Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2010 17:34 - ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1434 Коментари: 0 Гласове:
0



Пресконференция на президента Георги Първанов на тема: българската позиция за стратегия „Европа 2020 година” и отношенията между институциите 12 март 2010 | 14:55 | Агенция "Фокус" Начало / Мнение Водещ: Уважаеми колеги журналисти, дами и господа, добре дошли на днешната пресконференция на президента на републиката. Темите на пресконференцията бяха обявени предварително, но все пак да ги припомня накратко. Това са мерките за справяне с икономическата криза, подготовката на българската позиция за стратегия „Европа 2020 година”, както и отношенията между институциите. Благодаря на всички за големия интерес към днешното събитие. То ще протече в две части. Най-напред президентът Георги Първанов ще направи встъпително изявление, след което ще имате възможност да зададете и вашите въпроси. Благодаря ви. Ако обичате, нека да чуем най-напред президента, след това ще отговорим на всички въпроси.
Георги Първанов: Уважаеми дами и господа, тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим една рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както впрочем го правят много интензивно в Европа през последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцента на моето встъпление с риск да разочаровам някого. Защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември, да припомня, че тогава инициирахме един дебат по необходимите антикризисни мерки с доклад от експерти, характеризиран впрочем доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел. Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на една цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото, и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите. В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България, накъде след кризата?” Поставих тази тема защото от месеци наред в Европа наистина набира сила дебатът по стратегическия документ „Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата – към каква икономика да се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието му до 2020 г., какъв модел на социална политика да следваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020. Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия „Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и за това не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация. Но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документа. Т.е. не може да се води антикризисна политика на парче под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изхода от кризата – от стратегията „България 2020” в „Европа 2020”. За това и тези стратегически търсения в рамките на ЕС не би трябвало да са нещо абстрактно, отдалечено, чуждо за нас. Защото би било много лошо, ако отгоре, от Брюксел в случая, ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние до колко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем до тук, да коментираме единствено това – постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия. Ще отворя още една скоба, по време на тази няколкодневна визита в Брюксел, основната тема на разговора ми с европейските лидери, знаете че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистанцията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да останем в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. За това аргументът дайте първо да преборим кризата, а после ще му мислим, е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение. Нещо повече, управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то, ще използвам един жаргонен израз, не бъде комуникирано. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнес, с хората, ако не се обясняват тези мерки и ако я няма обратната връзка. Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април изтича срокът на действие на приетите от Министерски съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на 1 април, друг каза средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с това, което съм казал през септември, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго. Казвам го не, за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръх оптимистични пропагандни хипотези. Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога. Първо – тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките, имам предвид лошите кредити. Второ – замразяването на дейността, нарастването на фалитите и оттук безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството. Трето – спадането на потреблението и жизнения стандарт. На практика дами и господа, се консумира известното нарастване на доходите от последните години. Четвърто – критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и прочее. Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във връзките й измерения – финансовото, става дума за обема на приходите. Знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка. Второ, икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само тези, които са най-уязвими, тези социални групи, но най-вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес. Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика, важният и бих казал ключовият въпрос за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход. В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, от хора от самото производство, аз настоявах да има една активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите. Защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва. И не е необходимо да дойдат от МВФ да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем 2%, около 1,8 по данните, с които разполагам, това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата. А не като изпреварваща политика за подкрепата на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме. Сигурно един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече образно казано /.../. Безработицата навлиза в двуцифрени измерения. Затова аз мисля, че ако се преосмислят нещата вместо да се вземат решенията постфактум под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока и социално-икономическа, по-добре да се възприеме един активен изпреварващ подход. Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение. Първо, вече казах, не разплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение възстановяването на ДДС и коректно изпълнението на договорите за обществените поръчки, в това число и проекти, финансирани по европейски фондове и програми. Не решаването на този проблем в края на 2009 година според работодателските организации, според експерти е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за не изплащането на работните заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които ще позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицит. Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп за кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение е направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя не е достатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията на достъп, особено за споменатите малки и средни предприятия. Което, разбира се, трябва да бъде съпътствано с една много строга, ефективна организация за използването на средствата и за техния контрол. Трето, споделям изразените позиции на представителите на бизнеса и на работодателските организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравно-осигурителната вноска от 8 на 10%. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя. В никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от НЗОК ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал. Четвърто, в тази връзка възниква и въпросът за подхода към здравната реформа. И то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ на всички български граждани. Смятам за необходимо да се предостави и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, което да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги.
