ДЖОН СТАЙНБЕК... ЗАЩО ЛИ ТОЙ ВСЕ ПАК НЕ СТАНА АМЕРИКАНСКИЯ ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК?
В предговора си към „ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ” Оноре дьо Балзак пише думи, които побъркват всички претенциозни умове на неговото време.
Оноре казва, че той ще напише нравствената история на Франция, което се концентрира в следния уникален възглед за човека и обществото. За мен, цитирам безупречно точно по памет, затова не слагам кавички, та за мен, казва Оноре, битката в душата на една жена, на графинята от „Лилия в долината” за това, дали да се отдаде на своя любовник или не, е по-велика от всички военни победи на Наполеон...
Самият Оноре води битка за душата на графиня Ханска със същата велика духовна цел, сякаш завладява Полша, Украйна и Русия едновременно...
Самият Оноре е постоянен и вечен длъжник, печели огромни доходи, дължи още по-огромни суми, бяга и се крие от кредитори, завладява и е изоставян от жени, работи като ВОЛ след пиене на литри кафе, пише колосално количество страници, усмихва се на всяка аристократка, дори винаги целува коленете и, стига да може да повдигне дългата рокля, най-малко два дена не спи от радост, че е налюбил някоя графиня или маркиза, разказва с опиянение колко време му е трябвало да разсъблече катовете дрехи от графинята, самият Оноре винаги е нащрек за всяка нова идея било в науката, било в идеологията... самият Оноре написва колосално количество книги, самият Оноре умира твърде млад, самият Оноре бил дебел, това тежало на здравето му..., самият Оноре пише рецензии за собствените си книги, самият Оноре...
Който се запознае дори с огромен личен труд с написаното от Оноре дьо Балзак, както аз съм изчел и препрочел всички негови книги
Той няма как да не каже: „ГОСПОДИ, ТОВА ЧОВЕК ЛИ Е, ИЛИ СИ САМИЯТ ТИ, НАРЕЧЕН ОНОРЕ ДЬО БАЛЗАК?”
Балзак е вечен...
И далеч не просто защото е бащата на романа; Балзак е вечен, защото никой романист повече няма да го надмине; Балзак е началото и краят на световния жанр, наречен роман, Балзак в литературата ще бъде като Вехтият и Новият завет, той не подлежи на коментар, защото няма да бъде надминат; просто трябва да има или нов завет, или тов Балзак....
ДЖОН СТАЙНБЕК...
Има в себе си накуп дарбата на Марсел Пруст и на Виктор Юго, има в себе си работливостта и таланта на немските писатели, има зад себе си великото заглавие „На изток от рая”, има зад себе си честното търсене на това, що е американец и що е Америка...има всичко за човек на двадесетия век...има смелостта да превръща в световни герои на романи своите родови предшественици..., има три законни съпруги и доста любовници, защото е човек на преклонението пред жената..
КАКВО НЯМА?
Няма цел в своята литературна дейност; няма разбиране за целта и смисълът на човешкия живот, няма световен ранг отвътре....затова го няма експлициран и отвън...
Днес малко хора четат Стайнбек, а четенето на Стайнбек е велико удоволствие... Днес много хора знаят кой е някакъв си там Балзак, пак не го четат, но изтръпват, като чуят името му....
ЗАЩО ЛИ?
Боже, с какъв усет са надарени тези същите хора, който вадят пищова за чаша зле заплатено уйски...
