Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2012 15:26 - Апостолът Васил Левски - 3.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 2161 Коментари: 0 Гласове:
3



18.07.2012

ПРОРОЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛА:

ПРОРОКУВАМ  ПРЕДАТЕЛСТВО – ПРЕДАТЕЛСТВО ИСТИНСКО И ПРЕДАТЕЛСТВО, БЕЗ ДА ЩЕ, ОТ СТРАХ

 

Наред с ежедневната си будителска, революционна и организаторска работа, през цялата есен на 1872 г. Левски зорко се оглежда за намирането на свой заместник, та да може да отиде при Любен Каравелов в Букурещ, където настойчиво го викат. Оттам му пращат даже нарочен човек, за да го извести да замине колкото се може по-бъро във Влашко. Намирането на подходящ и достоен заместник обаче се оказало страшно трудна работа. В този момент безусловно ясно проличало, че Левски е действително несравнима и гениална личност, която може със самочувствие да напише на Панайот Хитов. “Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме”. /5, 133/

Авторитетното ръководене на организацията, създадена от Васил Левски, далеч не било по силите на всекиго дори за кратко време. “Затова – съобщава той на Л. Каравелов на 16. ІХ. 1872 г. – още не съм поверил работата си другиму, защото, ако е в едно (годен), в друго го няма. Ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не пуска да прекрачи по-нататък...Водителите на тази работа трябва да са опознали до тънко хората, като кой е К-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и се похабят, да се критикуват един друг, без да се увреждат в работата и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия (качества) да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е.

Длъжност ми е да (го) кажа, защото мога да умра. Внимавайте!” /5, 149-150/

Както вече припомних, Димитър Общи напада турската хазна в Арабаконак на 22. ІХ. 1872 г. Искам да отбележа, че турската полиция много бързо разкрива и залавя както непосредствените участници в обира на хазната, така и практически всички членове на местните революционни комитети в Орханийско и Етрополско, а така също и в Тетевенско. За около месец успява да се скрие Димитър Общи, след което също е арестуван. Мнозинството арестувани признават пред полицията всичко, което знаят. Те се оказват напълно изненадани от такъв провал.

Но най-голямото предателство е дело на Димитър Общи. Пред турските власти глупавият горделивец разкрива всичко и всички деятели, които познава. Затова тези, които са имали вземане – даване с него, съвсем основателно се уплашили. Апостолът обаче действува, проявявайки изключително хладнокръвие, решителност и разсъдливост. Точно така, както и трябва да се очаква от един апостол. В едно от последните си писма до Христо Иванов Книговезеца – Големия (първите дни на месец декември 1872 г.) той му казва: “Всичко, що си писал чрез Алилаа Салевли  (Ловеч), и писмото чрез дядо калугера, с когото се срещнах в Стара Загора, получих и разбрах. Вече сте разбрали вънкашното положение (настояването на ЦК за незабавна революция): Луди сме без друго (на всяка цена) да вървим на бой. (Това) мисля, че сте съобщили досега, дето вече знайте. Ако ли не сте, то ще съобщите навсякъде и ще прибавите също, че засега отложихме революцията за някой месец и друг... От днес ще ме познавате под името Ибриямаа Анадоллу.

Бъдете известени, че Д. Общи предава всичко, каквото знае. От София дойде нарочно човек да ми разправи за това. Който се познава с Д. Общи, да стои нащрек. В къщата си да не спи, а по приятели.”/50, 144/

От друга страна, Любен Каравелов продължава настоятелно да вика Левски в Букурещ. В отговор на тези настоявания още на 30 октомври 1872 г. Апостолът му пише, че “до 30-38 дена мога да дойда, (но) от 30 дена по-рано не мога да дойда, (и) то ако е такваз работата, щото всичко да оставя и да дойда... Много здраве от Вашите в Копривщица. Ходих (там). /50, 157-158/

Но преди да замине за Влашко, Левски е преценил за крайно необходимо да прибере архива на организацията, който се намирал в Ловешкия комитет, а така също и паричните средства, събрани за купуване на оръжие. В Ловеч нещата обаче никак не са били наред. Там царял както основателен страх от предателските разкрития на Димитър Общи, така и гузност на местните дейци пред Апостола, задето не са го послушали навремето какво им е казвал за Общи, ами дори са давали ухо на гнусните му клевети против Левски.

