Да я има или не Българската академия на науките, следва ли тя да запази името си, но да се реформира и дали да поеме по немския път в науката и изследванията.

Този въпрос буни напоследък духовете сред академичната ни общност. Заговори се дори, че ще черпим опит от реномираното немско научно сдружение “Макс Планк”, обединяващо 81 изследователски института. Със сигурност оттам ще дадат полезни съвети, но не и как България може да финансира подобна на тяхната дейност.

Годишният бюджет на “Макс Планк” е 1,433 млрд. евро при собствени приходи едва от 71 млн. евро. ФРГ харчи за изследвания годишно 64,8 млрд. евро само от бюджета, отделно усвоява суми по линия на ЕС, не са рядкост и щедри дарения. Общият държавен бюджет за образование, наука и изследвания възлиза на 204 млрд. евро при население от 82 млн. и БВП от 2941,4 млрд. евро.

Що се отнася до БАН на ГДР, тя бе изградена по известния ни съветски модел и бе закрита още през 1991 г. Институтите й преминаха към реномираните научни сдружения “Лайбниц”, “Хелмхолц” и “Макс Планк”, където се твори голямата наука във ФРГ. Само че на територията на бившата “Демократична република” изникнаха цели три академии, във ФРГ те са общо 10. Към тях обаче няма изследователски институти, членовете им са признати учени. Академичен съвет решава дали да бъдат приети в съответната академия, което е въпрос на престиж.

Академиите свикват големи научни форуми, издават значими трудове на членовете. На върха на пирамидата и лицето на немската наука зад граница е националната академия “Леополдина” с централа в източногерманския град Хале. Тя е наследница на първата германска Академия на науките, създадена в Швайнфурт на 1 януари 1652 г. на името на кайзер Леополд I. От 1878 г. и до днес е в Хале. На 14 юли 2008 г. точно тя бе обявена за национална. От 1 март т. г. неин президент е проф. д-р Йорг Хакер (58 г.). До поемането на този пост видният микробиолог оглавяваше института по заразни болести и превенцията им “Роберт Кох”.

Световноизвестният учен чете лекции в най-известните университети в Европа, Близкия изток и САЩ, член е на престижни академии зад граница и е носител на най-високото държавно отличие на ФРГ - Кръст за заслуги. Проф. Хакер бе любезен да даде интервю за “Труд”.

- Проф. Хакер, през 2008 г. оглавяваната от вас “Леополдина” бе обявена за Национална академия на науките на Германия. В този смисъл вие сте върховният учен на републиката. Какво е за вас подобна чест?

- Има, естествено, и други учени с позиции по глобални въпроси. Научната система в Германия е диференцирана - дружеството “Макс Планк”, Сдружението на изследователите, националната академия “Леополдина” и други институции.

Обявяването на нашата академия за национална означава по-енергичната ни намеса в публични дебати, по-голяма мобилизация в експертната дейност, за да консултираме правителството и парламента, но и в международен мащаб да се чува гласът на Германия по въпросите на науката.

- У нас има една академия - Българската академия на науките, и към нея са научните ни институти. Намирате ли за удачен подобен модел?

- Като външен наблюдател трудно мога да преценя. Имадоста държави, където това е така. Във всеки конкретен случай трябва да се види какво е добро за държавата и как се развива научният пейзаж. Няма модел, при който да би могло да се каже - това е правилното решение.

- Новото правителство в София възнамерява да извърши реформа - всички учени в напреднала възраст - вън, а с научна дейност да се занимават само университетите. Смятате ли такава радикална мярка за оправдана?

- Не познавам добре обстановката в България, но бях в страната ви по линия на фондацията “Александер фон Хумболд”. Срещнах се с доста български колеги, които са много добри изследователи и прекрасни учени.

- При вас има ли случаи доказали се учени да трябва да си тръгнат поради напредналата си възраст?

- Знаете, че у нас пенсионната възраст е 65 години. Но имаме програми, които дават възможност и на по-възрастни учени да продължат изследователската си дейност. Този процес се наблюдава в Германия. И слава Богу!

- Кой във ФРГ е овластен да дава научни титли? Вие нямате Висша атестационна комисия.

- Това право е отредено на университетите.

- Средната възраст на германски професор е 40 години. Честно казано, един 38-годишен професор не буди голямо доверие.

- Това е въпрос на системата и на научната дисциплина. Има профили, където твърде млад можеш да бъдеш хабилитиран, като например молекулярната биология, където е възможен бърз растеж.

- Извинете, но вие кога станахте професор?

- На 36 години.

- Моите уважения! Но да се върнем към темата. Кой може да стане член на вашата академия? Това други академии ли са, научни институти или само отделни учени?

- Членове на “Леополдина” са отделни учени. Всеки наш член може да внася предложения за нов избор. Така годишно приемаме 50-60 нови членове.

-Колко членове имате в момента?

- 1300 от 30 държави ( не са на щат в академията, а в институтите си).

- Имате и чужденци?

- Да. Две трети от членовете ни са от Германия. Тези от Австрия и Швейцария, които се ползват от особен статут като от немскоговорещи държави. 30 души са от други страни.

- Има ли сред тях български учени?

- Засега не, но това бързо може да се промени, възможността съществува.

- Твърди се, че учените при вас плащат членски внос за правото да са в елитния ви клуб.

-Не. Никой дори не може да кандидатства сам за прием в академията. Трябва да ви предложат, процесът е доста дълъг. Стремежът ни е да приемаме за членове водещи учени.

- Колко души работят в централата на “Леополдина”?

- В момента 30, но през следващите години ще е възможно да назначим повече и да станем общо 60 - тук в Хале и в берлинското ни представителство.

- Какви са основните задачи пред академията?

- Основната ни задача е да стимулираме върховите научни постижения - чрез различни програми и научни конференции. Раздаваме и награди. Дейността ни е многообразна.

Една от важните ни задачи е да съветваме правителството и парламента по определени теми и да изказваме становища. Друго наше задание е да информираме обществеността. Представяме страната и в международните академични среди. Полагаме грижи за младите учени чрез собствена програма по отпускане на стипендии.

- Вие нямате собствени научни институти.

- Не. Те, естествено, са към университетите. Има обаче извънуниверситетски изследователски институции като дружествата “Макс Планк” и “Хелмхолц”. Към тях има много добри институти.

- Наука и изследвания струват пари. Колко са?

- За Германия 2,6 на сто от брутния вътрешен продукт (близо 65 млрд. евро годишно при БВП на ФРГ 2941,4 млрд. евро - б.р.).

- Колко академии на науките има във ФРГ?

- Общо 10 - като почнем от най-младата в Хамбург, стигнем до Баварската на юг, която е с големи традиции, Берлинската, която е основана още през 1700 г. Има и академия по технически науки.

- Какви са отношенията ви с другите немски академии на науките?

- В германската традиция на федерална система на научната дейност е академиите да си сътрудничат.

- Но другите академии не са ви подчинени, макар вашата да е национална?

- Не, не са на наше подчинение. Те са самостоятелни. Работим обаче съвместно при координиране на политиката си.

- Има ли национална институция, която да се произнася по качеството на научните трудове и изследвания?

- Научният съвет, в който са представени федерацията и отделните провинции, се произнася по въпроси на научния и изследователския ландшафт.

Няма отделна личност, която да говори от името на германската наука. Академиите също са призвани да дадат становище по отделни теми.

- Да се върнем към институтите. Най-известните са “Фраунхофер”, “Лайбниц”, “Хелмхолц” и “Макс Планк”.

- Да, това са извънуниверситетските институции, които се занимават с изследователска дейност.

- Само към “Макс Планк” са 81 института. Не е ли множко?

- Не. “Макс Планк” е много успешна изследователска организация. Там могат да се закриват институти и да се отварят нови по съвременни теми.

- Вярно ли е, че във ФРГ могат да се откриват институти само заради един учен?

- Това е принципът на “Макс Планк”. Привличат се блестящи учени, които са си изградили име, за да правят изследвания по определени теми.

Създават им се прекрасни условия в собствените им институти или пък се открива съвсем нов институт.
/Публикация на в-к "Труд"/