Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2010 21:21 - ДОНЧО, сине ЦОНЧЕВ, ПРИЯТЕЛЮ, ТЪЖНО, ама и ГНЕВНО ми е на ДУШАТА за ТЕБЕ...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 7717 Коментари: 13 Гласове:
14

Последна промяна: 09.07.2010 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
09.07.2010 г.
  петък

Дончо ЦОНЧЕВ разговаря Валерия Велева

Снимка Дафинка Стоилова

 

 


С

           Eла да се видим, чувам в телефонната слушалка и разпознавам дрезгавия глас на Дончо Цончев.
              “Искам да си поговорим. Готов съм.”
      Знам, че Дончо прекара тежка операция, че лекарите го върнаха от оня свят, че като се оправил, даже задирял сестрите.

Не бях го виждала от година. Слаб, изтощен, тъжен - такъв го намирам преди два дни в дома му. И угрижен. Говори бавно. Накъсано. От време на време пали цигара. Казва, че гледа дебатите в парламента и се ядосва. Но не следи “Стъклен дом”, защото във филма няма позитивна енергия, която да го зарежда. Дъщеря му, женена за швейцарец, живее в къща на брега на Женевското езеро, където за Дончо има запазена стая. Синът му поддържа имението в Нови хан. Има пет внуци - момиче и четири момчета. Единият е Дончо, на 13.
                              +
                         +       +
                              +
                              + 

- Защо ме извика, Дончо?

- Да си поговорим за важни неща.

- Какво те мъчи?

- Всичко!... Трудно изтърпявам тази духовна нищета. Опростачването. Насъбрал съм яд, злоба, съжаление. Като сравнявам (нашата страна - б.а.) със света..., защо такава ни е съдбата се чудя. Такива калпазани излизаме! В ръцете ни е всичко, а не можем да го коландрим. Питаш ме как се чувствам. Представи си един човек в саваната на това опростачване на хората и замирането на духовността. Много е тъжно!

- Нима в историята на България не е имало други такива периоди, пък пак сме се въздигали?

- Имало е, но чак такъв упадък - не! Дори не го съзнаваме. С Андрей Пантев сме умували, с Антон Дончев, с Георги Марков - такъв период на духовен упадък България не е имала.

- Защо се случи това?

- Не ни бива!

- Как не ни бива? Държава и народ с 1300-годишна история не може да не ни бива!

- Всичко е на книга. Приказки. Калпазани сме! То се вижда. Някои успяват и се спасяват поединично, но като нация загиваме. Опростачването не спира. Залива с кал, трови. Полуграмотници, полуинтелигенти заливат...

- Къде е спасението?

- Упование в Бога, вярата, стабилното в историята. И характер да търсим в самите себе си.

- Характер? Ето, имаме премиер, който проявява наистина характер. Упование в него?

- Слава Богу! Имам надежди. Бойко го харесвам. От момче го знам. Стабилна фигура, масивна даже външно ...

- Но?

- Винаги това “но”! Бойко става, но много са капутите около него. Боклуци е събрал като сюрия крастава.

- Остър си! Как ще го приемат това? Наблюдаваш ли парламента?

- Да, по навик. Трагедия! Нищета! Всички сме в тази крастава сюрия. Те управляват. Те и затова отиват там, във властта - да се налапат, да се науправляват, да крадат, безскрупулни, корумпирани... Не е за приказка!

- Винаги си бил критичен към властта, но никога не си бил така язвителен. Защо?

- Бил съм, но не съм го показвал. Сега съм гневен. Имам грижа за Отечеството. Както за къщата си, за децата си, за внуците, така и за Отечеството. Това е най-достойното мъжко чувство - отговорност, загриженост. Какво ще правим, как ще го правим, какво ще оставим след себе си. Защото човек е нищо, ако не остави нищо след себе си. Той свършва. Както при оценките. Тичаш с бележника да кажеш, че имаш шестица или двойка - да се оплачеш. Но няма на кого. И теб те няма. Ти не съществуваш. Толкова си зависим от другите, обвързан с тях. (Дълго мълчи.) Държавата загива. Не виждате ли? Ако не се очистим, нищо не остава след нас. Загиваме!

- Казваш, че имаш надежда в Бойко, но ако е обграден с “крастава сюрия”, как ще изплуваме?

