16.06.2010 г.
   сряда
      Защо на българския съдия
                     /никога/
не му стигат доказателствата?
        Във всички наказателно-процесуални кодекси на правови държави по света е записано, че юридическият субект, било то съдебен състав или колегия от съдебни заседатели, който дава отговор на въпроса "ВИНОВЕН" или "НЕВИНЕН" е ОБВИНЯЕМИЯТ, взема своето решение за характера на отговора в съответствие със своето ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ, формирано в процеса на съдебното производство.
             Представените в съдебния процес ДОКАЗАТЕЛСТВА от обвинението се квалифицират като  ДОСТАТЪЧНИ или НЕДОСТАТЪЧНИ в зависимост от това, какво вътрешно убеждение  са формирали тези доказателства  у членовете на съдебния състав или на колегията от съдебни заседатели.
               Следователно, въпросът за ДОСТАТЪЧНОСТТА или НЕДОСТАТЪЧНОСТТА на доказателствата не е теоретичен, не е философски въпрос за това, дали в съдебния процес е постигната някаква обективна истина, а е конкретен въпрос за всеки отделен съдебен процес, в хода на който съдебният състав под ръководството на съдията  или колегията от съдебни заседатели формират своето вътрешно убеждение за виновност или невинност на обвиняемият.
            В българския наказателно-процесуален кодекс обаче въпросът за формирането на вътрешно убеждение у съдията е текстуално рационализиран така, че приоритет се отдава не толкова на вътрешното съдийско убеждение, колкото на една стопроцентова марксистко-ленинска формулировка на категорията "ОБЕКТИВНА ИСТИНА"  при положение, че такава категория даже изобщо не се признава в съвременната европейска и северо-американска философия на правото.
           В българския наказателно-процесуален кодекс СМИСЪЛЪТ и ЦЕЛТА на наказателното съдебно производство изобщо не са формулирани адекватно. Съдебното производство е нормативно представено така, сякаш неговата главна цел и неговият смисъл е да търси и да доказва някаква по марксистко-ленински формулирана обективна истина, вместо да осъществява социална справедливост като защитава и възстановява отнети или нарушени права на потърпевшият граждански или юридически субект от действията на обвиняемият.
         Вгледайте се внимателно как в Наказателния процесуален кодекс са описани принципите на наказателното съдебно произвадство:

Глава втора
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Осъществяване на правораздаването по наказателни дела само от съдилищата

Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България.

(2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат.

Централно място на съдебното производство

Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес.

(2) Досъдебното производство има подготвителен характер.

Участие на съдебни заседатели в състава на съда

Чл. 8. (1) В случаите и по реда, предвидени в този кодекс, в състава на съда участват съдебни заседатели.

(2) Съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

Назначаемост

Чл. 9. В наказателното производство участват само съдии, съдебни заседатели, прокурори и разследващи органи, назначени по установения ред.

Независимост на органите на наказателното производство

Чл. 10. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Равенство на гражданите в наказателното производство

Чл. 11. (1) Всички граждани, които участват в наказателното производство, са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

(2) Съдът, прокурорът и разследващите органи прилагат законите точно и еднакво спрямо всички граждани.

Състезателност. Равни права на страните

Чл. 12. (1) Съдебното производство е състезателно.

(2) Страните в съдебното производство имат равни процесуални права, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

(2) Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

Право на защита

Чл. 15. (1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.

(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси.

Презумпция за невиновност

Чл. 16. Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Неприкосновеност на личността

Чл. 17. (1) Спрямо гражданите, които участват в наказателното производство, не могат да се вземат мерки за принуда, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия за довеждането му пред съда.

(3) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(4) Когато задържаният е чужд гражданин, незабавно се уведомява Министерството на външните работи.

(5) Съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

Непосредственост

Чл. 18. Съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Устно извършване на наказателното производство

Чл. 19. Наказателното производство се извършва устно, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Публичност на съдебните заседания

Чл. 20. Съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс.

Език, на който се води наказателно производство

Чл. 21. (1) Наказателното производство се води на български език.

(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок

Чл. 22. (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

(2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове.

(3) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела. 
          Българският съдия преценява дали представените от обвинението доказателства са достатъчни или пък са недостатъчни  в зависимост от това, дали тези доказателства постигат някаква пълна, всестранна и цялостна обективна истина... Но кой разумен човек /да не говоря пък за теоретик и философ на правото/ не разбира и не схваща, че обективна в смисъл на абсолютна истина /както е описана в наказателно-процесуалния кодекс/ е по принцип достижима  само като рядко изключение, което не може да бъде въвеждано в ранг на нормативно изискване.

