Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2010 21:08 - А БЯХМЕ КОМАНДОСИ...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 7230 Коментари: 0 Гласове:
0



А бяхме командоси...


Написано от Мария Шахъмова, на 18-02-2010 20:33  image

 

imageЗа разлика от Телефонния указател, с който по времето на соца - в един от скечовоте си, се избъзика шарматната Татяна Лолова, в епохата на демокрацията четенето на един малко по-друг тип „указатели" - фирмените бази данни (на ДЕЛФИ, ДАКСИ, АПИС, на прохождащия единен Търговски регистър) си е направо бестселър. Влизаш, цъкаш на фирма, на име, на ЕГН, на адрес и с всеки ход интригата в романа „Български бизнес - кой, кога, с кого, в какво..." става все по-заплетена и сложна. Дръпнеш един конец и често му губиш и край, и начало. Такъв например е случаят с г-н Алексей Илиев Петров. Да не говорим, че точно с неговите три имена, дата и месец на раждане, в архивите на АПИС има още един субект, чието ЕГН само с една от последните четири цифри от общо десетте, се различава от ЕГН-нето на „другия" Алексей Илиев Петров. Кой да ти каже кой е „оригиналът" и „случайно" ли се е случил полудублажът ?

 

Иначе за фирмите на днешния арестант А. Петров по обясними причини напоследък се изписа и изговори достатъчно много. Ще добавим само някои „дребни" подробности. Предвид последвалата шеметна делова активност на г-н Петров, е особено важно коя се оказва първата формация, в която се вписва той през 1992 г. , когато отказва предложението на назначения през юни същата година командир на специализирания отряд за борба с тероризма ( СОБТ) - Красимир Петров, да му стане заместник и тутакси напуска отряда на баретите.  По съвпадение и въпросната „формация" е родена през 1992-а, нарича се „Сдружение Спортен клуб Левски". Негов председател е небезизвестният спортен деятел левскар - Стоян Славчев Хранов. В управителния съвет на сдружението, наред с имената на авторитетни спортисти като Нешка Робева, Йорданка Благоева и Илиана Раева, освен Алексей Петров сега фигурират и други едри бизнесмени от ранга на свързания с „Металснаб" Александър Кашукеев и Делян Пеевски, виден издател и ДПС-депутат. За

 

ключовата роля на клуб „Левски"

 

(и в частност на неговите имоти) в бизнес кариерата на Алексей Петров ще стане дума малко по-късно. Първо да понаредим хронологически останалите изяви на г-н Петров в цивилния живот. През 1993 г. с негово участие е регистрирано „СД Атлас" (експлоатация и поддържане на спортно-оздравителни съоръжения) с адрес София, кв. „Лозенец", бул. „Арсеналски" № 4 (където се помещава и спортният плувен комплекс „Спартак). В момента „Атлас" е ЕООД, собственост на Мануил Ивайлов Сираков, който е в директорския борд на фирмата за пътнически превози „Вит - 97 - Автотранспорт" АД, регистрирана в родния тетевенски край на Алексей Петров. Сираков е управител и съдружник и в създаденото през 2004 г. „Агро Бул груп" ООД с адрес София , кв. „Лозенец" № 67. На този адрес и около него, както и на бул. Арсеналски 4 , и около него, се помещават още сума твърде любопитни АД-та , ЕООД- та и ООД-та , свързани по един или друг начин с Алексей Петров или с бивши негови колеги от отряда на баретите. На бул. „Черни връх" 67 е базирана и „Лева груп" ЕООД (акционер в споменатото („Агро Бул груп) . Управител на „Лева груп" е Момчил Цолов Кръстев, също арестуван при „октоподната" акция. „Лева груп" (собственост на „Лев корпорация") пък участва в дружествата „Екотех инженеринг" и „Екотех 1", а през 2002 г. влиза на мястото на „Дару Метал" (притежание на прословутия Валентин Захариев, приватизатор за 1 долар) в собствеността на обявеното в ликвидация кремиковско „Екотехнологии" ООД. Някъде по тая линия - връзка на обявената в медиите „Екометал инженеринг и споменатите „еко"-структури от империята на „Трактора", изглежда се събират, или търсят доказателствата против Алексй и сие за участие и в източването на „Кремиковци". „Лев корпорация", чиято централа пак е на „Черни връх" 67 е акционер в застрахователната компания „Лев инс", заедно с „Токуда Банк", израелски , американски и други чуждестранни съдружници. Метаморфозите на застрахователния бизнес, свързан с Алексей Петров, преминаващи през фирмените имена „Аполо и Болкан", „Левски - Спартак" (с регистрации и пререгистрации от 1995-, 1996-, 1999-а и т.н. години ) се нуждаят от специално обширно изложение.

