Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2010 19:58 - ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ инициира една ИМПОТЕНТНА АТАКА срещу ПРАВИТЕЛСТВОТО на БОЙКО БОРИСОВ и ГЕРБ
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1941 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.07.2010 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
15.07.2010 г.
четвъртък

6 Юли 2010 г.

Кабинет на

Президента на Република България

Т У К

 

ПИСМО

ДО

ПРЕЗИДЕНТА  НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -

Г-н Георги ПЪРВАНОВ

Относно

Опасното продължаване на икономическата криза и рисковете и предизвикателствата пред които е изправена финансовата и банковата система на България

 

Уважаеми Г-н Президент,

 

Обръщаме се с тревога към Вас, тъй като никога досега социално-икономическата и финансова ситуация на нашата страна не е била толкова катастрофално опасна, колкото днес. Опасният ход на този процес се виждаше от години и за това предупреждавахме в статии, анализи, доклади и интервюта. Предупреждаваха и много други външни и вътрешни анализатори. Самият Вие, разбирайки идващият колапс на българската икономика поехте инициативата и на няколко пъти организирахте национални дебати с експерти, с икономисти, финансисти, стопански дейци. Но, от последния национален форум, посветен на темата  "България - накъде след кризата" през януари 2010 г. изминаха вече над 6 месеца, но нищо от страна на изпълнителната власт не се случи.

 

България продължава да върви надолу. Към последните двадесет сложни, противоречиви, "илюзионистки" години, разцепили страната на две Българии, днес се е прибавила и кризата, и всичко това, тежката реалност пред милиони български граждани просто няма как да не сложи край на институционалните алибита; край на фалшивите идеологически "фактури" и програми.

 

Дошло е крайно време, на този разпад да бъде сложен край; да бъде спасена икономиката на страната; да бъде конструиран един нов икономически и социален модел; да бъде осигурено бъдещето на децата на България.  

 

Целият свят, лидерите на всички страни са в търсене на фундаментални решения за своите икономики и за бъдещето на своите народи. Само ние стоим и оглеждаме собствената си сянка. На срещата на Г-20 в Торонто преди седмица, световните лидери се обединиха около идеите да възвърнат устойчивостта на публичните финанси в средносрочен период и да продължат работата по финансовото и икономическо възстановяване на своите икономики и по необходимите регулативни реформи. Както знаете, всички потвърдиха своята воля да подпомогнат максимално стимулирането на един устойчив и силен икономически растеж. 

 

Всичко това няма как да не поставя остро въпроса за съдбата на България, за състоянието и бъдещето на българската икономика и социална система, за ролята на България както в новия геополитически хаос, така и в един свят комплексно интегриран, в една взаимнозависима световна икономика, в която се обменят, експортират и проникват както най-доброто, така и най-лошото.

 

Не можем да избягаме от отговорите на тези въпроси. Не можем да останем един изолиран, но и непрекъснато смаляващ се остров на опасното безгрижие.

 

Няма как да си затворим очите за това, че днес в 2010 г. България не разполага нито с компетентна изпълнителна власт и администрация, нито с ефективна система за вземане на публични, обществени и държавни решения, нито с една истински правова Държава, нито с конкурентна икономика. Всичко това са абсолютно необходими условия, за да можем да се адаптираме успешно към новите и опасни геополитически размествания, към икономическите шокове и към един нов, много по-рисков свят, т.е. - към всичко това, което поне засега през първите десет години композира травмата на 21-я век. Импровизацията в действията на правителството по отношение на противодействието на икономическата криза и цялостната ни икономическа и финансова политика създава впечатлението, че управляващите не са способни да се справят с тези най-трудни предизвикателства стоящи пред България. А именно във времена като сега, доверието в потенцията на институциите е същностно важно. За огромно разочарование, във възможно най-трудния и драматичен следвоенен период за България, ние се оказахме с правителство и политическа система неспособни да вземат дългосрочни и фундаментални решения, отнасящи се до развитието на страната.       

 

 

Уважаеми Г-н Президент,

 

Вие знаете много добре, че България се намира в третата година на една невиждана по своята сила, мащаби и дълбочина икономическа и финансова криза. Криза световна, но и криза вътрешна, наша собствена; подготвена, "сготвена" и поднесена на българските граждани от страна на серия български правителства управлявали страната по един некадърен, безотговорен начин.