Още на 7. Х. 1872 г., т. е. две седмици след обира на турската хазна в Арабаконак, от Ловешкия комитет изпращат едно объркано и противоречиво писмо до Апостола. Мнозинството членове на комитета настоявали той “да не дохажда скоро” в града, понеже можело да стане опасно. Председателят на комитета обаче, поп Кръстьо Тодоров Недялков, бил на противополжното мнение. Той твърдял, че комитетските хора са се уплашили до такава степен, че “от кожите им цървули не ставали”. Затова Левски трябва да дойде в Ловеч, та да видят какво трябва да се върши. И Левски решил да отиде.

В този момент обаче лично верни нему хора му съобщили с писмо, че в Ловеч се върши предателство. В къщата, където бил скрит архивът на Левски, били подхвърлени няколко писма уж с подписа на Апостола – Ас. Дер. Кърджала. В тези писма се казвало: “Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба, а всичко друго каквото има, да го изгорите.” И Левски се отказал от незабавното си тръгване за Ловеч, решил да изчака и да проучи по-изтънко сам каква е работата.

През времето на това изчакване, на 12. ХІІ. 1872 г., Апостолът е написал и изпратил в Ловеч своето историческо последно писмо до комитетските дейци. Признавам, че когато четях и многократно препрочитах последното писмо на Левски, в главата ми отнапред спонтанно, а после почти като условен рефлекс витаеше  датата 19. ІІ. 1873 г., черната дата на неговото обесване. На няколко пъти броях колко дни живот са му оставали на Апостола от момента, в който е седял надвесен над писмото в тежки и горчиви размишления. Мъка и спазми свиваха гърлото ми... Свиват го и в момента, когато изписвам тези редове.

Братя,

Писмото Ви от 7. Х. 1872 г. е: да не дохождам скоро в града Ви, защото, можело да стане (опасно)!...А мнението на председателя Ви във Вашето (същото) писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се да дойда в града Ви и се срещна веднъж завсякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.

Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма се казвало: “Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!” Словата в писмото са ойдурдисвани (наподобявани) да приличат на моите. Писмено да ми дадете (обяснение) за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. (Съобщете ми) по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от Вас каже: “Не знам”, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава (ще говоря аз).

Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: Предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. (Да ви кажа) защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у Вас и у председателя (Ви) тайни работи да се пренесат у Николча (Сирков), че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи (ЦК в Букурещ), защото времето заповядва.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога(то) ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. Да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да (го) оставя. Оттам ще и (да получава...

Какво да Ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка Ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Де Ви е постоянството? Затова сами не сте ли Вие причината да страдат и други хора? (Аз) Ви казвах пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за (на) своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите (мнение) и за по-нататък?

Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред Вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз съм си вършил сам, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз само на препоръката му, отдето се праща до мене, не се доверявам на него, както и на Ангел (Кънчев), докато сам аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: Като ходихте и тримата два месеца заедно, не позна ли ги? Тук ми трябват много думи, за да ви докажа, че да се опознае човек в народната работа доколко е родолюбец и постоянен във всяко нещо, често трябва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време...

Вие ми казахте: “ За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-бърже.” А аз Ви казах, че трябва, но няма такива хора, а Вие ми посочихте А. К. и Д. О. На А. К. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно, то трябват му не по-малко (от) четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си...Също и Д.Общи ме взе за привилегист, като казваше и Вам (това), без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощно, решихте Вие всички...

Ето че Вие сте си причина да треперите от страх и вече и на мен не давате да дойда в града Ви и да вдигна всичко, каквото има досега там, тъй като Д. Общи познава всичики Ви. Понеже сте в подозрение, трябва да прибереете всичко и да го предадете, както Ви бележа по-горе.

Пък вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите да мислят, че (са) полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, която е дал пред Евангелието, т. е. във вярата си и честта си,  той е най-низкият и гнусав човек на света! Утре е ден и ще се каже на такъв: “Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.”...

Чуйте сега долните ми думи, па прощавайте за всякога, защото Ви говорих, говорих, а Вие сте си все Вие. Отсега в скоро време дано станете други. Хайде ще видим.

