Постинг
03.12.2010 14:08 -
ЛЕКАРИ - УБИЙЦИ... ГОСПОДИ!!!
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 2330 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2010 14:38
Прочетен: 2330 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 03.12.2010 14:38
03.12.2010 г.
петък
Министър Цветан Цветанов представи пред депутатите разговорите между ръководството на горнооряховската болница и дежурните лекари
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов бе изслушан в Народното събрание по скандала в Горна Оряховица с умъртвеното бебе и задържаните лекари. След решение на Окръжна прокуратура във Велико Търново е била декласифицирана информацията от телефонни разговори на ръководството на горнооряховската болница и дежурните лекари на смяна. От тях става ясно, че бебето е родено живо и не са положени усилия за спасяването му. Агенция “Фокус” публикува пълния текст от изложението на вътрешния министър Цветанов в парламента, където той прочете без редакция декласифицираните разговори.
Цветан Цветанов: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да бъда изслушан първо по темата, която последните няколко дни е най-актуална за обществото и всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица. Във връзка с широкия обществен резонанс и с всичко това, което беше казано по адрес на МВР и на българската прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която днес да мога да ви запозная публично.
В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани с умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница. Отново ще ви помоля за в бъдеще нека да се придържаме към нормалните етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не може да бъдат оповестявани, информации, свързани с разследването, което тече по дадени криминални случаи. Молбата ми към вас е, защото всички ние като представители на изпълнителната власт, както и на законодателната власт трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране на правовия ред и който нарушава законите в страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил. Понеже искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори, които са по досъдебното производство и които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани, и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.
Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите, няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това през призмата, когато всеки един се придържа към Хипократовата клетва и всеки един проявява максималният професионализъм и дава всичко от себе си,з а да запази живота и да даде шанс на всеки един, който е новороден.
Уважаеми дами и господа, ще започна с това, което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много. Това, което имаме като безспорни доказателства от ехографа, който е направен, видеозона, детето е на 23 седмици и 5 дни към 17. 11. 2010 година.
Разговорите, които текат в комуникациите между докторите, които са били нощна смяна и ръководството на болницата, аз ще ги оставя без коментар, но нека те да бъдат изводи за всички, които говориха по адрес на МВР и на прокуратурата. Няма да цитирам имена, но ще цитирам съдържанието, което е пряката реч в нощта и часове след извършеното престъпление:
+
+ +
+
+
+
„Ами извинявай, че те безпокоя. Ей сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй. И аз се чудя защо той не ти се обади на теб, че минава през мен, да ти се обаждам. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпросът. Да кажем на майката, че е живо, да я прехвърлим в родилното и т н. И викам, добре, какво ще стане. Ние не можем да гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй. Да, ама, като толкова е мислил вчера, като се е родило в 3 часа защо не са извикали... 600 грама е, защо не са извикали неонатолозите и тъй нататък” Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Разбира се. Защо толкова късно ще търсим Плевен, какво сме правили. Ами тогаз там да го набере и какво? Викам ще направим име, ние никъде не иска да го направи и нищо”...
Има малко неразбираеми в пряката реч, но аз ви цитирам дословно това, което е.
„Ами тъй, цяла нощ какво правим? Ще не го напра.. и какво нещо? То вчера в 3.00 часа се е родило, той е бил и дневен и нощен, той що не извика неонатолог? Що вика, що стана голям проблем, голям скандал. Сега вече днес сутринта сме се забавили цели няколко часа, край вече. Е той трябва да ти се обади и кът. Ами плащане, плащане, ама щяхме да избегнем, сега какво да го правим, а даже си мислех, че да вземат да му дадат и да си яде или нещо да пие. То тъй го оставяме да умре, че то е грехота, да ти кажа. Ами грехота е. Ми ти, кво правиш ти? Толкоз жизнено иска да живее ли? Е ние, ние, пак ние не му даваме никакъв шанс. Наникъде... Какво да ти кажа наникъде, не знам какво да правя сега? Сега обадят ли се край, ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, а от другата страна е.. дали, дали, пък нали ако говорим с тях, който дойде, защото пък да, какъвто интерес имат.
