Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 22:28 - Сръбските чакали ще изръфат Македония. Със Закон - вето срещу членство на Сърбия в ЕС и НАТО!
Автор: demograph Категория: Политика   
Прочетен: 7745 Коментари: 4 Гласове:
13

Последна промяна: 30.03.2013 18:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Анри Пози - Войната се завръща

Автор:
istoriata

Благодарности от признателният македонски народ, на френският доблестен гражданин, г-н Анри Пози. Извадил истината за положението на македонските мъченици в Македония по време на сръбската окупация, показал на бял свят пред цял свят, чрез книгата си Войната се завръща, една много грозна и отблъскваща реалност. Поклон пред паметта му.

АНРИ ПОЗИ – ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА

image

ПРЕДГОВОР

Тази книга ще ми създаде (и не само вън от Франция) неумолимо неприятелство.

Някои ще видят в нея атака, а други защита. Тя не е нито едното, нито другото.

Тя е само едно усилие да се изложи по възможност най-ясно и най-обективно - в най-критичния час от войната насам - това, което научих, което видях и което е. в никой момент на анкетата, чийто резултат изнасям тук. и от която някои части излязоха вече в "L’ Oeuvre", "L’ Echo de Paris" и "Je suis partout", не съм искал да се обявя за или против чехите и словаците, румънците или сърбите, за или против хърватите, македонците или унгарците.

Моята единствена цел е била да покажа докъде се е стигнало в едната половина от Европа четиринадесет години след несправедливия мир, и защо се е стигнало дотам, да посоча катастрофата, към която вървим, ако не се предпазим, и защо вървим натам.

Единственото нещо, което ме интересуваше, ко­гато пътувах из Югославия, България, Унгария, Австрия; единствената грижа, която не ме напусна нито за момент, това са последиците от тази грешка, тази неправда, това престъпление. които заплашват сигур­ността и бъдещето на Франция.

Аз сведох и подчиних всичко на това и всеки изминал ден след моето завръщане, всяка проява на кризи, които следват една след друга и се умножават там от шест месеца, засилва чувството ми, че което казах в тези страници, трябваше да се каже – и без съмнение, да се каже по-бързо и по-силно, отколкото аз го направих.

Това е всичко!

Аз претеглих всяка дума на писаното тук. проверих всичко на самото място в тази дълга обиколка - пета от войната насам - която ме води от Загреб до Скопие, от София до Белград, от Солун до Будапеща, от революционните организации до министерските ка­бинети на диктатурата. Най-малкият факт, най-малкото твърдение, всичко, което е изнесено - е видяно, установено от самия мен, и кой да е друг, отивайки там. където бях аз, би видял и установил същото.

Зная! Ще ми се намекне, именно, че съм посмял да го кажа, че съм вдигнал булото, прикриващо пиянството на Ньой... Ако трябва всичко това да се направи отново, ще го направя! Човек няма правото, знаейки макар и частица от една истина, незнанието на която би могло да бъде фатално за близките му, да не я прогласи, каквото ще и да стане с този, който я прогласява.

Когато излязох от Македония. и бях дълбоко въз­мутен в достойнството си на свободен човек от гледките на зверство и робство, на които бях свиде­тел
; когато д-р Трумбич в Загреб, след като ми изложи страданията и волята за въстание на неговите съоте­чественици — хървати, ми казваше. "Изнесете всичко туй у вас, даже ако това бъде смъртната ми присъда!" когато установих на всяка крачка в Централна Европа какво направиха тази омраза, тази завист, тази алч­ност, това потъпкване на дадената дума, целият този разюздан империализъм, от мира, за който мъртвите от войната мечтаеха, агонизирайки, че той ще донесе на останалите живи малко повече правда и на децата им сигурност за утрешния ден, всеки път аз изнасях всичко пред отечеството си и мислех само за него.

Великите принципи? Чистата правда? Абсолютно­то право? Ужасните несправедливости?

Един милион и седемстотин хиляди французи пад­наха, за да ги защитават и да ги премахнат...

Те умряха напразно.

Четиринадесет години, откакто паднаха последни­те от тях, и в Европа, по-разкъсана и по-разстроена от когато и да било, бурни гърмежи се вдигат от всички страни към синовете на победителите, на които други — тези. които влязоха във войната само да обират труповете — превърнаха победата им в изпа­рения!

Защото поиска да освободи света, да насади ред, правда, уважение на правата на всеки, да даде на всички народности възможността да дишат и да се развиват свободно; защото нищо не знаеше след победата за делото, вършено в нейно име, нашата страна повдигна против себе си коалицията на всички народи. които мирът направи мъченици, мир. който трябваше да ги изцери и за който те държат Франция отговорна.

