2.    
          Емоционална памет ли, какво всъщност значи това във философски смисъл, не е ли паметта по същността си една, а само нейното съдържание да бъде различно? – попита ме Павел Вежинов.

-         Не, Павле, само в най-абстрактен концептуален смисъл паметта се обозначава с едно единствено понятие, както човекът изобщо например се обозначава с едно общо понятие. Но всеки жив човешки индивид никога не е човек изобщо, той е мъж, жена или дете.

     МЪЖ, ЖЕНА или ДЕТЕ.

     По принципно същия начин християнският БОГ, по-точно казано – БОГЪТ в християнската религия далеч не е просто ИЙСУС ХРИСТОС; християнският БОГ е ТРИЕДИНЕН – БОГ-ОТЕЦ,   БОГ-СИН, БОГ-ДУХ. И цялата непреодолима разлика между КАТОЛИЦИЗМА и ПРАВОСЛАВИЕТО се заключава в иначе простичкото, но фундаментално обстоятелство, че двете форми на християнството структурират, подреждат, йерархизират тази ТРОЙЦА по различен начин – католицизмът поставя на ВТОРО място БОГ-СИН, православието поставя на ВТОРО място БОГ-ДУХ.  

      Така е и с формите на паметта – източният човек, западноевропейският човек и североамериканецът подреждат по различен начин трите основни форми на паметта – РАЦИОНАЛНАТА,  ЕМОЦИОНАЛНАТА и ВОЛЕВАТА...

-         Хайде  бре, я чакай малко с паметта  - колко хора го знаят това за разликата между католицизма и православието? Аз съм бил приятел с Патриарх Кирил, академик, образован историк, защо нищо такова не ми е казвал?

   

Защо не ти е казвал това Патриарх Кирил?

    Патриарх Кирил е висш църковен деятел, Павле, Патриарх Кирил не е философ на релиигията. Той отлично знае на кой църковен събор и кога е прието православното структуриране на Светата Тройца, но той нито знае, нито иска да знае ЗАЩО е прието именно това структуриране, което е фундаментално различно от католическата западно-римска църква.

      Формата на религията представлява СПОНТАННА ЕМАНАЦИЯ на формата на социума.

      СПОНТАННА!

      Западно-Римската империя е фундаментално различна от Източно-Римската империя. В периода на ранното християнство Западно-Римската империя се парциализира и разпада, поставяйки началото на различните една от друга западно-европейски нации и държави; в същия този период Източно-Римската империя постоянно се консолидизира в лицето и под името на Византия. Това са фундаментално различаващи се социални процеси. Именно дълбинната разлика между тези два социални процеси на Запад и на Изток прониква и като разлика между католическата и православната църква.

          Не ти ли прави важно впечатление например нещо съвсем просто на пръв поглед – казваме Българска православна църква, но поляците казват Католическата църква на Полша.

                                    /продължава.../

приравняване на различни по важност норми. Така беше препъната възможността за по-успешно преструктуриране на йерархията от текущи и бъдещи проблеми и преподреждането й в съответствие с ценностите, към които се насочваме. Социалната, политическа и морална стерилност на централно дирижираното общество се превърна в безпомощност, поддържана чрез изкуствено политизиране на проблеми, които бяха от компетентността на правосъдната система. Едни бяха унижени, други измамени, трети наплашени до смърт, четвърти обезкуражени, но най-много бяха ошашавените, които пък бяха подхванати с конспиративни и направо идиотообразни "теории", които луппенизираха емоционално по-уязвимите и по-ниско образованите и попариха с ехидни подигравки и провокации опитите за намиране на оптимистични решения, увличането по които беше и продължа да бъде предотвратявано чрез превръщането им в обект на омразно изопачаване. Така, неудовлетвореността от провалените очаквания се трансформира в едва прикривана омраза, израз на която са екстремните тълкувания на псевдо - центристи, превръщането на които в маргинали и аутсайдери е индикация и условие за нормализация на ситуацията.