"Абе, Боже, как какво да говорим с тях бе, те са идиоти. Да не знаем какво да правим и в такава ситуация не сме изпадали. То си е живо, живо и здраво, тъй ли? Да бе, мама му... То още си е живо, тъй ли? Ама сега не знам в момента дали е още живо, трябва да звъннем. Кво става с туй бебе и туй нататък..."
"Кво ти звъни той бе? Туй що е стояло 15 часа и не е извикал, кво да викаме сега. Ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме се... Ами туй то не е необходимо да се тълкува. Ще кажат, че са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега ни викат. Ами да. Майката знае, ке е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен" (за въпросния доктор).
„Откъде накъде да каже на майката, че е умряло. Като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Не, никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе”.
„Ей, сега попаднахме в капан”.
„Абсолютно. Туй се казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече”.
„Да бе, кво и да направим им...”
„За какво чакам? 15 до сутринта чакат. Дойдохме ние. Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно. Става много”.
„Абе да ти кажа, ние не си бяхме извикали..”.
„Забавно? Кво? Все не сме го забавили ние. Правели го в нощния, но го забравили при сметта”.
„Малееее, щот ако стане да си разследват, кво ще излезе? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това кво? Това си е умишлено престъпление и убийство”.
Това е разговорът между самите доктори, господа депутати.
„Хъъъъ, знаеш ли кво? Ма и да се чуе, то, то, то... Не знам какво да се знае”.
„Ами кво да ти кажа. И тъй, и тъй. И са още в болницата. Тъй, ние да й кажем, ама и той. Значи всичко иде от там, че са й казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са се гледали. И го виждаш, че продължава да живее”.
„Не знам. Каква ситуация, кофти, не сме имали”.
„Да бе, много бе. То, то, то... А той си вдигна чуковете от заранта, замина си и каза: „Айде чао”. Отиде да стане началник, ама иначе не. 15 часа бил е дежурен. Това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат: „Добре, вие сутринта като дойдохте на работа, айде тоз, вие като го дойдохте на работа и като видяхте, че е живо, това бебе какво направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го вземат?”. Ама, ама ще кажат: „Ама вие сте го забавили, затова е умряло”. Защото аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, 9-тина хиляди лева, 900 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз”.
„Абе не бе, не е 900 хил.”. „Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници”.
„Тъй, ама се разчу”.
„Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос”? „Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре де”. „Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое”.
„Вече сме вътре, ама все...”
„А-а-а, абе кво да ти прая? И тоз и го мятам”.
„Кой го мяташ, бе”. „Абе и /.../ да пишат „аборт”, то не се праща никъде”.
„А то не се праща никъде, да”. (Не се разбира).
„Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш”?
„Ами ще накарам” (един там, който е медицински служител) – кво да ти направи?”
„Ами че тя го била сложила у фризеро, пък ... (друг медицински служител) го е извадила. Хъ-хъ-хъ”.
„Кой го е извадил”? – (еди си коя там медицинска служителка, не я цитираме) – хъ-хъ”. „Хъ-ъ – (смее се) – да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума)”.
„Ами че, ами ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави – видя. /.../ татко да (нецензурна дума)”.
„Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да... на ви ме ли. Кво да прая, ха”.
Тук се говори, за да го давят.
„Е добре, кво да направя сега”? „Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?”
„А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (друг служител там, от болницата)”.
„О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?”
„Е, умря си. Само си умря. Е само, няма да закачаме, я”.
„Е-е-е, (не се разбра, говорят едновременно). Той си вика, малко му е хладно тук, ама (не се разбира)”. „Ами как, къде бе? Биологични отпадъци във фризера”. „Биологичните? Добре де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му”.
„Къде бе?”
„Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.”
„Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама”.
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул”.
„Абе не бе, не е 900 хил.”. „Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници”.