От всички страни, неудържимо, войната се връ­ща... Тя се връща, защото мирните договори, там където имаше най-много поробени за освобождаване - в Дунавската долина и на Балканския полуостров - създадоха повече неправда, безредие, произволи, отколкото унищожиха; защото техните висши и благородни формули послужиха, за да маскират най-низките апе­тити, най-подлите комбинации на грабителство и не­чисти сметки.

Трябва да сте били там. където анкетирах - в тази населена с българи Македония, тръпнеща от без­силна ярост под ботуша. който я смазва; в това Хърватско, където хората. които са едни от най-просветените в Европа, са обрани, поробени, убивани от техните "расови братя"; в тази Унгария, която бе буквално разпъната в името на правдата - за да узнаете какво направиха известни хора, известни народи с пожертването на нашите мъртви.

Зная сега, че няма нищо по-отвратително от един потиснат, станал потисник!

Хората, които наложиха в името на народите – победители условията на мира: Уилсън, Клемансо, Лойд Джордж, Орландо - бяха убедени в правото си, бяха с чисти намерения, напълно добросъвестни. Никаква ом­раза не ги заслепяваше; никакъв дух на империализъм, никакво желание за хегемония. Те се помъчиха чисто­сърдечно да преустроят объркана Европа върху справедливи основи, където да стане възможно съществуването за в бъдеще в сигурност и съгласие и на най-малките националности.

"Правда и свобода!" — бяха казали те през войната.

Неприятелят бе сразен и те пожелаха договорите. които отстояваха победата, да осигурят завинаги тържеството на тази свобода. на тази правда.

Минаха четиринадесет години.

И вече сградата, която бяха издигнали върху най-благородни принципи. върху култа на свободата, на най-искреното и ревностно право. които са се срещали досега, заплашва все по-опасно да се срути.

Лошите разрешения, грешките, саботажите изпъкват от всички страни. Архитектите бяха излъгани недостойно от своите работници.

Делото на мира, което трябваше да убие войната, ускорява връщането й.

Унищожи се Австро-Унгария, смес от нееднакви народности, но в която никоя не потискаше другата и която беше едно от най-блестящите огнища на запад­ната култура, за да се създадат три: Румъния, Чехословакия и Югославия, където малцинства с по-ниска цивилизация, но държащи силата, потискат зверски мнозинства с по-висока цивилизация, но безсилни.

Великите принципи за свободно определяне на на­родите, за запазване на религиозните, икономическите и културни права на етническите малцинства, провъз­гласени и грижливо пазени у четирите велики съюзници, са безсрамно изнасилени в Централна Европа и Балканите от малките нации. които си поделиха плячките от Будапеща, София и Виена. Тези принципи са изна­силени повече, отколкото кога да е досега.

Покровителство на етническите малцинства? Признаване и поддържане на техните политически. икономически и културни права? Съблюдаване на гаранци­ите за правда и свобода, тържествено вписани в Сен-Жерменския договор и отредени да запазят победените от възможността за всяко потисничество, насилие или произволи от страна на техните нови господари?!

Ще се види по-нататък какво стана с всичко това. За да се затрият формалните задължения, които бяха подписали, достатъчно беше за правителствата, на които те спъваха империалистичните цели, да кръстят етническите малцинства "възвърнати сънародници". По този начин постъпи Сърбия в Македония спрямо българското население. което тя си присвои.

Друг път, позовавайки се на неприкосновеността на техния национален суверенитет, те чисто и просто отказаха да приложат в новите земи мерките. посочени в мирните договори. Такъв беше румънският метод спрямо унгарските и немските поданици в Трансилвания и Буковина, и чешкият спрямо словаците, рутените и унгарците.

Отричането от дадената клетва, създаването в "освободените земи" на един режим на крайно прето­пяване, в сравнение с който практикуваният от нем­ците в Елзас и Лотарингия е правда и нежност - ето какво характеризира и бележи политиката, следвана вече четиринадесет години спрямо победените от тези, които Клемансо, като ги видя на дело — много късно! – нарече "чакалите на нашата победа".

Никъде, в никой случай, и при никакви обстоятел­ства, от четиринадесет години насам, ни сърбите, ни чехите, ни румънците, не уважиха задълженията си.

Веднъж само: в адриатическите крайбрежия... За­щото италианското население можеше да разчита на подкрепата на една силна страна, чиито граждани се считат солидарни като хора от една и съща нация. Но там пък онова. което беше невъзможно да се направи срещу хората, защото рискът би бил много голям, направи се срещу статуите.

