Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2010 06:49 - С ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ на ПРИКАЗКА за МАРСЕЛ ПРУС...
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 3217 Коментари: 1 Гласове:
1



С ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ на ПРИКАЗКА за МАРСЕЛ ПРУС

           През 1983 година списание „Септември” отпечата на части два от най-големите романи в новата бълтарска литература – романа „ВЕЗНИ” на ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ и романа „ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ” на ИВАЙЛО ПЕТРОВ.

          Веднага след последната част на романа „ВЕЗНИ”, в следващия брой на списанието, беше отпечатана моята статия под заглавие: „РОМАНЪТ „ВЕЗНИ” или ЧУВСТВАТА в ПРОКРУСТОВОТО ЛОЖЕ на РАЗУМА”.

         Получих 10 броя броя на списанието вечерта в къщи по куриер, а на заранта рано-рано на вратата на апаратамента ми се звъни като на пожар.

         Отварям вратата и гледам... самият Павел Вежинов и Дончо Цончев.

       А, ти си облечен, вземай 5 броя от  списанието и слизай с нас в колата, отиваме на „ЦЪРНА МАЦА”.

       Тръгвам, чакайте ме две минути.

       Ти откога пишеш за литература, какво и къде си печатал досега? – припира ме Павел още в асансьора.

       Никога досега не съм нито писал, нито печатал за литература, статията ми за теб е първата ми литературно-аналитична статия – казвам му спокойно аз.

       Дончо, вярно ли е това, че никога никъде досега Здравко не е писал и печатал за литература? – не мирясва Павел.

       Вярно е, бре Павле, ама не съвсем, тъй да се каже... – бавно и хитро провлича думите си Дончо...

       Как така не съвсем, как така съвсем?

       Ами приказваме си ние, бре Павле, приказваме си по цели дни и нощи със Здравко за литература, не че това е писане, де, ама приказката пак си е важно нещо в животеца..

       Значи така, нещо като Сократ... приказва, ама не пише за литературата...

       Ами улучи, Павле, тъй беше досега, но нали видиш, вече прописа, и то баш пък за тебе..

       Сократе, Сократе... измърмори Павел под носа си, ще видиш сеа какъв ден ни чака на „ЦЪРНА МАЦА”...

     А на „ЦЪРНА МАЦА” Павел се бил обадил предварително по телефона, та пъстървата беше вече на разположение... Уиски, пъстърва и бяло вино...

            -  Казвай сега, Сократе, защо пишеш, че съм световен писател? Как го разбра това, обясни ми...

            -  Защото си на световното равнище на Марсел Прус – викам -, ти чел ли си задълбочено Марсел Прус, Павле?

           -   Хайде бре, Здравко, Павел Вежинов и Марсел Прус, какво общо имам аз с него? Та аз дори не съм чел прочутия му роман „ПО СЛЕДИТЕ на ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ”... той  съвършено друга порода световен писател...

      Дончо бавно похапва пъстърва, гледа ту мене, ту Павел със зелените си неподвижни очи, втренчил се е като змия... концентриран е до свита пружина, значи... следи всяка дума и мисъл... той също за първи път чува от мен, че Павел бил като Марсел Прус...

-         Павле, Павле, разбрах аз, че ти не си чел Марсел Прус и тъкмо затова си велик...  Какво общо имало между теб и Прус? Ама че въпросец... ВИЕ ДВАМАТА, ПАВЛЕ, АБСОЛЮТНО ПО РАЗЛИЧЕН ПЪТ И НАЧИН ОТКРИВАТЕ СЪЩНОСТТА,  СИЛАТА и МОЩТА на ЕМОЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ, ПАВЛЕ...

     НА   Е-МО-ЦИО-НАЛ-НА-ТА   ПА-МЕТ!!!

      ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО ВАЖНО И ГОЛЯМО Е ТОВА ОТКРИТИЕ ЗА ЧОВЕКА?

                                              /продължава.../



Тагове:   Марсел,


Гласувай:
2
1



1. vmir - Добро утро, Професоре!
26.09.2010 07:41
Като оставим настрана разговора за литературата и писателите (не, че не ги харесвам и тримата), онова накрая за емоционалната памет ме е занимавало доста време, докато накрая свикнах да разчитам на нея, защото се уверих, че тя е единствения естествен организатор на информацията в главата на човека, и този естествен организатор може да разчепка и възстанови в най-големи детайли събития от различни епохи, както и да свързва моментално най-разнообразна по вид и количество информация. Разбира се, за лъжците и преструвачите това умение е неподвластно, защото тяхното съзнание се ръководи от други ориентири, и е заприличало на бибилиотека със съборени рафтове и безразборно захвърлени или натрупани камари книги, а възможността за намиране на необходимите измежду тях, е окончателно изгубена.

Всъщност, сам открих емоционалната памет през студентските години, след като се опитах да следвам съвета на Хелвеций - да си подредя инфото в малоумката, за да имам шанс да натъпча в нея каквото ми се искаше.

Ще ми е интересно да чуя още нещо за емоционалната памет - кой е работил по тези въпроси и кога, аз лично представа си нямам.

Поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1597742
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31