ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ
ЗА ПРОВЕРКА НА РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ, ИЗВЪРШЕНИ В ПОСЛЕДНАТА ЕДНА ГОДИНА ОТ МАНДАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
СЪДЪРЖАНИЕ:
I. СЪЗДАВАНЕ, СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА, БЮДЖЕТ.
II. НАПРАВЛЕНИЯ НА ПРОВЕРКАТА. ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, НАЗНАЧЕНИЯТА И СДЕЛКИТЕ
I. СЪЗДАВАНЕ, МАНДАТ СЪСТАВ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА НА КОМИСИЯТА.
За комисията
1. Народното събрание, на основание на чл. 79 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на свое заседание от 02 септември 2009 год. прие Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, която в настоящия доклад се нарича „Комисията".
Съгласно Решението от 02 септември 2009г. срокът за извършване на проверката възложена на Комисията беше определен на два месеца. По повод и в отговор на мотивирано искане за продължаване на времето за извършване на проверката внесено от Председателя на Комисията, със свое Решение от 28 октомври 2009 год., Народното събрание удължи времето на работата й с четири месеца.
2. Комисията е в състав от 12 /дванадесет/ членове на паритетен принцип от всички парламентарни групи, който включва по двама народни представители от всяка парламентарна група, както следва:
Председател: Стоян Тодоров Мавродиев
Заместник председатели: Пламен Дулчев Нунев
Николай Янков Пехливанов
Членове: Петър Иванов Хлебаров
Иван Николаев Иванов
Димо Георгиев Гяуров
Тодор Димитров Великов
Дарин Величков Матов
Йордан Кирилов Цонев
Алиосман Ибраим Имамов
Румен Стоянов Овчаров
Пламен Василев Орешарски
3. На свое заседание от 10 септември 2009г. Комисията прие Вътрешни правила за организацията и дейността си.
В изпълнение на възложената работа за проверката на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев, в периода от 10 септември 2009г. до 25 февруари 2010г. Комисията проведе 5 (пет) редовни заседания. Те се проведоха при наличие на изискуемия кворум, като отсъствията на членове на Комисията бяха поради предварително оповестени и обективно уважителни причини - служебна заетост или заболяване.
Съгласно разбирането, възприето и отразено във Вътрешните правила, приемането на решения за насоките и начините на събиране на необходимата информация, са обсъдени и приети на общо заседание на Комисията. Всеки неин член разполагаше с пълен достъп до документите и материалите постъпили в отговор на запитванията от името на Комисията до органи и институции, /чл.7, чл.12 от Вътрешните правила/. Такава възможност беше осигурена и за специалистите - консултанти ползвани от членовете на комисията.
Заседанията бяха насрочвани своевременно, с предварително обявен дневен ред и открити за гости и представители на медиите.
4. По време на мандата си Комисията разполагаше с бюджет, утвърден от Председателят на Народното събрание на 17 септември 2009 год. и непроменен по повод удължаване на срока й на действие.
Сумите по отделните показатели на бюджета са ползвани по предназначение, като неизразходваната му част бе върната в бюджета на Народното събрание, поради приключването на бюджетната 2009 г.
II. Направления на проверката
ОБОБЩЕНИ РЕЗУЛТАТИ ПО РАЗХОДИТЕ, СДЕЛКИТЕ И НАЗНАЧЕНИЯТА
Направления на проверката
Съгласно цитираните по-горе Решения на Народното събрание, предмет на възложената проверка са разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев независимо от обстоятелството от кой орган или институция са направени.
Комисията прие за необходимо да изиска и събере съответната информация от всички компетентни органи и институции. Поставената цел беше да се разшири обхватът на проверка и да се съпоставят данните за постъпилите от различните институции материали и информация за значими закононарушения, така че комисията да има възможността за собствена оценка и заключение.
