Постинг
31.12.2008 20:13 -
ЕДИН ФИЛОСОФ-СКЕПТИК РАЗМИШЛЯВА пред НОВА ГОДИНА
31.12.2008 г.
сряда
ЕДИН ФИЛОСОФ-СКЕПТИК РАЗМИШЛЯВА
пред
НОВА ГОДИНА
От векове насам астро-физиците ме уверяват, че аз, телесно слабоватото разумно същество човек, заедно с моята планета Земя, естествено, се мотая из Космоса със скорост от 108.000 километра в час, 1800 километра в минута, 30 километра в секунда...
И, представете си, нищо ми няма, нищо не ми става, никак не се разпадам, даже не усещам, че се мотая из Космоса с такава главоломна бързина...
Да се обявиш публично днес против идеята за околослънчевото въртене на Земята е почти толкова рисково, колкото и по времето на Коперник, Бруно и Галилей, само че в обратен план, разбира се...
И това при положение, че от времето на Майкелсон и Морли /1887 г./ никому вече и през ум не минава да пробва експериментална проверка за физическото съществуване на земното въртене...
"Да се констатира реално движение на Земята в ефира - пише вторият по ред от световно знаменитата фамилия физици-лордове Д. Томсън - обаче ни веднъж не се удаде по никакъв начин.
Тъй като Земята се върти /ама върти ли се наистина? - б.м./ около Слънцето, тя не може да се намира в състояние на покой цяла година, та дори ако в определен момент нейното движение около Слънцето се компенсира от /неизвестно засега/ движение в ефира на самото Слънце...
Опитът на Майкелсон и Морли обаче доказа, че никакво забележимо движение на Земята не се наблюдава. Този опит е основан върху възможно най-общата представа за вълните и затова резултатът му остава в сила за различните типове вълни, включително за електромагнитните вълни на Джеймс Максуел."
Известно е, че редица гениални физици /особено Лоренц/ формулират остроумни хипотези с цел да се преодолее теоретическият кошмар, задал се от експеримента на Майкелсон и Морли.
Безуспешно...
Изглеждало, че природата постъпва недостойно и сякаш се подиграва с човека и с неговият разум. Хем е уж абсолютно безспорно, че Земята се върти около Слънцето, хем никакво такова реално физическо движение на Земята не може по никакъв начин да бъде констатирано експериментално...
Аз разбирам и се досещам, че самонадеяните лаици в науката, заедно с учебникарски образованите физици могат и да подскочат срещу моя текст. Но гарантирам за непредубедения читател, че излагам същността на проблема в неговата действителна научна светлина.
Именно принуденото съгласие на физиците с резултатите от опита на Майкелсон и Морли, който опит ударил в сърцето Коперниканската хипотеза, приемана за абсолютно доказана теория, довело - това принудено съгласие довело - до подстъпите към теорията на относителността.
Френският физик и математик Анри Пуанкаре, заговорил пръв за теорията на относителността, а заедно с него и самият Лоренц формулирали една радикално нова гледна точка.
Съгласно тази нова гледна точка в качеството му на основен физико-научен принцип се приел принципът за НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ КОНСТАТИРА КАКВОТО И ДА БИЛО ДВИЖЕНИЕ СПРЯМО ЕФИРА.
Този нов принцип обезсмислил въобще нуждата от представата за ефир. А изтълкуван съдържателно, принципът на Анри Пуанкаре всъщност е равностоен на твърдението, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели.
Това, което в експлицитна форма изрече Алберт Айнщайн, поставяйки основите на своята специална теория на относителността.
И какво показва логиката на научното физическо развитие?
Показва, че за да спаси Коперниканската идея за околослънчевото реално физическо въртене на планетата Земя, науката физика прескача от класическата към релативистката физика.
Теорията и нейният теоретичен модел /реално преквалифицирани в хипотеза и хипотетичен модел/ на физическото движение на Земята бяха спасени от опровержението на Майкелсон и Морли.
Но спасена, макар и преобразувана, беше теорията, спасен беше моделът!
Иначе и до ден днешен никой никакво реално физическо движение на Земята около Слънцето не е наблюдавал и констатирал, нито пък - по всяка вероятност - някога ще наблюдава и констатира.
Така че аз все още не вярвам и не мисля, че се мотая из Космоса с тази кошмарна и разрушителна за всичко скорост от 108.000 километра в час, 1.800 километра в минута, 30 километра в секунда...