- Няма да изплуваме. Бойко е роден победител, не се проваля, но управлението му ще се провали. То вече е провалено.

- Какво идва после?

- Нова илюзия, нов спасител - същите групости.

- Къде ще го намерим този спасител?

- Ще ни пратят някого... Те винаги са ни пращали. Империите.

- Но всички европейски лидери в момента като типаж приличат на Борисов? И Саркози, и Берлускони...

- Да, по-лабави са.

- Новият проект на Първанов алтернатива ли е?

- Тя е идеалистична. Ние сме приятели с Жоро - съвсем идеалистична. Нито става за партия, нито може към БСП да се върне.

-Президентът обажда ли ти се?

- Обядвахме наскоро, покани ме. После изпроси предплата един разказ да му посветя. Аз го направих разказа и осигурих място за публикуване. Нека говорят каквото искат. Посвещавам на президента.

- Всичките си ги отписал май? Безкомпромисен си.

- Да, така трябва. Какво, да ги търпим ли? Поне трябва да им се каже истината, да им се плюсне по един шамар-два. Да влизат в пътя, иначе го загубваме.

- И в БСП ли?

- Там загиват кадри. Съсипаха тази партия стара, мекерета и мръсници, знаеш, че не съм комунист. Идеали имаше, те туриха от другата страна... Имам един разказ “Зелето”. Той се чуди на пленум ли да ходи, или да слага зелето. И реши - зелето. Защото зелето всякак се яде, а политиката - никак.

- А ти как се чувстваше в парламента като депутат от тази партия, без да си неин член?

- Уютно! Карал съм и двете страни на залата да ми ръкопляскат и да стават прави, като им говоря. Корнезов веднъж каза: “Нищо не ни остава след това, което говори Дончо Цончев, освен да помълчим.” Това са ми върхови исторически постижения -да мълчат, да слушат и да ръкопляскат.

- А вдясно не може ли да се роди нещо ново, добро, което пак да привлече хората?

- Дясно няма, разберете това! Да си чула дясна религия. Всичките са леви - будисти, индианци, ескимоси, християни, африканци. Няма дясна религия, философията им е неясна и много боклуци. Твоят приятел, злодеят Иван Костов - откъде се пръкна това чудовище?

- Не си прав! Днес Костов дава разумни идеи и се опитва да спаси държавата.

- Защото е най-печен, разумен политик. Ама не го използват. И това е грешката. Криза е - вземаш най-кадърното да върши работа. Ако трябва да вадиш удавник, ще гледаш ли биографията на спасителя? Да се хвърля и да го вади! Толкова са прости нещата. Какво пречеше на тази партия, която спечели изборите, да вземе най-доброто и от другите - да направи един букет и да не крадат толкоз. Ни морал, ни нищо с това крадене. И днешните крадат. Крадат като луди! Не знаят за какво са им парите. Те не са стойност. Пак бях по болници наскоро... Какво да си купиш? Можеш ли да си купиш здраве, радост, младост - нищо не са хартийките!

- Извинявай, като казваш “крадат като луди”, на базата на какво го твърдиш? Не може така голословно да се хвърля обвинение!

- На наблюдения. Нима ти не виждаш? Краде се заради самата кражба. Безсрамие! Прави път - краде от пясъка. 50 милиона. Пълни дупки - а нищо не слага. Откраднал 200 милиона и те гледа в очите! Какво да правиш!

- Смяташ ли, че Бойко ще се справи с тези крадци?

- В никой случай! И Цветанов е една кукла. Акции! Октоподи. Лежат вътре някакви хора. И какво?

- Дончо, за втори път ми се случва такъв тежък разговор. Преди години в такова състояние на отчаяние ме извика Дамян Дамянов и ми каза: Доведи ми палач!

- А, ха-ха! Ей, че фраза! Знаменито момче!

- Не искаш това, нали?

- Не! Донякъде аз съм палач. Но съм по-нежен човек.

- Защото се върна от оня свят, нали?

- Да, няколко пъти.

- И какво си казваше, защо Господ те връща?

- Страшно ми е любопитно там. И го очаквам. Неизбежно е. Сигурно има нещо смислено, по-висше някакво. Много ми е любопитно и си чакам реда.

- Не ми казвай, че чакаш смъртта?