С оглед на пълнотата и обективността в работата си, Комисията прие решение да бъдат изискани наличните в компетентните институции и органи първични документи, заповеди, договори и други, свързани с горното. Възприе се необходимостта при нужда да бъдат поканени за среща и изслушване ръководители и служители, имащи отношение към извършените разходи, сделки и назначения.
Ето защо, на свое заседание проведено на 18 септември 2009 год. Комисията прие Решение за изпращане на писма с искане за предоставяне на информация и документи, свързани със значими сделки, разходи и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство до всички първостепенни разпоредители с бюджетни средства – членове на Министерския съвет, министерства, областни управители, държавни агенции и няколко национални медии.
Обобщени резултати
Изложението по-долу предоставя обобщени резултати от анализа на получената информация и документи, свързани със нарушения при разходи, сделки, и назначения, извършени в последната една година от мандата на предходното правителство.
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 2 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 3 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 4 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 5 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 6 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 7 част
Докладът на комисията "АнтиСтанишев" - 8 част
Продължение от 1 част
ІІ.1. БЮДЖЕТ И РАЗХОДИ
Последните дванадесет месеца от мандата на правителството на Сергей Станишев (2005-2009г.) преминаха под знака на драстично влошаване на икономическата среда и навлизане на България в най-тежката рецесия от повече от десетилетие.
Липса на антикризисна програма
Промените в икономическата конюнктура и внимателният анализ на протичащите процеси в икономиката изискваха държавата да предприеме незабавни и решителни действия за минимизиране на негативните ефекти за икономиката и фиска от разрастващата се икономическа криза, които да бъдат разписани в ясна и широко приета антикризисна програма.
На фона на тази тревожна картина правителството на Тройната коалиция съзнателно заблуждаваше обществото и бизнеса с декларации, че криза в България няма и нашата страна по-някакъв странен начин ще бъде един остров на стабилност на картата на Европа.
Последвалите действия на правителството говорят, че това се е правило съвсем целенасочено, с единствената цел фокусът на общественото внимание да бъде изместен от важните въпроси за предприемането на наистина работещи анткризисни мерки и гарантиране на стабилност за фискалната позиция на страната при драстични ефекти на кризата върху приходната част на бюджета. По този начин предходното правителство успя за рекордно кратко време необезпокоявано да изхарчи огромен ресурс за финансиране на неясно дефинирани политики и спорни проекти.
Много от разходите са правени на ръба на закона и често са използвани различни „вратички” в името да се усвоят до последно отпуснатите лимити за разход. Освен това периодът, през който са направени тези разходи оставя сериозни съмнения за предизборно харчене и ниска ефективност при усвояването на средствата.
Съзнателното заблуждаване на обществото започна още през септември 2009 г., когато по предложение на Министерския съвет предходното Народно събрание одобри със свое Решение допълнителни бюджетни кредити за финансиране на важни социалноориентирани политики и инфраструктурни проекти.
Зад това решение прозира опит да се отвлече вниманието на обществото от провала при усвояването на еврофондовете и спрените европейски пари за България.
Важно е тук да отбележим, че периода между внасянето на предложението до Народното събрание от предходното правителство и неговото гласуване съвпада с периода на разразилата се буря на международните финансови пазари и фалитите на някой от най-големите финансови институции в САЩ.
Това обстоятелство обаче по никакъв начин не бива взето под внимание и Народното събрание гласува предложението на Министерския съвет на 10 октомври 2008 г.
Ситуацията обаче се променя драстично още от месец октомври 2008г., когато започва сериозно забавяне в приходите, поради свиването във външната търговия и свитите приходи от ДДС от внос. Това са първите сериозни сигнали за предстоящото драстично влошаване на приходите през последните месеци на 2008 г. и цялата 2009 г.
Стопяване на фискалния резерв
Тези сигнали обаче са пренебрегнати и правителството на Тройната коалиция през месеците ноември и декември 2008 г. успява ударно да похарчи огромен ресурс само за два месеца. Това харчене стопи фискалният резерв с близо 30% - от рекордните 12.1 млрд. лв. към 31.10.2008 г. на 8.4 млрд. лв. към края на годината.