Но не бива да пропускаме сега още една интересна фирма - „Спарта 2000", (поддържане и експлоатация на спортни обекти), регистрирана 1999 г. на адреса на едноименния басейн на бул. „Аресеналски" 4. В нея 30% държи „Скантрейд" АД . Тя пък е записана на ул. „Петко Каравелов" №5 - на гърба на споменатия басейн, горе-долу на същото място където бе пребит журналистът Огнян Стефанов. От своя страна „Скантрейд" АД е съдружник в „С Експрес груп" АД (търговия с автомобили), сред чийто акционери се нареждат „Такси - С - експрес", „Такси С експрес М" и... Застрахователна компания „Левски Спартак".

Името на самия Алексей Илиев Петров обаче към днешна дата - според фирмения регистър на ДАКСИ, фигурира само на три места - в сдруженията „Асоциация за гражданска защита" и „Българска федерация по карате" и в прекратилата дейността си застрахователна и презастрахователна компания „Средец М" (регистрирана 1995 г.) . Заедно с г-н Петров сред учредителите й се нареждат някогашният банкер и честен частник Валентин Моллов и скандално прочулият се Златомир Иванов - Баретата.

Толкоз засега за Алексей. Явно две са важните думички в историята на империята му - „Левски" и „Спартак". И не само за Петров. Същото важи и за колегата му Николай Йорданов Тодоров, вторият човек, който през 1992 г. отказва на Красимир Петров да поеме зам.-командирската длъжност в СОБТ и минава в резерва. Днес Тодоров е председател на създадения през 1994 г. от Алексей Петров

 

„Съюз на бившите барети"

 

Зам.-председател на сдружението (регистрирано естествено на бул. „Арсеналски" 4) е споменатият вече днешен арестант Момчил Ценов Кръстев.

Колкото до Николай Тодоров - и неговото име се среща често в търговските регистри и в Държавен вестник. Да вървим по реда на събитията. През 1995 г. Тодоров представлява учредено тогава „Атлас Ко" ООД (охрана на фирми, банки, физически лица и материални ценности, извършване на фирмени и банкови инкаса, вътрешна търговия и изграждане и експлоатация на фитнес центрове). Сред съдружниците в „Атлас Ко" е и прочутият „Компакт холдинг", собственост на шефа на фалиралата Международна банка за инвестиции и развитие - Иван Евлогиев, който и до ден днешен се съди с БНБ.

Пак през 1995 г. е регистрирано и дружеството „Ин - 80" ООД ( охранителна и детективска дейност) с адрес бул. „Арсеналски" 4. Освен Тодоров партньори в „Ин -80" са и доста от останалите членове на Съюза на бившите барети. Две години по-късно е създадено „Спартак холдинг - С.Х." АД, с адресна регистрация бул. „Черни връх" 67. Предметът на дейност на холдинга е - „придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации, патенти, финансиране на дружества, в които холдингът участва". Членове на управителния му съвет са хора от Съюза на бившите барети, а в надзорния съвет са вписани - Алексей Петров (като председател) и Николай Тодоров. През 1998 г. пък той става председател на директорския борд на ЗК „Спартак - живот" АД, което променя името си на „Спартак - Секюрити" АД. През 1999 г. Тодоров е вписан като съдружник в строителната фирма „Младост 99" ООД. А през 2009 г. името Николай Йорданов Тодоров фигурира в съобщение на Държавен вестник като ищец по дело срещу Невен Копанданова, главна редакторка на закрития междувременно в. „Демокрация", и срещу „Издателство Демокрация" АД.