 

Днес, с една безработица наближаваща 10%, с един бюджетен дефицит от минимум 5%, без конкурентни производства и сектори, и с една огромна, бихме казали рекордна задлъжнялост на публичния сектор, на частния сектор (фирмена и междуфирмена) и на сектора на домакинствата, икономиката на България е тотално обезкървена и ние се намираме в състояние да ипотекираме още повече бъдещето на нашите деца.

 

Изправен пред тази мрачна картина, както Вие, така и всеки български гражданин би очаквал, политиците, правителството и ковачите на икономическата политика да разберат, че не са направили достатъчно, за да стимулират икономическото възстановяване. Но не: през последните месеци сме само свидетели на розови обещания и ортодоксална бюджетна политика, отдавна отречена, както от историята и грешките направени през 30-те години на миналия век, така и от икономическите учебници.

 

Нищо не беше направено реално, за да се подобри качеството на българското образование. Нищо не беше направено за болниците и за болничните заведения, където опашките от болни продължават. Нищо не беше направено, за да се освободят фирмите, които днес затварят своят бизнес в едно вече силно обезпокояващо темпо. Нищо не беше направено за българските граждани, за да им се възвърне вкусът към труда и към предприемачеството, а на чуждите инвеститори - желанието да инвестират в България. Нищо не беше направено за тези вече може би над 1 милион български граждани, които са изключени от света на труда, от прогреса на цивилизацията, от радостите на живота. Нищо не беше направено, за да се постави Държавата на своето място, за да се спре преследването и заплашването на хората, и тя и нейните институции да започнат коректното изпълнение на своите конституционни и официални държавни функции, без да се занимават с това, което не би следвало да ги интересува.   

 

С огромно разочарование, искаме да споделим, че както с мерките приложени от предишното правителство, така и сега, освен популистката реторика и очевидната икономическа некомпетентност, нищо ефективно и реално не бе направено, за да може скоростта и тежеста на ударите на кризата да бъдат намалени.

 

Държим категорично да отбележим, че последните данни на Националния Статистически Институт не поддържат тезата на правителството за умерено и бавно възстановяване на икономическата активност у нас.

 

Картината става ясна от следните показатели:

 

Ш     Растеж на БВП. Според данните на НСИ в раздела "Ключови Показатели за България - последна актуализация към 30 юни 2010 г." БВП за първото тримесечие на 2010 г. бележи негативен ръст спрямо същия показател за първото тримесечие на 2009 г. Даже, за да бъде "повишен" ръстът на БВП, националната статистика на два пъти калкулира работещите в сферата на държавната администрация - веднъж като включени в "общите държавни разходи" и втори път като ги добавя към "общия личен доход". Нещо много по-важно, възможните "мотори" на икономическия растеж са загаснали, а правителството не може да идентифицира, нито да задвижи нови такива източници. Не се вижда също така откъде ще се появи и една по-голяма покупателна способност, която да задвижи търсенето и респ. растежа - на фона на сегашната политика на замразяване на доходите. Ако тази ситуация продължава, то за следващите минимум 3-5 години даже и ситуацията в световната икономика да се подобри малко, то България ще бъде обречена на анемичен икономически растеж, причиняващ огромни икономически трудности и социални страдания на милиони българи. Този въпрос - се нуждае от изключително сериозен анализ.   

 

Ш     Негативен е и ръстът на един друг показател, който характеризира силата на потребителското търсене: "продажбите в търговията на дребно".

 

Високата и увеличаваща се безработица, замразеният ръст на доходите, намаленото с над 30% благосъстояние на домакинствата и скъпият кредит - продължават да играят силно депресираща роля върху потребителското търсене.

 

Ш     Брутообразуването в основен капитал през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия период на предходната година намалява в реално изражение с 14.9%.

