има правото да одобри или отхвърли предложението на Събранието? Не е ли, че Князът има правото да разтуря Камарата, когато я види, че тя иска да упорствува и да свика нова? Но тъкмо това е, ще ни кажат, че ако и новата камара се заинати? Но тъкмо затова, ще кажем ний, Сенат и не е нужен; защото в такъв случай, до който не ще се дойде без основни причини, необходимо ще е или Камарата да се покори на волята на княза, или князът на волята на Камарата. В такъв случай никаква работа няма ни Сенат, ни Държавен съвет, никакво посредничество, което може да изкриви или да отклони само онези спасителни резони, пред които трябва да се преклони или волята на княза, или волята на Камарата.

            Страхуват се от буйствата на младите и разпалени глави в камарата и искат да създадат друга една държава в държавата на Народното събрание – ДЪРЖАВА СТАРЧЕСКА, КОЯТО ДА ОБУЗДАВА БУЙСТВОТО НА МЛАДИТЕ. Страх химерически и мерки безцелни... Колкото за другото страхувание, страхувание не толкоз безосновно страхувание, че в Камарата може да стане наводнение от ХОРА НАЙ-ГЮРЮЛТАДЖИИ НА СВЕТА, КАКВИТО СА АДВОКАТИТЕ, които дигат най-голяма гюрюлтия в Събранието, за да сбият с толк общото мнение, за добра чест на народа ни и Народното събрание, нямаме ги още дотолкоз бол да си парим кокалите от тях, каквото много други народи. Не е настанало още таквози време у нас. НЕ ОТРИЧАМ, ЧЕ ТЕЗИ СКАКАЛЦИ МОЖЕ ТВЪРДЕ СКОРО ДА СЕ РАЗВЪДЯТ И У НАС...

            Вярното е, че сега ги няма дотолкоз, колкото да разбъркват мозъка на Събранието и да туряме СЕНАТИ-МЕНАТИ за ограничение, ще каже, според мене, да приемем отсега едно действително зло, за да се предовардим от едно засега въображаемо. Ако има да дойде, има и да види, но на времето си.

           Аз никак не мога да пристана на мнението, изказано в рапорта на почитаемата 15-членна комисия, че Сенатът ще може да пази равновесието между княза и Народното събрание.

           Напротив, аз мога да кажа, без да се страхувам, че ще слъжа, че той ще съставя всякога противовесието на народните желания – инак то е немислимо, особено при положението, в което се намираме, да не можем да имаме пълно независими хора. Аз като гледам на работите, мене ми се вижда, че това насред турено, между княза и народа учреждение за друго и не ще служи, освен да бъде пречка на споразуменията, и дохождам да мисля и да вярвам, че то по-скоро и по-често ще предизвиква стълкновенията, отколкото да ги потушава.

           Най-после, аз никак не мога да се съглася да приема постановлението на едно таквоз безполезно и ненужно учреждение, ИНАК ТОЛКОЗ ОБИДНО ПО СЪЩЕСТВУВАНЕТО СИ И ЗА НАРОДА, И ЗА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПРЕИМУЩЕСТВАТА, които му се приписват и отдават.

           Но нека разгледаме и още един довод, който има претенцията да се вижда уж като по-благословен. Казват ни, че имало голяма нужда от закони сега в начало, и защото министрите щели да бъдат завзети по специалните си длъжности и не щели да имат време да се занимават с усмотрението на тези необходимо нужни и надлежащи постановления и узаконения, та затова непременно трябвало да има или Държавен съвет, или Сенат... Покойният княз Черказки, г-да, /а/ после Негово Сиятелство Императорский комисар /княз Дондуков-Корсаков – б.м./ нямаха ни Държавен съвет, ни Сенат и даже някакво, ни Обикновено, ни Велико, наричано, събрание. При обстоятелства твърде несгодни... те преодоляха и свършиха по-голямата и по-съществената част на нашето управително устрояване; тъй щото нам не остава освен да турим вътъка на местните нужди на положената основа и да затъчем платното на народната ткан. Не сенати, г-да, и държавни съвети, но добра воля за работа е това, от което има най-голяма нужда днес нашето административно учреждение.

           Искате ли управление по дюзгюн, както казваме по турски, или по-стъкмено, както можем да кажем по български – гледайте машината на управлението да бъде колкото е възможно по-проста, по-малосложна, на която преимуществата, както и недостатките, отведнъж да се видят, да могат да се поправят, и работата ще отива по-успешно.

            Искате ли управление сигурно? Оставете министрите само и Народното събрание отговорни и ще ги направите по-внимателни. Турите ли между Народното събрание и княза, между министрите и Народното събрание друга една станция на кривите дърва – министрите ще стоварят там кривите си дърва, Народното събрание тоже; самата станция, като има две врата за изход в обвинения, да стоваря кабахатя на своите кривоти, кога на едните, кога на другите, то ни един не ще се намери прямо ответствен...

            Освен това има още и друго едно нещо, което повърхно съдено, ако и да не се вижда толкоз ухрабно и вредително, при по-дълбочко обмислюване има голямо значение. Освен гдето, както казах, Е ОБИДНО ЗА ЦЯЛ НАРОД ДА ПРИЕМЕ ЕДНА ПРЕДУБЕДИТЕЛНА ПРИСЪДА НА ПЪЛНАТА СИ НЕСПОСОБНОСТ И ТЪЙ ДА КАЖА, НЕКОМПЕТЕНТНОСТ В РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНИ ДЕЛА, и да признае за способни и компетентни САМО НЯКОИ ПРИВИЛЕГИРОВАНИ ЛИЦА, има още и туй, че КАТО ОТНЕМА ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ, отнема му и пълната внимателност, смотреливост и необходимата предосторожност...

            Имайте, господа, по-голяма вяра към народа, към неговото благоразумие, вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че вий ще си съставите едно по-добро мнение за него, за да можете да се положите повече на него, отколкото на неуместни и ненужни някои отбори.

            Едно от най-обикновените заблуждения на человечеството е да мисли всякой за себе си, че е по-умен и по-добър от другите и че другите са много по-долни от него и следователно имат нуждата от негова ум и неговото ръководство. Това може наистина донейде си да е право, ако отношенията се вземат в тесен кръг, и действително человек от человека може да бъде и по-умен, и по-хитър, и по-лукав, ако щете, но в отношение на широк размер това преимущество пада... Затуй нужните в единоначалието ръководители са излишни там, дето цял народ се взема да мисли за съдбата си, дето много умове съставят едно мнение...

           Оставете народа да търси сам цяр за болките си, които усеща, и бъдете уверени, че той по-скоро ще го намери и ще умее да го приспособи. Запомнете това, що ви казвам, и прехвърлете сега през ума си различните състояния на народите под различните видове управления и пресметнете следствие на какви обстоятелства е положението на всякой един от тях. Това е, мисля, самото най-добро, най-поучителното, от което можем да се поведем в решението на този въпрос, който ни занимава.

             За да свърша най-подир, аз ще ви кажа, г-да, че ако допустим това, ний ще бъдем и непоследователни, защото едва що вчера узаконихме в конституцията си, че няма и не трябва да има съсловия у нас, а ето не се минуват ни два дни и ний искаме в същата конституция да турим основата на един закон, който допуща развиването на таквиз съсловия чрез учреждението на един Сенат или Държавен съвет, чрез което искаме да утвърдим помежду си един клас хора привилегировани, които не ще са освен едно съсловие. Помислете и това и тогаз решавайте.” /136, 211-220/.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1810790
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031