И ето, че стигаме до не по-малко

 

важната фигура в отбора

 

- командвалият СОБТ от февруари 1997-а до 5 януари 2003 г. Филко Славов Трендафилов. Той е собственик на регистрираното през 1999 г. „М. Рикон" ЕООД (консултации по управление и стопанска дейност, охранителна дейност и промишлено производство). Адресно се води на ул. „Академик Иван Буреш" 23 (на номер 16 бе арестуван Хамстера), а седалището на . Рикон" е на... бул. Черни връх 67. Според Търговския регистър управител на фирмата е Благой Николов Стоянов, а според данните на БУЛСТАТ - Георги Николаев Лашков, който от своя страна е притежател на „Р.М.С.- 21" ЕООД (търговска дейност на едро) , регистрирано също на „Буреш" 23, но със седалище на ул. „Арарат" 7 (където е къщата на г-н Петров, в която антиоктоподите го закопчаха.)

Първоначално „Р.М.С." е било ООД със съдружници Милена Георгиева Георгиева и Ришар Анри Плар. Любопитното е, че и „М. Рикон" първо е било еднолична собственост на въпросната Милена Георгиева. Едва от съобщение в Държавен вестник, публикувано на 13 юни 2006 г., става ясно, че „М. Рикон" минава в ръцете на Филко Славов. Може само да се гадае дали дружеството реално винаги си е било негово, но поради заеманата от г-н Славов важна длъжност в сигурността на държавата, формално фирмата се е водела на г-жа Георгиева.

Странното е, че аналогично стоят нещата и с втората фирма на Филко Славов - „С.Т.С.- 3." ЕООД (консултантска дейност, реклама, импресарски услуги, покупко-продажба на стоки и т.н.) и то с регистрация на „Буреш" 23. Дружеството е регистрирано 2003 г., управител му е Анелия Василева Ангелова, но от информацията в Търговския регистър не става ясно кога точно е станало съдебното вписване - преди датата 5 януари, когато г-н Славов е уволнен от СОБТ, или след това. Във всеки случай от съобщение в Държавен вестник от 4 ноември 2003 г. се разбира, че такова дружество е регистрирано в СГС, само че изобщо не пише ни кой му е собственик, ни кой управител. Нещо необичайно в практиката на съда, и на Държавен вестник. Чак от обява от 5 март 2008 г. в Държавен вестник се изяснява, че Анелия Ангелова е била собственик на „С.Т.С.-3" ЕООД, което при това се е водело на „Черни връх" 67, и е прехвърлила фирмата си на Филко Славов. Защо са се налагали тия врътки и хватки - един Господ знае, а може би и Алексей Петров.

По-същественото е, че през 2008 г. „С.Т.С.-3" ЕООД е влязло в съдружие (с 26%) в учреденото по ДЗЗД дружество „СПАК - 08" (общо строителство на сгради и съоръжения с адрес - „Буреш 23). Управител на новосъздадената фирма е... Анелия Ангелова, а в консорциума са включени още 4 компании - „Кейбилд" ЕАД , „Архаус дизайн" ООД, „Главпроект - 1946" ООД и „Илистрой" ООД. И четирите фирми са взаимосвързани и се занимават главно със строителство. В една от тях - „Илистрой" ООД, миноритарен съдружник е известният бизнесмен от алкохолния бранш - Валентин Иванов Папазов, свързан с фирмите „Валдимекс", „Селект Дистилъри" и „Селект Енерджи".В първата г-н Папазов си партнира с Алипи Алипиев, който е и управител на ВЕЦ „Станкова река", където 25% има сина на Лазар Причкапов - Димитър. А в „Селект Енерджи" фигурира Добромир Христов Донков, който има участие в редица други фирми, в т.ч. „Титан Пауър Пещера" и „Титан Интернешънъл холдинг" АД, където акционер е и Иво Димитров Иванов, свързан както чистотата на София и още куп други населени места в страната, така и с футболния клуб ЦСКА.

И тук вече идва ред на споменатата основна тема - ключовата роля на „Спортен клуб Левски" в бизнес империята на Алексей Петров и компания.