Всички тези разходи бяха извършени по един непрозрачен начин и назначените проверки констатираха редица нарушения при спазването на законовите изисквания.
От друга страна по голямата част от тези разходи не само бе възможно да бъдат спестени, но на фона на първите сигнали за настъпващата икономическа криза, това бе абсолютно задължително.
Ударното харчене, което за декември 2008г. е почти двойно на нормалните средномесечни разходи на консолидирано ниво за останалите месеци на 2008 г., предполага, че голяма част от средствата са похарчени неефективно, като стремежът е бил единствено да се усвоят до последно одобрените лимити за разход.
Наливане на средства в държавни предприятия
В последните седмици на декември 2008г. са налети огромни суми в държавни компании като БЕХ и ББР АД. Операциите по увеличаването на държавното участие в капитала на търговски дружества според бюджетната методология не се отразяват в дефицит на правителството и е начин за заобикаляне на ограниченията в разходите, без да се отчита дефицит.
Основната част от увеличението на капитала на БЕХ (общо в размер на 500 млн. лв. за 2008 г.) са насочени към финансирането на дейности по изграждането на АЕЦ „Белене” и към Булгаргаз ЕАД, като и в тези компании бяха констатирани редица нарушения. През 2009 г. операциите по увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на държавни дружества продължават, като общо през декември 2008 г. и първите седем месеца на 2009 г. са изразходвани близо 1.4 млрд. лв.
Още през месец януари 2009 г. е одобрено разходването на 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, от частта му за допълнителни фискални мерки, за реализиране на мерки в земеделието (за национални доплащания на хектар земеделска земя и за национални доплащания за животновъдите – общо 211 млн. лв.) , железопътния транспорт (за НК „Железопътна инфраструктура” и „БДЖ” ЕАД – общо 94.5 млн. лв.), социалната инфраструктура (строителство и основен ремонт на социални заведения, детски градини, училища и др., както и за ремонт и оборудване на студентски общежития и столове и подобряване на образователната инфраструктура на ДВУ – общо 94.5 млн. лв.)
През месец февруари с две постановления на Министерския съвет са разпределени нови 100 млн. лв., с които държавата увеличава своето дялово участие в капитала на „Национална компания индустриални зони” ЕАД. С това одобрените от началото на годината допълнителни средства до края на февруари вече надвишават 500 млн. лева.
През месец март с нови единадесет Постановления на Министерския съвет са одобрени допълнително около 273 млн. лева. Основната част от средствата (155 млн. лв.) са насочени за финансиране на капиталови разходи по бюджетите на общините, като остават неясни критериите по които е станало това разпределение.
Непрозрачните критерии хвърлят сянка на съмнение за предизборно насочване на средствата към симпатизиращи на предишната коалиция общини. Освен това с отделно ПМС са одобрени 100 млн. лв. за плащания по договори с крайни бенефициенти по спряната по това време програма САПАРД. С това одобрените средства от началото на годината до края на март вече доближават 800 млн. лв.
През април отново има нови девет Постановления на Министерския съвет за одобряване на допълнителни средства в общ размер на около 383 млн. лева. От тях 76,7 млн. лв. са разпределени по бюджетите на различни министерства и ведомства (в т.ч. Администрация на президента – 56 хил. лв.; Министерски съвет – 500 хил. лв.; Министерство на отбраната – 69 500 хил. лв.; Министерство на външните работи – 2 792 хил. лв.; Държавна агенция „Национална сигурност” – 2 700 хил. лв.; и др.). За формиране на капитала на Български нанотехнологичен център” ЕАД – София са одобрени 50 млн. лв. Също така с ПМС 89/21.04.2009 г. са одобрени 207 млн. лв. за заемообразно осигуряване на средства за плащания по договори по Програма ФАР, управлявани от Изпълнителните агенции по Програма ФАР към МФ и МРРБ.
