Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2010 07:24 - НПК ...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.02.2010 08:50


20.02.2010 г.
  събота
                       НПК ...
Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
ЗАЩО Е НАПИСАНО, ЧЕ СА НЕЗАВИСИМИ? НЕ  Е ЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО И ДОСТАТЪЧНО ДА СЕ КАЖЕ ЕДИНСТВЕНО ТОВА, ЧЕ "СЕ ПОДЧИНЯВАТ САМО НА ЗАКОНА"?
 
Равенство на гражданите в наказателното производство


Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.
 
Състезателност. Равни права на страните


Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.
ТЕКСТЪТ, ЧЕ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО Е СЪСТЕЗАТЕЛНО,  Е ИЗЛИШЕН, НЕВЕРЕН ПО СЪЩЕСТВО И СПЕКУЛАТИВЕН; ИМЕННО ВЪРХУ ТОЗИ ТЕКСТ СЕ ГРАДИ СБЪРКАНАТА ТЕЗА НА БИВШИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВКС ИВАН ГРИГОРОВ, ЧЕ СЪДИЯТА БИЛ АРБИТЪР, НЕЩО КАТО СЪДИЯ НА СПОРТНО СЪСТЕЗАНИЕ. 
 
Разкриване на обективната истина


Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
 
Вземане на решения по вътрешно убеждение


Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
ДА, СЪДИЯТА ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ПО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ!
НО ЗАЩО Е НАПИСАНО, ЧЕ НЕГОВОТО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ  Е "ОСНОВАНО НА ОБЕКТИВНО, ВСЕСТРАННО  И ПЪЛНО /???/  ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО..."?
ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ДОСТИГАНЕ ДО ИСТИНАТА МНОГО РЯДКО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ДОРИ В СТРОГО НАУЧНИТЕ ДИРЕНИЯ, А В ОГРОМНОТО МНОЗИНСТВО ОТ СЪДЕБНИТЕ ПРОЦЕСИ ПЪЛНО!!! ИЗСЛЕДВАНЕ НИКОГА, АБСОЛЮТНО НИКОГА!!!  НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ. АКО БЕШЕ ДОСТИЖИМО ПЪЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ, НА СЪДИЯТА ИЗОБЩО НЕ МУ Е НУЖНО ДА ВЗЕМА РЕШЕНИЯ ПО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ; ТОЙ ЩЕШЕ ДА ВЗЕМА РЕШЕНИЕ ПО СИЛАТА НА ИСТИННИТЕ ЗНАНИЯ, КОИТО СА ПОЛУЧЕНИ.
РЕШЕНИЕ ПО ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ СЕ ВЗЕМА ЕДИНСТВЕНО ТОГАВА, КОГАТО РАЦИОНАЛНО ДОКАЗАНИТЕ ЗНАНИЯ НИКОГА НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ; НАЛИЧИЕТО НА ПОСТИГНТА ИСТИНА ЧРЕЗ ПЪЛНО!!! ИЗСЛЕДВАНЕ  АВТОМАТИЧНО ИЗКЛЮЧВА КАКТО НЕОБХОДИМОСТТА НА ВЪТРЕШНОТО УБЕЖДЕНИЕ, ТАКА И НЕГОВАТА РОЛЯ ИЗОБЩО.
ИМЕННО ТОВА ИЗИСКВАНЕ ЗА ПЪЛНО??!! ИЗСЛЕДВАНЕ ВОДИ ДОТАМ, ЧЕ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪДИЯ НИКОГА НЕ МУ ДОСТИГАТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, ЗА ДА ИЗДАДЕ ОСЪДИТЕЛНА ПРИСЪДА. 

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
 
Право на защита


Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.
 
Презумпция за невиновност


Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.


 Състав на съда


Чл. 28. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:

1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода;

3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(2) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.

(3) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии.

(4) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично в случаите, предвидени в този кодекс.
 Видове съдебни актове


Чл. 32. (1) Съдът постановява:

1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;

2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;

3. определение - в останалите случаи.

(2) Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания.
 Ред за постановяване на актовете


Чл. 33. (1) Съдът постановява актовете си в тайно съвещание.

(2) Съдиите и съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието.

