Реч на Оскар Лафонтен пред 16. Инвестиционния конгрес в Мюнхен, организиран от DAB Bank AG на 25.09.2013

(създател на немската партия ЛЕВИЦАТА, преди това председател на ГСДП и бивш вицеканцлер и финансов министър на Германия)

„РАЗЮЗДАНИТЕ ФИНАНСОВИ ПАЗАРИ – АНАЛИЗ НА МОДЕРНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ”

Първо, благодаря за поканата. Изненадах се, че бях поканен за Инвестиционния конгрес на DAB-Bank Мюнхен. Мога да си представя, че онези, които са направили предложението да бъде поканен един ляв политик да говори по тази тема, са се сблъскали със значителни предубеждения. Но има аргументи, които би трябвало да са направили възможна тази покана.

Когато през 1990 г. като кандидат за канцлер на ГСДП предупреждавах относно немско-немския валутен съюз по курс едно към едно, тъй като това би имало за последствие светкавична загуба на милиони работни места и предполагаше трансферна сума от Запад на Изток от 3.000 милиарда DM, имах само едно малцинство от света на специалистите на своя страна.

Когато през 1998 г. преди въвеждането на еврото без общо икономическо правителство и преди всичко без координирана политика по заплатите отправях предупреждения, малцина се вслушваха в това. Аз предвиждах, че без тези съпровождащи мерки евро-зоната би могла да се разпадне.

Когато през 1998 като немски финансов министър настоявах за регулиране на международните финансови пазари, исках приключване с валутните спекулации и освен това предлагах валутни зони и контрол върху трансфера на капитали, бях осмиван. Днес, 15 години по-късно, даже институтът IWS забелязва благотворното въздействие на контрола върху движението на капитали. Ако искаме отново да нсочим финансовите пазари към порядъчни траектории, то контролът върху капиталовия трансфер е неизбежен.

         Естествено разбирате, че темата „разюздани финансови пазари, анализ на съвременния капитализъм” ме предизвиква да докладвам пред Вас фундаментални мисли.

         Какво е капитализмът? За мене това е един икономически ред, който се характеризира с висока производителност и неравномерно разпределение. Големи имущества възникват чрез това, че биват впрягани да работят за тебе. Това, че натрупаните по такъв начин пари се стремят към умножаване, търсят нови възможности за влагане, отново се умножават, търсят пак нови приложения и, ако не са пропиляни, то и днес се умножават.

Каквото и да е отношението ни към такъв икономически ред, той предполага стабилен паричен ред. Това го е рабрал още Ленин, който някога казал: „За да бъде разрушено буржоазното общество, трябва да бъде опустошена неговата парична същност.”

Разбирането, че опустошаването на паричната система води до разрушаване на на съществуващия обществен ред, не е ново. Когато през 14 век императорът от династията Мин въвежда в Китай хартиените пари, се погрижват, паричната им система да не бъде опустошена от фалшификатори. Поради  това върху банкнотите пишело:

„Който фалшфицира банкноти или вкарва в оборот фалшиви банкноти, ще бъде обезглавен. Който посочи фалшификатор или го арестува, ще получи 250  таела сребро за награда, както и цялото имущество на престъпника.”

Когато за пръв пъ прочетох това, стигнах до невероятни мисли, защото все пак съм на мнение, че по разюзданите финансови пазари се подвизават много фалшификатори. Представете си само, че върху всеки нов финансов продукт би стояло написано: „Който разработва несериозни финансови продукти или ги вкарва в оборот, ще отиде в затвора. Който посочи такъв фалшификатор и го арестува, ще получи цялото имущество на престъпника за възнаграждение.”

Независимо от това, дали ще се съгласим или не с подобна визия, ние се нуждаем от една финансова надзорна служба; компетентни за проверката на новите финансови продукти и преследването на криминалните машинации могат да бъдат, както по времето на император Мин, само държавни органи. Който възлага примерно на частни рейтинг-агенции задачата за проверката, пренебрегва това, че в такъв случай с оценката на финансови продукти са свързани частни интереси. Напомням за щатските ипотечни книжа и за добрите оценки, които те получаваха от рейтинг-агенциите. Тази фалшива оценка допринесе за изостряне на кризата. А преследването на извършителите на престъпления в света на разюзданите финансови пазари – помислете само за прочутите укриватели на данъци – става толкова по-трудно, колкото по-висока е сумата от милиони, за която става въпрос.

В буржоазното общество фундаменталната постановка за равните права за всички не би трябвало да бъде поставяна под въпрос. В света на финансовите пазари обаче важи по-скоро следното: малките се бесят, а големите се оставят свободно да кръжат. Някои разбира се бяха разкривани и изправяни пред съдията, но мнозина престъпници все още биват изпращани в почивка с позлатен чадър.

Но нека да се спрем пак на тезата на Ленин. Опустошаването на паричната система ще разруши съществуващия обществен ред. Точно това осъществяват разюзданите финансови пазари!

Те водят до едно разпадане на ценностите на буржоазното общество, изострят несправедливото разпределение, погребват парламентарната демокрация, ограбват бъдещето на европейската младеж, а на много хора в Европа свободата, снижават производителността на стопанството.

Ако капитализмът трябва да функционира, то тогава трябва, както това го знаеха ортолибералите от Фрайбургската школа, да е в сила следното основно правило: „Който има ползите, той трябва да понася и вредите.”