С одобряването на тези тридесет и седем постановления на Министерския съвет от началото на 2009 г. до края на мандата на предходното правителство са разпределени малко над 1,2 млрд. лв., което става на фона на остър недостиг на средства за осигуряване на стабилна бюджетна позиция в условията на драстично свиване в приходите. Още в първото тримесечие на 2009 г. експертните оценки на Министерството на финансите са показвали неизпълнение на приходите от над 6 млрд. лв., което впоследствие достигна до над 7.5 млрд. лв. Въпреки това, министрите на Станишев са приемали нормативни актове с ясното съзнание, че подобни ангажименти няма как да бъдат финансирани без да се изпадне в свръхдефицит.
Пропуски в бюджетната процедура за 2009г.
Друг основен „пропуск” в политиката на предходното правителство е свързан с подготовката и приемането на ЗДБРБ за 2009 г. Последният етап от бюджетната процедура за 2009 г. съвпада с ясните сигнали за променената икономическа ситуация в България и първите фискални ефекти от това вече се бяха проявили.
Отново съвсем целенасочено в макрорамката към Бюджет 2009 се залага прекалено оптимистичен сценарий, като се предвижда икономически ръст от 4.3% за 2009 г. По този начин фискалната рамка в разходите е раздута, като по-високите разходи са оправдани с планиран ръст в приходите, който както видяхме не само че не се състоя, но приходите за 2009 г. се свиха значително спрямо тези за 2008 г. Нереалистичните допускания по макрорамката се оправдават с високата степен на несигурност при изготвянето на разчетите за 2009 г., но в действителност най-правилната стратегия е била да се заложи песимистичен макроикономически сценарий, като това би принудило правителството да намали разходите за годината в съответствие с новите по-реалистични оценки за приходите. Ако правителството бе следвало тази стратегия и не бе раздуло изкуствено разходите през 2009 г. стабилността на фискалната позиция би била гарантирана и основната част от проблемите, които възникнаха в хода на изпълнението на бюджета щяха да бъдат избегнати. В ЗДБРБ за 2009 г. обаче бе предпочетена нереалистична макрорамка, като се твърдеше, че фискалните буфери ще осигурят стабилност за фискалната позиция, независимо от развитието на неблагоприятен икономически сценарий. В действителност обаче неизпълнението в приходите за 2009 г. превиши значително заложените буфери.
Неизпълнението на приходите за 2009 г. спрямо разчетите към ЗДБРБ за 2009 г. е около 7.5 млрд. лв. и в случай, че не бяха предприети решителни мерки за стабилизиране на бюджетната позиция, както по линия на разходите, така и по линия на увеличаване на събираемостта на приходите, България би изпаднала в ситуация на свръхдефицит по бюджета.
Ако още от първия ден на мандата на новото правителство не беше започнало да се работи изключително активно по осигуряването на мерки за компенсиране на изоставането в приходите и осигуряване на стабилна бюджетна позиция дефицитът по консолидирания бюджет би превишил 5.4% от БВП, при прилагане на всички заложени в ЗДБРБ за 2009 г. буфери (неизпълнение на приходите 7.5 млрд. лв. – заложени буфери в ЗДБРБ за 2009 г. 3.9 млрд. лв. би се отразило като дефицит в размер на 3.6 млрд. лв. или 5.4% от БВП).
Раздуването на фискалната рамка в разходите е средството, чрез което предходното правителство оправда предизборното харчене в последните месеци от мандата си. Влошаването на бюджетната позиция на страната за периода февруари-юли 2009 г. е близо 1.3 млрд. лв. В последните месеци от мандата на предходното правителство с 37 отделни Постановления на Министерския съвет са одобрени и разпределени допълнителни средства за разходи в общ размер на около 1.2 млрд. лв., включително и 400 млн. лв. от резерва за непредвидени и неотложни разходи, за който така настоятелно се твърдеше, че осигурява надежден буфер срещу задълбочаващата се икономическа криза.