Според устава работата е: Докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според вънкашното обстоятелство работите ни (не трябва) да се протакат, защото (могат) да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае (дали няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. (Ето защо) решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всичките местни комитети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкото се приготвят, ще поръчаме оръжие. Защото в едно късо време се туряме пък в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Годината няма да прехвърли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй като ненадейно, още в нищо и никакво неподготвени, отложих го за някой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц. К-т и дадем по-добър ред на това въстание.”/50, 138-143/

            Приведох текста на цялото, със съвсем незначителни съкращения, последно писмо на Апостола Васил Левски. В него има както анализ на причините, довели до провала и арестите в организацията, така и обща оценка на ситуацията, която сякаш неизбежно насочва към необходимостта от ускоряване на подготовката за въстание. Същевременно е ясно, че той все още не знае за дълбочината на предателството. Лишен от достоверни сведения за поведението на арестуваните, той дал ухо на разпространявания от турците слух, че ще бъдат освободени задържаните лица, които не са участвували в обира на хазната. А това подхранвало надеждата, че властта не се е добрала до комитетските дейци като членове на повсеместна, тайна революционна организация въпреки демонстративното предателство на Д. Общи.

            В действителност работата стояла много по-зле. Както личи от протоколите за разпитите, провеждани от турските власти в същото това време, организацията в Орханийско, Етрополско и Тетевенско била разконспирирана и обезвредена до последния човек. Дяконът също бил описан по вид и предаден до най-малките подробности, които арестуваните могли да си спомнят за него. Предал го и Вутьо Ветов, младежът, с когото заедно извършили убийството на невинния калфа в Ловеч. Между впрочем, тъкмо това убийство се превърнало в главното фактическо престъпление, за което Левски после бил осъден на смърт.

            Едно единствено нещо не било известно на турците – къде в момента се намира Апостолът, понеже бил главен, а не местен комитетски човек. Ако имало как да получи сведения за масовите издайничества от задържаните членове на организацията, Дяконът вероятно е  щял да действа другояче и да се спаси, а заедно с това да спаси живота на организацията, която на този етап се крепяла в своята цялост от неговата личност. Защото той притежавал неподражаема, но в никакъв случай не и безумна в проявите си смелост. Ще припомня какво беше писал той на Каравелов за абсолютно необходимите качества на водачите на революцията.

На такива хора дай работа, които са разсъдоителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Едно от тия (качества) да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е.

Длъжност ми е да го кажа, защото мога да умра. Внимавайте!” /50, 150/

Апостолът е притежавал всички тези качества. Било му е също така добре известно, че поне Димитър Общи го е предал. Но мисля, даже той не е предполагал каква колосална механична памет имал този прост човек. Когато четях протоколите от неговите разпити пред различните турски власти – останах изумен. Д. Общи е запомнил подробно не само всички градове и села, през които е минал на два пъти с Дякона и Ангел Кънчев, но и абсолютно точния порядък и маршрут на движението им, местата, където са спирали, колко време са били там и т. н. И само гениалната прозорливост на Васил Левски го е държала настрана от срещите с местните комитетски дейци, която прозорливост ги е спасила от подлостта на предателството. Този факт е давал кураж и вяра на Апостола, че организацията му извън Софийско няма да пострада.

Несигурното положение в Ловеч, както личи от писмото му, също е било ясно за него. Историческото последно писмо до комитета  е колкото аналитично, толкова и оценъчно, рязко. Заповедта му е категорична – цялата връзка с него ще бъде осъществявана единствено чрез Никола Сирков. Затова Левски не влиза в града, назначава си среща със Сирков на “Пази мост” и заедно продължават към Къкринското ханче на комитетския човек Христо Цонев Латинеца. На “Пази мост” ги вижда едно заптие,  което може би е следяло Сирков, пита нещо за Левски като “Кой е тоя човек?” и уж си заминава за Ловеч. На заранта двамата са арестувани в Къкринското ханче.

