Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2009 22:02 - ГЕОРГИ АТАНАСОВ - ДОКУМЕНТ...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 6863 Коментари: 1 Гласове:
0



10.11.2009 г.
 вторник
                  ГЕОРГИ АТАНАСОВ
image Георги Атанасов: Живков имаше добри качества като държавник, но като човек беше отмъстителен и субективен в оценките си. Снимка Иван Донов

Има три фактора за промяната на 10 ноември. Първият - другомислието в българското общество, се появи първо в БКП. Вторият - все по-ярките изяви на дисидентите, които декларираха своите цели, особено през пролетта на 1989-а. И третият - ролята на геополитическите процеси.

Още в началото на 70-те години социализмът в Централна и Източна Европа вече бе загубил жизненост.” Така започва разговорът ни с последния комунистичеси министър-председател на България Георги Атанасов, един от дейците в БКП, допринесли най-много за оставката на Живков.

С Георги АТАНАСОВ, министър-председател на България (22 март 1986 - 8 февруари 1990) разговаря Валерия Велева

- Значи отдавна сте усещали, г-н Атанасов, че промяната е неизбежна?

- Да, виждахме, че нещата вървят към криза. Чувствахме я. Изнемогвахме в икономиката, съзнавахме и негативите в живота.

- А защо не променихте политиката?

- Търсехме нови решения, но линията, която следвахме, не съответстваше на реалната острота на проблемите. След курса за преустройство в СССР в част от ръководството на БКП започна да назрява убеждението, че можем да се освободим от недъзите само чрез поражението на тоталитарната система, а това с Тодор Живков не можеше да стане. През пролетта на 1989-а се проведоха конгресите на творческите съюзи, които бяха показателни за новите процеси и нагласи. България навлезе в период на остра политическа криза. Разговорите на тази тема помежду ни (извън кръга на Живков) станаха системни. Виждахме, че кризата на доверието към властта прераства в криза на властта. С това разбиране още на 6 юли 1989 г. ( в навечерието на традиционната среща с дипкорпуса в Смолян) се договорихме с Петър Младенов, че трябва да се отиде на открит политически сблъсък с Тодор Живков и той да бъде отстранен от ръководството на партията и на държавата. На следващия ден посветихме в плана си Добри Джуров и Андрей Луканов. Така четиримата станахме ядрото на акцията за смяна на ръководството на партията и държавата.

- Страхувахте ли се, че опозицията може да ви изпревари?

- Каква опозиция? Имаше натрупано недоволство в обществото. Но сериозна, организирана опозиция в България нямаше. На 10 ноември 89-а те научиха на улицата, че Живков ще бъде свален.

- Как точно стана заверата срещу Живков?

- След като ние, четиримата, се разбрахме, уточнихме се аз да направя анализ за икономиката, Петър - за политическата обстановка и партията. Трябваше да създадем организация, която да гарантира, че промяната ще е не само успешна, но и радикална. На 13 юли 1989-а в Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП се състоя обсъждане на проблемите на икономиката. Моите тези коренно се разминаха с постановките на Живков. В същия дух се изказа и Луканов. Втори сблъсък имахме в края на август 89-а, когато Живков внесе в ПБ предложение за свикване на ХIV конгрес, а повечето членове на ПБ изразиха несъгласие с основните постановки на материалите. Тогава той разбра, че вече не владее положението.

- А вие, от заверата, какво направихте?

- След като Петър Младенов написа писмото си, с което подаде оставка и го депозира в ПБ, Живков свика ПБ, за да се обсъди. Тогава Луканов ми съобщи, че с Пенчо Кубадински и други дейци са решили Петър да си изтегли писмото. Възпротивих се категорично: “Андрей, рубиконът е минат. Трябва да действаме!” Предложих му аз и Добри Джуров да отидем при Живков и директно да му поискаме оставката. Но това да стане 2-3 дни преди пленума на 10 ноември, за да няма време Живков да организира нещо, да разсъждава много и т. н. Андрей се съгласи.

