ДОНЧО ЦОНЧЕВ – ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ МЪЖЕ

                                     НА

                 МАЙКА БЪЛГАРИЯ

          Като писател познавам Дончо откакто е прописал.

          А голямото ни мъжко, интелектуално и нравствено приятелство започна така...

           През лятото на 1982 година, няколко месеца, след като се беше родил моят син Здравко, го заведох на родното си село Лик.

         Заведох го, за да го кръстим и да му направим кръщене.

         Моят кръстник се казва Здравко Георгиев Пеловски. Един рядък селянин, прекарал десет години в Белене като затворник по процесите след обесването на Никола Петков. Аз също се казвам, кръстен от него и поп Николай,  Здравко, а синът ми също се казва Здравко.

         Кръстник Здравко се притесняваше, че ще съсипе моята научна кариера, ако отново го поканя за кръстник и на сина ми. Но моят кръстник безпрекословно заслужаваше да продължи да бъде кръстник на моя род и аз заведох сина си при него. Кръстихме сина ми, после останах с него един месец в бащината си къща на село.

         През този месец написах една студия, която навремето получи невероятно висока оценка от всички големи български интелектуалци. Студията – 42 машинописни страници - имаше заглавие  „ТАЗИ СТРАСТ КЪМ ЖИВОТ – ТОЗИ СТРАХ ОТ СМЪРТТА...”

         Написах на село студията първо на ръка, после я преписах лично на пишеща машина. Отидох с рейса до близкия градец Мездра и я изпратих като препоръчано писмо до редакцията на списание „СЪВРЕМЕННИК”. После си купих един стек цигари „КЕНТ”  от будката на гарата и се прибрах удовлетворен на село.

         По някое време през есента телефонът ми иззвъня. Канят ме на среща и разговор трима човека от редакцията на това и до днес голямо и престижно списание. Канят ме главният редактор Павел Вежинов, заместник-главният редактор Владко Зарев и завеждащият отдела за българска литература Дончо Цончев.    Канят ме в кафенето на Съюза на писателите след заседание на редколегията на списанието.

         Отидох, разбира се, с респект и с огромно удоволствие. Студията ми беше публикувана в списание „СЪВРЕМННИК”, Павел Вежинов ми беше написал невероятния тогава хонорар от 450 лева, а с тримата писатели станахме дълбоки и отлични приятели.

         Съвсем наскоро след това Дончо ме покани отделно и специално. Покани ме да слушам първата му лекция в Софийския университет от цикъла лекции за разказваческото майсторство. После разбрах, че Димитър Томов, днешният писател и директор на Университетското издателство е запазил специална маса за Дончо и за мен в корейския ресторант срещу Военната академия. Присъствуваше и самият Димитър Томов, разбира се, но тогава той нямаше нищо общо с днешния мастит издател и писател – беше просто момче за всичко на Дончо Цончев.

         С Дончо започнахме в корейския ресторант, след вечерята се обади Дончо на Снежа, милата, че започва дълъг денонощен разговор със Здравко Дунов и го завършихме...след 46 часа.

         Така започна нашето истинско опознаване и голямо интелектуално, нравствено и мъжко приятелство, за което ще разкажа в няколко публикации.... /следва..../