Задавате ли си въпроса защо преди 11 години - през зимата на 1999-та, безславно заглъхна

 

Смехотворната лустрационна буря

 

която за кратко разбуни духовете в спортните среди? Заедно с тогавашният нов законопроект за спорта, евентуалните политически чистки в бранша потънаха нейде из глухите парламентарни коловози. По-същественото е обаче, че там бе трайно запратена и съдбата на атрактивното недвижимо спортно имущество. И никой не се нае, както и досега, да каже каква е цената на това съблазнително и скъпо имане. Кой и как се разпорежда с него и какви явни и скрити приватизационни сделки се въртят около апетитните материални активи? Преди 11 години известни опити за повдигане на завесата прави тогавашният (днес не съществуващ) Комитет за младежта физическото възпитание и спорта(КМФВС). Неговият председател Цвятко Барчовски (впоследствие осъден заради драмата в дискотека „Индиго") навремето изплака например, че се водела "невероятна битка" за известния варненски „Дворец на спорта". Защото без излишен шум въпросният обект въпреки "изключителното си национално значение", бил деактуван от държавна в общинска собственост и като апортна вноска е влязъл в капитала на едно прясно учредено по онова време търговско дружество, наречено "Дворец на спорта и културата" - Варна. Акционер в него станала местната община и...частно дружество, което не било известно на експертите от вече бившия спортен комитет. Във всеки случай, според тяхното уточнение, сред съдружниците нямало нито един спортен клуб от варненската или друга "акватория". В резултат на това ефектно бизнес начинание достъпът на атлети, щангисти, борци, волейболисти и прочие дейци до "доволствията" на двореца на практика е ликвидиран, тъй като за ползване на базата трябвало да плащат по 100-150 щ. долара на час. През вече далечната 1999 г. председателят на КМВФС, Барчовски твърдеше, че бил повел атака срещу общинското решение с надеждата собствеността върху двореца да бъде върната отново на държавата. Днес за този апетитен обект обаче отново воюват едри бизнесмени.

Какъв ще е изходът не се знае. Но при неразборията около собствеността на спортните обекти, строени навремето с бюджетни и клубни пари, било много лесно и "удобно" да се правят подобни акционерни дружества. Такава "хватка" бе приложена и за

 

столичния зимен стадион "Юнак"

 

Фирмата на бившия Българския съюз за физкултура и спорт(БСФС) - префасонирван в министерство, после в агенция и сега пак в министерство, "Спортстрой комплект", вписала в капитала си стадиона. Въпреки, че той е държавна собственост, за което КМФВС разполагал със съответния нотариален акт. Как е станала трансформацията е пълна магия, но тя се е получила. В изясняването на "странния" случай се е намесила и Софийската областна управа, заведени бяха съдебни дела и след изминаване на всички трънливи пътеки на Темида, "Юнак" отново бе върнат на законния си държавен собственик . Докога ще запаси статута си - ще видим. Господата от бившето БСФС имали апетити и към националния стадион "Васил Левски", изобщо те имали мераци всичко да продават и го правели където могат. Искали да взимат пари от обектите и комитетът да им плаща заплатите. В Добрич например имало две сгради, дадени навремето на спортното дружество "Добруджа", но неизвестно как БСФС-то се сдобило с нотариални актове за тях и раздавало на юруш обектите под наем на частни фирми офиси. А тамошните спортни клубове, плащайки солидни суми били принудени да търсят покрив другаде.

Любопитна е и съдбата на едно скъпо медицинско оборудване, закупено преди 1989 г. по второ направление за 336 000 щ. долара от ЦС на БСФС. Апаратурата била предназначена за изграждане на ортопедичната клиника на известния вече покоен проф. Шойлев. През 1997 г. обаче срещу 10 млн. лв. БСФС продал техниката на русенската окръжна болница. Само че, апаратурата изобщо не стигнала до Русе. За това КМФВС бил информиран от заместник-кметицата на града. В същото време комитетът търсел под дърво и камък точно тази апаратура, която по документи се водела, че е в Русе, но се оказало, че си стои в София. С помощта на икономическа полиция оборудването било открито в складовете на "Локомотив" в столичния квартал "Надежда". Въпреки надлежното запечатване на кашоните от страна на полицаите, няколко дни по-късно апаратурата изчезнала. Десетте млн. лв. били върнати на бедната русенска болница, а какво са получили хората от БСФС - остава и до ден днешен загадка. Запознати твърдят, че знаят на кого точно е продадено медицинското оборудване, но тъй като нямат доказателства не се конкретизират. Все пак същите източници дават някои указания за "посоката" - частна клиника, чийто собственик пък бил