- О, чакам я! Очаквам я, да заповяда! С баба Ванга имахме дълги разговори на тази тема и тя си я чакаше, искаше да се отърве. Сега Вера Кочовска има тоя хал. Да заповяда, там сме... И сме смешни така, като не мислим за това. То е неизбежно.

- Това значи ли, че си си разчистил сметките с този свят?

- Не. Оставил съм доволно на децата, дал съм душата си на приятели, голямата част, но...

- Какво не си направил още?

- Имах още да пиша хубави неща. Имам 80 книги, голяма работа... Духовният свят е безбрежен, не го познаваме. Като морския рай под водата. Неизчерпаема красота. Винаги трябва да има нещо, което да те прави щастлив за това, че виждаш слънцето, че виждаш светлината.

- Виждам, че целият ти балкон е обрасъл с лоза, натежала с гроздове. Израсла е чак до 4-ия етаж.

- Да, раздал съм я и на комшиите в блока, гледам половин тон грозде от нея. И в Нови хан имам лоза. Още един тон прибирам - чудя се какво да го правя. Едната лоза е на 18 години, друга имам на 34 и трета - на 22. Зашумяват приятно.

- Къде е Снежа?

- Излезе по пазар. На фризьор. Добре е, търпи ме цял живот. Много трудно сме го изградили, но благословено ни е семейството. Знаеш, аз съм серсем на тая тема.

- Забелязвам до бюрото ти в кабинета голямо легло и над него в рамка посвещение от Дора Габе. С мечтата по нея ли заспиваш?

- А бе, аз Дора си я исках, няма да се лъжем. И тя искаше, но не може всичко. Как ще си погледна децата? Да, спала е в леглото ми, заедно бяхме и оттогава има надпис от нея: “Дончо, не се тероризирай.” Беше жена с Вазов, с Яворов, с Йовков, с Боян Пенев. И аз в тази редичка?

- И ти не я докосна?

- А, мачкахме се, танцували сме, целувахме се, прегръщахме се.Нищо повече.

- Как се удържа?

- По мъжки. Постижение от високо ниво.

- Не си искал да станеш баджанак с Вазов, така ли?

- Не щях. Въпреки че ми е кумир, ей го (показва бронзов бюст на Вазов на бюрото си - б.а.). Гордея се, изкушения съм имал много. Устоявал съм. С Леа Иванова беше голям зор. С Лияна Антонова, много голям зор. Много са. Истински мъж, характер. Не можеш всичко да изтъркаляш в кревата.

- Но казват, че мъжът се стреми към това?

- Не, не. Колкото и да можеш, колкото и да си надарен и да знаеш как да го направиш, не става. То и природа иска, органи физически и дивашки хъс да я изкормиш. Не става. Слагал съм си спирачки. Цар съм на спирачките, майсторски, и по мръсните завои на изкушенията. Опасните виражи на изкушенията, мале! В ония години...

- Тичал си след жените, не ми говори, че не си се поддавал на изкушения?

- Тичал съм, гонил съм, свалял съм. Даже с милицията търсих адрес - една, като я видях в университета, докато не я намерих, поболях се. Но я открих. Тя пък живееше у едно мое гадже. Стана една бъркотия. Неизбежни работи...

- Снежана е изтърпяла всичките ти забежки?

- Да. Умна жена, мъдра.

- Така казват всички мъже за жените си, които им прощават забежките?

- Пусни го и той се връща сам. Така си го докарала, че той не може, не иска да живее без теб. Тая къща тук с пушка съм я бранил, с едни кофи за боклук я топлих, като изливахме цимента. Градено, градено е нашето семейство и съм много горд.

- А изневерите ти не са ли предателства към Снежа?

- Пълни предателства. Ама и аз съм предаван. Не от нея. От приятели. Той врагът не може да те предаде, защото не те познава. Приятели са ме предавали зверски.

- Интересно ли беше с Емилиян Станев на лов?

- Той е велик. Тръгнахме на лов за гургулици една сутрин в тъмно, мина една, гръмнах, падна, той вика: Няма да убиваш такова животно повече.- Ама ние нали сме на лов за гургулици? - Господ, като е бил японски художник, тогава е направил гургулицата. Викам - а като е бил крокодил, какво е направил? - Не се бъркай, не се подигравай със стария човек!... Аз много исках да се докосна с тия хора и те с отворени обятия ме приеха всичките. И най-трудният характер - Дико Фучеджиев.