На 7 ноември поднасяме венци пред паметника на Ленин по случай Октомврийската революция. Джуров идва при мен и ми казва: “Абе, Гошо, ти предлагаш двамата с теб да ходим при Живков. Разбираш ли за какво става дума - председателят на Министерския съвет и военният министър да отидат и лично да искат оставката на Тодор Живков. Това е преврат! Предлагам друго. Ние - Йордан Йотов, Димитър Станишев и аз - сме съпартизани на Живков. Ние ще отидем и ще му кажем.”

- Да се разберат по партизански, така ли?

- Да. Съгласих се. Срещата им бе на 8 ноември в 9,00 часа. Към 11,30 бай Добри ми съобщи, че Живков приел да се оттегли на някой от следващите пленуми... Скочих: “Абе, Добри, как на някои от следващите пленуми? На тоя пленум бе, който ще бъде вдругиден, трябва да се оттегли!” Добри се затюхка: “Ами, ние пак трябва да искаме среща”. - “Ще искате!”. И на следващия ден, на 9-и те бяха отново при Живков. Тогава са го убедили. В същия ден следобед при мен влиза Григор Стоичков: “Другарю Атанасов, бях при другаря Живков и той ми каза, че трябва утре да си даде оставката. Как може така ненадейно? Казах му, че не бива да бърза.” Скочих: “Абе, Григоре, ти ще объркаш цялата работаБалевски, Георги Джагаров и Пантелей Зарев и ме покани. Тръгнах. Изчаках ги във фоайето пред кабинета му да излязат. И понеже знам правилата на политиката, веднага минах в настъпление: “Другарю Живков, какво ще правим утре на пленума?” И без да чуя отговора му, продължих: “Разумната, вярната, точната позиция е вие да си дадете оставката веднага!” Живков имаше едни малки ръчички. Мълчи, тупа нервно с пръсти по масата и в един момент ми отвръща: “Георги, аз съм решил! Ей сега, в 6 часа, на заседанието на ПБ ще си подам оставката и ще предложа теб за генерален секретар.” Възразих: “Важното е да разберете, че е правилно да се оттеглите. Защото от няколко години Тодор Живков работи против Тодор Живков. Ние сме допускали и грешки, но народът има и хубави впечатления от това ръководство и не бива да се направи нещо, което да срине хубавите впечатления.” Той кима с глава и ме пита: “Ти кого предлагаш за генерален секретар?” - “Защо да не бъде Петър Младенов?” - “И-и-и-и.” Смръщи вежди!

- Да. И на мен Живков ми е казвал, че не харесва Петър Младенов. Защо?

- Смяташе, че не е оперативен човек.

- И в мемоарите си го пише това.

- Тодор Живков имаше много ценни качества и като човек, и ръководител, и като партиен деятел. Но имаше и сериозни недостатъци. Първо, знаеше как да съхранява властта си и второ, беше отмъстителен и субективен в оценките си. За всички, които са били против него - Чудомир Александров, Георги Атанасов, Андрей Луканов, Петър Младенов - се изказа зле. А хвалеше Гриша Филипов, който нанесе такива поражения на държавата.

Но тогава, след заседанието на ПБ, преди пленума на следващия ден, тримата - аз, Добри и Петър, отидохме при Живков. Бе разстроен. Уточнихме се за реда на пленума и си тръгнахме.

- След като всичко е било решено, защо на пленума Живков изглеждаше така зле, сякаш гръм от ясно небе го е ударил?

- Заради това му изражение по-късно някой ме попита: “Вярно ли е, че сте го дрогирали?” Никой не го е дрогирал. В началото той изнесе великолепен доклад. Беше капнал да стои прав и да говори. Все пак беше на 78 години. После, когато стана гласуването и видя резултата, Живков си даде сметката, че това е краят, че от утре вече не е генерален секретар. А 35 години е бил на този пост! Всеки човек в такъв момент връща лентата назад, отново изживява изминалите години. И изведнъж някой му казва: “Дотук!” Ами това действа психически. Вярно е, че той положи усилия с помощта на някои свои близки хора в ЦК да промени хода на пленума - точката за оставката му да се отложи. По време на обедната почивка Милко Балев го е навивал да не се съгласява с освобождаването му като председател на Държавния съвет. Сигурно затова в началото на второто заседание Живков ми каза: “ Георги, защо ме освобождавате и като председател на Държавния съвет?” Отвърнах му: “Тези въпроси са уточнени, вече има решение на ПБ и връщане назад не може да има.”