(3) Съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите. Председателят на състава се изказва и гласува последен.

(4) Съдът се произнася с обикновено мнозинство, като членовете на състава имат равен глас.

(5) Всеки член от състава има право да заяви особено мнение, което трябва да мотивира. Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава.

(6) В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.
Глава седма.ОБВИНЯЕМ
Раздел I.Общи положения
Лице, което има качество на обвиняем


Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
 
Права на обвиняемия


Чл. 55. (1) Обвиняемият има следните права: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства, и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен; да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, и да има защитник. Обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това право.

(2) Подсъдимият има право и на последна дума.
 
Раздел II.Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда
Мярка за неотклонение


Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението, и е налице основание по чл. 57.

(2) Когато обвинението се повдига при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и 3, мярка за неотклонение се взема след издирването на обвиняемия.

(3) При определяне на мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия.
 
Цел на мерките за неотклонение


Чл. 57. Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.
 
Видове мерки за неотклонение


Чл. 58. Мерките за неотклонение са:

1. подписка;

2. гаранция;

3. домашен арест;

4. задържане под стража.
 
Акт за определяне на мярката за неотклонение


Чл. 59. (1) В акта, с който се определя мярката за неотклонение, се посочват: времето и мястото на издаването му; органът, който го издава; делото, по което се издава; трите имена на обвиняемия; престъплението, за което е привлечен като обвиняем, и мотивите за определената мярка.

(2) Актът се предявява на обвиняемия, който се задължава да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.
 
Подписка


Чл. 60. Подписката се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
 
Гаранция


Чл. 61. (1) Гаранцията може да бъде в пари или ценни книжа.

(2) При определяне на гаранцията се взема предвид и имущественото положение на обвиняемия.

(3) Гаранцията, взета от органи на досъдебното производство, може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд в срока за представянето й. Съдът разглежда незабавно делото в закрито заседание и се произнася с определение, което е окончателно.

(4) Гаранцията може да бъде представена от обвиняемия или от друго лице. При първоначално вземане на мярка за неотклонение гаранция или при изменение на мярката за неотклонение от подписка в гаранция съответният орган определя срок за представянето й, който не може да бъде по-малък от три дни и по-голям от петнадесет дни.

(5) Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1.

(6) При изменение на мярката за неотклонение от по-тежка в гаранция обвиняемият се освобождава след внасянето й.

(7) Оттегляне на гаранцията не се допуска.

(8) Гаранцията се освобождава, когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
 
Домашен арест


Чл. 62. (1) Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган.

(2) Мярката за неотклонение домашен арест в досъдебното производство се взема и контролира от съда по реда на чл. 64 и 65.
 
Задържане под стража


Чл. 63. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

(2) Ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато:

1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив;

2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс;

3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

(3) Когато опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по-лека или се отменя.

(4) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.

Част втора.ДОКАЗВАНЕ
Глава единадесета.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет на доказване


Чл. 102. В наказателното производство подлежат на доказване:

1. извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;

2. характерът и размерът на вредите, причинени с деянието;

3. другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение.
 
Тежест на доказването


Чл. 103. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на пострадалия - върху частния тъжител.

(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.

(3) Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
 
Доказателства


Чл. 104. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.
 
Доказателствени средства


Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.

(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
 
Способи на доказване


Чл. 106. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс.
 Въпроси, които съдът решава при постановяване на присъдата


Чл. 301. (1) При постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно;

2. съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация;

3. подлежи ли подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от Наказателния кодекс какво общо наказание да му се наложи;

4. налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от Наказателния кодекс;

5. да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно осъждане, а в случаите по чл. 64, ал. 1 от Наказателния кодекс - каква възпитателна мярка да се наложи;

6. (доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да се определи;

7. на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане;

8. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) налице ли са условията по чл. 68 - 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание подсъдимият да изтърпи;
Признаване на подсъдимия за виновен


Чл. 303. (1) Присъдата не може да почива на предположения.

(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
 
Признаване на подсъдимия за невинен


Чл. 304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
 
Съдържание на присъдата


Чл. 305. (1) Присъдата се издава в името на народа.

 /следва.../



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1734776
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Юни, 2023  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930