Нормативно да бъде гарантиран един адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден. Да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги. Да се създадат благоприятни условия и стимули за развитието на допълнителното здравно осигуряване. Пето, по същата причина, че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите лица от 260 на 420 лева. Шесто, септемврийският ни дебат постави проблема за социалната цена на антикризисната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъжданата, макар и не толкова гласово у нас, стратегия „Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещания от правителството, 150 000 нови работни места – при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни, при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да се стимулира бизнеса, да се създадат нови работни места. Резултатът, за съжаление, е налице – вместо нови работни места, имаме над 100 000 нови безработни и още може би 200 000, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с единия крак навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени. В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. Седмо, оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по отпушването на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има сериозни проблеми при този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд за покриването на ДДС по националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговора на министъра на земеделието, който звучеше, струва ми се, обнадеждаващо, и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати. Както и по проектите по ОП „Околна среда” и „Регионално развитие” за подпомагане финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране по разходите на обслужване на дълга им към Фонд „Флаг”. Защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение участието на средствата на общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за общинското финансиране масово започват да текат 2011-2012 година. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансиране. Няколко думи на финалната част по българската позиция за стратегия „Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия „2020 година”. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане, надявам се да има конкретен, видим, значим резултат. Макар че откровено казано, не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите на един или друг министър само. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната, и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в ЕС на базата на реалната оценка на това, как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от брутния вътрешен продукт на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се заделят 0,3%. Как ние ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката? Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива, като 75%-на заетост на населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%. Аз вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари, когато започнахме подготовката на стратегия „2020”, спомняте си добре, поканихме министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи една стратегия, един документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции, ще изразява единната ни воля. И второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа. Защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява надолу по места. И най-вече, този документ трябва да бъде изработен при една максимално мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите, това е смисълът и на моето послание. И съвсем в заключение: уважаеми дами и господа, аз смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждане на България на една качествено нова позиция след кризата. Благодаря.
Водещ: Колеги, заповядайте за въпроси. БТВ бяха първи, след това в. „Трудн”. Рада Домусчиева. Заповядайте.
Рада Домусчиева: Бих ви помолила за коментар все пак на политическия скандал, на политическите аспекти на този скандал и също за това какво смятате вие за искането за вашето отстраняване? И още един въпрос имам. Как ще коментирате вие идеята на осем икономически организации да започне приватизация на дялове от електроенергийните предприятия, които в момента са в забранителния списък? Благодаря.
Георги Първанов: Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока. Преди всичко ми е струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурно ние сме на път да влезем в Книгата на Гинес по брой искания за импийчмънт на президент. Защо тръгва тази поредна атака? Спомняте си преди месеци, сигурно беше месец ноември, имаше едно подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт, без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят. Седнаха, помислиха и извадиха темата за моя отказ да реагирам светкавично на искането на министър Желева за уволнението на двама български посланици. Сега вече вероятно мнозина от вас не си спомнят и повода, и самата си случка. Аз си мислех тогава, че едва ли би могло да се измисли по-нелеп повод за отстраняването на президента, но признавам, че последните няколко дни ме опровергаха. За какво става дума? Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси, по темата стенограмите, но мисля, че тук политическият дебат е сведен едно деловодно, архиварско отношение. Всички действия в тази посока са ясно регламентирани в законите, достъпа до обществената информация и много други, по които ще се изкажат юристите. Г-н Дянков беше при мен в качеството му на вицепремиер и министър. Като такъв е заявил срещата. Аз лични отношения с г-н Дянков нямам и не бих искал да имам. Още повече че настоя за такава среща и самият министър-председател. Нямаше по-лесен начин, уважаеми дами и господа, от това истината да излезе наяве от публикацията на стенограмата 1:1. Така, както го правят в Министерски съвет. Някой питал ли е предишните кабинети дали да публикува техните стенограми? Не и не го смятам за необходимо. Титулярът, ръководителят решава. Разбира се, в рамките на закона. Там, където няма класифицирана информация и няма лични данни, проблем няма. Но, забележете, тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуване на стенограмата, проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серия от лъжи по отношение на президентската институция. Иначе самият разговор вие сте го чели, мнозина от вас са го чули, е разговор, в който няма една обидна дума. Понеже говорим за честа и достойнството. За разлика от събеседникът ми тогава и от много български политици, вие знаете не по-зле от мен, аз никога, дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни думи и квалификации. Независимо дали става дума за отделни личности или за цели социални групи. Трябва ли да припомням колко много се обогати българският политически речник в последните месеци благодарение на личния принос на няколко души? Аз ще запазя този стил. Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен, беше конструктивен, както каза и самият министър. Така че не виждам аргументите на тези, които сега го защитават. Иначе по повод на стенограмата съм готов да говоря много днес, но тук има една книга, една от многобройните книги, които сигурна вие познавате, „Стенограмите на Кисинджър”. Свръхсекретните стенограми. Това е част от търсенето на истината и на повече прозрачност. Разбира се, атаката срещу президентската институция намери в това повод. Ако не беше това, щяха да се намерят други поводи. Атаката на случая на г-н Костов и на ГЕРБ е не само защото г-н Дянков е стълбът на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Има видим успех в антикризисната политика на правителството, и го казвам със съжаление. Отново искам да кажа – аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблеми, да се върви по линия на най-елементарната, на първосигналната реакция и да се търси врага, извън онзи, който е отговорен за този неуспех. Иначе оставам с впечатлението, че единствената последователно следвана антикризисна мярка на правителството е импийчмънта на президента. Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх към различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители. Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем в българските условия – да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане. Четох тези дни, тъй като не успях да го проследя директно, изказване на г-н Иван Костов, той казва нещо от този род, като прогноза за гласуването в парламента - с едно гласуване ние ще забраним на президента да публикува стенограми, ние ще му покажем къде е мястото му. Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от два милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство взети заедно. Да не говорим за твърде скромното, символично, семпло присъствие на самия Иван Костов в парламента. Да е ясно нещо – президентът, в случая аз бях много коректен тогава, когато имаше искания за стенограми, за информация и ще запази тази своя коректност към българския парламент, защото ние тук имаме високо чувство на държавност, на уважение към институциите. Тази институция не подлежи на парламентарен контрол и нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост. Впрочем, малко ми е странно за това, че шефът на българския парламент, председателят г-жа Цачева на няколко пъти беше въвлечена в това да представя партийните позиции на управляващата формация. Припомнете ми друг подобен случай в историята на българския преход. Толкова.