         Съдебният процес не е академична гносеологическа лаборатория, чиято главна цел би могла да бъде търсенето на истината.
           Пък и знаят ли създателите на наказателно-процесуалния кодекс колко и какви фундаментално различни разбирания за истината съществуват?  Не, нито знаят, нито са били длъжни да знаят, разбира се. Но те са си избрали марксистко-ленинското разбиране за истината просто затова, защото то им е било известно. И е напълно възможно субективно дори да не подозират, че са марксисти-ленинци във философията на правото. 
         "Съдебното производство - пише в алинея 1 на член 12 - е състезателно".
          Добре, но кой с кого се състезава и каква е главната цел на това така наречено състезание?
            Според наказателно-процесуалният кодекс излиза, че се състезават прокурорът и адвокатът, обвинението и защитата. И понеже съдебният процес бива квалифициран като състезание между прокурора и адвоката, то - както при всяко друго сътезание - победителят в състезанието се определя от трето лице, определя се от съдията, когото Иван Григоров удоволствено наричаше арбитър.
           Но каква е все пак главната цел на това състезание?
           
 

Разкриване на обективната истина

Чл. 13. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.

(2) Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Вземане на решения по вътрешно убеждение

Чл. 14. (1) Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

         Според член  13  от Наказателно-процесуалния кодекс целта на наказателното съдебно производство е "съдът, прокурорът и разследващит органи ... да осигурят разкриването на обективната истина".
        Добре, но нали другият състезател е адвокатът - неговата цел също ли е да бъде разкрита обективната истина? Ако е така, защо това не е записано? Защо са нормативно уредени само задълженията и целите на единият от състезателите?
          Ами затова, защото по своята истинска, съдържателна същност процесът на съдебното производство не е никакво състезание, нито пък съдията е арбитър между прокурора и адвоката.   
           Главната ЦЕЛ на наказателното съдебно произвоство е да бъде произнесена ПРИСЪДА. А разкриването на така наречената обективна истина е само СРЕДСТВО  за достигане до присъдата.
             В член 14 на думи се признава,  че "Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение".
                           Само че изречението не свършва дотук, а продължава, че това вътрешно убеждение трябва да бъде  "основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона."
                    Обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото? Така формулирано, това изискване много рядко може да бъде удовлетворено даже в академичните научни условия, камо ли пък в процеса на едно наказателно съдебно производство.
          Ето докъде ни води фактът, че създателите на Наказателно-процесуалния кодекс съзнателно или пък неволно се ръководят от марксистко-ленинското определение за категорията "обективна истина", с което се открива широка възможност пред всеки съдия да каже, че според него е налице само частично, а далеч не пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.
            Разбира се, аз в момента изобщо игнорирам извънзаконовите възможности за субективно мотивиране на съдията, защото целта ми беше да посоча слабите и вредни текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, които законодателят е в състояние да промени. 

                     

      
                         

Има още един фактор. Страх ги е да се произнесат и да носят отговорност. Ако системата е подобна на американската - тоест - съдебните заседатели да вземат решение относно дилемата виновен - невинен, а съдията само да произнася присъдата, съобразно закона, то тогава този страх няма да съществува. Така че контрата остава пак в парламента - абсолютни боклуци...

hubava savremenna duma-korupciq. ima i dopalnitelni km neq-gion suratlii i tipigiozi t.e. temida v balgarski variant.

Защото парите от подкупита са предостатъчно да го забележи.

Аре малко се вземи в ръце. На какво основание да те осъди съдията като следствието, дознанието и прокурори не са си свършили работата

Тя може да е отговор на нужда от безнаказаност и практиката е най-добрия атестат за това има ли подобна нужда. Пред очите ми е делото "Борилски" с оставен генетичен материал на обвиняемите по жертвата и още редица безспорни доказателства за авторството на деянието, но 10 години тези доказателства не бяха достатъчни за нашия съд. Стигна се до там, съдията да не допуска френския посланик в залата на съда, а министъра ни да заклеймява посланика и Франция за намеса в съдебната ни система!!! (Въпреки извънредното внимание от френската страна, личната ангажираност на френския Президент, и ангажирането на редица френски служби в дублиране и проверка на изследванията и събирането на доказателствата).

