Постинг
25.04.2009 19:30 -
Професор НИКОЛА ФИЛЧЕВ: интервю за ролята на Комисията против БОЙКО БОРИСОВ
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 2549 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2009 19:31
Прочетен: 2549 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 25.04.2009 19:31
25.04.2009 г.
събота
Професор НИКОЛА ФИЛЧЕВ
Никола Филчев: Колкото треперехме Сретен Йосич да не избяга, толкова ни беше страх да не го убият
Бившият главен прокурор Никола Филчев пред Агенция “Фокус” .
Фокус: Господин Филчев, постави се въпросът бил ли е Бойко Борисов и ръководил ли е операцията по задържането на Сретен Йосич? Как бихте коментирали информацията, която изнася Христо Бисеров от два дни?
Никола Филчев: Когато МВР е установило лицето Сретен Йосич на територията на България, генерал Борисов поиска спешна среща и дойде в Прокуратурата с няколко служители на МВР и накратко ни запозна със случая на общо съвещание. Исканията по закон за екстрадиране се правят до главния прокурор, но отиват в Международния отдел на Върховна касационна прокуратура. В случая, след като беше установено лицето, Борисов спешно дойде, доведе и отговорни служители на МВР, и постави въпроса: „Трябва да действаме бързо и решително, защото от нашите действия зависи международният авторитет на българските служби, на МВР, на Прокуратурата, на съда” – нещо, в което нямаше смисъл да ме убеждава. За мен тогава той беше 100 % искрен в желанието си да ме убеждава, че аз трябва да си изпълня задълженията си и, че всички останали трябва да го направят. Така беше – той е емоционален човек. Но на никой не му е идвало през ума да прави нещо друго, освен да изпълни задълженията си. Аз веднага се разпоредих, издадохме постановление за задържане, МВР действа светкавично, а Борисов ръководи цялата практическа операция по задържането му. Аз се учудвам как може това да бъде поставяно под съмнение. Всички си дават сметка, че да се противопоставиш на един такъв международен престъпник от такъв висок ранг е много опасно. Бойко Борисов свърши цялата работа и действа в рамките на закона. След това Йосич беше задържан и изпратен в ареста на затвора.
Късно вечерта се обади министър Георги Петканов и поиска от мен да го преместим още същата нощ. При това беше много настоятелен. Аз казвам: „Как същата нощ, ние нали трябва да се произнесем, да произведем постановление, ти трябва да ме сезираш за опасностите, за които си получил сигнал”. Той отговори: „Не, моля ти се, същата нощ трябва да бъде преместен, направи всичко възможно”. И сега си спомням разговора, като тогава. Аз му казах да говори с министъра на правосъдието. Без да искам да внасям каквито и да било интриги, но той замълча, когато му казах това.
Фокус:Защо е искал да бъде преместен?
Никола Филчев:Съдебна полиция охранява вътре в затвора, дори той не може да влезе. Даже тогава на шега му казах: „Като не можеш да влезеш вътре, заобиколи целия затвор”. И това се случва в десет и половина - единайсет през нощта. Георги Петканов искаше да изпратим Йосич в ареста на Националната следствена служба. Но Националната следствена служба, като орган на съдебната власт, също се охранява от съдебна полиция, така че МВР няма място там. Той обаче настояваше, и каза че ще прати баретите, но аз му отговорих, че в Националната следствена служба не може да прати баретите. Затова решихме - да бъде в ареста на Транспортна полиция. Петканов искаше да говори с полковник Славов (бел.ред. Филко Славов, шеф на СОБТ), който каза „Господин министър, нали знаете, че е нужна заповед?”. А Петканов каза: „Не ме карайте да ходя посред нощ в министерството и да издавам писмена заповед на баретите”. Той каза, че изпраща баретите, изпраща Румен Миланов, началник на НСБОП, а аз казах, че изпращам военния окръжен прокурор да следи пък за законността на действията на МВР. Един, два часа (през нощта) и ми казаха, че той е в болница. Един, два, три часа аз постоянно имам разговори с прокурора и с полковник Славов. Няма го... Как го няма?! Не съм мигнал! Спомням си - между три и четири часа вече се обадиха и прокурора, и Славов и казаха: „Намерихме го”. Защото трябват ДНК експертизи, снимки... Преди да тръгне, Славов се опасяваше: „Ти знаеш ли какво ще стане, ако ми го подменят?!” (бел.ред. „Фокус” – Сретен Йосич). И са го превели в ареста на Транспортна полиция. През цялото време генерал Борисов контролираше нещата. Той е професионалният шеф на МВР. Министърът си е министър, той отговаря за международни контакти. Но генерал Борисов през цялото време участва.
Фокус:След това какво стана?
Никола Филчев:След това постъпиха два сигнала. Първо постъпи сигнал, че има опасност да убият Сретен Йосич. Разпоредих, писах специални писма, до министър Петканов, до министър Станков и до главния секретар Борисов, че имаме сигнал че може да бъде убит - вземете мерки за запазване на живота му. Това е документирано.
И второто е, че Сретен Йосич е предложил да плати част от външния дълг на страната. Тогава аз наистина се уплаших. Щом става дума за такъв човек, от такъв ранг, който може да си го позволи...
За да не го отровят, лично баретите ходеха да му купуват храна, за да не е от храната, която му се изпраща официално, за да сме сигурни, че никой няма да посегне на живота му. В такива случаи, каквото и да направиш - все си виновен. Както бяхме длъжни да го задържим по силата на това искане за екстрадиция, което получиха от Холандия чрез Интерпол, така бяхме длъжни и да му запазим живота. За самата екстрадиция по мое настояване заседанието на съда стана в затвора. После вече на втора инстанция съдията каза „Какви са тези милиционерски хватки?”. Накрая холандците изпратиха военен самолет, дойдоха холандски барети и си го прибраха.
През цялото време Борисов лично ръководеше нещата. Аз конкретно с това не съм се занимавал. Има нещо, което бих искал да кажа - имаше информация от Интерпол за много убийства, извършени тук-там, 6-7 убийства, а накрая го осъдиха за помагачество в наркотрафик и то в такъв срок, колкото да оправдаят предварителния му арест.
Фокус: Излиза, че не са им издържали доказателствата, така ли?
Никола Филчев: Всичко е странно. Издържали или не, кой е създавал тези легенди около него, дали се касае до липса на доказателства или пък за умишлено разпалване на легенди около това име? Има и трети вариант – да са постигнали някаква сделка с него. Хора от такъв ранг – те са с тежестта на премиери. Я го вижте къде живее – в къщата на Слободан Милошевич. Тези хора имат голяма тежест. Изключено ли е местните или някакви други власти – не български - да са постигнали споразумение с него по някакви въпроси. И този трети вариант е възможен. Или това, което твърдят - че е извършил толкова убийства не е вярно, или не разполагат с доказателства, или пък е вярно и разполагат с доказателства, и са постигнали някакво споразумение. Но това е известно на много тесен кръг от хора, във всеки случай - не на българските.
Фокус:Случаят „Йосич” има ли аналог в българската практика?
Никола Филчев:През тези седем години нямаше друга такава фигура, която да предизвика такъв международен интерес, освен един друг - Осман Кадиев. Осман Кадиев е заместникът на Япончик в Ню Йорк, шеф на руската мафия в Ню Йорк. Така или иначе, Кадиев беше задържан от органите на МВР, Прокуратурата направи искания пред съда за задържане, екстрадиция. Апелативния съд в един петък, час след работно време, го пусна. Кой да ми докладва в петък, в 6 часа вечерта? Всичко беше нагласено. Докато се разбере, докато ми докладва Манчев, той беше минал границата.
След това идва заместник-държавният секретар на САЩ Ричард Шифтър, автор на Плана за Балканите „Шифтър”, един дипломат от старата школа, много тежък човек. Той дойде да говори с мен по два въпроса. Първо - България ще участва ли в този информационен център за престъпници, който се създаде в Румъния, който е финансиран. Авторите на тази идея са САЩ. Второ - защо пуснахте Осман Кадиев? Обратно - ние го задържахме, пусна го Апелативният съд и за да излезе извън границите на страната, той очевидно е имал съдействие най-малко в Гранична служба.
Фокус: Но в случая със Сретен Йосич - съдът си е свършил работата?
Никола Филчев: Нашите власти го предадоха на холандските барети. Сега съчинения някакви... Ако са взети пари, какви са по-добрите решения? Първо, той е такъв голям организатор на убийства. Като си взел и си се задължил да го пуснеш, значи можеше и да бъде пуснат. Например - аз ще ви кажа - в ареста на Транспортната полиция се вкарва един циганин с маскировъчните дрехи на баретите, преоблича се Йосич и излиза.
Второ, ако някой е взел пари, щеше да направи опити да го убие. На този човек дължиш услуга, човекът умира - не дължиш нито пари, нито услуга. Който е взел пари, щеше да направи опит да го убие. Всички треперихме, както да не ни избяга, защото ще излезе - значи ние сме го изтървали и не сме взели необходимите мерки, така и да не го убият.
Тогава аз не знам, просто Георги Петканов ме намеси в този случай, според мен съвсем неоснователно, защото Петканов като министър, има задължения да го охраняват. Охраната на Йосич не е негова работа. Къде е той - в ареста на затвора, кой отговаря за охраната в затвора – Съдебна полиция, тоест тя е подчинена на правосъдието. Така или иначе - намеси ме в цялата работа. Ние, говоря за себе си, за заместник-главния прокурор – Христо Манчев, за главния секретар на МВР – Бойко Борисов, за командира на баретите Филко Славов, през цялото време треперехме, след като ни въвлякоха в тази ситуация, ние да му бабуваме и да се грижим за този човек: първо да не ни избяга и второ да не го убият. Колкото сме се страхували да не ни избяга, след като е такъв голям международен престъпник и такъв голям международен въпрос, колкото се страхувахме да не избяга, толкова се страхувахме и за живота му. В ареста на Транспортна полиция всяка нощ, той спеше в различни килии. Две нощи няма да е спал в една и съща килия. Всяка нощ в различна килия, за да не го убият, да не нападнат, да не стрелят, да не се покаже на прозорците, да стрелят, да го убият, да не стане нещо...
Фокус: Това колко продължи ?
Никола Филчев: Това продължи месеци, нали това е съдебна процедура. Може да се направи справка, не искам да се ангажирам, но това продължи три – четири месеца. Сега си спомням, като научихме, че има опасност да бъде убит през нощта събудих Христо Манчев да пише постановление и му казвам – ти ще се подпишеш и пишеш: сигнал до министъра на правосъдието, до министъра на вътрешните работи и ген. Бойко Борисов.
Сто възможности има да го пуснат. Аз нямаше и да разбера, ако искаха да го пуснат, как ще разбера? То става там на място, а той е в ръцете им. И не е в ръцете на Георги Петканов, защото Петканов е министър и няма такива оперативни правомощия, не е в ръцете на Главния прокурор, а при Борисов. Бойко Борисов се познава много добре с полковник Филко Славов. Така можеше да стане и нямаше и да разбера, как е станало. Всичко това сега са едни много нечистоплътни инсинуации.
Фокус: След 10 години е много лесно да се говори.
Никола Филчев: По-скоро - смехория. Аз се учудвам - все пак това е Народно събрание, че са се поддали на емоциите си. За мен това е някакво мероприятие на предизборната кампания.
Фокус: Политиците много обичат да се упражняват с вашата работа.
Никола Филчев: И на мен са ми прилагали тези хватки: Да речем правим си комисия, като кажем - убил си адвокатката. Всички знаят, че ми е била студентка, и тя, и сестра й, но всички знаят, че през това време (бел.ред. на убийството) аз бях в Либия, със служител на НСО, който тогава беше личната ми охрана, с министъра на правосъдието Теодоси Симеонов и със заместник-министър на здравеопазването. Когато казват, Едвин – Дачков – Босия, те не знаят, че Костов тогава лично ме помоли да отида с правителствения самолет, с Фалкона, и там е записано, кога излита, какъв е съставът, и кога сме се върнали. Аз не обичах да говоря, но Теодоси Симеонов обичаше да дава интервюта. На летището преди да излетим имаше поне 50 журналиста и Теодоси Симеонов им обяснява, как ще отидем и ще оправим работата с медиците... Аз не знаех, но от вестник „Труд” ми казаха - ти си бил в Либия. Снимката от вестник „Труд ” е направена именно от ВИП-а на летището...
Понеже въпросът беше - как намирате тази комисия. Смехория е това, аз се учудвам. Христо Бисеров е сериозен човек, той беше председател на Комисията по обществен ред и сигурност по времето на Иван Костов. Учудвам се депутати, законодатели са над всичко. Качествата са резултат на функцията, която заемаш в обществото. Депутатите в парламента - да разследват тази смехория. Какво разследват те, да видим, какво проверяват, дали е правилно екстрадиран или дали прокуратурата е действала правилно? Те нямат такава власт. По силата на разделението на властите парламентът не контролира съдебната власт. Следователно те нямат никакви правомощия. Тогава какво правят? Оказва се, че искат да злепоставят ген. Борисов. Може да не го приемат, може да не им е симпатичен, може да има много кусури, но са избрали един смешен начин – тази идея на трезво състояние не може да се роди.
Фокус: Много се изкушават политиците да си играят с дела и разработки?
Никола Филчев: Те трябва да си гледат законодателната работа. Но какво проверяват - излиза, че проверяват съда, който е постановил екстрадицията. Излиза, че проверяват цялата прокуратура, която тогава е действала. Какво проверяват? Според мен всичко е по закон – поискаха ни го, заловихме го, внесохме искането в съда, той реши да бъде екстрадиран и го дадохме. Тогава какво? Няма никаква патология, всичко е повече от нормалното в случая. Няма никакво отклонение от законовото изпълнение на задълженията на всеки един от нас. Казвам ви – еднакво треперехме както да не избяга, така и да не го убият и да му спасим живота.
Фокус:А изявленията на Сретен Йосич в съда в Белград?
Никола Филчев:Когато е обвиняем, човек в защитната си реч има право всичко да говори – всичко, което е в негова полза. Ние не сме гадатели и можем да се досещаме за едно или друго въздействие, но обвиняемият може да говори всичко, което е в негова полза при неговата защита. Смешна е идеята да бъде злепоставян ген. Борисов по този начин.
Фокус: Има ли риск за живота на хора, когато се изнасят такива данни от непрофесионалисти?
Никола Филчев: Да, разбира се. Това може да се прави, но дискретно. Сега ще бъдат изпратени някакви сигнали – едни мутри, пък едни бивши, а пък други умрели, ще пишат сигнали, че Борисов искал много да помогне, може и да е взел пари... И всичката тази кал ще бъде занесена в комисията и тя ще направи едно обобщение и ще забърка един доклад, който предварително е организиран. Този доклад как става. „Искаме сведения от МВР, ами нали ги получихте?”. Когато навремето си спомням във ВСС имаше такава комисия срещу мен, най-йезуитското, което се казва в такива случаи, е следното – единият вика: „Абе, чакай – кепазим главния прокурор”, а другият вика: „Защо бе, нека да му дадем възможност да си изчисти името”.
Фокус: Първо ще го наклепаме, а после ще му дадем възможност да се защити, така ли?
Никола Филчев: Този йезуитски мотив вероятно е използван и в този случай. „Ето – той (бел. ред. Бойко Борисов) е лидер на партия, нека да му дадем възможност да си изчисти името”. А те събират само компромати, само, при това нямат право да го правят. Това изобщо не е в предмета на дейност на законодателното тяло, каквото е Народното събрание. Какво разследват т, дали главният секретар си е бил изпълнил задълженията. Това е в компетенциите на министъра, ако не ги е изпълнил – нека да сезират прокуратурата. „X и Y, Бисеров, Петров, Георгиев, смятат, че Борисов не си е изпълнил задълженията по този случай – тогава да сезират прокуратурата, тя е компетентна да проверява има ли – престъпления или не, има ли връзки с престъпния свят или не, защото те точно това казват.
Аз не бях в България и чувам, че главният прокурор е реагирал в подобен дух на моя. Тази комисия е незаконно създадена, не е от компетенциите на Народното събрание да създава такива комисии. Да не говорим, че всичко това може да има и други интерпретации. Излиза, че управляващите създават комисия, за да разследват лидера на опозицията за изборите.
Ако искат да разследват това, си има органи. Те като Конвента ли? Ама той много лошо свърши. Якобинците ли са те? Едновременно те са и законодатели, те са и съдебна власт – това ли искат да правят? Това е точно от историята на Френската революция, това е точно Конвентът на якобинците, които така са действали. Накрая обаче как свършва Робеспиер?
Фокус: На гилотината.
Никола Филчев: На гилотината. Затова има разделение на властите – те чували ли са за разделение на властите, чели ли са Конституцията или са толкова заслепени от желанието за политически победи на изборите? Нека победи, този, който е по-силен. Това е смешно и злепоставя Народното събрание.