Водени са много и ожесточени спорове за това, дали Апостолът изобщо е жертва на предателство, дали поп Кръстьо е истинският предатеел, дали предателят не е някои друг, дали пък всичко не опира до проста и нещастна случайност? Включвайки се в полемиката по този въпрос, аз ще бъда категоричен – няма никаква случайност; предателството е безспорно и документално доказано. На 24 ноември 1872 г. Софийският окръжен управител Мазхар Паша изпраща следната Телеграма № 1117 до окръжния управител на Търново: “...Понеже Марин (поп Луканов) и  Димитър (Сирков), съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то, заповядайте на доносника, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на Ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствували. Освен това, моля Ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите (на поп Кръстя) сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.” /19, 17/

Цитираната телеграма е документ, чието съдържание и автентичност не подлежат на никакво оспорване. Нито пък на някакво съмнение! Поп Кръстьо Недялков е бил официален турски шпионин (доносчик) вероятно още от създаването на Ловешкия революционен комитет през 1871 година. Той е съосновател и – Боже господи -, даже Председател на комитета. Предателските си донесения е правил не до турския околийски управител в Ловеч, което сигурно е щяло да бъде забелязано по някакъв начин, а направо до окръжния управител в Търново. И тези предателски донесения турците са преценявали като толкова важни, че Мазхар паша ги изискал в София, за да ги предостави на нарочната султанска комисия, която се състояла от 9 (девет) човека – петима турци (Ес – сеид Али Саиб, Шакир, Мехмед Салим, Садуллах Сърръ, Ес – сеид Махмуд Махзари) и четирима българи (Иваначо хаджи Пенчович, Пешо Тодоров, Хаджи Мано Стоянов и Мито).

Казано ясно и просто – поп Кръстьо Недялков е документално и безспорно доказан шпионин и предател. Това, разбира се, не означава на всяка цена, че той е посочил с пръст Левски на турците в момента, когато Апостолът минавал край Ловеч и отседнал в Къкринското ханче на Христо Цонев Латинеца. Но аз вече цитирах последното писмо на Левски до Ловешкия комитет от 12 декември 1872 г. В това писмо  се нарежда целият архив и парите да се предадат на Никола Сирков, който единствен ще може да контактува с Левски. Достатъчно е било Никола Сирков да бъде поставен под постоянно наблюдение, за да бъде засечена неговата среща с Апостола. Всъщност, точно така и станало. Ето част от протокола, воден при разпита на Никола Цвятков Сирков Бакърджията.

“– Откога познаваш Васил Дякон Левски, с когото сте отивали заедно в Къкрина?

 - Преди не го познавах. Тръгнах от Ловеч, отивайки в Търново да купя бакър. По пътя на един час от Ловеч, аз стигнах до моста “Пази мост”. Дяконът идваше по пътеката отсреща ми; оттатък идеше едно заптие. “Кой е тоя човек?” ме попита (заптието). “Не зная”, казах аз. Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах. После, вървейки полека-полека, да имаше след един час, той (т. е. Левски) пак ме застигна. Аз го попитах:: “Откъде си?” Той ми каза: “Търновец съм, да вървим заедно!” Стана ми спътник. “Къде ще спиш?”, ме попита той. Аз казах: “ В Какрина имам един роднина, там (ще спя). След това той дойде заедно с мене (и) отседна в Христовия хан. Христо, аз и Дяконът, и тримата, спахме в една стая.” /19, 208/

            Признавам, че вече са ми неинтересни и досадни всякакви опити уж патриотично да се твърди, че поп Кръстьо не бил предател. И все пак много повече ме отвращава масовото предателство спрямо Левски, което са извършили огромното мнозинство комитетски дейци, арестувани след обира на хазната. Предава го изцяло и абсолютно Димитър Общи. Предават го ръководните комитетски деятели Атанас поп Хинов, чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо от Тетевен, куриерите и неговите телохранители Стоян Пандурина и Вутьо Ветов. А тетевенският даскал Иван Лилов на въпроса:

            “ – Кой е Васил, другарят на Димитра и откъде е? – отговаря пред следователя в Орхание на 26 октомври 1872 г. със следните подробности:

  - Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.” (19, 79)

Първите арестувани след обира на хазната са Божил Генчев и Велчо Шунтов от Орхание. Техният разпит започва на 19 октомври 1972 г. А както се вижда от Орханийския протокол, само след една седмица, на 26 октомври, турците вече знаят всичко за Левски. На другия ден, 27 октомври, започва и разпитът на Димитър Общи. Както вече споменах – удивителна памет е имал този прост и горделив човек. Запомнил е абсолютно точно пътя си заедно с Апостола и Ангел Кънчев,а на разпита с голяма охота го разказва на турците и предава къде има комитети: Ловеч, Троян, Сопот, Карлово, Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Нова Загора, Сливен, Котел, Трявна, Лясковец, Търново, Елена, Севлиево, Ловеч.