Според мен, нашите съдии като цяло, нямат представа за тежестта на доказателствата, защото за тях тя не представлява реален интерес. Предполагам, че най-добросъвестните от тях са поставени в незавидно положение от "отворените" им колеги, които отчитат бройка с кокошкарите, а се сдушват с рентабилните. За какво им е да преценяват тежестта на доказателствата, след като безнаказаността им позволява да решават с по-лесни за сравнение неща? Ако 10% от съдиите бъдат лишени от право за упражняване на професия, останалите ще имат сериозен мотив да се научат да преценяват доказателствата, и това трябва да се случи, защото в момента Българския съд е компетентен единствено на ниво "кокошкар".

Що не земете да прочетете някой и друг еврпейски вестник ?
Да се разпространят некои данни за испанско,френско,италианско,гръцко и друго битие!
да видим за корупцията ,циганите,незаконното строене,трафика,малтретирането на жени,на деца от педофилски свещеници и т.н. и т.н.
сега е актуално примерно как в ЕС се крадат пари в криза (залято е с инфо)
Как се променят закони които нямат нищо общо с правата на човека и как се променят социални заони със задна дата!
Или те тия вАпроси за "цивилизованите"?

Във времето на войнстващия марксизъм "вътрешното убеждение" на съдията не беше резултат от "обективната истина", а от външното убеждение за целесъобразност. Така че търсенето на "обективната истина" не е наследен маниер. Виж, отсъждането по целесъобразност вероятно е./наследен маниер/
Независимо от всички теории и световни практики, вътрешното убеждение не може да бъде мярка за справедливост в България. Тук вътрешното предубеждение е мярка дори за оценка на постингите в блога. Това по моему прави правораздаването абсолютно субективен процес, маскиран за пред обществения морал с "търсене на обективната истина" Обективната истина е камуфлажно облекло за предубедените. От тук следва естествено и ниския рейтинг на правосъдната система. /Ако сравним "обективната истина" като абстрактно понятие с кибритена клечка, а правната рамка с епруветка, съдията може да вкара сто клечки в епруветката, а една от тях да постави на пряко на отвора. По "вътрешно" убеждение/
Както всички обществени системи и съдебната у нас се ползва за лично облагодетелстване, или обслужва корпоративни интереси. След като това се приема от болшинството /гласуващите/ - излишно е да се прави аналогия с други страни по света. Или с някакви основополагащи принципи. Преди да има правосъдие, е нужна воля за такова. А къде е волята???
Едва ли във "вътрешното убеждение" на пристрАстен /априори/ човек.
Пък ако има такъв /безпристрАстен/ - при нашата "демокрация" той няма шанс да получи популярност, та какво остава да бъде "избран"
Ние не можем да заклеймим "социализма", ДС, олигархията, като общество, та ще изграждаме работеща правосъдна система чак пък.
С две думи - каквито хората, такова и правосъдието им.
Да живеят състезанията. Правото - олимпииска дисциплина:)

Точно този тип мислене "всички правят така" e в основата на всичко престъпно и гадно, от което не можем да се отървем. Че как ще бъде осъден някой, след като деянието му е европейска или международна норма? "Незначителната" разлика между нас и останалите е, че там съда работи и издава присъди, а при нас не може да бъде осъден никой, защото от когото зависи присъдата все се оказва убеден, че обвиняемия не е прекрачил никакви недопустими норми или няма доказателства за това. Това е философия на унищожаване на държавата, защото имащия власт се държи като рекетьор, вместо да се ръководи от отговорност за последствията от бездействието или пристрастното си действие.

Ама това са общи приказки! Посочи някой големец в "цивилизованите" дето е осъден.
Трябва конкретика, а не бля, бля!
Това е ролята на медиите да прдставят обективно позициите а не някаква неграмотна джурналистка да ми казва какво мисли!
Тая трибуна не е нейна ,а на обществото!
Нейното мнение не ме интересува!Интересуваме мнението на страните и аз ще си изградя моето!
Не може да се каже българите са "неграмотно племе" по класация на еди кой си папагалски вестник ,
дето някаква не можала да прочете заглавието пък мнение имала!

Негативизма и нихилизма са по вредни от всички престъпници!
Да не би да няма такива в ЕС или само БГ-имигрантите са такива!(пак по някаква такава олигофрено идиотска вестникарска измислица)

Тези внушения са си чисто манипулативни!
Сега има същата дискусия в Испания един ненормалник с позиция убива ена девойка и го осъдиха на 6 год.с 3 г. наблюдение и той е лежал досега незнам колко и виж след 3-4 години ша го пуснат!
Един педофил уби ено малко момиченце циганче и почти ще го оправдаят!
Няма да ти говоря за корупция и кражби .... изобщо не ми е това позицията която се опитваш да внушиш...