- Има ли нещо, което искаш да направиш още в живота?

- Писането. Построил съм 3 къщи. Писането е спасението на душата.

- Но не те спасява от яда?

- Не.

- Имаш ли грях?

- Да. Към много хора. Могъл съм да направя нещо спасително за тях, нещо много добро, помощ да им окажа, но не съм го направил. И то се плаща. Грешни сме, несъвършени. Така ще си отидем...




Гласувай:
14



1. apostapostoloff - Той няма база за сравнение
10.07.2010 05:36
Той не е в състояние да сравнява България със света, защото трябва да си ЖИВЯЛ по света, а и в България след това, за да можеш да сравняваш. ЦЕЛИЯТ СВЯТ е дегенерирал в нравствен и културен план.

Един пример: посетих Цвингера и влязох най- напред в палатата с модерна живопис. На излизане попитах портиера как да стигна до класиците, а той ми каза, че не знае и не го интересува. И т. н. и т. н.

Престанете да хулите България. БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА ПО- ДОБРЕ!
цитирай
2. vmir - Това са ни интелектуалците - кокетни суетници, които не могат да добавят нищо полезно
10.07.2010 05:47
към вайканията на най - простите и страхливи неграмотни хорица. Не бил партиец - много важно - щот някой му пробутал партенката, че интелектуалеца е безпартиен. И цялата върховна прозорливост за живота, сведена до там, че героя му направил зелето вместо да ходи на пленум - баси еталона за мъдрост, дето ни го задават такива титани на мисълта и съвестта!

Съжалявам да го кажа, защото вярата и опората в авторитетите и интелектуалците е жизнено важна за всеки народ, но това не е интелигенция, и лошото е, че с претенциозните си пози и сърдечни посвещения на Жорковци (Първановци), точно тези същите играчи на интелектуалност и театралничещи ревльовци отнемат надеждите за национално спасение, защото от егоцентризъм не позволяват да се даде видимост към истината. Срамота за историческите му "върхове" - че Народното Събрание му станало на крака да му ръкопляска (краставата по думите му сюрия), а да не може да каже едно нещо, на което е научил народа. Самовлюбени нарциси, които осветяват с отразената светлина на простотията, от която се оплакват. Съжалявам, но не е единствения, а държавата ни е една.
цитирай
3. kerezov - eдин от сюрията.????
10.07.2010 12:07
Искам да попитам г-н.Цончев каде беше преди 20г. когато се отегли неговия възхвалян вожд - т.живков. Да излезе и говори, да пише защото тава го може, да спрат всички негови саратници ама наистина да спрат да крадат .От тяхните кражби докарха народани до това състояние .Сега говориш и съдиш г-н Цончев ,но дали не e от това че виждаш и смъртта.


цитирай
4. mrazekoff - Много ми се стори объркано всичко.....
10.07.2010 14:18
Прочетох цялото интервю, прочетох и коментарите и започнах да си задавам въпроси.
Кой е всъщност Дончо Цончев?
Ловецът - писател, или писателят -ловец???
Какво е да се ловец? - Дума произлизаща от глагола "Ловя"....
Но, кой ловец лови?
Никой - просто убива.
Тогава, защо не се казва убиец, ловец?????
Как ще звучи - писател - убиец, или убиецът - писател????
Прочетох коментарите и ми се сториха много точни.
Запитах се и защо, като плаче за българския хал и е обядвал с президента не му е споменал той, (президента) да изрази някакво становище по този въпрос, но пред народа да ги изрази.
Защо се кахъри за Бойко, а за Президента пипа отдалече и повече с похвали?????
Защо не казва нищо за факта, че неграмотността и простотията са се загнездили в циганите - точно, там в поддръжниците на неговия президент, на когото е посветил разказ.
Защо оплаква България, а дъщеря му има къща в Швейцария и се любува на западната демокрация.
Още много въпроси могат да се зададат, едни от други по-парливи.
Като цяло от това интервю лъха недоволство към хала на България в този момент в началото и много самохвалство и нарцисизъм във втората част.
Мъдростта не го е докоснала, за смирение - да не говорим.
Духовността се свежда до строеж на къщи и пописване от време на време.
Безпартиен комунист!!!!
цитирай
5. анонимен - Той не е в състояние да сравнява Б...
10.07.2010 14:58
apostapostoloff написа:
Той не е в състояние да сравнява България със света, защото трябва да си ЖИВЯЛ по света, а и в България след това, за да можеш да сравняваш. ЦЕЛИЯТ СВЯТ е дегенерирал в нравствен и културен план.