Денка КАЦАРСКА
събота
Професор НИКОЛА ФИЛЧЕВ
Никола Филчев: Колкото треперехме Сретен Йосич да не избяга, толкова ни беше страх да не го убият
 |
| 25 април 2009 | 15:47 | Агенция "Фокус" |
|
Бившият главен прокурор Никола Филчев пред Агенция “Фокус” .
Фокус: Господин Филчев, постави се въпросът бил ли е Бойко Борисов и ръководил ли е операцията по задържането на Сретен Йосич? Как бихте коментирали информацията, която изнася Христо Бисеров от два дни?
Никола Филчев: Когато МВР е установило лицето Сретен Йосич на територията на България, генерал Борисов поиска спешна среща и дойде в Прокуратурата с няколко служители на МВР и накратко ни запозна със случая на общо съвещание. Исканията по закон за екстрадиране се правят до главния прокурор, но отиват в Международния отдел на Върховна касационна прокуратура. В случая, след като беше установено лицето, Борисов спешно дойде, доведе и отговорни служители на МВР, и постави въпроса: „Трябва да действаме бързо и решително, защото от нашите действия зависи международният авторитет на българските служби, на МВР, на Прокуратурата, на съда” – нещо, в което нямаше смисъл да ме убеждава. За мен тогава той беше 100 % искрен в желанието си да ме убеждава, че аз трябва да си изпълня задълженията си и, че всички останали трябва да го направят. Така беше – той е емоционален човек. Но на никой не му е идвало през ума да прави нещо друго, освен да изпълни задълженията си. Аз веднага се разпоредих, издадохме постановление за задържане, МВР действа светкавично, а Борисов ръководи цялата практическа операция по задържането му. Аз се учудвам как може това да бъде поставяно под съмнение. Всички си дават сметка, че да се противопоставиш на един такъв международен престъпник от такъв висок ранг е много опасно. Бойко Борисов свърши цялата работа и действа в рамките на закона. След това Йосич беше задържан и изпратен в ареста на затвора.
Късно вечерта се обади министър Георги Петканов и поиска от мен да го преместим още същата нощ. При това беше много настоятелен. Аз казвам: „Как същата нощ, ние нали трябва да се произнесем, да произведем постановление, ти трябва да ме сезираш за опасностите, за които си получил сигнал”. Той отговори: „Не, моля ти се, същата нощ трябва да бъде преместен, направи всичко възможно”. И сега си спомням разговора, като тогава. Аз му казах да говори с министъра на правосъдието. Без да искам да внасям каквито и да било интриги, но той замълча, когато му казах това.
Фокус:Защо е искал да бъде преместен?
Никола Филчев:Съдебна полиция охранява вътре в затвора, дори той не може да влезе. Даже тогава на шега му казах: „Като не можеш да влезеш вътре, заобиколи целия затвор”. И това се случва в десет и половина - единайсет през нощта. Георги Петканов искаше да изпратим Йосич в ареста на Националната следствена служба. Но Националната следствена служба, като орган на съдебната власт, също се охранява от съдебна полиция, така че МВР няма място там. Той обаче настояваше, и каза че ще прати баретите, но аз му отговорих, че в Националната следствена служба не може да прати баретите. Затова решихме - да бъде в ареста на Транспортна полиция. Петканов искаше да говори с полковник Славов (бел.ред. Филко Славов, шеф на СОБТ), който каза „Господин министър, нали знаете, че е нужна заповед?”. А Петканов каза: „Не ме карайте да ходя посред нощ в министерството и да издавам писмена заповед на баретите”. Той каза, че изпраща баретите, изпраща Румен Миланов, началник на НСБОП, а аз казах, че изпращам военния окръжен прокурор да следи пък за законността на действията на МВР. Един, два часа (през нощта) и ми казаха, че той е в болница. Един, два, три часа аз постоянно имам разговори с прокурора и с полковник Славов. Няма го... Как го няма?! Не съм мигнал! Спомням си - между три и четири часа вече се обадиха и прокурора, и Славов и казаха: „Намерихме го”. Защото трябват ДНК експертизи, снимки... Преди да тръгне, Славов се опасяваше: „Ти знаеш ли какво ще стане, ако ми го подменят?!” (бел.ред. „Фокус” – Сретен Йосич). И са го превели в ареста на Транспортна полиция. През цялото време генерал Борисов контролираше нещата. Той е професионалният шеф на МВР. Министърът си е министър, той отговаря за международни контакти. Но генерал Борисов през цялото време участва.
Фокус:След това какво стана?
Никола Филчев:След това постъпиха два сигнала. Първо постъпи сигнал, че има опасност да убият Сретен Йосич. Разпоредих, писах специални писма, до министър Петканов, до министър Станков и до главния секретар Борисов, че имаме сигнал че може да бъде убит - вземете мерки за запазване на живота му. Това е документирано.
И второто е, че Сретен Йосич е предложил да плати част от външния дълг на страната. Тогава аз наистина се уплаших. Щом става дума за такъв човек, от такъв ранг, който може да си го позволи...
За да не го отровят, лично баретите ходеха да му купуват храна, за да не е от храната, която му се изпраща официално, за да сме сигурни, че никой няма да посегне на живота му. В такива случаи, каквото и да направиш - все си виновен. Както бяхме длъжни да го задържим по силата на това искане за екстрадиция, което получиха от Холандия чрез Интерпол, така бяхме длъжни и да му запазим живота. За самата екстрадиция по мое настояване заседанието на съда стана в затвора. После вече на втора инстанция съдията каза „Какви са тези милиционерски хватки?”. Накрая холандците изпратиха военен самолет, дойдоха холандски барети и си го прибраха.
През цялото време Борисов лично ръководеше нещата. Аз конкретно с това не съм се занимавал. Има нещо, което бих искал да кажа - имаше информация от Интерпол за много убийства, извършени тук-там, 6-7 убийства, а накрая го осъдиха за помагачество в наркотрафик и то в такъв срок, колкото да оправдаят предварителния му арест.
Фокус: Излиза, че не са им издържали доказателствата, така ли?
Никола Филчев: Всичко е странно. Издържали или не, кой е създавал тези легенди около него, дали се касае до липса на доказателства или пък за умишлено разпалване на легенди около това име? Има и трети вариант – да са постигнали някаква сделка с него. Хора от такъв ранг – те са с тежестта на премиери. Я го вижте къде живее – в къщата на Слободан Милошевич. Тези хора имат голяма тежест. Изключено ли е местните или някакви други власти – не български - да са постигнали споразумение с него по някакви въпроси. И този трети вариант е възможен. Или това, което твърдят - че е извършил толкова убийства не е вярно, или не разполагат с доказателства, или пък е вярно и разполагат с доказателства, и са постигнали някакво споразумение. Но това е известно на много тесен кръг от хора, във всеки случай - не на българските.
Фокус:Случаят „Йосич” има ли аналог в българската практика?
Никола Филчев:През тези седем години нямаше друга такава фигура, която да предизвика такъв международен интерес, освен един друг - Осман Кадиев. Осман Кадиев е заместникът на Япончик в Ню Йорк, шеф на руската мафия в Ню Йорк. Така или иначе, Кадиев беше задържан от органите на МВР, Прокуратурата направи искания пред съда за задържане, екстрадиция. Апелативния съд в един петък, час след работно време, го пусна. Кой да ми докладва в петък, в 6 часа вечерта? Всичко беше нагласено. Докато се разбере, докато ми докладва Манчев, той беше минал границата.
След това идва заместник-държавният секретар на САЩ Ричард Шифтър, автор на Плана за Балканите „Шифтър”, един дипломат от старата школа, много тежък човек. Той дойде да говори с мен по два въпроса. Първо - България ще участва ли в този информационен център за престъпници, който се създаде в Румъния, който е финансиран. Авторите на тази идея са САЩ. Второ - защо пуснахте Осман Кадиев? Обратно - ние го задържахме, пусна го Апелативният съд и за да излезе извън границите на страната, той очевидно е имал съдействие най-малко в Гранична служба.
Фокус: Но в случая със Сретен Йосич - съдът си е свършил работата?
Никола Филчев: Нашите власти го предадоха на холандските барети. Сега съчинения някакви... Ако са взети пари, какви са по-добрите решения? Първо, той е такъв голям организатор на убийства. Като си взел и си се задължил да го пуснеш, значи можеше и да бъде пуснат. Например - аз ще ви кажа - в ареста на Транспортната полиция се вкарва един циганин с маскировъчните дрехи на баретите, преоблича се Йосич и излиза.