Разпределението на този огромен ресурс е непрозрачно и е в пълно противоречие с протичащите в икономиката неблагоприятни процеси и сериозното задълбочаване на икономическата и финансова криза през 2009 г. Одобрените допълнителни средства превишават заложената фискална рамка със ЗДБРБ за 2009 г. и оказаха сериозен натиск върху бюджетната позиция на страната в условията на осезаемо свиване в приходите в резултат на негативните ефекти от кризата.
Неизпълнението на приходите и изпреварващият темп на ръст на разходите през първите седем месеца на годината доведоха до дефицит още в средата на годината. При сериозното влошаване на икономическите показатели и изготвените още в началото на годината прогнози за очаквано неизпълнение в приходите от над 6 млрд. лв. на годишна база е било абсолютно задължително правителството да ограничи разходите за да компенсира очертаващото се неизпълнение в приходите.
Анализ на платежният баланс месец юли 2009г.
Данните показват, че за периода януари - юли 2009 г. текущата и капиталовата сметка има дефицит в размер на 2 134.7 млн. евро (6.3% от БВП ), при дефицит от 4 619 млн. евро (13.5% от БВП) за януари - юли 2008 г.
Дефицитът по текущата сметка за януари-юли 2009 е общо 2 450,3 млн. евро, а за януари-юли 2008 година е 4 840,3 млн.евро. Наблюдава се свиване с около 49% спрямо тези два периода. Ако погледнем данните от месец за месец виждаме, че за първи път от години насам имаме положителни стойности в размер на 102 млн. евро за месец юли 2009 г., при отрицателна стойности в размер на 439.1 млн. евро за юли 2008 г. Основни фактори за увеличението на баланса по текущата сметка в сравнение с юли 2008 г. са намалелите дефицити по търговското салдо (с 328.3 млн. евро), а от началото на годината сумата достига 2180.9 млн. евро (8.3% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 4997.9 млн. евро (14.6% от БВП) за януари - юли 2008 г.
Данните за движението по капиталовата сметка показват увеличение с около 43% за периода януари-юли 2009 г. спрямо същия период за 2008 г. В абсолютна стойност данните показват следното: за периода януари-юли 2009 г. размера на капиталовта сметка е 315,6 млн. Евро, докато за същия период за 2008 г. е 221,3 млн. Евро.
Финансовата сметка е положителна, в размер на 896.9 млн. евро, при положителна сметка в размер на 7 413.4 млн. евро и за януари - юли 2008 г. Въпреки това се наблюдава сериозен спад за разглежданите периоди (разлика от 6 516.5 млн. евро.).
Наблюдава се рязко свиване по всички статии съставящи финансовата сметка. за отчетния период на 2009 г. Данните показват, че преките чуждестранни инвестиции са по-малко с 2 072.7 млн. В сравнение за същия период на 2008 г. Освен преките чуждестранни инвестиции намаление бележат и портфейлните инвестиции в страната. Статията „Други инвестиции" също намалява, като основната причина е намалението на задължения по кредити и на банките и свиването на депозитите на нерезиденти в местни банки.
Налагат се три основни изводи:
Икономиката на България очевидно реагира адекватно на външните шокове и икономическата рецесия;
Известен проблем може да възникне от гледна точка на значението и ролята на показателите по финансовата сметка. До сега дефицитът по текущата сметка се финансираше от притока на чуждестранни капитали.
Със сигурност икономическата политика трябва да се насочи към увеличаване на спестяванията в икономиката и поддържане на балансиран бюджет. Строгата бюджетна дисциплина е важна от гледна точка на това, че евентуалните дефицити на фиска и последващото търсене за запълването им, при равни други условия, се отразяват с отрицателен знак по финансовата сметка.
Анализът показва, че основната опасност за икономиката идва не от частния сектор - в условията на криза и отдръпване на инвестиции от страната, търговското салдо се сви значително. Това е така, защото пазарът е гъвкав и реагира своевременно на променящите се икономически условия.
Опасността за българската икономика е свързана с фискалната политика и с интервенциите на правителството. Предизборните харчове на правителството на тройната коалиция през последните седмици от мандата им са източник за заплаха от гледна точка на влошаващия се общ платежен баланс и намаление на резервите на БНБ.
Намалението на резервите на БНБ означава на практика намаление на паричната маса в икономиката, което от своя страна се съпровожда със спад в инфлацията. През месец юни 2009г. НСИ отчете месечна дефлация в размер на 0,4%, а средногодишната инфлация за първото полугодие е 5,1% при 14,1% през миналата година по това време. Виждаме отново как зад видимото подобряване на един макроикономически показател, а именно - намаление на инфлацията - може да стои криза и опасност от икономическа нестабилност, а не икономически подем.
През месец май 2009г. българското правителство е похарчило повече отколкото е събрало. Още по-притеснителен е фактът, че това не се случва заради някакво голямо свиване на приходите (тоест заради предимно външни за правителството фактори), а именно поради рекордно високите (за поредна година) разходи на правителството. Ето какво говорят фактите: през месец май 2009г., правителството е събрало с около 160 млн. лева по-малко в сравнение с месец май 2008г.
В същото време, отново през месец май 2009г., правителството е похарчило с над 500 млн. лева повече в сравнение с месец май на предходната 2008 г. (и в двата варианта разглеждаме единствено националния бюджет, тоест без европейските средства).
Приходите наистина се свиват, но водеща роля за състоянието на публичните финанси играят високите правителствени разходи - било то заради кризата, изборите или по принцип.
Въпросните данни дават повод да погледнем назад и да видим какво се е случвало с публичните финанси през целия мандат на правителството на Сергей Станишев (започвайки от изборите през юни 2005 г.). За целта ще използваме данните за фискалния резерв на България към края на всеки месец от мандата на тройната коалиция. Най-просто казано, когато имаме ръст на фискалния резерв, то правителството е събрало повече отколкото е похарчило, докато когато имаме спад на фискалния резерв, то правителството е похаzрчило повече отколкото е събрало.
Годините 2006, 2007 и 2008 са почти идентични като развитие. Постоянен ръст на фискалния резерв през годината и после рязък спад през декември. Всъщност това всички си го спомняме - натрупването на излишък през годината и после харченето му през декември.
Особено стряскащо изглеждат нещата през месец декември 2008 г., когато стопяването на фискалния резерв е с над 3 млрд. лева.
Ясно се вижда как след това, в първите пет месеца на 2009 г., тенденцията за нарастване на фискалния резерв от предходните години, вече не е налице и засега се задържаме на нива от около 8 млрд. лв. Това е с около 3 млрд. лв. повече от фискалния резерв по време на изборите през юни 2005 г. - малко над 5 млрд. лв.
Въпреки това обаче, ако българското правителство беше разумно и отговорно, сега по време на кризата и непосредствено преди изборите, фискалният резерв можеше да бъде над 15 млрд. лв. или двойно на това което имаме към момента. „Анти-кризисните" (предизборни) харчове обаче, промениха нещата чувствително.
Справката – таблица по-долу, показва, че правителството на тройната коалиция в рамките на две свои заседания в последния месец на 2008г. е взело решения за разходване на общо над 800 млн. Лв. или по 400 млн. лв. разходи на всяко заседание.