Водещ: Продължаваме по-нататък. Вестник „Труд”. Заповядайте.
Журналист: Г-н президент, бих искала да ви попитам следното нещо. Вие казахте, че основната ви цел и основната цел на държавата би трябвало да бъде преодоляване на кризата. Как обаче ще бъде преодоляна кризата, при положение, че има война между институциите? И в тази връзка искам да ви попитам – какъв е вашият сценарий, вашето виждане за преодоляване на това напрежение между институциите – вашата, на президента и правителството? Бихте ли коментирали идеята на премиера Бойко Борисов за едновременно подаване на оставки от ваша страна и от негова и отиване към предсрочни избори? Много ви благодаря.
Георги Първанов: Чуха се доста тежки думи, уважаеми дами и господа. Пак се заговори за война между институциите. Спомням си, че имаше едно изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшето офицери от моя екип. Не е добре, когато от най-високо място, при всяка реплика и знак за различие звучат такива, доста тежки думи. Само преди броени дни аз имах възможността да докажа на практика готовността си за взаимодействие с правителство и парламента. Визитата в Брюксел, в която нямаше нюанс, нямаше нотка на различие между президента и другите участници в делегацията. Не искам да връщам лентата назад, има много вътрешни примери за едно подобно добро взаимодействие, не за някакъв сговор, не за нещо тайно, за принципно взаимодействие, което става пред всички вас и резултата му вие може да оцените. Струва ми се, че в този случай премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на една линия, образно казано на Костовизацията на българския парламент, на управлението изобщо. Така си обяснявам и това, което той беше казал някъде, че е бил на различно мнение, но групата гласувала в полза на отстраняването. Не знам дали това е част от някаква стратегия. Самият премиер трябва да прецени какво му носи това. Разбира се, важно е да мислим сега, в разгара на този проблем за неговия изход. Аз съм за възобновяване на диалога между институциите, защото това няма алтернатива. Но нека да се разберем, диалог под, извинявайте за израза, сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде изтеглено това искане, ако не бъде прекратена процедурата, тогава ние просто ще работим в друг режим. Президентската институция ще продължава да работи еднопосочно с всички български институции за отстояване на националните интереси за решаването на конкретната задача. От нас политика на инат няма да се очаква. Напротив, тогава, когато става дума за разумни, за добри, за перспективни неща, аз ще бъда един от първите адвокати. Но това не означава... Всъщност, както и да се развиват отношенията в диалог или в продължаване на напрежението, това не снема необходимостта да има коректив, така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения. Това е демокрацията.
Водещ: БНТ. Заповядайте.
Сашо Диков: Ще имаме ли възможност и ние да зададем въпросите си?
Водещ: Разбира се. Г-н Диков, ние в президентството не делим медиите на правилни и неправилни.
Сашо Диков: Ще имам ли възможност и аз да задам моите въпроси, г-н президент?
Водещ: Разбира се, г-н Диков.
Георги Първанов: Г-н Диков, по моя препоръка след Националната телевизия ще ви дадем думата на вас.
Сашо Диков: Благодаря ви.
Георги Първанов: Моля.
Журналист: Благодаря ви, г-н президент. На мен ми се иска първо, ако може, да уточним как вие оценявате позицията на премиера Бойко Борисов в целия конфликт? Вие загатнахте малко вашата позиция. Смятате ли, че е необходима среща между вас двамата, помирителна среща, на каквито сме били свидетели след всеки един конфликт откакто Бойко Борисов е премиер? И след това – оценявате ли като грешка това, че вие разпространихте тази стенограма? Защото след нейното разпространяване всъщност дебатът наистина се измести от антикризисната политика към, както вие го нарекохте, на деловодско ниво? И третият ми въпрос – от ГЕРБ съзряха в изваждането на стенограмата ваша стратегия за ваш политически проект след като приключи мандатът ви на президент?