„Тъй, ама се разчу”.
„Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос”? „Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре де”. „Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое”.
„Вече сме вътре, ама все...”
„А-а-а, абе кво да ти прая? И тоз и го мятам”.
„Кой го мяташ, бе”. „Абе и /.../ да пишат „аборт”, то не се праща никъде”.
„А то не се праща никъде, да”. (Не се разбира).
„Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш”?
„Ами ще накарам” (един там, който е медицински служител) – кво да ти направи?”
„Ами че тя го била сложила у фризеро, пък ... (друг медицински служител) го е извадила. Хъ-хъ-хъ”.
„Кой го е извадил”? – (еди си коя там медицинска служителка, не я цитираме) – хъ-хъ”. „Хъ-ъ – (смее се) – да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума)”.
„Ами че, ами ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави – видя. /.../ татко да (нецензурна дума)”.
„Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да... на ви ме ли. Кво да прая, ха”.
Тук се говори, за да го давят.
„Е добре, кво да направя сега”? „Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?”
„А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (друг служител там, от болницата)”.
„О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?”
„Е, умря си. Само си умря. Е само, няма да закачаме, я”.
„Е-е-е, (не се разбра, говорят едновременно). Той си вика, малко му е хладно тук, ама (не се разбира)”. „Ами как, къде бе? Биологични отпадъци във фризера”. „Биологичните? Добре де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му”.
„Къде бе?”
„Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.”
„Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама”.
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул”.
„Естествено”.
„Умряло си е при това, още при раждането”.
„Айде, добре. Слагайте го там при биологичните, ама го премерете първо да не е повече, да се... некой да не види там”.
„Здрасти”.
„Здрасти”.
„Слушай сега. А тва бебе почина. Абе нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане”.
„Естествено, така е написано”.
„Ама точно тъй. Що си се обаждай на (еди кой си там доктор)? Кво той ми вдига и той кръвното”?
„Ама сложи го в кувьоз и ще стане тъй че...”
„Ами сега ще ни съдят за убийство, бе. Аз и ти, то предумишлено (смее се)”.
„А така. Ами що? Абе значи аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тази сутрин (еди си кой там) ми каза, че още, вика, мърда”.
„Ама не бе. Аз паднах от коня”.
„Ами ако мен ме вика (там еди си кой доктор) и го тури у кувьоза, ами тва ти казва”... „Какво направи, смешна работа. Ама не смешна, не е смешна. Щото си е... (нецензурна дума) майката”.
„Не бе, аз правя, просто, ясно всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега, разбираш ли”?
„Да. Най-вероятно. Да”.
„И толкова. При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е..., знаеш, че е било живо или нещо, просто е умряло”.
Това са думите и разговорите, които са водени между тези, които вчера излязоха, депутати, да защитават и да излязат с декларации спрямо действията на правоохранителната система. Има много общо, господин Миков. Господин Миков, господин Миков, нали разбирате, че това, което в момента ви прочетох, ако вие не може да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е дадено шанс и не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, аз само искам да ви пожелая едно – да не ви се случва подобен случай на вас или на вашите близки. Защото това момиче, което е родило това дете, това е желана бременност и в продължение на това, което се е случвало в тези разговори коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за всичко това, което се е случило. И вие казвате какво се е случило. Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към всичко това, което се е развивало като събития и действия, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство и всичко това, което беше възприето от някои депутати, за истина? Аз искам да благодаря на лекарите, които са от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки един въпрос. И министърът винаги ще дойде и ще каже това, което е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и не мога да приема за удачно да се говоря подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и към българската правоохранителна система. Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период от време това е било нормално да се случва, това е било нормално да не се разследва, днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и трябва да се търси отговорност за този, който е извършил тези престъпления. Знам, че ще има много питания, ще има много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете, които са от разговори и затова са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите вие сами изводите и да си направим всички препоръки за бъдещ период от време. Аз съм винаги на ваше разположение, когато има подобни въпроси. Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Дойдох и бях изслушан и казах конкретно за всичките лица, които бяха тези, на които им беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпростанение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс. Сами разбирате, че не винаги можем да каним престъпниците или тези, които извършват престъпления на чаша вода или кафе. Защото държавата трябва да покаже характер и подкрепата, която получавам е от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и от един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на ЕС като страна-членка в ЕС. Аз искам все пак да чуя, може би и след това, изказването и обвиненията на депутати, които бяха от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и от това, което разбрахте, може би ще кажете истината дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно, но само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоция се изразходва за говоренето по полицейщината. Но аз ви уверявам, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път, винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция и винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната. Това е правова държава, това е правов ред и аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на ЕС. Благодаря ви.
