Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2015 09:07 - Ален Делон на 80: есента на самурая - портрет за сп. L'EUROPEO
Автор: leroisalomon Категория: Изкуство   
Прочетен: 12283 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 08.11.2015 09:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Троен мит - на киното, мъжествеността и на вчерашната представа за Франция - Делон е единак в живота и на екрана.

„Времената бяха други. Киното предлагаше персонажи на ченгета, бандити, авантюристи, тежки люде. Истински хора, често въплътени от нешколувани актьори. Има актьори-хамелеони и актьори-типажи! Първите учат занаята и обличат разни роли пред камерата. Другите се открояват с присъствието си. Озаряват екрана. Играят себе си. Този втори тип са актьори по стечение на обстоятелствата. Като Лино Вентура, който беше състезател по кеч или Жан Габен, който работеше по кафенетата. И аз съм от същата порода.”

В партриаршеската есен на живота си Делон /80г./ запазва пронизващия син поглед от  младите си години. Силата на очите му събужда дебата за отмяната на смъртната присъда във Франция през 1973г. В „Двама мъже в града” ужасеният поглед на обречения му герой пред гилотината покъртва публиката.

Осанката му днес също е почти непроменена. Само изваяният гръб, който режисьорите обожават да снимат, сега е скрит под изящни костюми. Но тялото достойно носи благородните бръчки на лицето в ореол от бели коси. Делон и днес съхранява удивителната лична пластика. Поривистите му, изящни жестове сякаш задават въпрос към екранните му партньори, на който те не могат да не отговорят. Погледът му е лишен от всякакъв блудкаж. Очи на преследван хищник без илюзия за хепиенд. Впрочем режисьорите обичат да го убиват. "Ален умее да умира", казва Рене Клеман.

Спомнете си киносалоните в годините на соца. Ако сте мъж над 50-те, вероятно ще признаете, че сте изпробвал дънки със сако след „За кожата на един полицай”. Ако сте над 60, сигурно имате черно-бяла снимка с бежов шлифер и шапка-борсалино в стил „Самураят”. Ще си спомните как публиката ахваше, дори при вида на кафеварката в „Трима мъже за убиване” /я, виж, и на Делон кафеварката е досущ като нашите!!!/. Как ожесточено се спореше дали на опаковката на легендарния „Деним” са снимани гърдите на Делон, който се бе мярнал с дънкова риза в един от филмите. Той или не, жените си дорисуваха въображаемо чертите му, докато вдишаваха аромата на парфюма. Чудеха се на Далида, която отпращаше с лека ръка любовните му излияния в „Paroles, paroles”. Как може да се устои на този глас?! Всъщност и тя не беше устояла.

„Никога не съм съблазнявал жените. Те винаги са го правели вместо мен. Твърде свенлив съм”, споделя великият харизматик. И това не е кокетство.

„Ален е безкрайно раним, чувствителен и лоялен до гроб приятел”, свидетелства папата на френската тв журналистика Мишел Дрюкер. „Събра сили да държи ръката на умиращия Габен, когото обожаваше. Помня сълзите му, когато научи за самоубийството на Далида”. Самият Ален е категоричен: „Предаността в приятелството е абсолют. Без смекчаващи вината обстоятелства.”

Мачизмът на Делон е вкоренен в XX век: не изключва сълзите, но презира анаболите, татуировките и епилираните крайници. 

Самият Ален не бяга след времето, а предпочита да остане вкаменен в епохата на своята слава. Сред своите приятели – Габен, Вентура, Мелвил, Роне, Ланкастър, Белмондо – всички без един вече покойници. „Днес дори не знам кой е еталонът за мъж в киното”, признава Делон. А вие знаете ли?


Характерът си дължи на армията, в която се записва доброволец на 17. Следвоенните деца търсят своя епос и той го намира в Индокитай. „Армията ми даде всички ценности, които те правят мъж: смелост, дисциплина, другарство и чинопочитание. Моят еталон беше командирът ми Колме.” На два пъти Ален попада под куршумите. Завинаги запомня шума от тракащите зъби на оцелелите след една засада и мирисът на парижки билет за метро, който всички носят в джоба си за спомен сред джунглите. Затова, когато след години с Чарз Бронсън навличат униформите в „Сбогом, приятелю”, той играе играе себе си: уволненият авантюрист, бандит и рицар едновременно.  

Когато се връща, се хваща носач на велосипеди на зимния велодрум, където въртят педалите легендарните Мани и Кюблер. Препитава се и като келнер, но шефът не му плаща. Разделят се с юмруци.