Георги Първанов: Пак ще кажа, дами и господа. Аз просто не вярвам, че г-жа Фидосова е наложила темата за импийчмънта против волята на министър-председателя. Помирителна среща не е необходимо. Срещи, разговори, съвместна работа по тези конкретни въпроси трябва да има, не заради самоцелното помирение. Аз бягам от тази дума, просто защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помирявам. Но безусловно има нужда от взаимодействие. Това взаимодействие беше накърнено от едно доста тежко искане от страна на парламентарното мнозинство. Но ние така или иначе ще трябва да седнем и да работим заедно. На ход е отсрещната сграда, тя трябва да прецени какъв ще бъде режимът на нашето взаимодействие. Аз чух пак така в репликите, които валят от всички посоки тезата, че министър-председателят е имал в джоба си оставката. Имам чувството, не знам какво има в джобовете си, естествено, но имам чувството, че и в който и джоб да бръкне, вади импийчмънт. Искам да се сложи край на това. Още повече че става дума за нелепи неща. Отново ще кажа – огласяването на стенограмата беше единственият начин да се покаже цялата истина, едно към едно, всяко преразказване, всяко прессъобщение, всяка нотация ни вкарваше в схемата да се обясняваме дали диалогът е бил конструктивен, дали е станало недоразумение, предизвикано от авторите на предаването или пък някой друг е виновен. Не, ето, моля. Това би трябвало да го приветствате вие, журналистите и всички онези, които се борят за повече прозрачност в обществото. Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект. Забележителното е, че отново атаката в тази ниша започна от министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, както беше и при предишния път. И мисля, че не би трябвало да говори за политически проекти. Единственият може би шеф на политическа партия, който е министър на вътрешните работи, тъй като аз в европейски, пък може би и в световен мащаб не се сещам за друг подобен случай. Защото той е и патрон на ДАНС. И аз питам тук няма ли едно доста тревожно срастване на политическата власт със силовите органи. И на този фон той ме пита, не ме пита, обезценява моята позиция сега с нещо, което щяло да става в далечното бъдеще. Впрочем министър Цветанов ме атакува и за изваждането на стенограмите. Той беше първият и намирам за не много мъдро и това, че точно човекът, който искаше да слуша всички телефони, да следи всичко в интернет, да следи обществото като цяло, той да протестира против една рутинна управленска практика. Изобщо аз смятам, че дебатът трябва да се води по същество, не с някакви отвлечени, мними, хипотетични контрааргументи. Ако нещо от онова, което съм казал, не му харесва, моля. Заповядайте, г-н Диков.
Сашо Диков: Г-н Първанов, много ви благодаря, аз можеше формално да бъда отстранен от тази пресконференция, тъй като не спазих срока за акредитация, така че благодаря и на г-жа Башлиева и лично на вас може би.
Георги Първанов: Аз лично настоях.
Сашо Диков: Така и предположих. Защото тя каза нека да се допитам, така и предположих. Благодаря ви. Имам следните въпроси. Първо, ако бъдете уличен в лъжа по който и да е въпрос, ще си подадете ли оставката. Второ, кога ще отговорите на петте въпроса, поставени от ГЕРБ към вас, предполагам, че ги познавате въпросите, ако не ги, тука аз, разбира се, имам един наръчник. Трето...
Георги Първанов: Ако искате, може да ме питате за някое въпросче. Надценявате ме, ако мислите, че помня всички въпроси.
Сашо Диков: Едното е записвани ли са чужди дипломати и бихте ли публикувал всички стенограми, включително и разговора си с Путин. Само така на едро нахвърлям. Трето, обвинихте г-н Дянков и моите колеги от „Шоуто на Иван и Андрей”, че г-н Дянков, цитирам: „Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването, аз съм наясно с този род предавания, аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака – и малко по-надолу – Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че вие сте част от него – и на две страници по-нататък – знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай.” Разбирате, че ако не представите доказателства за предварителен сценарий за цялата тази работа, с извинение, ще станете смешен в очите на немалко хора. И накрая, ще кажете ли каква е истината за фамозния овен или козел архар на вашия лов, по време на вашия лов. Убихте ли го този козел, какво става на 7 ноември рано сутринта, благодаря?
Георги Първанов: Вие привнасяте един характерен елемент в нашата пресконференция. Да започна отзад напред. Не съм убил архар. Произведохме новина, нали? Второ, вече започвайки отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега. В това число и пред съпругата ми, която стои отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.
Сашо Диков: ... да се знае, ако някой, аз или който и да е било, ви уличи, ще си подадете ли оставката. Това е въпросът.
Георги Първанов: Такава хипотеза няма, защото няма възможност да бъда уличен в лъжа.
Сашо Диков: След като няма възможност...
Георги Първанов: Не, нека да не водим тук тогава този разговор. Отговорих ви, струва ми се достатъчно ясно. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество и пред всички вас и държа на тази своя почтеност и за в бъдеще. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заекът, г-н Диков.
Сашо Диков: Цитирате Доган.
Георги Първанов: Моля?
Сашо Диков: Цитирате Доган, това е цитат на Доган. По повод неговите двама депутати. Когато започна /.../, и той така каза. Вие цитирате...