Второ, ако някой е взел пари, щеше да направи опити да го убие. На този човек дължиш услуга, човекът умира - не дължиш нито пари, нито услуга. Който е взел пари, щеше да направи опит да го убие. Всички треперихме, както да не ни избяга, защото ще излезе - значи ние сме го изтървали и не сме взели необходимите мерки, така и да не го убият.
Тогава аз не знам, просто Георги Петканов ме намеси в този случай, според мен съвсем неоснователно, защото Петканов като министър, има задължения да го охраняват. Охраната на Йосич не е негова работа. Къде е той - в ареста на затвора, кой отговаря за охраната в затвора – Съдебна полиция, тоест тя е подчинена на правосъдието. Така или иначе - намеси ме в цялата работа. Ние, говоря за себе си, за заместник-главния прокурор – Христо Манчев, за главния секретар на МВР – Бойко Борисов, за командира на баретите Филко Славов, през цялото време треперехме, след като ни въвлякоха в тази ситуация, ние да му бабуваме и да се грижим за този човек: първо да не ни избяга и второ да не го убият. Колкото сме се страхували да не ни избяга, след като е такъв голям международен престъпник и такъв голям международен въпрос, колкото се страхувахме да не избяга, толкова се страхувахме и за живота му. В ареста на Транспортна полиция всяка нощ, той спеше в различни килии. Две нощи няма да е спал в една и съща килия. Всяка нощ в различна килия, за да не го убият, да не нападнат, да не стрелят, да не се покаже на прозорците, да стрелят, да го убият, да не стане нещо...
Фокус: Това колко продължи ?
Никола Филчев: Това продължи месеци, нали това е съдебна процедура. Може да се направи справка, не искам да се ангажирам, но това продължи три – четири месеца. Сега си спомням, като научихме, че има опасност да бъде убит през нощта събудих Христо Манчев да пише постановление и му казвам – ти ще се подпишеш и пишеш: сигнал до министъра на правосъдието, до министъра на вътрешните работи и ген. Бойко Борисов.
Сто възможности има да го пуснат. Аз нямаше и да разбера, ако искаха да го пуснат, как ще разбера? То става там на място, а той е в ръцете им. И не е в ръцете на Георги Петканов, защото Петканов е министър и няма такива оперативни правомощия, не е в ръцете на Главния прокурор, а при Борисов. Бойко Борисов се познава много добре с полковник Филко Славов. Така можеше да стане и нямаше и да разбера, как е станало. Всичко това сега са едни много нечистоплътни инсинуации.
Фокус: След 10 години е много лесно да се говори.
Никола Филчев: По-скоро - смехория. Аз се учудвам - все пак това е Народно събрание, че са се поддали на емоциите си. За мен това е някакво мероприятие на предизборната кампания.
Фокус: Политиците много обичат да се упражняват с вашата работа.
Никола Филчев: И на мен са ми прилагали тези хватки: Да речем правим си комисия, като кажем - убил си адвокатката. Всички знаят, че ми е била студентка, и тя, и сестра й, но всички знаят, че през това време (бел.ред. на убийството) аз бях в Либия, със служител на НСО, който тогава беше личната ми охрана, с министъра на правосъдието Теодоси Симеонов и със заместник-министър на здравеопазването. Когато казват, Едвин – Дачков – Босия, те не знаят, че Костов тогава лично ме помоли да отида с правителствения самолет, с Фалкона, и там е записано, кога излита, какъв е съставът, и кога сме се върнали. Аз не обичах да говоря, но Теодоси Симеонов обичаше да дава интервюта. На летището преди да излетим имаше поне 50 журналиста и Теодоси Симеонов им обяснява, как ще отидем и ще оправим работата с медиците... Аз не знаех, но от вестник „Труд” ми казаха - ти си бил в Либия. Снимката от вестник „Труд ” е направена именно от ВИП-а на летището...