Следва...
петък
Министър Цветан Цветанов представи пред депутатите разговорите между ръководството на горнооряховската болница и дежурните лекари
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов бе изслушан в Народното събрание по скандала в Горна Оряховица с умъртвеното бебе и задържаните лекари. След решение на Окръжна прокуратура във Велико Търново е била декласифицирана информацията от телефонни разговори на ръководството на горнооряховската болница и дежурните лекари на смяна. От тях става ясно, че бебето е родено живо и не са положени усилия за спасяването му. Агенция “Фокус” публикува пълния текст от изложението на вътрешния министър Цветанов в парламента, където той прочете без редакция декласифицираните разговори.
Цветан Цветанов: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, позволявам си да бъда изслушан първо по темата, която последните няколко дни е най-актуална за обществото и всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица. Във връзка с широкия обществен резонанс и с всичко това, което беше казано по адрес на МВР и на българската прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която днес да мога да ви запозная публично.
В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани с умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница. Отново ще ви помоля за в бъдеще нека да се придържаме към нормалните етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не може да бъдат оповестявани, информации, свързани с разследването, което тече по дадени криминални случаи. Молбата ми към вас е, защото всички ние като представители на изпълнителната власт, както и на законодателната власт трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране на правовия ред и който нарушава законите в страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил. Понеже искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори, които са по досъдебното производство и които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани, и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.
Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите, няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това през призмата, когато всеки един се придържа към Хипократовата клетва и всеки един проявява максималният професионализъм и дава всичко от себе си,з а да запази живота и да даде шанс на всеки един, който е новороден.
Уважаеми дами и господа, ще започна с това, което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много. Това, което имаме като безспорни доказателства от ехографа, който е направен, видеозона, детето е на 23 седмици и 5 дни към 17. 11. 2010 година.
Разговорите, които текат в комуникациите между докторите, които са били нощна смяна и ръководството на болницата, аз ще ги оставя без коментар, но нека те да бъдат изводи за всички, които говориха по адрес на МВР и на прокуратурата. Няма да цитирам имена, но ще цитирам съдържанието, което е пряката реч в нощта и часове след извършеното престъпление:
+
+ +
+
+
+
„Ами извинявай, че те безпокоя. Ей сега един доктор ми звъни за бебето. Тъй. И аз се чудя защо той не ти се обади на теб, че минава през мен, да ти се обаждам. Значи, притеснен, защото трябвало да се реши въпросът. Да кажем на майката, че е живо, да я прехвърлим в родилното и т н. И викам, добре, какво ще стане. Ние не можем да гледаме туй бебе. Ами ще си го гледаме ей тъй. Да, ама, като толкова е мислил вчера, като се е родило в 3 часа защо не са извикали... 600 грама е, защо не са извикали неонатолозите и тъй нататък” Аз туй му казах, че ние сме атакуеми. Разбира се. Защо толкова късно ще търсим Плевен, какво сме правили. Ами тогаз там да го набере и какво? Викам ще направим име, ние никъде не иска да го направи и нищо”...
Има малко неразбираеми в пряката реч, но аз ви цитирам дословно това, което е.