- Той как реагира?

- Само продума: “Ами добре, както кажеш.” После, по време на заседанието, като тръгнаха изказванията, двамата седим един до друг и по едно времеЖивков ми казва: “Георги, хубаво е да ми дадеш думата да кажа няколко неща”. - “Но, другарю Живков, вие сутринта говорихте два часа, говорихте много хубаво, защо е нужно сега?” - “Добре, както кажеш.” Точно така ми каза. Разбирах състоянието му, но не му дадох думата. Даже някои след това казаха: “Ей, ти си много жесток, даже не му даде думата да благодари на тоя Централен комитет.”

- Защо го лишихте от последната дума?

- Добре, ще му дам думата, ама знам ли какво ще говори. Да не объркаме работата.

- Тези детайли не сте ги разказвали досега.

- Не. Не.

- Не сте ли се притеснявали за това, че той може да вдигне силите за сигурност срещу вас? Все пак вие сте едни превратаджии.

- Да. Аз съм малко тепегьоз на тая тема. Чувах, че някои са имали известни опасения. Аз бях спокоен. Какво като ме арестуват? Даже и да предположим, че ще ме убият, което няма да стане, защото времената вече са други, какво от това? Нищо! Бай Добри ми разказваше след това, че бил доста притеснен как ще реагират Вътрешни войски, които бяха до Горубляне. Там имаше голямо поделение. По някое време Добри даже съзрял, че има раздвижване и бил доста смутен. Защото, ако това се допусне, няма да е добре и за България, и за партията. Но явно Живков е бил разумен. И нямаме основание да го подозираме в каквито и да е екстремни действия.

Ето, така стана промяната - това бе един обикновен ноемврийски ден. Една обичайна промяна в партията, която предопредели много сериозни неща в развитието на България. Впрочем много хора не си дават сметка какво точно стана след това?

Десети ноември като първи акт на промяната не е всичко, това е само началото. Въпреки това никой няма да бъде забравен. Нищо няма да бъде пренебрегнато. Но и никой не бива със задна дата да се опитва да си пише героична биография.

Утре четете - оценката на Георги Атанасов за прехода и за дните му, прекарани в затвора в “Кремиковци”.


                 Продължението...

Георги АТАНАСОВ, последният комунистически премиер на България, за прехода и за престоя си в затвора:

- Оценката ви, г-н Атанасов за годините след 10 ноември 1989-а. И леви, и десни твърдят, че нашият преход е провал. Защо?

- Мислехме, че промяната ще е за хубаво . И сме се борили да бъде хубаво. Несъмнени са демократичните ни постижения и приобщаването на България към ценностите на Европа. Но не допусках, че след 10 ноември всичко така катастрофално ще се срути. При такава радикална промяна естествено е да се върнем и назад в някои сфери, да се преориентираме в икономиката, но нищо не оправдава нагонът към разрушение, който ни завладя. В политиката се настани омразата и тя диктува вече две десетилетия поведение на политици и държавни институции. Нито едно правителство досега не показа воля да смаже корупцията и бандитизма. С т. нар. аграрна реформа земеделието се върна 60-70 години назад.

Да не би в Чехия по-малко да са ненавиждали комунизма? Но те не унищожиха способността на селското стопанство да произвежда и да се развива. Такова клане на добитък, такава кражба на техника, такова разрушение на материални ценности никога не е било. Войска да бе минала - нямаше да сътвори такава разруха. 20 години вече ние не знаем кои са ни приоритетите. Стотици хиляди българи напуснаха страната, срина се равнището на раждаемостта. Сриват се ценностната ни система, здравеопазването, образованието. Като че ли ни завладява психиката на един изморен народ, който върви неудържимо към своя залез. Възмутен съм от всичките ни правителства на прехода.

- Защо от всички?

- Всички бяха в плен на икономическа безпътица и без визия за формиране на нова философия на националния живот. Характерно за българския преход е безхаберието на държавната администрация. Това е страшно опасно! И стремежът на политическите партии е да политизират нейната дейност. А в сферата на сигурността, основни политически централи се опитват да изграждат собствени структури, собствени източници на информация. Много съм смутен. Говоря за първи път така открито. Държавата е пробито корито! Продънено корито! Дано Бойко Борисов разчисти тия авгиеви обори. Трябва да удря и наляво, и надясно!