 

приятел на Иван Славков

 

За изминалите години обаче, сезираната Софийска прокуратура не е изяснила каква е истината. По-тревожното е, че никой не е наясно с какви нотариални актове за спортни обекти разполага държавата и каква ще е оттук нататък съдбата на тази база, голяма част от която по ведоми и неведоми пътища мина в частни ръце. Мъглата около собствеността е пълна. Кой, как и на какво основание е стъпил в базите на софийските спортните клубове "Локомотив", Славия" и "Левски" - това явно са все въпроси с повече от повишена трудност. И никой не се наема да им даде точен отговор. Особено за атрактивни спортни комплекси като столичния на "Герена", като този на бул. "Черни връх" №107 (поради промени в номерацията сега е 67), където освен тенис-кортове имаше хотелска и ресторантска част, или пък за плувния комплекс "Спартак". И трите обекта до 1999 г. уж се ползват от спортен клуб "Левски" с председател Стоян Хранов. През същата година г.Цвятко Барчовски твърди, че не знае дали в качеството си на реален собственик МВР си е дало съгласието части от тези комплекси да се преотдават другиму. И вместо подобна достоверна информация, за частните ползватели на стадион "Спартак" и на комплекса, разположен край Драгалевското шосе, на бул. "Черни връх" 67 -(стар 107) вече 11 години се разказват всякакви легенди. Най-интригуващата от тях е, че комплексите са превзети от

 

частни фирми на бивши "барети"

 

А ето какво „разказват" документите. По силата на договор за съвместна дейност, сключен на 14 юли 1994 г. спортният клуб (СК) "Левски" влиза в партньорски взаимоотношения със спортното дружество (СД) "Атлас". Под документа, който има десетгодишен срок на действие, т.е. до 2004 г., стоят подписите на председателя на СК "Левски" Стоян Хранов и на председателя на СД "Атлас" Алексей Петров. И двамата пък фигурират сред учредителите на застрахователната компания "Спартак" с адресна регистрация - София, бул "Черни връх" № 67. Компанията е регистрирана на 23 юли 1996 г. с 300 000 000 лв. капитал и според наличната информация в публичната база данни "Делфи", на 2 октомври 1997 г. е прекратена "по подсъдност". Пак от тези данни, доколкото са актуални, е видно, че застрахователната компания под името "Левски Спартак" АД е регистрирана на 18 март 1998 г. с 3 млрд. лв. капитал в Плевенския окръжен съд (?!) и до 2000 г. продължава да се води за действаща, въпреки, че както е известно през 1999 г. не получи лиценз за застрахователен бизнес и вече е трансформирана в холдинг "Спартак".

image

Толкова може да се каже за акционерните връзки между "Левски", "Атлас" и "Спартак". Що се отнася до договора, подписан през 1994 г., неговата цел е чрез сдружаването съвместно да се експлоатира и стопанисва "Спортно-възстановителната база Драгалевци" на бул. "Черни връх" №:107. (след като е превзета от Петров този номер вече не съществува). Както е записано, става въпрос за един терен от 4.5 хектара, "ведно с всички постройки, игрище, площадки и други спортни съоръжения". Записано е още, че

 

Спортното дружество "Атлас"

 

има право "на оперативна самостоятелност и преценка по отношение на цялата съвместна дейност, включително да сключва всякакви договори и да влиза във взаимоотношения с трети лица и фирми, както намери за нужно с оглед постигане целите и дейността на дружеството". Тези права са предоставени на СД "Атлас" от СК "Левски". Печалбата пък от съвместната дейност е посочено, че ще се дели 60 на 40 процента в полза на "Атлас". В договора има и други любопитни клаузи. Вероятно те са част от поводите в края на 1995 г. юрист, ползван по това време от СК "Левски", да включи в докладна записка до управителния съвет на спортния клуб и следния текст:

"Като правен съветник на СК "Левски" мисля, че е нелогично да бъда оставен вън от обсъждането на въпроси, касаещи стопанисването на плувен комплекс "Спартак". За влизането в договорни отношения с "Алфа секюрити груп" за изграждане на стрелбище в комплекса научих едва от протестното писмо на Стрелкови клуб "Левски", съдържащо обвинение в нелоялна конкуренция. Старателно и грижливо в продължение на тези две години и особено в последно време ми се отнема възможността да наблюдавам и участвам във взаимоотношенията на СК "Левски" с мащабни контрагенти, поради което, по мое дълбоко убеждение бяха направени редица некомпетентни стъпки и подписани документи, увреждащи правните и икономически интереси на клуба. Фрапиращ е случаят със сключването на договор за съвместна експлоатация на "Спортно-възстановителна база Драгалевци". Дали мотивите са неграмотност или лична изгода не е моя работа да съдя."