Чуковете, които обезобразиха преди шест месеца каменните лъвове от Тражир, чупят и унищожават от четиринадесет години в Далмация, Словения, Сърбия всичко от миналото, което може да се разруши. Те не се един жест, те са система.

Трианонският и Ньойският договор, като матери­ализираха победата на Балканите и в Централна Европа, както и материализира Версайлският договор за останалата част на света. узакониха само окупацията на областите, която бяха извършили "малките съюзници", най – често не зачитайки примирието (в частност това в Падуа).

Неправди, злоупотреби, изнасилвания, по-лоши от всичките други в миналото, се извършиха в полза на трите страни, чиито шефове, за да си поделят по-добре останките на Унгария, България и Австрия, създадоха още в 1917 г. един истински синдикат на интриги и апетити.

Едни на италианския и френския фронт проливаха кръвта си, други в официалните и редакционни зали на влиятелните вестници в Париж, Рим, Лондон, Вашинг­тон се биеха с пропагандни статии и чекови книжки.

Понеже можеха да си осигурят сред непосредст­вения антураж на господарите на конференцията (и най-вече между доверените хора на Уилсън и Клемансо) умишлено слепи приятели, Пашич, Масарик, Бенеш и Братиану се подиграха с тях до такава степен, че ще се смае историята. като фалшифицираха картите и документите, служейки си – за да използват мира - с мошеничество.

"Цялата документация, дадена ни от някои от нашите съюзници при сключването на мира" - писа Лойд Джордж през 1928 год. - "беше лъжлива и фалши­фицирана."                                                                                   

Обвинението е страшно.

Не му бе дадена гласност. Не беше и възможно да му се даде.

От 1920 г. истината крещи от всички страни за начините, употребени от представителите на Прага, Букурещ и Белград, в Трианон, в Ньой и Сен-Жермен, за да изиграят шефовете на великите сили... с фантас­тичните статистики, с лъжите, които направиха от договорите това. което са те днес.

Ще се чете по-нататък историята на тази кон­венция (подписана на 30 юни 1918 г. в Питсбърг от Масарик, от името на временното чешко правителст­во) със словашките делегати, задълженията на която, като станаха веднъж господари на унгарска Словакия, Масарик и приятелите му "отказаха цинично да уважават", понеже "договорът бил сключен през празничен ден, в разрез с американския закон, и по този начин бил анулиран и несъществуващ"...

Изречението, което поставих в кавички, е от самия г-н Масарик. Той го писа на стр. 220 на знаме­нитата си книга "The Making of a State" (Създаването на една държава). надсмивайки се над глупаците. които бе изиграл и които се казваха Орландо, Лойд Джордж, Уилсън и Клемансо.

И действително, тези последните, пред декларацията на подписалите питсбъргския пакт словаци, че са съгласни да образуват с чехите една дуалистична държава, в която Словакия "ще има своя администра­ция, свой парламент, свои училища и съдилища, в които официалният език ще бъде словашкият...", приложиха принципа на свободното определяне на народностите и "освободиха" словаците от Унгария.

Оттогава чехите научиха словаците. които поискаха изпълнението на поетите ангажименти, какво зна­чи да се вярва в "книжните парцали".

Тази история. която би се поправила на Робер Макер, прилича на друга: авантюрата, невероятна по цинизма си, с тази анкетна комисия, която бе натова­рена от шефовете на съюзниците да провери на само­то място, в Унгария, дали предложената от чешките делегати граница отговаря действително на истината и чиито членове - без знанието на конференцията - бяха чехи.

С такива именно граници, предложени от такива хора, великите победители, чието незнание и доверчивост бяха поразителни, поделиха безапелационно земи и народи в Централна Европа и на Балканите! Благода­рение на подобни изигравания 400 000-те сърби, засе­лени в унгарския Банат, "сърбизираха" - в името на правдата и чрез прилагане принципа на националности­те - 600 000 унгарци и 400 000 немци; два милиона и половина румънци в Трансилвания "румънизираха" около три милиона нерумънци, от които две трети бяха унгарци; около шест милиона чехи станаха господари на повече от седем милиона нечехи, от които една пета бяха унгарци; и чрез простото твърдение на Пашич, че там са сърби, една страна, два пъти по-голяма от БелгияМакедония — и нейните два милиона и поло­вина българи, бе дадена на Сърбия, която те мразеха и от която се отвращаваха.

От четиринадесет години - в Централна Европа и на Балканите – разкъсаните от произволни политически и неразумни икономически граници народности, смазвани от ново иго, сто пъти по-безмилостно от старото, искат по-добре осведомено правосъдие от тези велики сили, чиито подписи в Ньой, Трианон и Сен-Жермен узакониха ангажиментите на техните съдружници сърби, румънци и чехи.