Такива псевдозагрижени за обществото публични личности зад които стоят други интереси (фирмени,партийни,религиозни) с единствената цел да вещаят някакви апокалиптични картини са много вредни за обществтото!
мдаа

бе, филисофе. Защо слагаш равенство между обективна и абсолютна истина. Абсолютната е абстракция и се среща в висшата математика, като такава. Докато ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА е сбор от относителни истини. И колкото е по-голям сбора от относителните истини по даден юридически казус, сложен правов проблем, толкова по-плътно се прибилижаваме до обективната истина. И тук е деликакатния момент(субективния в случая); каква бройка от относителни истини по даден казус са достатъчни за даден съдия, което зависи от неговата подготивка, опит и интуиция, за да реши казуса по един или друг начин, като се приближава възможно плътно до обективната истина. Да намали възможността да сгреши до възможния минимум. А ти "филисофе" искаш да ни натрапиш целесъобразната "истина", която да решава казуса така, както е в интерес и издгода на едно лице, група или властваща върхушка в момента. Без да се съобразява с никаква истина, право, а само с интересите, често престъпни, на група заинтересовани, силни на деня. Интереса клати феса.
Припяваш на ЦЦ, който си е физкултурник, а ти си божем юрист и философ.
По твоят препоръка за ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ са решавали казусите в "провото" при диктатурите и абсолютните монархии на времето, а сега май забравяш, че е 21 век и сме в ЕС. А Сталиновата и Хитлеровата империи И ТЯХНОТО ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО ПРАВО са отдавна погребани.
С твойте открития и препоръки на "правист философ", се опитваш да постелеш на вождо на твоята партия и ЦЦ, да ги избавиш от непосилната за тях задача, да събират достатъчно неоспорими и обективни доказателства по дадено дело, което е знаково за тях. За да може въз основа на тях, а не на голи приказки и внушения, съдът да произнесе исканата от тях присъъда.
Нали ББ-то измудри сакралната фраза."Ние ги арестуваме, те ги пускат."
Но той е поцейски генерал и д-р инженер по пожарно дело.
А ти си ужким филисоф на правото.

“Бля – бля” е точно да твърдиш голословно всичко онова, което противоречи на фактите и оценките и да се правиш, че нищо не означават, защото “лошите” са се наговорили срещу нас. “Конкретика”, “нихилизъм” – престъпни лъжи за откланяне на вниманието. От такива приказки произтичат само нови нещастия, престъпления и безумия. Поне примера на десетките хиляди избити в съседна Югославия само преди броени години трябва да напомня резултатите от подобни патриотарски изхвърляния. Германия след ВСВ направи точно обратното и въпреки жестоките репарации, ограничения и претенции на кого ли не за щяло и нещяло, стана по-силна от всевъзможни прехвалени и превъзнасяни до небесата титани на мисълта и делото, които в самозаблудите си останаха на опашката. Всеки мошеник задължително опитва да се представи и за съвременен Паисий, ама забравя, че за успех на такава позиция се искат не празни приказки, а реален къртовски труд и преди всичко солидни проучвания, нямащи нищо общо с фриволното: “Покажи ми един осъден на запад” – ами върви там опитай нашенските мурафети и ще получиш най-добрия и убедителен отговор, вместо да заблуждаваш хората, че няма възможност да променим нещата, а после да отричаш, че си имал това предвид.

:(((

Хора без работа с време за утрепване в преливане от пусто в празно.

Германия " ...претенции на кого ли не за щяло и нещяло"
Югославия,Паисий ,мурафети ,"отиди там" ",да променим нещата"
-явно си се надъхал с клишета (от повтаряния ще да е!)!

Кой ще финансира идеите на "спасителите"
Няма вече комсомолските бригади друзья!събудете се!

Празните слова са:
- за неясното бъдеще,
неясни проекти,
неясни идеи за партии,
движения с надеждата за следващо партийно излюпване,
страх да не ги разконспирират и да им лъсне алчността и т.н.