„Ами тъй, цяла нощ какво правим? Ще не го напра.. и какво нещо? То вчера в 3.00 часа се е родило, той е бил и дневен и нощен, той що не извика неонатолог? Що вика, що стана голям проблем, голям скандал. Сега вече днес сутринта сме се забавили цели няколко часа, край вече. Е той трябва да ти се обади и кът. Ами плащане, плащане, ама щяхме да избегнем, сега какво да го правим, а даже си мислех, че да вземат да му дадат и да си яде или нещо да пие. То тъй го оставяме да умре, че то е грехота, да ти кажа. Ами грехота е. Ми ти, кво правиш ти? Толкоз жизнено иска да живее ли? Е ние, ние, пак ние не му даваме никакъв шанс. Наникъде... Какво да ти кажа наникъде, не знам какво да правя сега? Сега обадят ли се край, ще ни направят на маймуни. Отвсякъде вестниците, а от другата страна е.. дали, дали, пък нали ако говорим с тях, който дойде, защото пък да, какъвто интерес имат.
"Абе, Боже, как какво да говорим с тях бе, те са идиоти. Да не знаем какво да правим и в такава ситуация не сме изпадали. То си е живо, живо и здраво, тъй ли? Да бе, мама му... То още си е живо, тъй ли? Ама сега не знам в момента дали е още живо, трябва да звъннем. Кво става с туй бебе и туй нататък..."
"Кво ти звъни той бе? Туй що е стояло 15 часа и не е извикал, кво да викаме сега. Ще стане голяма разправия. Колко време мина. Това са 24 часа. Точно 24 часа ние не сме се... Ами туй то не е необходимо да се тълкува. Ще кажат, че са го оставили да мре, то понеже не мре, и сега ни викат. Ами да. Майката знае, ке е умряло. Всичко на всичко са казали, че е умряло. Той си е виновен" (за въпросния доктор).
„Откъде накъде да каже на майката, че е умряло. Като то не е умряло. Той даже не извикал неонатолог. Няма, няма неонатолог. Няма, бе. Не, никой не се е подписал, никой не си е гледал, бе”.
„Ей, сега попаднахме в капан”.
„Абсолютно. Туй се казва цугцванг, когато всеки ход е грешен вече”.
„Да бе, кво и да направим им...”
„За какво чакам? 15 до сутринта чакат. Дойдохме ние. Той не се е обадил на никой. Хвърлено бебе у някакъв парцал. А па разчуе ли се, става вече страшно. Става много”.
„Абе да ти кажа, ние не си бяхме извикали..”.
„Забавно? Кво? Все не сме го забавили ние. Правели го в нощния, но го забравили при сметта”.
„Малееее, щот ако стане да си разследват, кво ще излезе? Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това кво? Това си е умишлено престъпление и убийство”.
Това е разговорът между самите доктори, господа депутати.
„Хъъъъ, знаеш ли кво? Ма и да се чуе, то, то, то... Не знам какво да се знае”.
„Ами кво да ти кажа. И тъй, и тъй. И са още в болницата. Тъй, ние да й кажем, ама и той. Значи всичко иде от там, че са й казали предварително, че е умряло. И на сутринта и пак. И след туй са се гледали. И го виждаш, че продължава да живее”.
„Не знам. Каква ситуация, кофти, не сме имали”.
„Да бе, много бе. То, то, то... А той си вдигна чуковете от заранта, замина си и каза: „Айде чао”. Отиде да стане началник, ама иначе не. 15 часа бил е дежурен. Това бебе стои живо. Той го е израждал. Те ще кажат: „Добре, вие сутринта като дойдохте на работа, айде тоз, вие като го дойдохте на работа и като видяхте, че е живо, това бебе какво направихте вие, бе? Що не извикахте неонатолог да го вземат?”. Ама, ама ще кажат: „Ама вие сте го забавили, затова е умряло”. Защото аз си мислех, нали, да ти кажа, че там колкото и да е, 9-тина хиляди лева, 900 лева, ама си гарантираме спокойствие и толкоз”.
„Абе не бе, не е 900 хил.”. „Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници”.
„Тъй, ама се разчу”.
„Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос”? „Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре де”. „Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое”.
„Вече сме вътре, ама все...”
„А-а-а, абе кво да ти прая? И тоз и го мятам”.
„Кой го мяташ, бе”. „Абе и /.../ да пишат „аборт”, то не се праща никъде”.
„А то не се праща никъде, да”. (Не се разбира).
„Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш”?
„Ами ще накарам” (един там, който е медицински служител) – кво да ти направи?”
„Ами че тя го била сложила у фризеро, пък ... (друг медицински служител) го е извадила. Хъ-хъ-хъ”.
„Кой го е извадил”? – (еди си коя там медицинска служителка, не я цитираме) – хъ-хъ”. „Хъ-ъ – (смее се) – да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума)”.
„Ами че, ами ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави – видя. /.../ татко да (нецензурна дума)”.
„Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да... на ви ме ли. Кво да прая, ха”.
Тук се говори, за да го давят.
„Е добре, кво да направя сега”? „Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?”
„А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (друг служител там, от болницата)”.
„О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?”
„Е, умря си. Само си умря. Е само, няма да закачаме, я”.
„Е-е-е, (не се разбра, говорят едновременно). Той си вика, малко му е хладно тук, ама (не се разбира)”. „Ами как, къде бе? Биологични отпадъци във фризера”. „Биологичните? Добре де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му”.
„Къде бе?”
„Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.”
„Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама”.
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул”.
„Абе не бе, не е 900 хил.”. „Няма, ние горе-долу се разбрахме там колкото ще плащаме, по-малко. Тя навита, но то е толкоз. Тя оттук нататък ще вземе да се обади у прокуратурата и ще стане страшно. Вече ние сме съучастници”.
„Тъй, ама се разчу”.
„Ма се видят... за предумишлено убийство, бе човек. Ти знаеш ли кво става въпрос”? „Аз знам кво става въпрос. Ама той ще го направи ту нещо, ние вече сме вътре де”. „Ние сме бая вътре вече и оттук нищо не мое”.
„Вече сме вътре, ама все...”
„А-а-а, абе кво да ти прая? И тоз и го мятам”.
„Кой го мяташ, бе”. „Абе и /.../ да пишат „аборт”, то не се праща никъде”.
„А то не се праща никъде, да”. (Не се разбира).
„Ами? Как да го убие човек, бе? То не му е да го убиеш. Как да го убиеш”?
„Ами ще накарам” (един там, който е медицински служител) – кво да ти направи?”
„Ами че тя го била сложила у фризеро, пък ... (друг медицински служител) го е извадила. Хъ-хъ-хъ”.
„Кой го е извадил”? – (еди си коя там медицинска служителка, не я цитираме) – хъ-хъ”. „Хъ-ъ – (смее се) – да (нецензурна дума) и шушумигите, да (нецензурна дума)”.
„Ами че, ами ако направя и аз сега. Гинка го завадила, оная, и тя кво да прави, и кво да прави – видя. /.../ татко да (нецензурна дума)”.
„Не. Най-просто аз не виждам. То по-добре, да, наистина, да, у кофа ли да... на ви ме ли. Кво да прая, ха”.
Тук се говори, за да го давят.
„Е добре, кво да направя сега”? „Я, нищо. Да се... Ами, че единственото нещо, че фу-у-у, то си е аборт, не е живо раждане, примерно, нали тва?”
„А оня кво ти звъни глупака? Ти каза ли му? Той звъни, звъни, що го е страх. Звънял е и на (друг служител там, от болницата)”.
„О-о-о, ау-у-у. Туй отиде при Андрей Баташов, ама кво ще го правим сега кат ще го изгарят туй? Ама кво остана?”
„Е, умря си. Само си умря. Е само, няма да закачаме, я”.
„Е-е-е, (не се разбра, говорят едновременно). Той си вика, малко му е хладно тук, ама (не се разбира)”. „Ами как, къде бе? Биологични отпадъци във фризера”. „Биологичните? Добре де, някой сега ще го сложи у фризера, ама после пък опаковат ли се, как се горят (нецензурна дума) мама му”.