Какво отношение е взел управителният съвет на СК "Левски" не е известно, но в момента, както базата "Драгалевци", така и плувният комплекс "Спартак" вече са частна собственост на едноименния холдинг, свързан с Алексей Петров. Има обаче и реституционен корен в сагата около "Спортно-възстановителната база Драгалевци". Тя е строена през 1990-91 г. върху терен, който е част от бившето имение на фамилията Златини. Навремето то е било разположено на площ от над 120 декара. След 9 септември 1994 г. там е настанена Американската мисия, а по-късно част от терена е дадена на дружество "Левски". За съжаление, тъй като по Генплана на София същият терен е бил отреден за експериментално жилищно строителство - нискоетажно, с фамилни къщи и училища и детски градини на всеки ъгъл, изграждането на обектите в спортната база, започнало преди 20 години с одобрението на тогавашния главен архитект на столицата, Митьо Виделов, минава по линията на временното строителство. И така

 

капанът щраква

 

защото макар и монолитни двата хотела, а и други постройки, по документи се водят за временни и не могат да спасят обекта от реституционните претенции на появилия се междувременно пълномощник на бившите собственици на земята - Владко Златин. Шефовете на "Левски" започнали преговори с него за създаването на съвместно дружество с обещанието реститутите да получават 80% от бъдещите печалби, но да се запази спортния характер на комплекса. Преговорите обаче се закучили, пълномощникът Златин повел други с мастити световни компании от рода на "Дюпон". Но вместо дюпоновци на хоризонта се появил гръцкият бизнесмен Анифадис. През 1992 г., снабден с правителствените препоръки на тогавашните управляващи, той сключил договор с "Левски" за съвместна дейност в базата "Драгалевци". Там била отворена таверната "Зорбас" и... в продължение на повече от две години спортната дейност напълно замряла. От СК "Левски" повели съдебна битка срещу Анифадис, която се очертавала с труден изход , но за щастие гъркът сам напуснал тепиха, просто изчезнал от България. И така, както казва председателят на спортния клуб, Стоян Хранов, най-сетне през 1994 г. в лицето на СД "Атлас" и Алексей Петров, бил намерен „подходящият партньор за бизнес" в база "Драгалевци". В момента там има частно спортно училище, частна детска градина, там е и офисът на холдинг "Спартак".

Местните жители завиждат на Алексей Петров за "Мерцедеса" му последен модел, за другите му автомобили ес класа, за собствения град, който си е изградил и твърдят, че комплексът е превърнат в база на силови структури. Преди 11 години обаче от "Левски" твърдяха друго - "Атлас" били инвестирали много пари за да възстановят гръцките съсипии - тенискортовете, ресторанта, бунгалата . "Левски" бил наел фирма, която да оцени всичко което е изградено на обекта и тъй като Златин вече продал земята (по 30-50 щ. долара кв. метър - мечта за днешни предприемачи) на трети лица, те щели да възстановят инвестициите, направени от спортния клуб. „Синият клуб е сила, с която всеки трябва да се съобразява", кълнеше се Хранов. Според него, „тези нови собственици сигурно са интелигентни хора и си дават сметка какво е "Левски". Наистина се оказаха интелигентни - за себе си взеха всичко, а за Синия клуб оставиха чаша студена вода. А дали и управата му я е пила или си е намазала дебело филията - нека каже сегашният ни МВР-министър Цветан Цветанов. Да изясни как , по колко и на каква цена са си поделили земята от над 120 декара ексбарети, реститути и спортни шефове. Този терен сега е частен и собствениците могат да отварят и затварят улиците там - от бул. Черни връх, през „Арарат" до „Буреш" и след нея, както си искат. Право им е, докато някой наистина не докаже обратното.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1597722
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31