От четиринадесет години, безспир, представите­лите на милиони хора - които вчера бяха неприятели и които днес са се сдобрили в общото страдание, в общото желание да се освободят - изнасят лъжите и материалните грешки, които опорочиха договорите, изнасилването на правото, вършено в името на прав­дата, неправдите, вършени в името на истината.

В Англия, Съединените Щати, Италия хърватски­те, македонските, словашките, унгарските протести намериха дълбок отглас. Силата на техните доводи, очевидността на техните оплаквания, станалата заслепителна известност на претърпените неправди съз­дават горещи симпатии и силни защитници за тези. които искаха да се освободят след победата, и на които — забелязва се с учудване - в действителност се заздравиха веригите.

Във всички страни, където е била пледирана тях­ната кауза, морално е спечелена.

Във Франция общественото мнение, незнаейки ни­що за действителното положение. както в Дунавската долина и на Балканите, така и в цяла Европа, си остана със същите чувства, каквито имаше веднага след мира.

Френското общество се чуди на промяната във възгледите - неразбираема за нея, защото я държат нарочно в незнание - станала у нейните вчерашни съюзници. Тя отдава на най-заинтересовани сметки новото поведение на съюзниците спрямо победените, които все пак бяха силно наказани преди четиринадесет години, и към които са отправени днес симпатиите им. когато вижда, че Италия твърди необходимостта от териториалното ревизиране на Централна Европа и Балканите и че англичаните я приемат, а и някои французи с тях, тя не разбира, тя се безпокои, дразни се, бои се от примка...

Чувам възражението: "Какво ни интересува всичко това? Какъв е нашият интерес да се месим в споровете сред чешките или румънските полета, на българо-югославската граница или в хърватските и далматински дела, между хора, на които едва знаем името? Нека се справят помежду си! Глупаво ще е от наша страна, в часа, в който имаме повече от всякога нужда от нашите приятели чехи, румънци и югославяни, да се спречкваме заради тях." А глупаво е именно това да вярваме, че нашата безопасност, животът на нашите деца, даже бъдещето на нашата страна днес зависят наистина от Прага, Букурещ и Белград, както те искат да ни накарат да вярваме, прекалявайки с доверието, което им дават тези. които не знаят какви низки сметки и какво невежество се крият под думите на политиците. които говорят за невъзможността и за опасностите от една поправка.

Грешките, насилията, неправдите на трите държави, които ние създадохме и които ние продължаваме да подкрепяме от четиринадесет години с нашето влияние, с нашите пари, с нашия престиж — без да получим в отплата друго, освен илюзии за подкрепа — ще платим скъпо, ако продължаваме да ги браним, ние, които не сме замесени в нищо. Те са. които ни водят към катастрофи!

По вина на местни хора. които създадоха в Дунавската долина и на Балканския полуостров (за да задоволят мъстта си, апетитите си, амбициите си на империализъм и гордост) повече омраза между народи­те, отколкото кога да е досега в Европа; по вина на хора във Франция, които им помогнаха преди четири­надесет години и които още продължават да им помагат, отричайки, въпреки очевидността, лъжите и наси­лието. които те използваха, никакъв траен и искрен мир не можа да се създаде .— войната се връща... Тя се връща, защото народът. който изтръгна победата - със страдания, с честност, с пролята кръв - на­шият, френският, тъй наивен в своята безкрайна доб­росъвестност, не знае отговорностите. които се хвър­лят върху него, не знае какво готвят другите около него. не познава лъжите. на които той е жертва.

Той е пиян от софизмите на тези, в които вярва: политици. които предпочитат по-скоро да хвърлят Франция в нова война, отколкото да признаят, че са сгрешили; държавници, които живеят от експлоатиране на патриотизма. както техните поддръжници - от фабрикацията на топове; журналисти, за които едничката истина е тази. която носи ренти и медали.

Заслепено от една пропаганда. която е толкова по-опасна, защото се ползва у нас със съучастничеството на всички, чиято отговорност е ангажирана в делото на грешки и недобросъвестност, извършено в Ньой и Трианон, френското обществено мнение смята за предизвикатели на нова война всички, които подчер­тават недъзите на договорите; на движението в полза на една ревизия на техните несправедливи постановле­ния се гледа от него като на маневра, отправена против съюзниците. които трябва да бъдат парализирани, и чрез тях — против самите нас. За него приемането на принципа за ревизия, даже ограничена, би значило да се унищожи с нашите собствени ръце плодът на тъй мъчната победа, би значило да се отслаби умишлено Франция. Не! Което е направено, е добре направено. Невъзможна е каквато и да е промяна на териториал­ните клаузи. Френски дълг е - в интерес на франция и на мира - да се противопоставим неотклонно.