 

Ш     Безработицата се е увеличила твърде много на годишна база (с близо над 3.9 пункта към края на месец май 2010 г.). Значително и твърде тревожно е и намаляването през същия период в сравнение с 2009 г. на броят на заетите лица - с над 255,000, а на коефициентът на заетост с над 3.4 пункта. Някои анализатори твърдят, че безработицата отразява закъснели структурни промени в икономиката ни или други фактори, не поддаващи се на лесна корекция. Нашето мнение, е, че високата безработица и особено намаляването на броя на заетите у нас е фундаментална причина от факта, че икономиката ни произвежда драматично под своя капацитет.

 

Ш     За разлика от редица неточни оценки, продължава спадът на темпа на годишния прираст на кредитите на нефинансовите предприятия и домакинствата в сравнение с 2009 г.

 

Ш     Пак според официалните данни на националната статистика, днес в 2010 г. произведеният БВП на човек от населението в щатски долари е 1,316.00 долара, което е по-малко от същата величина през декември 1989 г., която бе 1,675.00 щатски долара БВП на човек.  

 

Няма никакви стабилизирани индикатори за устойчиво възстановяване на икономиката ни, вътрешно-икономическият живот почти е замрял, перспективите за намаляване на безработицата и за увеличаване на заетостта са изключително малки. Финансовите условия в страната продължават да бъдат изключителено слаб, бихме казали вече отсъстващ фактор за стимулиране на икономически растеж.

 

Малкият и слаб капиталов пазар у нас поради огромната крехкост на цените на акции е замрял продължително. Възможните инвеститори - външни и вътрешни са все по-негативно настроени да осигурят фондове за едни по-сериозни дългосрочни проекти, тъй като са несигурни в траекторията на българското икономическо развитие. Отлагат се вече и по-малки средносрочни и краткосрочни инвестиционни проекти. Основната част от даже така наречения "голям" български бизнес изпитват огромни сътресения на бизнеса, затварят се производства и се замразяват фирми, както и вече започна тревожно да се наблюдава процес на "бягство" на капитал от страната.

 

Нашето мнение, е че това поведение в икономически и финансов план, за съжаление отговаря на факта, че както бизнесът, така и секторът на българските домакинства, поради своята огромна задлъжнялост (междуфирмена и лична) не са позиционирани, за да могат на фона на вакуум на активна антикризисна икономическа политика - да подпомогнат икономическото възстановяване. Този проблем сам по себе си има нужда от сериозна професионална дискусия.    

 

Идеите, мерките и усилията да бъде възпряна икономическата криза и намалени щетите нанасяни от нея засега са посредствени, конфликтни и повърхностни. Пътят на всяка една икономика след криза; на всяка една социална система, зависи най-вече от това дали едно ново равновесие между пазар, публичен сектор и участници в икономиката може да се установи, за да може процесът на финансово и социално лекуване да бъде поддържан съобразно възприетата терапия и процедура; както и дали поставената диагноза и предписаната терапия са действително правилните. Такава ситуация днес в страната липсва.

 

Нещо повече, със засилването на кризата се засилва и политическото напрежение, взаимните обвинения, институционалните и политическите скандали и гражданските протести. Обществото е в остър конфликт.

 

Предложените от изпълнителната власт два пакета от антикризисни мерки засега не изиграха никаква възпираща кризата роля. Не бяха, и продължават да не са решени, а някъде са даже недокоснати такива ключови въпроси на българския тип криза, а именно, че имаме: криза на задлъжнялостта; на свръхкредитирането, и на платежоспособността. Поради тази неясна за управляващите философия на разбирането на за българския характер на кризата, не става ясно как, чрез прилагане на предложените два комплекса от мерки - ще се стигне до основното: да се стимулира способността на свръх задлъжнялата ни реална вътрешна икономика да заработи отново?

 

По този въпрос правителството мълчи.

 

Нещо повече, то очевидно не разбира (видно по характера и типа предписани мерки), че в основата на българската икономическа криза - е криза на микроикономиката, на реалния сектор, и от тази криза на микроикономиката - след минимум три години люшкания в икономическата политика - днес вече достигаме до криза в макроикономиката на страната, във финансовата система, в системата на кредитиране; криза на растежа и на заетостта. И че, лечението трябва да започне от сферата на микроикономиката, защото макроикономиката следва микроикономиката.   