Понеже въпросът беше - как намирате тази комисия. Смехория е това, аз се учудвам. Христо Бисеров е сериозен човек, той беше председател на Комисията по обществен ред и сигурност по времето на Иван Костов. Учудвам се депутати, законодатели са над всичко. Качествата са резултат на функцията, която заемаш в обществото. Депутатите в парламента - да разследват тази смехория. Какво разследват те, да видим, какво проверяват, дали е правилно екстрадиран или дали прокуратурата е действала правилно? Те нямат такава власт. По силата на разделението на властите парламентът не контролира съдебната власт. Следователно те нямат никакви правомощия. Тогава какво правят? Оказва се, че искат да злепоставят ген. Борисов. Може да не го приемат, може да не им е симпатичен, може да има много кусури, но са избрали един смешен начин – тази идея на трезво състояние не може да се роди.
Фокус: Много се изкушават политиците да си играят с дела и разработки?
Никола Филчев: Те трябва да си гледат законодателната работа. Но какво проверяват - излиза, че проверяват съда, който е постановил екстрадицията. Излиза, че проверяват цялата прокуратура, която тогава е действала. Какво проверяват? Според мен всичко е по закон – поискаха ни го, заловихме го, внесохме искането в съда, той реши да бъде екстрадиран и го дадохме. Тогава какво? Няма никаква патология, всичко е повече от нормалното в случая. Няма никакво отклонение от законовото изпълнение на задълженията на всеки един от нас. Казвам ви – еднакво треперехме както да не избяга, така и да не го убият и да му спасим живота.
Фокус:А изявленията на Сретен Йосич в съда в Белград?
Никола Филчев:Когато е обвиняем, човек в защитната си реч има право всичко да говори – всичко, което е в негова полза. Ние не сме гадатели и можем да се досещаме за едно или друго въздействие, но обвиняемият може да говори всичко, което е в негова полза при неговата защита. Смешна е идеята да бъде злепоставян ген. Борисов по този начин.
Фокус: Има ли риск за живота на хора, когато се изнасят такива данни от непрофесионалисти?
Никола Филчев: Да, разбира се. Това може да се прави, но дискретно. Сега ще бъдат изпратени някакви сигнали – едни мутри, пък едни бивши, а пък други умрели, ще пишат сигнали, че Борисов искал много да помогне, може и да е взел пари... И всичката тази кал ще бъде занесена в комисията и тя ще направи едно обобщение и ще забърка един доклад, който предварително е организиран. Този доклад как става. „Искаме сведения от МВР, ами нали ги получихте?”. Когато навремето си спомням във ВСС имаше такава комисия срещу мен, най-йезуитското, което се казва в такива случаи, е следното – единият вика: „Абе, чакай – кепазим главния прокурор”, а другият вика: „Защо бе, нека да му дадем възможност да си изчисти името”.
Фокус: Първо ще го наклепаме, а после ще му дадем възможност да се защити, така ли?
Никола Филчев: Този йезуитски мотив вероятно е използван и в този случай. „Ето – той (бел. ред. Бойко Борисов) е лидер на партия, нека да му дадем възможност да си изчисти името”. А те събират само компромати, само, при това нямат право да го правят. Това изобщо не е в предмета на дейност на законодателното тяло, каквото е Народното събрание. Какво разследват т, дали главният секретар си е бил изпълнил задълженията. Това е в компетенциите на министъра, ако не ги е изпълнил – нека да сезират прокуратурата. „X и Y, Бисеров, Петров, Георгиев, смятат, че Борисов не си е изпълнил задълженията по този случай – тогава да сезират прокуратурата, тя е компетентна да проверява има ли – престъпления или не, има ли връзки с престъпния свят или не, защото те точно това казват.
Аз не бях в България и чувам, че главният прокурор е реагирал в подобен дух на моя. Тази комисия е незаконно създадена, не е от компетенциите на Народното събрание да създава такива комисии. Да не говорим, че всичко това може да има и други интерпретации. Излиза, че управляващите създават комисия, за да разследват лидера на опозицията за изборите.
Ако искат да разследват това, си има органи. Те като Конвента ли? Ама той много лошо свърши. Якобинците ли са те? Едновременно те са и законодатели, те са и съдебна власт – това ли искат да правят? Това е точно от историята на Френската революция, това е точно Конвентът на якобинците, които така са действали. Накрая обаче как свършва Робеспиер?
Фокус: На гилотината.
Никола Филчев: На гилотината. Затова има разделение на властите – те чували ли са за разделение на властите, чели ли са Конституцията или са толкова заслепени от желанието за политически победи на изборите? Нека победи, този, който е по-силен. Това е смешно и злепоставя Народното събрание.
Денка КАЦАРСКА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