Както никога досега в икономическата история разюзданите финансови пазари и вкусващите ползите от тях са поставили извън сила тази максима. Който има ползите, не понася и вредите. Особено драстично се видя това в евро-кризата. Ще цитирам Харалд Хау и Ханс-Вернер Зин по една тяхна статия във FAZ от януари тази година:

„Покровителството за кредиторите на банките ще има драматични въздействия върху преразпределението. По типичен начин притежаването на европейските банкови акции и банкови дългове се концентрира върху най-богатите 5 % от домакинствата. ... За да не участват в загубите, те биват компенсирани с огромен негативен данък богатство. Богатството на богатите се превръща в товар за данъкоплатците, пенсионерите и получателите на социални помощи в евро-зоната.”

За това драматично остро влияещо въздействие на разюзданите финансови пазари върху несправедливото разпределение е отговорна и политиката на федералната канцлерка Ангела Меркел. По ARD тя многократно говореше за основния принцип на постижението и възнаграждението, който бил определял нейната европолитика. Тя пренебрегваше  и до днес пренебрегва факта, че възнаградените са богатите, докато, както Хау и Зин правилно са посочили, данъкоплатците, пенсионерите и социално слабите трябва да им осигуряват възнаграждението. Когато онези, които имат ползите вече не носят загубите, тогава това характеризира ценностният разпад на буржоазното, разбирайте капиталистическото общество. Правилно би било, ако не най-бедните, а богатите под формата на данък за милионерире биха носили компенсациите.

В голяма степен незабелязано до днес остава обстоятелството, че най-известната политичка на буржоазния лагер в Германия дава съществен принос за разпадането на ценностите на буржоазното общество. Загубите в приходите на мнозинството от населението са съпроводени с намаляване на спестяванията и същевременно мощно увеличаване на паричното имущество на богатите.

Неоспоримо е също и обезвластяването на парламентите и правителствата. И този проблем е иманентен на капиталистическия икономически ред. Още през 1906 г. американският президент Теодор Рузвелт казваше:

„Зад това, което ние наричаме правителство, на скрит трон господства едно правителство без каквато и да е връзка и отговорност пред народа. Унищожаването на това невидимо правителство и разгромяването на неизлечимия алианс между корумпирана икономика и корумпирана политика е решаващото политическо предизвикателство на нашето време.”

Фрайбургската школа също се безпокоеше след Втората световна война от по-нататъшната концентрация на икономическа власт. За да стане възможно едно демократично общество, в което се прокарват интересите на мнозинството, тя изискваше закони за ограничаване на икономическата власт.

Разюзданите финансови пазари не разрешиха проблема с корупирането на политиката от страна на голямата икономическа власт, а го изостриха още повече.

Когато в края на 90-те години аз като немски финансов министър направих предложения на американската администрация относно регулирането на финансовите пазари, тогавашният финансов държавен секретар Лари Съмърс ми каза: Вие да не би наистина да вярвате, че правителството на САЩ ще откликне на тези предложения. А в заключение Уол Стрийт финансира избирателната кампания на Клинтън.

По отношение на това мизерно описание на действителните обществени властови отношения до ден днешен нищо не се е променило. Няколко години по-късно „Зюддойче цайтунг” написа коментар под заглавие: „Купеният президент”. Коментаторът даваше становище, че президент на САЩ, чиято изборна кампания е финансирана от Уол Стрийт, респ. От големите концерни, не бби бил свободен в своите решения, а би трябвало да прави „купена” политика.

Ето една декларация относно това, защо бившият финансов министър на САЩ Хънк Полсън предупреждава за следващата финансова криза. Той съобщава за много крупни банки, които са толкова мощни, че техният срив би разклатил световната финансова система. Петте най-големи банки на САЩ например имат днес преизчислено 6300 милиарда евро балансова сума, а това са с 1900 милиарда повече отколкото в средата на 2007. Хънк Полсън разбираемо е забравил да спомене, че тези Уолстрийтски банки са също така достатъчно мощни, за да определят действията на всеки президент на САЩ.

Пазарът на дериватите, които се считаха за главен ускорител на финансовата криза, набъбна от 586000 млрд. долара в края на 2007 до почти 633000 млрд.

А без да се интересуват от празните декларации на държавни и правителствени глави, продължават да нарастват едва ли регулируемите сенчести банки. Със своите 67000 млрд долара финансова сума днес те са наполовина по големина, колкото редовният банков сектор. За разлика от нормалните кредитни институции, сенчестите банки като Хедж-фондове, Private Equity-фондове и паричнопазарни фондовене трябва да посочват минимален капитал или да съблюдават предписания за ликвидност. От това произтичат огромни рискове, а горепосочените числа показват, че все повече играчи на финансовите пазари, а и как другояче би могло да бъде, се отдалечават от регулираното в нерегулирания сектор на сенчестите банки. На последната среща на G 20 в Санкт Петербург правителствените ръководители се споразумяха само за един план по време. До 2015 г. те искали да изнамерят, как могат да бъдат контролирани сенчестите банки. Това наистина е някакъв прогрес.

         Хънк Полсън пише: „Всяка финансова криза произтича от погрешни политики, които водят до икономически ексцесии. За да предотвратим загубите за населението, ние трябва да идентифицираме погрешните политически решения, да спрем ексцесиите, преди те да са предизвикали балон, да проследим слабите места във финансовата система, които могат да изострят проблема и да действаме решително по време на криза, за да я потушим.”

Добре го е изръмжал лъвът, би могло да се каже.

. . . . . (продължава)