Ето какво твърдят в Парламента и в техните вестници хората. които забравят много бързо, че Франция дължи само на тях фалита на мира. Защото е недопустимо за надменността им да се поправят, с ясновидството на един Пол Бонкур, на един Даладие, за да се избегне войната, грешките на "невменяемост или непознаване". които те направиха.

Ето как мислеше у нас до вчера човекът от улицата. Ето от какво се учуди той преди няколко седмици - преди да е – разбрал защо хората, натоварени   да говорят от името на Франция, не отговориха на италианското предложение.

Точно така се говореше, така се мислеше – преди ревизията им – и за финансовите клаузи на договорите. И те бяха – според същите политици - мъдри, отлични, неизменяеми, а стана с тях това,  което знаете.

Увеличаващото се влияние на Мусолини в европейс­ката политика. обяснението на притеглянето, което той упражнява върху победените, престижът, който даде на страната си, се дължат на това, че той първи Европа посмя да признае основните недъзи на мира да възгласи, че договорите "не са гробове, от които е забранено на победените да излязат".

Неразбираеми слова за французите. които не поз­нават неправдите, извършени от натоварените да въд­ворят мира и правдата. които не познават страданията и надеждите, вълнуващи половина Европа, и които вървят с вързани очи, както през юли 1914 г., към изненади, които ги чакат.

Не откъм Рейн или Данциг /днес полския град Гданск/ ще изгрее, ще блесне злокобната зора. Непосредствената опасност е другаде там – където бе през 1914 г., и заради престъпната воля на същите хора, обзети от същия дух на насилие и лудост!...

Ще прибавя още само една дума:

Фактите, които констатирах, думите, които ми се казаха, сцените, на които бях свидетел, описах тук всичките, както ги видях и както ги чух — без да държа сметка за каквото и да е и за когото и да е. Всеки път, щом можех да изнеса, без да излагам на риск живота или свободата на моите информатори и името им, аз го правех.

Няма една дума. едно твърдение, един факт, един документ, една цифра в тази книга. които да не са верни - толкова верни, че никакво опровержение, било то най – официално или най – безочливо, да не намали стойността им.

Анри Пози

Изкушавам се да добавя от себе си, че "чакалите на победата" в Македония днес лаят върху гробовете на мъртвите си български деди изравят и поругават костите им, с чуковете на диващината трошат надгробните им паметници, чегъртат очите на светините в храмовете на българските си предци, заличават послесмъртните писма на мъртвите си, псуват бабите и майките си, сменят имената, рода и вярата на праотците си..по-злобно и от сърбите, правят го така низко, както  "и турчин не го в правил"!
Но мъртвите им ги гледат от небесата...
И бог всичко вижда!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Задължително четиво или Как се фабрикуват лъжите в историята на българите. /Западните добичета, говедото Иречек и телетата след него/:
http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf




Гласувай:
14



1. demograph - Покланям се на търпението на братята в МАКЕДОНИЯ....
06.11.2012 22:57
"Човек няма правото, знаейки макар и частица от една истина, незнанието на която би могло да бъде фатално за близките му, да не я прогласи, каквото ще и да стане с този, който я прогласява."Анри Пози
цитирай
2. sparotok - война
08.11.2012 16:14
По вина на местни хора. които създадоха в Дунавската долина и на Балканския полуостров (за да задоволят мъстта си, апетитите си, амбициите си на империализъм и гордост) повече омраза между народи­те, отколкото кога да е досега в Европа; по вина на хора във Франция, които им помогнаха преди четири­надесет години и които още продължават да им помагат, отричайки, въпреки очевидността, лъжите и наси­лието. които те използваха, никакъв траен и искрен мир не можа да се създаде .— войната се връща...

Прав е бил Пози - там където има несправедливост войната се връща!
цитирай
3. nikikm - Разтърсваща
08.11.2012 18:31
bulgarinut57 написа:
http://www.extremecentrepoint.com/?page_id=1131

всеки родолюбец е книгата на А.Пози!Този човек заслужава паметник!А,алманахът е издателство на ВМРО,доколкото помня.Не се ли намира някъде?
цитирай
4. shtaparov - Измежду многото мошеници, в тог...
10.11.2012 08:20
Измежду многото мошеници,в тогавашна Франция имало и един честен човек!...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: demograph
Категория: Политика
Прочетен: 7961628
Постинги: 1599
Коментари: 8967
Гласове: 10305
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол