петък
ИСТИНАТА е винаги ЕДНА и ЕДИНСТВЕНА,
НО ТЯ ГЛАСИ ТАКА:
НАЙ-МАЛКО ДВЕ са ИСТИНИТЕ за ТОВА,
КОЯ е ЕДНАТА и ЕДИНСТВЕНА ИСТИНА
В главата на нормалния, неизкушен от професионални философски знания и размишления човек надали битува съмнение, че той знае както какво е това истина, така и че е способен да разпознава и да различава истината от неистината. Това е вярно, а това не е вярно, често убеден казва човекът, имайки предвид тъкмо туй, че първото е истина, а второто – неистина.
Впрочем, същото е положението с всички фундаментални понятия на познанието като Бог, материя, тяло, сила, маса, енергия, информация, необходимост, случайност, причина, следствие, живо, мъртво, цел, средство, система и така нататък и така нататък...
Колко ли хора знаят и са прочели написаното лично от ръката на сър Исак Нютон в писмо до приятеля му д-р Бейли, че той, самият Нютон, изобщо не знаел какво е това гравитация и не можел да повярва в нейното съществуване? Колко ли хора знаят и са прочели даже уж популярното малко подзаглавие в книжката на Алберт Айнщайн „НЕЩО като АВТОБИОГРАФИЯ”, което подзаглавие звучи така:
”ПРОСТИ ми, НЮТОН, но НЕ СЪЩЕСТВУВА
МИГНОВЕНО ДЕЙСТВИЕ на СИЛА от
НЕОГРАНИЧЕНО РАЗСТОЯНИЕ,
СЛЕДОВАТЕЛНО... НЕ СЪЩЕСТВУВА
ГРАВИТАЦИЯ...”
Сякаш Нютон не знаеше това, но – в интерес на истината –, Алберт Айнщайн действително не е имал достъп до архива на Нютон и не е чел писмото му до Бейли, част от което аз цитирах преди малко...
Когато преди около 70 години едва ли не всекидневно всички питали бащата на кибернетиката Норбърт Винер КАКВО е това ИНФОРМАЦИЯ, той пак всекидневно и на всички отговарял:
ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е МАТЕРИЯ;
ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ЕНЕРГИЯ;
ИНФОРМАЦИЯТА Е ... ИНФОРМАЦИЯ.
Разбърквам главата на неизкушения от професионални занимания с наука и философия читател само за да покажа, че там, където все още е налице процесът на търсенето, на творчеството, там, където е върхът на науката и философията, където науката и философията СЕ ПРАВЯТ, там нещата никога не изглеждат и не са така ясни, както ги пише в учебниците...
/следва.../
Например ако решавате интегрално-диференциално уравнеие-то се появява от нищото, няма анализ , устойчивост на обектите, индентификация и т.н. каквото и да е описание на динамични устойчиви или неустойчиви процеси и това число да не се появява. А и тризначната логика някак не е съвсем тризначна. Дори ако погледнем светът на елементарните частици ще забележим че освен протон и електрон, Да и Не имаме и Може би-неутрон и това може би се разпада средно за 11минути, но може и да не се разпадне следващите милиарз години.
Неопределеността като логическа стойност я има навсякъде дори и във физиката. Квантовата механика свободно борави с нея и котката на Шрьодингер се разхожда необеспокоявано там, независимо, че Айнщайн не беше съгласен и твърдеше че Господ не играе на ашици.
