Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.07.2010 10:43 - ДОНЧО ЦОНЧЕВ - ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ СИНОВЕ НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3095 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
27.07.2010 г.
 вторник

ДОНЧО ЦОНЧЕВ – ЕДИН ОТ ВЕЛИКИТЕ МЪЖЕ

                                              на

                               МАЙКА   БЪЛГАРИЯ

                                              2.

              Цялата ми професионална кариера беше кариера на академичен учен и преподавател на студенти и докторанти.

             Но моят частен живот, моите лични приятелства и всекидневни общувания преминаха в средите на хора на изкуствата.

             От най-ранното си детство заобичах литературата и писателите. А почти веднага след защитата на първата ми докторска дисертация в продължение на шест години работих като завеждащ философския отдел на едно списание, редакцията на което се намираше на третия етаж в сградата на Военния театър. Там се запознах отблизо, сближих и сприятелих с десетки артисти, режисьори, драматурзи, театрални художници... А по това време във Военния театър играеха Наум Шопов и Петър Слабаков, Любо Димитров и Ефо Стратев, Стефан Данаилов и Йоско Сърчаджиев, Стоян Стоев и Радко Дишлиев...

             В кафето на театъра при Спас на обяд от други театри идваха знаменити режисьори, артисти и художници, писатели-драматурзи..., пиеше се доста, но се водеха блестящи разговори за театър и литература, за музика и философия, за какво ли не...

             Така че когато се запознах отблизо и сприятелих с Павел Вежинов, Дончо Цончев и Владко Зарев и почти за постоянно и ежедневно се прехвърлих от театралното барче на боксьора Спас в кафенето и ресторанта на писателите, аз вече имах много творчески приятелства... Но истинските писатели действително са големи личности...

            Аз естествено и много бързо се имплантирах в писателската среда на големите писатели в началото главно заради изключителната интелектуална и човешка близост, която се създаде между Павел Вежинов и мен, а Павел тогава беше безусловен лидер, да седнеш на масата на който беше мечта дори за вече известни писатели. Павел беше интелектуалец от висша порода, той се интересуваше от наука и философия, четеше много, имаше идеи, беше му страшно приятно да разговаря непрекъснато с философ като мен, който обича и познава литературата и изкуството...

            Бидейки постоянен и уважаван член от компанията на масата на Павел Вежинов,  аз само за няколко седмици се запознах, опознах и сприятелих с десетина от големите български писатели, художници, музиканти... Дончо Цончев беше сред първите хора до Павел, но той си имаше и собствена голяма компания, в която битуваше като пълноправен и естествен лидер. Аз тогава не пиех алкохол и затова бях постоянно трезвен партньр в разговорите на Павел, който след първия инфаркт непрекъснато поръчваше на масата питие, но близваше своята чаша и я изливаше, палваше безникотинова цигара Рестман /носеха му ги колеги-писатели от Западна Германия/ и след две-три дръпвания я счупваше в пепелника...

             Когато здравето на Павел трайно се влоши и аз ходех на разговори с него у дома му на улица „Оборище”, в кафенето и ресторанта на писателите заседнах окончателно в компанията на Дончо Цончев и пропих отново алкохол, разбира се...

            Ех, Дончо, какви хора седяха денонощно до тебе, разговаряха интересно и задълбочено,  поядваха сладко и още по-сладко пиеха с тебе, най-често и за твоя лична сметка...

           Васил Попов, Веждията Рашидов, Николай Кънчев, художника Георги Трифонов, Христо Фотев, Янко Станоев, Христо Калчев, Миряна Башева......., безсмислено е дори да се опитвам да ги изреждам...

           Дончо беше дълбинно БЕЗКОРИСТЕН човек и писател. Вярно е, неговите книги бяха обичани и четени от огромно число читатели, печатаха се в също така  огромни тиражи и му носеха  значителни, твърде значителни за онова време хонорари,  но дваж по-вярно е обстоятелството, че в България нямаше друг писател, който така щедро да нахранва и да черпи своите колеги и приятели...

           Ще приведа един конкретен случай...

           След като затвориха и кафенето, и ресторанта на писателите,  Дончо Цончев, аз, Христо Фотев и жена му Виолета, професора-литератор Божидар Кунчев, поета Николай Кънчев и белетриста Янко Станоев отидохме в някакъв ресторант-бар на улица „Княз Борис”, чието име не помня... Когато наближи да се разсъмва и можехме да се ориентираме към гореща шкембе чорба с ледена бира в парк-хотел „Москва” изведнъж се разбра, че даже Дончовите пари не стигат да си платим сметката и ще трябва да намерим пари...

              Тогава Дончо ми вика: ”Здравец, пред моята жена Снежа ти се ползваш с най-добро име. Излизаш отвън, хващаш първото такси и право у дома. Разбуждаш Снежа със звънеца отвън, на това тя е свикнала и ще се покаже на прозореца, след което я молиш да ти пусне стотина двеста лева отгоре в един найлонов плик, та да си продължим компанията до изчерпване на нейния духовен и физически потенциал, пък тогава ще си ядем калая...”

             Така и стана, то се подразбира, Дончова работа е туй, милата Снежа пусна найлоновия плик с парите, отнесох ги, плати Дончо сметката и потеглихме към шкимбе чорбата и бирата в парк-хотел „Москва”... /следва.../



Тагове:   България,   майка,


Гласувай:
4



1. deleted-4udovi6teto - Красиво разказан спомен!
05.09.2010 15:26
Умеете го!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1810738
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031