Георги Първанов: Нещо не мога да разбера. Но все пак вие поставихте един сериозен въпрос за водените стенограми. Сериозен, защото го превърнаха такъв хората от мнозинството. Иначе той е много елементарен. Той е въпрос на установена практика. На нормативни документи, установена практика от началото на прехода. Практика, която е еднаква за Президентство, парламент и Министерски съвет. Всички разговори, уважаеми г-н Диков, които се водят с държавните глави и правителствени такива в рамките на пленарните заседания, се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил оттатък, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае три президента след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставам настрани факта, че тези стенограми, тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация. На разговорите на четири очи с държавници и с посланици, и го казвам това заради наглата лъжа и пошлостта на Асен Агов, на тези разговори присъстват по един чиновник и от двете страни, който записва, прави паметна записка, също част от идеята за паметта, за онова, което се случва в отношенията между една или друга държава. Не може Иван Костов да не ги знае тези работи. Ако не ги е правил, пак казвам, това е голям грях към идеята за държавността.
Има и друг тип въпроси, вие не ги поставяте, но други ваши колеги питат ще публикувате ли стенограмите от формирането на тройната коалиция. Даже един депутат от мнозинството каза да се публикуват и стенограмите от формирането на правителството 2002 г. Кое правителство от 2002-а сме го формирали? Аз бях избран след формирането на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но това в кръга на шегата. Ще направя всичко възможно, дами и господа, за да се публикуват тези стенограми в рамките на мандата ми. Не сега защото има натиск, от разговорите, които е имало по тези няколко кръга на формирането на правителство на тройната коалиция. Тези хора, които са участвали в подобен род консултации. Защото на тези консултации знаете ли какво става? Там се обсъждат правните основания за формирането на правителството, там се обсъжда готовността на една или друга формация да прави или да участва в кабинета. Или ако трябва образно да кажа, разговорът там се свежда до това: Рапорт даден, рапорт приет. Няма интрига. И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Ще четете стенограмите и ще видите, че там червената нишка на разговорите е била да се направи бързо, ефективно, силно правителство, което да вкара България в ЕС тогава, когато бяхме пред критичен минимален срок да постигнем тази цел. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. Но това беше заложена във формулата на разпределението на министерските кресла, това беше заложено в конкретни механизми. Така че няма как тези неща да са се обсъждали в стенограмите в подобни дискусии. Ето и още един блъф. Ще го разсеем и това. Съвсем коректно и спокойно. Ще оставя, уверявам ви, най-добрия архив на президентска институция в момента, в който напусна тази сграда. Богат, подреден и той ще бъде предаден надлежно на държавните архиви, така както са направили впрочем и предишните президенти. Сега, когато говоря за възможен сценарий, сценарий има всяко предаване. Аз нямам никакви упреци към предаването. Имам предвид за сценария на самия екип на г-н Дянков. Г-н Дянков не за първи път организира подобни провокативни действия към президентската институция. И в хода на разговора тези неща са припомнени. Но не искам повече да ги коментирам.
Сашо Диков: Тук става дума за атака, г-н президент, извинявам се много. (...) в смисъл на дирижиран сценарий. Ето „аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака”. Обвинението е ясно и недвусмислено.
Георги Първанов: Нямам съмнение, че това е подготвена атака на г-н Дянков. Бях достатъчно ясен, изслушахме ви. Вие отнехте половината от времето на пресконференцията.
Водещ: Продължаваме по-нататък с въпросите. Българско национално радио. Виждам всички останали медии, ще ви дам думата след това.
Журналист: Г-н президент, като ултиматум ли трябва да бъдат възприемани вашите думи, че ако не бъде изтеглено искането за импийчмънт, ще работите по друг режим и какъв точно режим ще предприемете към другите институции? Искам да ви върна и към въпроса на колегата от БНТ за това дали смятате да правите партия. Тъй като споменахте, че целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа еднополюсен модел, нещо, което вие казахте, че няма да допуснете. Дали това някой няма да го разчете отново като заявка за политически формат, който се готвите да направите? Благодаря.
Георги Първанов: Не, ще го разчете, разбира се. Всеки има право да чете и думите на президента по какъвто си иска начин. И аз нямам съмнение, че ще има разночетене и на този етап. Но аз съм пределно ясен. И искам веднъж завинаги да се разбере, че това, което правя в следващата година и половина, до края на мандата, ще бъде свързано с ангажиментите ми като държавен глава. Какво ще правя след това, си е моя работа.
Не, не като ултиматум. Това, което казвам, е една реалистична оценка на ситуацията. Няма да допусна да се водят преговори или разговори, които могат да имат двуличен характер. А в момента имаме точно такава ситуация. Ние просто ще си вършим работата. Имаме ангажименти, които са общи за всички български институции. Образно казано, всеки ще си носи раницата, всеки ще си изпълнява ангажиментите и надявам се в крайна сметка по силата на математическата логика да имаме събиране на векторите в една посока, в една цел.
Водещ: „24 часа”. Заповядайте.
Журналист: Г-н президент, във всичките години, в които сте в политиката, най-различни медии са се упражнявали на гърба на вас и на вашето семейство и са писали какви ли не неща. Защо точно сега решихте да реагирате толкова остро и да разбираме ли, че оттук нататък при всеки слух и непроверена информация вие ще си търсите правата по друг начин?
Георги Първанов: Да. Сигурно, ако някога се направи изследване за това кой в каква степен е бил обект на подобни публикации и коментари с жълт характер, ще попадна в челото. За съжаление не само аз, но и моята фамилия - съпруга, децата, родителите ми. Но така е, когато няма възражения срещу онова, което правим в политиката, се търсят други начини за атака. Аз не знам кога и как са хванали тази дезинформация в шоуто, аз съм я идентифицирал много отрано. И тя още от самото начало се свързваше с името на Симеон Дянков. Не реагирах, защото това беше в жълтата част на медийното пространство. Там са се появявали и доста по-мръсни неща за нас. В случая обаче става дума за нещо друго. Аз съм участвал в много предавания, може да се шегуваме, колкото си искаме. Но един финансов министър да каже подобно нещо по отношение на президента, специално на президента. Забележете, там не ставаше дума за гражданина Първанов. Там се говореше за президента в контекста на правените проверки. Извинявайте, поне това съм длъжен да защитя. И по тая линия ще си водя битката докрай. Не слухове, всякакви подобни инсинуации. Жалко е и не бих искал да ангажирам президентската институция със сигнали до съдебната власт, но някога мога да защитя името си и по този начин.
Водещ: Нова телевизия. Заповядайте.
Журналист: Благодаря ви. Аз съм тука по един личен въпрос всъщност. Тъй като г-н Диков зададе първия ми въпрос. Вторият много важен въпрос, тъй като сте бил в подобна шоу програма по конкурентната ни медия, а ние ви каним много активно от първия ден на нашето шоу, възнамерявате ли скоро да ни бъдете гост? Съвсем лично. И между другото само да добавя във връзка с „Европа 2020”, че е много хубаво, тук е много хубаво да има безжичен интернет.
Георги Първанов: Ето това е едно разумно предложение. Бих ви гостувал, разбира се, в тази гореща ситуация сами разбирате, че няма как да стане това.
Сашо Диков: Не разбираме, г-н президент. Точно заради горещата ситуация не разбираме. Разбираме, че там, където ви се кланят, е нормално да отидете. Той дойде да се поклони човекът, (...)
Водещ: Г-н Диков, бихте ли оставили думата и другите да зададат своите въпроси?
Георги Първанов: Г-н Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как вие се кланяте, но не правя политика от това.
Сашо Диков: Кога съм се кланял? Нещо сте се объркали.
Водещ: Вестник „Стандарт”.
Журналист: Г-н президент, вие казахте, че сте за възобновяване на диалога между институциите. Какъв е според вас полезният ход и кой трябва да направи първата крачка? Искам още нещо да ви питам – г-н Борисов обади ли ви се след изнасяне на стенограмата, имал ли сте разговор с него? благодаря ви.
Георги Първанов: Да. Във времето около публикуването на стенограмата ние си контактувахме няколкократно. Какъв е характерът на този разговор, няма да коментирам, защото не е коректно, не е редно, поне не е в моя стил. Как би могло да стане – отново искам да кажа, има много важни теми, по които ние трябва да седнем и да говорим. Вземам за пример съдебната власт. Една тема, по която има дори обща воля да се направи Консултативен съвет по национална сигурност. Така в хода на работата ние трябва да сближаваме позициите и да търсим изход от тази ситуация. Но отново искам да кажа, че никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване. След като мине въпросът пред Конституционния съд, тогава вероятно ще седнем на чисто и ще анализираме ситуацията.
Водещ: Следващата заявка. Заповядайте за въпрос.
Владислав Велев, Дарик радио: Г-н президент, казахте, че правителството трябва да предприеме т. нар. помирителен ход. Как си го представяте вие точно, като какво? Освен това, разкритикувахте много досегашната икономическа политика, кризата се задълбочава, според вас, но какво ще стане, ако правителството продължи по този начин. Вие какъв ход имате, за да повлияете по някакъв начин върху това, дори те да приемат някои от идеите, които вече разкритикуваха в икономическия доклад от миналата година?
Георги Първанов: Вижте, те решават какво ще възприемат, а не само от мен. В обществото ни в момента има много разумни работещи идеи. Във всеки случай, ние сме в дефицит от време. Да чуят работодателите, ако не искат да чуят президентските експерти, да чуят синдикатите, там има много силни идеи, гъвкави, разумни, прагматични решения. Когато говоря за това, че другата сграда е на ход, другите сгради и институции са на ход имам предвид основно, отново ще подчертая, това искане за отстраняване. В момента то тегне на отношенията ни и няма какво повече да го коментираме.
Водещ: Заповядайте.
Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.
Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал. Затова, когато Иван Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е, кой вкара Алексей Петров в ДАНС и кой го изпрати в „Кремиковци”. Кой даде на олигарсите банките, кой им даде да правят пътищата, кой реализира всички тези проекти. Включително и до последното правителство, аз не се фиксирам върху един премиер. За прословутите заменки – ами, да ги изкараме да ги видим, да не размиваме нещата, да видим кой реално какво е спечелил. Това е голямата политика, другото са недомлъвки, клюкарски работи. Иначе това за вътрешния министър наистина показва едно изключително ниво.
Водещ: Продължаваме по-нататък – вестник „Земя” мисля, че колежката.
Журналист: Господин президент, струвате ми се доста миролюбив спрямо сградата отсреща. Следователно тази криза, сегашната, няма да доведе вероятно до правителствена такава. Остава тогава въпросът, кога ще си ходи Дянков? Другият въпрос е, ако Дянков не си отиде и нещата продължат натам, накъдето ги виждате вие, а и не само – през последните дни редица работодателски организации, синдикати, експерти, банковите среди се обадиха също, може би отиваме към парламентарна криза или към служебно правителството преди това? Как изглеждат нещата сега, в този момент, през вашия поглед?
Георги Първанов: Вижте, министър-председателят решава какво да прави с министрите си. Ако мога да формулирам тук пред вас, за да разтоварим малко обстановката, една формула, мисля, че продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на времето на присъствието на министър Дянков във финансовото министерство, без, разбира се, да надценявам ролята на субективния фактор. Понеже се чу действително заплахата, а и в публичното пространство витае все по-осезателно идеята за предсрочни избори, имам предвид от мнозинството, искам ясно да кажа, още повече, че такава идея се чу, че ние всички трябва да подадем заедно оставки и да се явим на изборите отново. И това е един легален импийчмънт, защото аз няма право да се кандидатирам отново за президент, т.е. най-лесният начин да ми се прекрати мандата е да се договорим да отидем заедно на изборите. И какво следва от това, какви избори, моля ви се, в разгара на тази криза? Аз може да критикувам правителството или отделен министър, но смятам, че в момента не може да има по-добро решение от това правителство. Аз не мога да си представя, че едно служебно правителство, благодаря за възможността да си подбера хората за един екип, не мога да си представя, че служебно правителство може да подготви, и което е особено важно, да реализира, защото служебното правителство е с вързани ръце в една подобна антикризисна политика. Така че да си избием тези неща от главата и да се хващаме на работа. Нека веднъж завинаги да се разбере – политиката не са само избори и скандали. Качеството на един политик си личи от това, доколко може да прави управленска политика. Не толкова, дали може да печели избори, още по-малко, дали може да провокира скандали. Така че да зачеркнем темата за предсрочните избори и наистина да правим политика, която да използва последния шанс, влакът отминава.
Водещ: Останаха ли незададени въпроси, колеги? Заповядайте.
Боряна Конова: Господин президент, тъй като почти се опитахте да отговорите на въпроса ми, кога според вас ще излезем от икономическата криза, може ли да развиете този въпрос? Вторият ми въпрос е, тъй като увеличаването на здравните осигуровки няма как да не мине през парламента, склонен ли сте да наложите вето на подобни промени в законодателството? И днес зам.-министър Владислав Горанов е коментирал и въпроса за въвеждането на постоянни здравни вноски, т.е. постоянна сума за здравноосигурителните вноски на лицата, за които държавата плаща – деца, пенсионери и т.н. Как ще коментирате подобна идея отново от страна на финансовото министерство и кога смятате, че трябва да стане актуализацията на бюджета и можем ли да очакваме юли месец? Благодаря ви.
Георги Първанов: Само да не пропусна, понеже вашият въпрос ме подсети, че изтървах отговора на един въпрос за приватизацията. Първо, искам да кажа, че по всички икономически въпроси аз се изказвам само тогава, когато съм си сверил часовника с моите експерти. Но априори, без подобни консултации, мога да кажа, че да правиш подобна приватизация в условията на криза, не го смятам за много далновидно. Не съм сигурен, че това е най-добрият начин да запълним дупката в хазната, защото това ще ни се върне в момент, в който излизаме от кризата, особено когато става дума за сферата на енергетиката. Ако знаех кога ще излезем от икономическата криза, ако не Нобелова награда, то поне някакъв български вариант на такава награда би трябвало да получа. Аз разсъждавам по принцип, разсъждавам на базата на конкретните критерии, които се развиват като негативна тенденция за България. Ние ще можем да направим вярната прогноза за изхода от кризата, за времето на изхода едва тогава, когато имаме повтаряеми критерии, има няколко критерии, по които тази оценка се прави. Когато видим няколко последователни периода да има повтаряемост на тези критерии, позитивни, разбира се, тогава можем да си позволим да направим и една такава прогноза. Но без съмнение няма да звучи нереалистично, ако кажа, че всъщност 2010 година ще бъде също година на кризата в България. По отношение на здравните осигуровки, дали ще наложа вето, аз не мога да прогнозирам как бих реагирал. Принципната ми позиция беше много категорична. Разбира се, има една друга принципна позиция, която аз обичам да повтарям – данъчната политика е работа на правителството. Можем да спорим много, надявам се при сериозни аргументи, надявам се, при необходимата чуваемост, но би било лошо, ако президентът започне да пише данъчните закони на правителството. Затова отговорът е по-скоро „не”. Разбира се, надявам се да бъдат чути възраженията на работодатели, на синдикати, на всички онези, които се изказаха в дискусията, и тази идея да не се развие в законодателното пространство. По същия начин отговарям и на въпроса за изказването на зам.-министъра. Не познавам, признавам, не успях да се запозная с неговата теза. Като ч изчетем, ще преценя как да реагирам. Важно е, разбира се, и президентът реагира тогава, когато има закон, когато има действие на ниво правителство. Не очаквайте от мен да коментирам всеки зам.-министър. Зам.-министърът е експерт и той може да си позволява да формулира всякакви дискусионни идеи.
Водещ: Може ли да вървим към края на пресконференцията, един-два въпроса максимум още. Заповядайте – Мариела Балева, след това и на вас ще ви дам думата.
Мариела Балева: Господин президент, вие допуснахте възможността за евентуален разнобой между Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, но смятате ли, че ако Бойко Борисов действително е изпуснал властта в ГЕРБ, може да се стигне до някаква катастрофа? И другото – как намирате възможността управляващите да искат да възпитават президента две години преди края на мандата му? И ако позволите, ще инициирате ли референдум за генномодифицираните организми (ГМО)?
Георги Първанов: Вижте, тезата, че има разминаване в позицията на премиера и на парламентарната му група, дойде от самия него или поне така неговите думи бяха изтълкувани от медиите. Аз съм скептик, аз по-скоро смятам, че министър-председателят си владее групата. И слава Богу, така би трябвало да бъде. Това, което констатирах, е въздействието на един друг лидер върху парламентарното мнозинство, респективно върху групата на ГЕРБ, но не искам да се връщам към тази тема. Аз не очаквам от там да дойде нестабилност. Нещо повече, никога не е имало такава солидна парламентарна подкрепа за един кабинет. Това предполага непопулярни мерки, възможност да се наложат непопулярни мерки. Отварям скоба, припомням своята готовност да заставам, да подкрепям подобни непопулярни мерки когато става дума за национални цели, когато става дума за неизбежни мерки. Що се отнася до ГМО аз обявих своята позиция, ако законът върви в този вариант, в който той тръгна и който излезе от второто четене в комисията, този закон, тези промени не са добри за България. Тези промени не са добри с оглед да развиваме идеята, на която аз държа, биологично земеделие е нашата страна. Аз продължавам да държа на идеята си за България свободна от ГМО. Ако бъде приет законът в този му вид аз ще наложа вето. Ако ветото бъде отхвърлено ще поискам референдум, който може да бъде съпътстван от една подписка за подкрепа на инициативата.
Водещ: И последен въпрос наистина, ако много настоявате.
Журналист: Ще ви помоля да коментирате – бяхте разкритикуван по отношение на това, че е записван разговора със Симеон Дянков без негово знание и, че е публикувана стенограмата отново без негово знание. Как ще коментирате това от етична гледна точка? Любопитно ми е още – сам ли взехте решението да бъде публикуваната стенограмата и ако не кой ви посъветва? И ще ви помоля, ако позволите да ви върна към въпроса на колегите във връзка с бъдещи планове за сформиране на нова политическа сила, не получих еднозначен отговор – имате ли такива планове? Благодаря ви.
Георги Първанов: След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е президент на републиката, защото понякога се пише по инерция президентството. Няма президентство, има президент. Що се отнася към този случай, отново искам да ви върна към това, ако искате след края на пресконференцията заповядайте в тази зала, в която се провеждат срещи и заседания, в която журналистите са присъствали и снимали хиляди пъти, на която стенографката стой отсреща точно срещу събеседника. Самият събеседник стои на 20-30 см от мен и сам по своя воля натиска едно червено копче не за да включи високоговорител, защото разбирате, че се чуваме добре и без усилвателна уредба, а за да се включи в записа. Това е 20 години. никой досега не е бил изненадан. Изненадан беше единствено г-н Дянков. Но изненадата не е в това, изненадата е, че беше показан в цял ръст. Иначе понеже говорите за стенограми, а защо никой не реагира когато публикувахме стенограмата на 4 февруари? Що тогава нямаше искане за импийчмънт, дами и господа?
Сашо Диков: /.../ че Симеон Дянков сам се е записал и /.../.
Георги Първанов: Не става дума за записване, а за водене на стенограма. Точно така - натиснал е копчето, влезте, г-н Диков, и вижте как стават тези работи. Ще ви обяснят тук хората от администрацията, това е много елементарно. Стотици не десетки лидери, политици, бизнесмени, синдикалисти, всички са идвали и са участвали в подобен род разговори. Така е по цял свят. Така е вероятно и в съседната сграда. Не мога да си представя, че разговорите на министър-председателя не се стенографират... Идват синдикалистите и обсъждат. Нима за това не се води стенограма? Това ми звучи недалновидно от управленска гледна точка.
Сашо Диков: Знаел ли е Дянков, че е записван или не е знаел? Минете на въпроса.
Георги Първанов: Аз хиляда пъти ви го обясних, пак един и същи въпрос. Не може да не е знаел, защото той сам се е включил в този разговор, в тази стенограма. Благодаря ви. Други въпроси има ли?
Водещ: Няма повече въпроси. Благодаря на всички за вниманието. Закривам пресконференцията.


Тагове:   пресконференция,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1812028
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031