Преди началото на тази голяма обиколка в Северна и Южна България, край Ловеч, в лозето на поп Кръстьо, било свикано събрание на хората от революционния комитет. Както личи от телеграмата на Софийския окръжен управител Мазхар паша до неговия Търновски колега, поп Кръстьо  е направил донос за това събрание до турския окръжен управител в Търново. Събранието било проведено три седмици след като Ангел Кънчев пристигнал от Влашко, изпратен от БРЦК да помага на Дякона Левски.

Именно на това събрание Васил Левски прочел ръкописния текст на Проектоустава (Наредба на работниците за освобождението на българския народ), който бил съставил за ръководене на работата от ЦБРК в Българско. Така че поп Кръстьо със сигурност е бил турски доносчик поне от есента на 1871 година.

Левски бил дълбоко и стратегически прав, когато се отнасял резервирано към своите помощници. Почти всички срещи с хората от местните революционни комитети провеждал сам, а Кънчев и Общи оставял по хановете. Това спасило комитетите в Южна България и в Северна без районите на предателството, защото Димитър Общи знаел само градовете и селата, в които се отбивали, но до лични срещи с комитетските дейци Левски не го допускал.

Заедно с това обаче основателната резервираност и предпазливост на Левски предизвикали недоволството и гнева на неговите придружители. На второто комитетско събрание, проведено в Ловеч след приключване  на тази голяма обиколка, Ангел Кънчев казал следното: “Досега не разбрах нищо, дяконът ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние с Димитра да си заминем отсреща.” /19, 104/ Събранието взело решение тримата – Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи – да се разделят и да работят самостоятелно. Апостолът бил категорично против, но поради настояването на Анастас поп Хинов, Димитър Пъшков и Иван Драсов, решението било прието по вишегласие. Левски оставал в Ловеч и отговарял за Южна България, Димитър Общи  - за района между Ловеч и София, Ангел Кънчев – за крайдунавска България.

Има едно съвпадение във времето, което е, разбира се, случайно само по себе си; но погледнато със задна дата, то навява тъжни мисли. Както вече отбелязвах по-рано, своето последно писмо до Ловешкия комитет Апостолът пише на 12 декември 1872 г. На същия този ден приключва и разпитът на Димитър Общи пред нарочната комисия в София. Апостолът знаел за неговото предателство. Но той нямало как да знае, че с изключение на Марин поп Луканов, Димитър Пъшков, Христо Цонев Латинеца, Никола Сирков Бакърджията и няколко овчари от Тетевенско, всички останали арестувани са го предали точно така, както и Димитър Общи. И аз съм склонен напълно да разбера и да споделя страдалческия гняв, с който Илия Бешков изрича следните думи: “Сивриев, Сивриев! Това сме българите: неверници от огизване във взаимопредателства; еретици от зачатието си; все очакващи освобождение отвън, поради съмнения в собствените ни сили; страхливци, които все се мъчат да докажат на света своята храброст; самохвалци с това, което отлично знаем, че ни липсва... Един Левски и Ботев си останаха непостижими върхове, защото не чакаха помощ отвън, а я подириха сред своите!” /66, 80-81/

Тъжна, но обективна истина е фактът, неизвестен тогава на Илия Бешков, че протоколите от разпитите на арестуваните заради обира на хазната в Арабаконак са ужасяващи документи за масово извършени предателства. Тези протоколи свидетелствуват, че Димитър Общи е не само индивидуален предател. С решението си да извърши обира /между впрочем, първоначалното предложение за обира направил тетевенският чорбаджия хаджи Станьо/, Димитър Общи съсипал цялото дело на Левски. Защото се оказало, че както обикновените българи, така и ръководните комитетски деятели не са били подготвени да издържат на турските разпити и да запазят тайните на организацията.

Нещо повече – много от тях директно обвинявали Апостола Васил Левски, че ги е вкарал в комитетите със заплаха за смърт. “Господи! – проплаква Илия Бешков. Кой голям син на тоя нещастен и сбъркан народ не е изстенал от неговото тъмно ухапване право в сърцето? Кой негов месия не е проклел своята любов народна – пак поради безсилие да се отвърне от своята трагична любов към своите? Не, не! Това уж е толкова понятно, пък като помисля откъде тръгва и накъде върви, ще се побъркам!” /66, 48/




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1810317
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031