сряда
ЕДИН ФИЛОСОФ-СКЕПТИК РАЗМИШЛЯВА
пред
НОВА ГОДИНА
От векове насам астро-физиците ме уверяват, че аз, телесно слабоватото разумно същество човек, заедно с моята планета Земя, естествено, се мотая из Космоса със скорост от 108.000 километра в час, 1800 километра в минута, 30 километра в секунда...
И, представете си, нищо ми няма, нищо не ми става, никак не се разпадам, даже не усещам, че се мотая из Космоса с такава главоломна бързина...
Да се обявиш публично днес против идеята за околослънчевото въртене на Земята е почти толкова рисково, колкото и по времето на Коперник, Бруно и Галилей, само че в обратен план, разбира се...
И това при положение, че от времето на Майкелсон и Морли /1887 г./ никому вече и през ум не минава да пробва експериментална проверка за физическото съществуване на земното въртене...
"Да се констатира реално движение на Земята в ефира - пише вторият по ред от световно знаменитата фамилия физици-лордове Д. Томсън - обаче ни веднъж не се удаде по никакъв начин.
Тъй като Земята се върти /ама върти ли се наистина? - б.м./ около Слънцето, тя не може да се намира в състояние на покой цяла година, та дори ако в определен момент нейното движение около Слънцето се компенсира от /неизвестно засега/ движение в ефира на самото Слънце...
Опитът на Майкелсон и Морли обаче доказа, че никакво забележимо движение на Земята не се наблюдава. Този опит е основан върху възможно най-общата представа за вълните и затова резултатът му остава в сила за различните типове вълни, включително за електромагнитните вълни на Джеймс Максуел."
Известно е, че редица гениални физици /особено Лоренц/ формулират остроумни хипотези с цел да се преодолее теоретическият кошмар, задал се от експеримента на Майкелсон и Морли.
Безуспешно...
Изглеждало, че природата постъпва недостойно и сякаш се подиграва с човека и с неговият разум. Хем е уж абсолютно безспорно, че Земята се върти около Слънцето, хем никакво такова реално физическо движение на Земята не може по никакъв начин да бъде констатирано експериментално...
Аз разбирам и се досещам, че самонадеяните лаици в науката, заедно с учебникарски образованите физици могат и да подскочат срещу моя текст. Но гарантирам за непредубедения читател, че излагам същността на проблема в неговата действителна научна светлина.
Именно принуденото съгласие на физиците с резултатите от опита на Майкелсон и Морли, който опит ударил в сърцето Коперниканската хипотеза, приемана за абсолютно доказана теория, довело - това принудено съгласие довело - до подстъпите към теорията на относителността.
Френският физик и математик Анри Пуанкаре, заговорил пръв за теорията на относителността, а заедно с него и самият Лоренц формулирали една радикално нова гледна точка.
Съгласно тази нова гледна точка в качеството му на основен физико-научен принцип се приел принципът за НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ КОНСТАТИРА КАКВОТО И ДА БИЛО ДВИЖЕНИЕ СПРЯМО ЕФИРА.
Този нов принцип обезсмислил въобще нуждата от представата за ефир. А изтълкуван съдържателно, принципът на Анри Пуанкаре всъщност е равностоен на твърдението, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели.
Това, което в експлицитна форма изрече Алберт Айнщайн, поставяйки основите на своята специална теория на относителността.
И какво показва логиката на научното физическо развитие?
Показва, че за да спаси Коперниканската идея за околослънчевото реално физическо въртене на планетата Земя, науката физика прескача от класическата към релативистката физика.
Теорията и нейният теоретичен модел /реално преквалифицирани в хипотеза и хипотетичен модел/ на физическото движение на Земята бяха спасени от опровержението на Майкелсон и Морли.
Но спасена, макар и преобразувана, беше теорията, спасен беше моделът!
Иначе и до ден днешен никой никакво реално физическо движение на Земята около Слънцето не е наблюдавал и констатирал, нито пък - по всяка вероятност - някога ще наблюдава и констатира.
Така че аз все още не вярвам и не мисля, че се мотая из Космоса с тази кошмарна и разрушителна за всичко скорост от 108.000 километра в час, 1.800 километра в минута, 30 километра в секунда...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