Заседания на правителството и решения |
Гласувани разходи |
10 Декември 08 |
млн.лв. |
Търговски регистър |
1.5 |
Дело |
0.6 |
Национални доплащания на хектар земеделска земя* |
6.6 |
Министерството на културата |
11.0 |
Изграждане и реконструкция на бул. „България" в Пловдив |
10.0 |
Маркетингови проучвания, участие в туристически изложения и реклама на възможностите за туризъм в страната |
10.0 |
Държавната агенция за младежта и спорта |
8.0 |
БНТ |
12.5 |
Национална компания „Железопътна инфраструктура" |
25.0 |
Развитие и разширения на летище Пловдив |
5.0 |
Увеличен капитал на „Българската банка за развитие" АД |
330.0 |
ОБЩО |
420.2 |
04 Декември 08 |
|
Преустроени, ремонтирани и модернизирани 23 ареста |
3.8 |
Изграждане на техническата инфраструктура на три инвестиционни проекта |
15.4 |
Увеличен капиталът на „Български енергиен холдинг" ЕАД |
400.0 |
15 стационарни установки за контрол на скоростта на движението на пътищата и 30 контейнера за монтажа им |
0.9 |
ОБЩО |
420.1 |
ОБЩО за 01 - 10 декември 2008 |
840.3 |
Решенията са вземани непрозрачно, неаргументирано и необосновано, съчетано с непредоставянето на информация на гражданите без никакъв опит да бъдем убедени, че е целесъобразно дадено решение.
Кратният анализ по-долу, показва кои разходи от описаните в табличката по-горе са напълно излишни и кои могат да се извършат, но не от бюджета, а от частния сектор.
Пари за реклама на туризма
Не е ясно как в рамките на една седмица туризмът получава решения за милиони левове пари за реклама. Само ден по-рано (09 декември 2008г.) между Държавната агенция по туризъм и регионалното министерство се подписа рамково споразумение и 6 договора по схема „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване" на обща стойност от 39 млн.лв., финансирано от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
Това звучи странно на фона на допълнителните пари от бюджета, които се гласуват на следващия ден. Логичен е въпросът дали правителството на Станишев наистина знае какъв вид туристически бизнес да рекламира и къде да се насочи фокусът (морски, планински, културен, селски туризъм) или пък ще се изразходят ли парите ефективно, има ли наличие на пазарен провал, за да се обоснове държавната подкрепа за сектора?
Държавна агенция за младежта и спорта
Спортът в България, подобно на много сфери от публичния живот, страда от липса на финансови средства. Не е така положението с имотите обаче. Въпреки че има значителен брой спортни имоти и съоръжения с много добро разположение, състоянието им е критично. На практика те не се използват по предназначение, харчат се огромни средства без резултат в името на идеята да са достъпни за всеки. Получава се така, че всичко е достъпно, но толкова разрушено, че всъщност достъп няма. При това положение трябва да има друг подход, различен от пари от бюджета, който да води до коренна промяна. Решението е в прозрачна приватизация и/или концесията на част от имотите.
Министерство на културата
България има голям потенциал в областта на културата, който не е разработен. Противно на всеобщото разбиране културата има значение за икономическия прогрес и повишаване на благосъстоянието. В икономическо отношение културата е инструмент за самостоятелно регулиране на поведението и като такава, тя нито понижава или повишава разходите за налагане на правилата на играта. Каквито и да са предимствата на култура обаче, те не могат да се реализират в рамките неефективни институции, а такива съществуват - нашето културно министерство, например. Затова, допълнителните средства трябва да се отпускат единствено на проектен принцип.
Общото впечатление е, че част от допълнителните средства, които се гласуват, са със силно съмнителна необходимост и с почти нулев резултат за тези, които фактически плащат сметката.
Извадка от гласуваните решения и разходи за изпълнение през 2009 г.
По-долу е представена таблица с извадка от само една част от правителствените разходи, за които са дадени сведения към юни 2009г. Общите планирани разходи само от тази извадка са на стойност над 3,5 милиарда лева.
