07.02.2010 г.
  неделя

            ЗАЩО БЪЛГАРСКИЯ СЪДИЯ
                              НЕ
               ОСЪЖДА ОБВИНЯЕМИТЕ?

          Това, че СЪДЕБНАТА ВЛАСТ в България НЕ функционира ефективно, НЕ подлежи на никакво съмнение  както за Европа, така и за националното обществено мнение.
          ЗАЩО обаче съществува това положение?
          СЪДЕБНАТА ВЛАСТ легитимира бавното, неадекваттно и в крайна сметка НЕСПРАВЕДЛИВО ПРАВОРАЗДАВАНЕ у нас главно с АРГУМЕНТА, че дознателите като служители на МВР, следователите и прокурорите /вече като собствени елементи на съдебната власт/, почти НИКОГА не успяват да ДОКАЖАТ  пред съдиите вината на ОБВИНЯЕМИТЕ. 
            Наистина ли в българските съдилища почти никога не достигат доказателствата?
           СЪДИЯТА издава своята присъда като резултат на два основни фактора:
            1./ СТЕПЕН на ФАКТИЧЕСКА ДОКАЗАНОСТ на вината на обвиняемият за престъплението, в извършването на което той е обвинен;
              2./ ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ на СЪДИЯТА в ДОСТАТЪЧНОСТТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
             В България личното убеждение на съдията почти винаги се свежда до неговото съмнение в доказаността на обвинението, предявено от прокурорът.
             Преди десетина и повече години у нас имаше един председател на Върховния касационен съд, който се казваше ИВАН ГРИГОРОВ. Та този стопроцентов АДВОКАТ по мислене, манталитет и поведение формулира - според мен целенасочено и преднамерено - една ТОТАЛНО СБЪРКАНА ТЕЗА относно фундаменталната позиция на българския съдия в съдебния процес. 
           Иван Григоров не само пропагандираше посредством медиите, но и нормативно, практически-административно като председател на Върховния съд  налагаше постулата, че СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС представлява нещо като изначално РАВНОПОСТАВЕНО СЪСТЕЗАНИЕ между ОБВИНИТЕЛЯТ-ПРОКУРОР  и ЗАЩИТНИКЪТ-АДВОКАТ, в което състезание СЪДИЯТА БИЛ ПРОСТО ЕДИН НАПЪЛНО БЕЗПРИСТРАСТЕН АРБИТЪР, който следи единствено за правилното броене на точките, които сътезателите прокурор и защитник трупат в хода на съдебния процес.
       Но понеже ПРОКУРОЪТ винаги, във всеки отделен "мач", играе само за ПОБЕДА, а на АДВОКАТА му е повече от достатъчен и РАВЕН резултат,  то ясно е, че по същество на теория поне две трети от "мачовете" би трябвало да завършват в полза на АДВОКАТА-ЗАЩИТНИК. 
         В американския съдебен процес НЕ СЪДИЯТА е ТОЗИ, който ВЗЕМА РЕШЕНИЕТО дали обвиняемият е ВИНОВЕН или пък е НЕВИНЕН - това РЕШЕНИЕ вземат ЕДИНСТВЕНО СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ. 
          СЛЕДОВАТЕЛНО,  в реално протичащият съдебен процес  както ОБВИНИТЕЛЯТ, така и ЗАЩИТНИКЪТ  имат за задача да УБЕДЯТ в своята правота НЕ СЪДИЯТА, а единствено СЪДЕБНИТЕ ЗАСЕДАТЕЛИ; съдебните заседатели са хората, които решават "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН".
         По силата на това обстоятелство съдебните процеси в САЩ  са реални процеси на търсене на истината  в хода на самият съдебен процес, защото именно в този ход се формира убеждението и позицията на съдебните заседатели.  Това пък налага СЪДИЯТА да прави ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО за установяване и доказване на истината относно винвността или невинността на обвиняемият.
         В България съдебните заседатели изпълняват съвършено различна функция - формално те са равноправни със съдията като членове на съдебния състав, но реално са изцяло придатъци към съдията, защото трябва да гласуват за решения и за присъди, без да притежават компетентност за оценка на правилността на решенията.
             В България СЪДИЯТА е този, който дава ОТГОВОР на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е ОБВИНЯЕМИЯТ. В  САЩ  този отговор се дава единствено  само от съдебните заседатели.
               Практически обаче не съществуват /или са крайна рядкост/ съдебни процеси, в които ВИНАТА на ОБВИНЯЕМИЯТ може да бъде СТОПРОЦЕНТОВО ДОКАЗАНА, доказана едва ли не със сигурността на геометрическа теорема. Ето защо е също така практически невъзможно да се мине без участието на ЛИЧНОТО УБЕЖДЕНИЕ  на юридическия субект  /съдебните заседатели в САЩ, съдията у нас/,който дава отговора на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е обвиняемият.
                За да се презастрахова, българският съдия се държи као АБСОЛЮТЕН  МАКСИМАЛИСТ В ПРЕЦЕНКАТА на ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.  
              И ПОНЕЖЕ ОЩЕ ПО ДЕФИНИЦИЯ Е ЯСНО, ЧЕ В ОГРОМНОТО ЧИСЛО СЛУЧАЙ ВИНАТА НА ОБВИНЯЕМИЯ НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СТОПРОЦЕНТОВО  ДОКАЗАНА, ТО НА БЛГАРСКИЯ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ СТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА. /следва.../      

Или си бременна или не си, средно положение няма
Или си виновен или не си, но тук съдът според големината на вината определя какво да получи обвиняемият.
за съдебната ни система и държавата...
Примерът че " в САЩ заседателите дават мнение виновен или неввинен е неприемлив. Защото връща правосъдието векове назад. Не може да те осъждат лица , които не познават нито законите, нито доказателствата. САЩ не могат да служат за пример с Правосъдната си система.
Съдиите съдят според доказателствата на обвиненията и законовите норми. Съдът не може сам да си фабрикува доказателства, ако ги няма, нито да пренебрегва представени такива.
Вашият постинг е резултат от непрекъскнатото унижаване на съда, необходимо на някой политици, както за да не им се търси отговорност, така и за да печелят неоснователно авторитет "Ние ги ловим, те ги пускат"
Нашитъе съдии търпят неоснователно това унизително положение, да ги ругаят и от Европа, след като така им представят там делата. От заинретесовани.