 

Очевидното намерение на изпълнителната власт да фокусира своето внимание върху политиката на икономии и затягане на коланите и да всява страх от възможна инфлация на фона на едни исторически (след 2000 г.) неравноправни равнища на безработица и заетост - не само не носи никакъв успех.

 

Замразяването на заплати, на социални услуги, свиването на разходите за образование, фундаментални и научно-приложни изследвания, за култура и за същностни публични услуги - ускорява и засилва ударите на кризата, тласка по-бързо към фалити и закривания на производства и бизнеси, редуцира заетостта, започва да стимулира отливът на капитал от страната. Засилва се вероятността от повторение на рецесията особено в идващия след лятото период, а временните "изригвания" на някои икономически показатели като експорт и темп на растежа на БВП не са нищо друго освен нормални протуберанси на една изключително крехка, отслабнала и гърчеща се болна икономика.  

 

Искаме да подчертаем, че тези временни "изригвания" се дължат на повишения към април 2010 г. в сравнение с първото тримесечие на 2009 г. средно с над 5.7% индекс на цените на производител. В редица отрасли, като добивна промишленост, преработваща, химическа и др. това повишение е между 9 и 24%. Така, че в това се се "крие" ентуасиазмът на финансовия министър за повишения износ на стоки. Налице е фактически спад на износа, който спад, финансовия министър "третира" като повишение заради ценовия фактор. Търговското ни салдо продължава да е отрицателно и по този начин да влияе негативно върху платежоспособността на икономиката ни.

 

Кризата в реалната икономика засилва своите удари спрямо стандарта на живот и покупателната способност на българските граждани и техните домакинства.

 

Според последните актуализирани данни на НСИ в частта за Общ Доход на домакинствата по източници на доходи за първото тримесечие на 2009 и 2010 г., ясно се вижда откроената тенденция за все по-нарастващ дял сред източниците на общ доход на българските домакинства на такива елементи, като: "обезщетения за безработни" - които нарастват в структурата на дохода; "социални помощи"; "регулярни трансфери от други домакинства" и др, които свидетелстват за силното отслабване на покупателната способност на българските граждани.

 

Силно манипулирана е и информацията за повишения доход на българина през последните 5-6 години. Даже и официалните данни на Националния Статистически Институт трудно могат да скрият фактът, че при изчисляването на т.нареченият Лаекен индикатор на бедността, увеличеният медианен разполагаем доход средно на месец между 2004 г. и декември 2009 г. от 237.03 лв. на 384.37 лв. с над 80 % - е плод на увеличения за същия период индекс на потребителските цени (респ. инфлацията) с 140.9%, което е коригирало в известен план заплати и пенсии. Реалното увеличение на медианно разполагаемия доход към края на 2009 г. на база 2004 г. всъщност е не повече от 19.3 процента. Днес, в условията на криза, поради фактът, че много работни места са се превърнали във временни, може да се каже, че медианният разполагаем доход пада още надолу. Като вземем предвид и идващите повишения на цените на енергийните ресурси, топливо, ток, бензин и др. то можем да си представим реалната доходна средна картина в страната.           

 

Изключително объркани са целите и значението на икономическата и фискалната политика на правителството, ако въобще може да се говори за консистентно поведение и реализация на мерки, които формират дефиницията за категорията политика.

 

Не е въобще ясно каква е връзката между усилията да се балансира бюджетът и целите на развитието на публичния сектор?

 

Как балансирането на бюджета и свиването на разходите ще помогне да се постигне по-висока заетост и по-малка безработица?

 

Как свиването на разходите - ще стимулира растежа?  

 

Как ще се предпазим по този начин от бъдещи рецесии?

 

Отговорите на тази въпроси, ако ги потърсим в действията на изпълнителната власт - не могат да са в интерес на развитието и обновяването на България. Напротив, ние смятаме, че опитите да се балансира бюджетът особено при сегашната ситуация на силно депресирано търсене ще доведат до още по-голямо редуциране на стопанската активност за следващите минимум две до три години, ще засилят безработицата и ще разрушат още повече нашия производствен капацитет.