Впрочем животът никога не го е жалил. Разведените му родители не успяват да го разделят и го настаняват в приемно семейство, когато е още на 7. Израства във фамилната месарница и от малък свиква с късовете кърваво месо, които  сръчно разфасова. Живее във Френ и играе с децата на надзирателите в самия двор на местния затвор. Помни шумните екзекуции на колаборационистите след войната. В училище е непокорен. Сменя цели седемнайсет заведения. Като юноша пробва да стигне до Америка с един приятел, но ги залавят още по пътя към Тулон. „Беше зверче”, спомня си приемната му майка. Но армията го вкарва в релси.

Кариерата си дължи на две жени: Бриджит Обер и Мишел Курду. И двете с по 20 години по-възрастни от него. Първата среща в джаз-клуб. Тя е звезда и го вкарва в кинобизнеса. Втората, също актриса, го изстрелва в първите роли. Делон никога не пропуска да ги спомене сред дамите на живота си.

„Когато се озовах пред камерите, се почувствах в своя среда. С кожата си усещах ракурса на обектива, осветлението, кадъра”. Режисьорът Рене Клеман, с който снимат шедьовъра „Ярко слънце” признава, че той не се нуждае от напътствия. Снима с гигантите: Висконти /”Роко и неговите братя”/, Мелвил / „Червеният кръг”, „Самураят”/, Антониони /„Затъмнението”/.

В кариерата си рядко се отдалечава от своя натюрел: дързък, лоялен към близките и отчаяно свободолюбив. Оттам и вечната война с медиите. Приписват му дори поръчка за убийство, това на приятелят му Стефан Маркович, който според мълвата имал афера с тогавашната му съпруга, Натали Делон. Намират го край Париж, с разбит череп, в чувал за смет. Причастността на Делон, който по това време снима в Сен Тропе, е само слух. Но пресата го превръща във версия. Има нещо изкусително в това, че тъкмо в дните на престъплението Ален снима сцената с хладнокръвното убийство в „Басейнът”.

Делон е единак в живота и на екрана. През 1968-ма е сред малцината артисти, които защитават генерал Дьо Гол и не флиртуват с модното левичарство. През 80-те взривява всички табута с признатото си приятелство с лидера на крайнодесните Жан-Мари Льопен от когото страни целият артистичен елит. Поне публично. Всъщност това, което го сближава с крайната десница е органичната му непоносимост към политкоректността. Нищо повече.  

Няколко жени жалонират живота му: злополучната Натали, сияйната Роми Шнайдер, преданата Мирей Дарк... И много други, като Ан Парийо, за които той ще пази кавалерска дискретност. Но най-вече Роми. "Когато една звезда съблече костюмите, свали грима и се прибере у дома, остава насаме с алкохола и възрастта. Със самотата. Затова жените в киното са крехки. Мерилин, Роми...", ще каже години по-късно Делон в прословутата си изповед пред Кристин Окрент. "А мъжете? - Мъжете също, но аз продължавам". Да съхраниш докрай легендата си е най-отговорната част от занаята и Делон го съзнава. 

Днес живее сам, в компанията на расовите си кучета. Между Женева и Париж. Колекцията му модерна живопис буди завист у мнозина ценители. А киното? „Почти не гледам нови филми. Днешното кино не кара хората да мечтаят”, отсича самураят.

„А знаете ли какво ми каза Фелини преди да издъхне? „Искам да можех да се влюбя още веднъж!” Потресаващо, нали?!”












Гласувай:
13



1. starotomagare - Да, това бяха кино идолите на мин...
08.11.2015 17:14
Да ,това бяха кино идолите на миналото, когато мъжете бяха мъже а жените жени ,а не геьове ,побъркани феминиски и извратеняци .
цитирай
2. tera - Харизматичен актьор и чудесна статия!
08.11.2015 19:24
Ще си остане като еталон за мъжка красота.
Още по-чудесното е, че пост за култура е пробил политическата обсада на първа страница. Това не се случва много често за съжаление. Но пък е искра надежда за това, че не всички тук се занимават единствено с политическо дърляне.
Поздрави! :)
цитирай
3. indiram - Здравей!
08.11.2015 19:36
... Дори не прочетох цялата ти статия...
Ален Делон ми е любим актьор - така и не можах да си харесам някой нов... Да, може би има и други, няколко, и не по всеобщата мода... но Ален Делон е първия - в моето време... Най-много ми хареса, когато даде име Анушка на свое дете...
Не ми харесва, че гледа кучета... Знам, че е гражданин и на Щвейцария...
Честит Рожден ден, Ален Делон!
Поздрави! - на теб leroisalomon!

цитирай
4. crep - Ален Делон беше икона.
08.11.2015 19:48
Помня го в "Черното лале". Много красив.
цитирай
5. crep - Льо воала:
08.11.2015 19:58
http://vbox7/play:9be4d8ed70?p=group&id=05b13aa1e2ec&order=
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: leroisalomon
Категория: Политика
Прочетен: 1797288
Постинги: 165
Коментари: 570
Гласове: 1173
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031