Един пример: посетих Цвингера и влязох най- напред в палатата с модерна живопис. На излизане попитах портиера как да стигна до класиците, а той ми каза, че не знае и не го интересува. И т. н. и т. н.

Престанете да хулите България. БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА ПО- ДОБРЕ!

Апостоле, лъжеш. На входа се ПРОДАВА, брошура с описание на залите в музея.
цитирай
6. razkazvachka - Прочетох снощи това интервю в нечий друг блог
10.07.2010 15:01
и си мислех доста за незнанието, като характерна черта на нашите знайни имена -
а днес виждам коментарите: хубаво, имаме мислещи хора!

Явно тука случаят е - заседнал в мехура на времето, човек, който не иска да погледне за другите хора напред, а само гледа назад и стоварва своите страхове върху главите на сегашните активни хора - това сигурно е най-големият грях.
И, естествено, разправянето на приказки без синхронизиране на място, време и действащи лица... Отпада от списъка ми с ценни хора.
цитирай
7. анонимен - За Дончо Цончев и назначените дисиденти
10.07.2010 15:08
В никакъв случай не му желая лошото, но... всички измислици за миналото му, което му е правило проблеми по време на соца, са пълни измислици. От балкона на тяхната къща е обявена т.н. "Народна власт" в гр. Левски. Ако помни Георги Парцалев, да си знае,че от него го знам. Че и от други, включително разкулачвани от ... близките му. На му лъскай биографията. Грешен е пред много хора.
цитирай
8. evrazol - - Имаш ли грях? - Да. Към много ...
10.07.2010 17:24
- Имаш ли грях?

- Да. Към много хора. Могъл съм да направя нещо спасително за тях, нещо много добро, помощ да им окажа, но не съм го направил. И то се плаща. Грешни сме, несъвършени. Така ще си отидем...
цитирай
9. apostapostoloff - katana, ти идиот ли си бе?!
10.07.2010 17:31
katana, ти идиот ли си бе?! Аз пиша за културата на портиера, който работи там, а той ми говори за брошури.

И още нещо: лъжец ще наричаш оня мършляк, дето те е създал случайно, за да живуркаш за нищо и да псовисаш за още по- малко. На него, само на него можеш да говориш на "ти", защото не си ми на интелекта, образованието, общественото положение и на парите!

Освен това ти нямаш моята класа, моя формат, моето ниво. Защото, да си го кажем честно, ти си никой и нищо. Една напълно анонимна нула от циганската махала на Европа. И ще се държиш подобаващо!
цитирай
10. pongo - Apostolapostoloff,
10.07.2010 18:22
ТИ пък какво се палиш? При цялата класа, формат и ниво да имаше и малко чувство за хумор.
цитирай
11. rossasommer - Прав си
10.07.2010 21:11
apostapostoloff написа:
.... трябва да си ЖИВЯЛ по света, а и в България след това, за да можеш да сравняваш. ЦЕЛИЯТ СВЯТ е дегенерирал в нравствен и културен план.
Престанете да хулите България. БЪЛГАРИЯ НИКОГА НЕ Е БИЛА ПО- ДОБРЕ!


Наистина трябва да живееш другаде, за да си дадеш сметка колко напред е отишла България. Един пример само - услугите в България са пъти по-бързи, качествени и евтини в сравнение с тези в Германия. Вкл. банковите услуги. Разбира се има още много какво да се желае в България, но определено сме направили гигантски скок.
цитирай
12. raders - И сега какво да правим? Това нещо го ...
10.07.2010 21:23
И сега какво да правим? Това нещо го прочетох в Труд, а ето го и тук. Явно авторът много си го харесва.
цитирай
13. vencivaleri1951 - до много
16.07.2010 14:15
Хайдеее...и Дончо Цончев отписахте.Да живее Цецка Цачева и Едвин с"...разпиляната вместо звезди сперма в небето..." цит. по смисъл отСпомени на една откачалка
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1811834
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031