 

Ако продължи следването на една политика на свиване на разходите, която без съмнение ще остави незахранени производствените мощности в икономиката ни, резултатът ще бъде свиване и разрушаване на този производствен капацитет и загуба на реален, а не само на финансов капитал. И нека да напомним, това сега се случва на фона на един период от най-малко 15-17 години държавно неглижиране на българската индустрия и липса на дългосрочна политика на стимулиране и развитие на тази индустрия. 

 

Колкото се намалява повече производствения ни капацитет, толкова намаляват и възможностите на държавата чрез публичните разходи да подхрани агрегираното търсене без да надхвърли лимита на разходи, зад който би била причинена една по-висока инфлация.

 

Г-н Президент, разбирате, че подобна политика не може да бъде наречена устойчива.

 

Нещо повече, политиката на силно свиване на разходите - в условията на рецесия и депресирано търсене - е фискално безотговорна и особено опасна, тъй като тя не само редуцира в комплексен план фискалната устойчивост, но и също пречи на постигането на по-голяма заетост, както и на редица други национални обществени цели.

 

Всички те - като реформата в образованието; обновяването и развитието на модерна инфраструктура; създаването на алтернативни енергийни източници, осъществяване на реформата в здравеопазването, защитата на нашата природна среда, модернизацията на българската армия и сферата на националната сигурност, и много други национални публични цели, изискват без съмнение по-големи държавни разходи, за да бъдат реализирани.

Закъсняла в своето социално-икономическо развитие България; с най-нисък стандарт на живота сред другите страни-членки на ЕС - няма право да копира и използва икономически политики на свиване на разходите, характерни за много по-богати и развити икономики. Те стигат до необходимостта от политика на строга фискална дисциплина и рязане на редица публични и социални разходи - след десетилетия прилагана политика на welfare; на повишаване на благоденствието на своите граждани. За съжаление, това не може да се каже за България.

 

Необходимо е да се търси друго, нетрадиционно решение. Икономическите трендове - фискални, търговски, регулативни, монетарни - никога не се обръщат, докато предимство се дава на незабавните проблеми пред значимите дългосрочни проблеми. Ние сме убедени, че на структурата и възможностите за растеж на икономиката следва да се отдаде първостепенно значение.

 

Критично важно е да бъде разбрано, че изборът на момент, както и скоростта и силата на консолидация на публичните финанси и сметки трябва да следва нуждите на глобалната икономика; да е съобразена с възможностите и слабостите на търсенето от страна на частния сектор и сектора на домакинствата; да е в унисон с националните особености на икономиката ни. Така че, намирането на рационален баланс между политиката на свиване на разходите и политиката на стимулиране на растежа - особено в публичния сектор, трябва да бъде много точно и внимателно преценено.        

 

Държим да отбележим с възможно най-голяма прецизност и разбиране на изключителната политическа чувствителност към този въпрос, че валутният борд точно в този период, както и на фона на европейската дългова и валутна криза, създава големи проблеми пред възможната антикризисна политика, която България би следвало да реализира. В момента, при действието на валутния борд, България по същество не се различава от ситуацията в която изпаднаха редица страни-членки на еврозоната, като Гърция, Испания, Португалия, Италия, Ирландия и др. суверенни икономики с несуверенна валута.

 

Поради тази причина - със завързани ръце и с пълна невъзможност да отразят кризисните и неравновесни процеси и дебаланси в световната, в европейската и в техните собствени икономики. Валутният Борд прави така, че левът като национална валута, но фиксиран по стойност и с редица условия към еврото - всъщност не е суверенна валута, с която ние да разполагаме и да действаме съобразно модерната теория на парите.

 

При една гъвкава система на обменен курс на българския лев, и когато държавните разходи надхвърлят приходите, възможният дефицит няма нужда да бъде редуциран само и единствено чрез увеличаване на данъчните постъпления, свиване на разходите и чрез заеми; т.е. само и единствено - чрез по-нататъшно обедняване на икономиката и нейните граждани. След като суверенната парична единица на страната не е обвързана с някакъв фиксиран курс или златен стандарт, парите необходими за държавни разходи зависят изцяло от икономическата политика на правителството и Централната Банка. Едно суверенно правителство разполагащо със суверенна валута (а не както в случая с еврозоната или при страните възприели фиксирани курсове - валутни бордове) е винаги платежоспособно (освен, ако не реши по политически причини да не е). Този въпрос, пак подчертаваме, въпреки неговата "свещенна имунност" заслужава най-малкото да бъде дискутиран между сериозни експерти и то без никакви политически и популистки емоции.