Само ,че тоя филм сме го гледали вече!
Може и да излъжат някой и друг ,но те ще са само свежа "кръв"
в "Реформацията"

В света съществува една единствена философска концепция, която придава концептуален и даже категориален характер на словосъчетанията "ОБЕКТИВНА и СУБЕКТИВНА ИСТИНА", "АБСОЛЮТНА и ОТНОСИТЕЛНА ИСТИНА", "КОНКРЕТНА и АБСТРАКТНА ИСТИНА". Тази философска концепция се нарича "МАРКСИСТКО-ЛЕНИНСКА ФИЛОСОФИЯ".
Описанието на "ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА", което се дава в българския наказателно-процесуален кодекс, семантично съответствува на ЛЕНИНОВОТО разбиране за АБСОЛЮТНАТА, а не за ОБЕКТИВНАТА ИСТИНА.
Понятието "ИСТИНА" избщо не е иманентно понятие на ПРАВОТО. Всяка правна теория, която работи с понятието "ИСТИНА", го взема наготово от някаква философия на правото. Нашата правна теория, за съжаление, все още работи в границите на методологическата парадигма, зададена от марксистко-ленинската философия на правото.
Съдията не е учен-изследовател, чиято цел е да търси и да открива някаква обективна истина; съдията е съдия, за да издава присъди. Достоверното знание относно обстоятелствата по делото е, разбира се, възлов елемент, но това достоверно ЗНАНИЕ е само СРЕДСТВО, а не ЦЕЛ за наказателното съдебно производство.
Съдията издава присъди не от свое име, а от името на върховния суверен на властта - от името на НАРОДА. Следователно, както законите, така и присъдите на съдията, щом се издават от името на народа, трябва да отговарят на интересите на народа.
Съдията не може да мине без лична отговорност и без риска да издава присъди, които няма как да бъдат стопроцентово научно обосновани. Съдията взема решения за виновност или невиновност; всяко решение предполага ситуация на избор, който съдията е длъжен да направи.
Съдията трябва да притежава ВОЛЯ за СЪДЕНЕ, както основателно се подчертава и в един от коментарите. Защото присъдите се издават от името на народа, следователно, съдията трябва да привежда в действие законите, които изразяват интересите и волята на народа като върховен суверен на властта.

Както и предположих, спора ми с теб е напълно безсмислен. Не мога да ти отворя сетивата за неща, които за теб едновремеменно не съществуват, и едновременно си ги гледал. Подобна повратливост не става за решаване на проблеми, а за задълбочаването им. 20 години го гледам това словоохотливо нищоправене за да се запази положението и съм му се преситил.

ВъпросЪт е не само да гледаш ,но и да виждаш!
България не е в руската заона на влияние ,вече и малко по малко ще се върне там където винаги е била - в Европа колкото да са се опитвали да излъжат!

НЕЩО ИЗДИШАШ В ЛОГИКАТА. И кой ще преценява, и как и с какво ще мери, доколко обективно ще мери и знае, и как, и по какви показатели ще определи някой си, какви са интересите народни.
По това, какво пишат медиите. Те пишата така, за което им е поръчано и платено и нямат нищо общо с истината.
Вие сте за фашистка и болшевистка диктатури, където нещата се решаваха по целесъобразност. Съдът е бил само параван и проформа, а присъдите са се определяли от властниците, силните на деня, и само прочитани от съдиите.
Ах милите. Та вие сте фашаги и бленувате за онова време, златно време на Людовик 14, на Сталин и Хитлер. Какви да са присъдите по знакови дела се определяли по целесъобразност от тях и техните лакей, и са се събщавали на съдиите за сведение и изпълнение.
Как и на колко да съдят бълг. съдии да се определя от гламавите и недоказани приказки на физкултурника ЦъЦъ, и д-ра, инженера на пожарникарските науки БъБъ-то. Ми те разбират от юристпруденция, колкото баба Мара от Бусманци.
Та нали ще станем за смях на кокошките и патките в ЕС.

Престъпниците са видими за всички нас. Колкото и да ги оправдават, сигурен съм, че нормалните здрави хора ги осъждат в себе си. Историята също. И то жестоко. Ако се поразровим в миналото, ще видим колко и как си го получават наказанието много "величия" от миналото... Писатели и поети с времето ще го разказват всеки по свой начин, но всички ще разберат...

1 - нямаме държава :
http://istinata.livejournal.com/tag/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%B8%D1%8F
2 - нямаме и история :
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=arheologia&Number=1944480121&page=0&view=collapsed&sb=5

Нямаме правосъдие, защото всеки гледа личната си изгода. Няма честни хора, патриоти. Не знам още колко години трябва да минат, са да се сложи ред в държавата ни!