„Къде бе?”
„Не бе, то си има биологични отпадъци. Идват си от специална фирма, която си ги кара чак до София. Там ги горят, бе.”
„Премерено е колко е. Трябва да е под 500 грама”.
Дават се указания колко да бъде изписано в това, което след това вече започва да се изгражда като поведение.
„Просто нема такова, че е живяло. Никой не е виждал, не е чул”.
„Естествено”.
„Умряло си е при това, още при раждането”.
„Айде, добре. Слагайте го там при биологичните, ама го премерете първо да не е повече, да се... некой да не види там”.
„Здрасти”.
„Здрасти”.
„Слушай сега. А тва бебе почина. Абе нали разбираш, че просто умряло си е при самото раждане”.
„Естествено, така е написано”.
„Ама точно тъй. Що си се обаждай на (еди кой си там доктор)? Кво той ми вдига и той кръвното”?
„Ама сложи го в кувьоз и ще стане тъй че...”
„Ами сега ще ни съдят за убийство, бе. Аз и ти, то предумишлено (смее се)”.
„А така. Ами що? Абе значи аз мислех, че е умряло още веднага след раждането, щото те го взеха в сектора. Тази сутрин (еди си кой там) ми каза, че още, вика, мърда”.
„Ама не бе. Аз паднах от коня”.
„Ами ако мен ме вика (там еди си кой доктор) и го тури у кувьоза, ами тва ти казва”... „Какво направи, смешна работа. Ама не смешна, не е смешна. Щото си е... (нецензурна дума) майката”.
„Не бе, аз правя, просто, ясно всичко оттук нататък, щото ние ще го хвърлим сега в биологичните отпадъци. То е под 500 грама сега, разбираш ли”?
„Да. Най-вероятно. Да”.
„И толкова. При това развитие на нещата вече просто ти забравяш, че това бебе е..., знаеш, че е било живо или нещо, просто е умряло”.
Това са думите и разговорите, които са водени между тези, които вчера излязоха, депутати, да защитават и да излязат с декларации спрямо действията на правоохранителната система. Има много общо, господин Миков. Господин Миков, господин Миков, нали разбирате, че това, което в момента ви прочетох, ако вие не може да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е дадено шанс и не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, аз само искам да ви пожелая едно – да не ви се случва подобен случай на вас или на вашите близки. Защото това момиче, което е родило това дете, това е желана бременност и в продължение на това, което се е случвало в тези разговори коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за всичко това, което се е случило. И вие казвате какво се е случило. Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към всичко това, което се е развивало като събития и действия, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство и всичко това, което беше възприето от някои депутати, за истина? Аз искам да благодаря на лекарите, които са от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки един въпрос. И министърът винаги ще дойде и ще каже това, което е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и не мога да приема за удачно да се говоря подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и към българската правоохранителна система. Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период от време това е било нормално да се случва, това е било нормално да не се разследва, днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и трябва да се търси отговорност за този, който е извършил тези престъпления. Знам, че ще има много питания, ще има много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете, които са от разговори и затова са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите вие сами изводите и да си направим всички препоръки за бъдещ период от време. Аз съм винаги на ваше разположение, когато има подобни въпроси. Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Дойдох и бях изслушан и казах конкретно за всичките лица, които бяха тези, на които им беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпростанение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс. Сами разбирате, че не винаги можем да каним престъпниците или тези, които извършват престъпления на чаша вода или кафе. Защото държавата трябва да покаже характер и подкрепата, която получавам е от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и от един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на ЕС като страна-членка в ЕС. Аз искам все пак да чуя, може би и след това, изказването и обвиненията на депутати, които бяха от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и от това, което разбрахте, може би ще кажете истината дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно, но само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоция се изразходва за говоренето по полицейщината. Но аз ви уверявам, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път, винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция и винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната. Това е правова държава, това е правов ред и аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на ЕС. Благодаря ви.
Следва...