 

Един положителен, силен и устойчив темп на икономически растеж може да се формира само върху основата на балансирано външно и вътрешно търсене. За съжаление, значими слабости продължават да съществуват в икономиките на нашите традиционни търговски партньори от ЕС, и от други търговски зони, с които имаме развити икономически взаимоотношения. В този смисъл, трудно можем в един период на 1-2 години да очакваме тласък от тази посока.

 

Продължава и даже се засилва несигурността по отношение стабилността на българската банкова система; транспарентността на банковите баланси; засилва се дялът на т.нар. "лоши", необслужвани заеми, които при потребителските кредити вече надхвърлят 15%; при жилищните 13.5%, а при лизинговите надхвърлят 19% от всички раздадени кредити. Държим да подчертаем, че това са равнища непознати например при американската банкова криза, където равнищата на необслужвани кредити почти не надхвърли 6-6.5%.

 

За да се разбере в каква реално ситуация е днес българската банкова система и накъде ще върви в краткосрочен и в средносрочен план, ние смятаме, че четири условия следва да се анализират и проконтролират, с оглед на това да се определи жизнеспособността на българската банкова система да участва активно във възстановяването на икономиката ни и да подкрепя този процес:

 

Първо, Както в развитите икономики по света и в Европа, така и у нас, реалната кондиция на банковата сиситема ще може в действителност да повлияе на капацитета за заемане. Заради това е необходимо да се проведе национален здравословен тест (по списък от критерии) на всички банки в страната. Както Ви е известно, подобна процедура бе проведена в САЩ, и в Европа, където резултатите ще излязат до края на юли т.г.

 

Второ, България закъснява с подобряването на банковата и финансова регулативна обкръжава среда, съгласно предписанията на Г-20, и на ЕС. В почти всички страни, в които се намират централите на банките-майки представени у нас, вече функционират нови изключително строги регулативни механизми. В този смисъл - е налице конфликт между регулативната банкова среда у нас и регулативните механизми, на които се подчиняват банките-майки. Така или иначе, новият регулативен механизъм и среда, които ще бъдат създадени ще повлияят едновременно върху капацитета и доверието на банките да кредитират бизнеса и потребителите.

 

Трето, финансовото състояние на заемополучателите ще предопредели техния капацитет да извършват своите разплащания по поетите задължения, както и техния апетит за увеличаване на съществуващия и тежащия им дълг. Според това условие, ситуацията у нас изглежда твърде тежка.

 

Налице е вече драматично огромна междуфирмена задлъжнялост, която заедно със задълженията на нефинансови организации и домакинства надхвърля вече по наши собствени изчисления 139-140 % от БВП на страната и то по най-оптимистични данни. Тази огромна задлъжнялост тежи като воденичен камък над възможностите ни за икономическо развитие, а динамиката и структурата на този дълг стават вече действително неустойчиви.

 

Даже гледайки само на данните от официалната статистика, не е трудно да се види един сравнително реалистичен сценарий при който потребителското търсене ще продължи да бъде депресирано още доста дълго време. Както подчертахме и по-горе, чистото благосъстояние на българските домакинства за трите години на кризата се срина с над 30%. При 15 % - официални "лоши" заеми, очевидно е, че минимум 25 % от всички дължащи жилищни кредити се намират под "водата" по отношение на пропорцията между сегашната девалвирана стойност на техните жилища и сумата на взетите заеми. Още много са изправени пред редуциране на техните доходи. Нека да не забравяме, че освен официалната пълна безработица, имаме една група от около минимум 6.5% от всички заети, които са на само ограничен половин работен ден. В този смисъл, и на фона на високите лихви по взетите заеми, делът по обслужването на жилищните и потребителските кредити в общия доход на домакинствата нараства.   

 

И, четвърто, силата на икономиката и темпът на нейното възстановяване ще повлияе върху способността да се дават кредити, както и върху желанието да се вземат такива. 

 

 



Тагове:   атака,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1734659
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Юни, 2023  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930