Лошото е, че на тази основа вече се възражда духът на омразата от началото на 90-те години. И вместо проблемите да се решават, в България те се наслагват върху съзнанието и морала на поколенията. Така стана с т. нар. червени куфарчета. Тази легенда се затлачи в съзнанието на моето поколение. И още не можем да се освободим от тези лъжливи за всички окови. Защото над нас тегне прокобата. Не по-малко лъжлива и опасна е другата легенда - за изнесените милиарди. Някои говореха за 17-20 милиарда.

- Но тези някои, г-н Атанасов, са дейци от вашата партия. Защо да не им вярваме?

- Защо никой не се запита откъде са тези огромни количества пари? Че ние тогава, в края на 80-те, нямахме с какво да платим елементарни доставки. Обвиняват ни, че сме изнесли милиони. Нямаше какво да изнасяме. Но такава е орисията българска - всичко около нас да тъне в тъма, да се давим в омраза.

- Но Станишев имаше четири години власт. Защо не успя да обърне съзнанието, да наложи нов морал?

- Година преди изборите казах на Станишев, че ролята на един лидер на управляваща партия не е само да движи основните проблеми на държавата, а и да ръководи общественото мнение. Второ, истината става истина, когато хората я приемат като истина. И третото правило в политиката - за управляващите е най-трудно да разберат истините на живота. В БСП не разбраха, че още през януари-февруари 2008-а в обществото почнаха да се наслояват негативи към управлението. Засилиха, когато Румен Овчаров подаде оставка, и се взривиха, когато и Румен Петков подаде оставка. След това вече нямаше сила да спре негативизма. Загубата на изборите бе предопределена.

- Накъде върви след тази криза БСП?

- Поради сериозните слабости в управлението през последните четири години БСП е в изключително трудна ситуация. Никога след 10 ноември не е била в такава трудна ситуация. Полагат се сериозни усилия на БСП като първостепенна политическа сила да се сложи кръст. Партията не може да бъде унищожена, тъй като има дълбоки корени и традиции, но стремежът е да бъде сведена до третостепенна политическа сила. С 10-15 депутати в парламента, да лаят там, да бъдат манифестация на политическия плурализъм на българското общество. Безпокои ме фактът, че ръководството на БСП не осъзнава всичко това. То дължи отговор на обществото - ако има лъжи в обвиненията, това трябва не само да се каже, но и да се докаже.

- А Бойко Борисов ще успее ли?

- Дано. Желая му го. Но не с оръжията на омразата.За съжаление той се опитва да върне омразата. Това е опасно. Симеон може да има много грехове, но той успокои политическите страсти. Безпокои фактът, че в името на моментен политически интерес Бойко почна да намеква за забрана на БСП. Комунистите били разстрелвали, а кой разстрелваше комунистите? И докога ще живеем с миналото? Няма ли да постъпим като Гърция, като Испания и да кажем: Стига!

- След 10 ноември ви осъдиха на 10 години по т. нар “сирашко дело” - за помощи на сираци от антифашистката борба. Тогава ви посетих в кремиковския затвор. Днес съжалявате ли за нещо?

- Не съжалявам, че бях в затвора.

- Защо?

- Защото видях живота от опаката страна, която никога нямаше да опозная, ако не бяха попаднал зад решетките. Аз съм много любопитен. Аз съм човек, на когото, ако му дадеш една кирка, ще отиде и ще копае и това няма да го приеме за унизително. Израсъл съм с труд и с труд. Друг е въпросът, че тогава към мен се извърши несправедливост. Осем месеца ме държаха в ареста сам в стая.

- Как минават дните в единочка?

- Не е лесно. Що книги съм изчел, що бележки съм си водил. Тогава, разсъждавайки за несправедливостта, си казах: трябва да се намери начин всеки, който се изкачи на отговорна позиция в обществото, за една седмица да бъде поставен в такива условия. Да види, че животът има и друга страна. И да си отваря очите. Въпреки че аз не ги бях затворил. Напротив, помогнах на 43-ма кръгли сираци. Бойко защо прати самолет за един български гражданин от Азия да го докара тук? Нали и това струва пари. Аз какво съм направил? Хора, чиито бащи и майки са загинали в антифашистката борба, израсли са по домове и общежития и като зрели граждани са поискали от политбюро да им се построи по едно жилище, пък те ще си го платят?