(включени са само решения, за които има посочени конкретни суми)
Дата |
Заседания на правителството и решения 2009 г. |
Разходи (млн.лв.) |
Дял |
08.1.2009 |
Национални доплащания на хектар земеделска земя |
150 |
4,2% |
08.1.2009 |
Национални доплащания за краве мляко и овце майки |
61 |
1,7% |
15.1.2009 |
Инвестиции в две находища за строителни материали |
4,5 |
0,1% |
15.1.2009 |
Мерки в областта на "Железопътна инфраструктура" и "БДЖ" ЕАД |
94,5 |
2,6% |
15.1.2009 |
Строителство и ремонт на социални и учебни заведения |
94,5 |
2,6% |
29.1.2009 |
Подобряване на жилищните условия на ромите |
20 |
0,6% |
29.1.2009 |
Увеличение на капитала на Фонд "Флаг" |
50 |
1,4% |
05.2.2009 |
Финансови средства за проучване на строителни материали |
0,038 |
0,0% |
12.2.2009 |
Финансови средства за проучване на подземни богатства |
0,064 |
0,0% |
12.2.2009 |
Увеличение на капитала на "НК индустриални зони" ЕАД |
100 |
2,8% |
19.2.2009 |
Експортно застраховане |
60 |
1,7% |
19.2.2009 |
Компенсация на работниците със съкратени часове |
6 |
0,2% |
26.2.2009 |
Национални програми за развитие на средното образование |
233,1 |
6,5% |
19.3.2009 |
Средства за общински училища |
18,5 |
0,5% |
19.3.2009 |
Година на България в Русия (подготовка и организация) |
2,6 |
0,1% |
19.3.2009 |
Европейска филателна изложба "България 2009" |
0,5 |
0,0% |
26.3.2009 |
Разходи за командировки на държавни служители |
0,017 |
0,0% |
26.3.2009 |
Финансиране на три проекта в Македония |
0,1 |
0,0% |
26.3.2009 |
Субсидии за капиталови разходи на общините |
155 |
4,3% |
26.3.2009 |
Социална инфраструктура и пътища |
95 |
2,6% |
02.4.2009 |
Експо 2010 в Шанхай (подготовка) |
1,3 |
0,0% |
02.4.2009 |
Финансов ресурс за подпомагане на земеделските стопани |
1963 |
54,7% |
02.4.2009 |
Създаване на "Български нанотехнологичен център" ЕАД |
50 |
1,4% |
02.4.2009 |
Финансиране на дейностите по участието ни в НАТО |
76,7 |
2,1% |
09.4.2009 |
Инвестиции в находище "Червен бряг" |
5,5 |
0,2% |
09.4.2009 |
Сграда на НАП |
22 |
0,6% |
16.4.2009 |
Профилактика на кариесите |
11 |
0,3% |
16.4.2009 |
Противодействие на трафика на хора |
15,5 |
0,4% |
16.4.2009 |
Среща на върха "Природен газ за Европа" |
2 |
0,1% |
16.4.2009 |
Допълнителни премии за тютюн за реколта 2008 |
30 |
0,8% |
16.4.2009 |
Финансиране за преодоляване на кризата със сметосъбирането в София |
10 |
0,3% |
16.4.2009 |
Международен конкурс за многофункционалния комплекс на бул. „Цариградско шосе" - „6-ти километър" в София |
3,1 |
0,1% |
16.4.2009 |
Дължими плащания по договорите по ФАР |
207 |
5,8% |
23.4.2009 |
Финансиране на деца с изявени дарби |
1,7 |
0,0% |
30.4.2009 |
Инвестиции в строителни материали край с.Маринка |
2,4 |
0,1% |
30.4.2009 |
Комуникационна стратегия на България за ЕС |
4 |
0,1% |
30.4.2009 |
Избори за Европейски парламент |
14 |
0,4% |
08.5.2009 |
Министерска конференция на страните от черноморския регион |
0,36 |
0,0% |
08.5.2009 |
Противоепидемични мерки |
3,7 |
0,1% |
ОБЩО |
3 590,28 |
По-долу излагаме някои по-интересни и гласувани решения на МС, свързани с разходи на правителството от първата половина на 2009г.
- България ще открива посолство в Катар. Въпросът е дали са необходими всичките разходи, свързани с дейността в днешните кризисни условия и не е ли нелогично да се прахосват пари за нещо, не от текуща необходимост. Тук става въпрос за разходи за наем на сграда, работни заплати и издръжки за персонал и поддържане на дейността му.