Но заради промени в цените от началото на строежите до завършването ни помолиха да им компенсираме разликата. Правителството отдели от резерва по 5000 лева на човек. Имах това право. После, като разбраха, че ме арестуват и ще ме съдят, всички върнаха парите. При разумен подход на съдебната система трябваше да се каже: край на проблема, парите са върнати в бюджета и толкоз. Но след 10 ноември на десницата й трябваше отдушник за собствените й неудачи . И искаха да осъдят Георги Атанасов. Беше им нужен затворник, да се види, че както ние сме съдили през 1944-1945 г. техните бащи и дядовци, и сега пък те съдят нас. И го направиха.

- Това не ви ли озлоби?

- Не. Към кого?

- Към авторите на тази несправедливост.

- Към несправедливостта - да. Но към личности - не. Даже към Татарчев, който ме вкара в затвора, не изпитвах нищо. В политиката човек трябва да си ги обяснява тези неща. Но не приемам личната обида. Ако знаете в какви условия бях поставен.

- Видях кофата в стаята ви...

- Като ме закараха в затвора в “Кремиковци”, си нямате представа какво чудо беше. Ужас! За един 60-годишен човек това бе все едно да го вземат войник. Рухва. Физически и психически. Обаче обикновените хора са по-умни от тези, които ги ръководят. Настаниха ме в килия с още 7 души. Веднага един се хвана да ми бъде охрана. Разведоха ме из всички помещения на затворниците да ме запознаят с другите, да пием заедно кафе. На следващия ден дойде една делегация на циганите и казва: “Г-н Атанасов, ние правихме събрание да обсъдим какво да бъде отношението ни към вас. И решихме, че ние сме ви яли хляба и ще бъдем вашата подкрепа.”

И наистина по време на целия ми престой в затвора една чаша вода не съм изпил от чешмите, от които пият затворниците. Тези от тях, които работеха в комбината “Кремиковци”, ми носеха оттам минерална вода. Всяка вечер по няколко шишета запечатани, за да се види, че са оттам. Нито един път не съм отишъл да се храня в столовата. Знаеха, че имам здравословен проблем, и затворници готвеха при мен. А приятели - да не говорим как ми носеха или пращаха провизии. Така изкарах първите няколко месеца, но стана неудобно. Идеята е била да ме пратят на работа в комбината, но от ръководството не ме искаха, защото им знаех номерата и те се страхуваха, че ще видя как се източва “Кремиковци”. Затова ме пратиха в един птичарник да гледаме пилета.

- Къде?

- В Долни Богров. 5000 пилета съм гледал. От тях измряха само 150, което е показател за много ниска смъртност. Казаха, че това е чудо. Отвърнах им: “Тия пилета се гледат от хора от министър нагоре.”

- Колко време гледахте пилета?

- Няколко месеца.

- И днес не съжалявате за това?

- Какво да съжалявам?

- Това не е ли смазващо за личността?

- Смазващо е, но трябва да има дух. Човек трябва да умее да се бори и със себе си, и с обстоятелствата.

- Ако Станишев влезе в затвора, ще помъдрее ли?

- Съмнявам се. За какво да влезе в затвора? Не бива да се допусне един безспорно млад и умен държавен деец като Станишев да бъде разтерзан и обезличен от човешката и партийната злоба.

- А възмездието?

- Ако някой е сгрешил, да отива в затвора. Но не бива да се говорят непроверени факти, защото животът ще ги събори. Какъв смисъл има? Да уязвят предишните. Да ги натикат в ъгъла. Добре. Но после това като бумеранг ще се върне.




Гласувай:
0



1. lado - На тоя крадец зет му, Петър Терзиев - ...
10.11.2009 22:09
На тоя крадец зет му, Петър Терзиев - дипломиран актьор, купи половин България - Троян, Дупница, Разград - заводите за антибиотици, "Ален мак " - Пловдив, щеше и "Булгартабак " да купи, ама нещо се пресече..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1810745
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031