25.12.2010 г.
  събота

               Умът на човека създаде първо представата, а после идеята за Бога. Ръката на Човека написа първо Вехтият, а после - Новият завет.
               Душата на Човека роди вярата.
               ЗАЩО ЛИ?
                Човекът изначално е загубил вяра в себе си, да не говоря за вяра в ближния. Я за момент си представете, че Мойсей се изправя пред еврейте и им говори така:
                 АЗ, МОЙСЕЙ, ВИ КАЗВАМ, ЗА ДА СЕ СПАСИМ, ТРЪГВАЙТЕ СЛЕД МЕН, НАПРАВО ПРЕЗ ЧЕРВЕНО МОРЕ, НАПРЕД СЛЕД МЕН...
                Ако Мойсей беше рекъл така, всеки друг еврейн щеше да каже:
                Я ПРЕСТАНИ С ТИЯ БЪЛНУВАНИЯ, КАК СЕ МИНАВА ПРЕЗ ЧЕРВЕНО МОРЕ ПЕША, АЗ ЗНАМ ПО-ДОБРИЯ ПЪТ, ХАЙДЕ СЛЕД МЕН, ЗАРЕЖЕТЕ ГО МОЙСЕЙ...
           Човекът е загубил вяра в себе себе си и в ближния, а може и никога да не я е имал, баща спи с дъщеря си, майка със синовете си, братя със сестрите си, всеки прави каквото му се прииска, свобода, нали...
              А смисълът на Вехтия завет е първо именно в това - да въведе порядък чрез строги табута върху сексуалните отношения, да положи началото на род, на семейство, да сложи край на безредното полово общуване, да различи човека от животното...
               Да, осъзнат смисъл и цел, но как?
          Кой ще те слуша, ако ти му кажеш, че повече не трябва така?
             Човекът е измислил Бога от безкрайно важната потребност да намери начин да убеди другите човеци, че трябва да започнат да постъпват по човешки...
               Но как да ги убеди?
                Като им каже, че той, отделният човек, е измислил правилният начин за създаване на социален човешки организъм, на социум?
          Кой ще му повярва и още повече - кой ще го послуша? 
           Гениално велик е този човек, който се е досетил, че не трябва да говори на човеците от СВОЕ ЛИЧНО име, на него те няма да повярват, а трябва първо да се измисли и да се легитимира идеята за Бога, после да се изработи сюжета, как Бог откровеничи пред Мойсей, да кажем, а той, самият Мойсей, нищо не казва от свое име, той само предава ЗАПОВЕДИТЕ НА БОГА...
             Минава време, менят се нравите, Бог е наказвал човеците, унищожавал е всички като грешни спрямо неговите заповеди,  пускал ги е даже в Ноевия ковчег, но ето, нищо не е тръгнало на по-добре..., римските императори са по-всесилни и развратни от всеки зъл Бог, сами се обявяват за богове...
                Идва ред на другият Бог, не на Бога-господар, а на Бога-Учител с пример...
               Никой нищо не е разбрал от смисъла на християнството, ако мисли, че Ийсус Христос е историческа, т.е. конкретно живяла личност. Ийсус Христос е персонализация на съвършено нова, различна от юдейската, религия.
                Ийсус Христос е Човекът, намерил смелост да нарече себе си Бог, той е начинът, по който гръцката цивилизация и митология реформира Вехтия еврейски завет.
              Християнството е коренно различно от еврейската религия, изразена във Вехтия завет. Вехтият завет е общ както за християнството, така и за исляма. Само че в християнството Ийсус Христос е СИН на Бога , а в исляма Мохамед /както и Мойсей/ е само ПРОРОК.
            Християнството е нов етап в развитието на Човека; християнството е легитимизация на човешката смелост Човекът да се нареч Бог, защото Ийсус е както Човеко-Бог, така и Бого-Човек.
         В лицето на Ийсус Христос се ражда нов човек; ражда се човек, който се осмелява публично да заяви, че Богът - това е човекът такъв, какъвто ще стане след своята телесна смърт, след смъртта на неговите страсти, а  Човекът е просто това, което ще стане и Богът веднага,   щом слезе при нас тук, на земята, ще стане просто ЕДИН СТРАДАЩ  ДОБЪР И ЧЕСТЕН ЧОВЕК...

Тук в блога някъде прочетох, че Бог е самият живот, и това ми допадна. Изглежда, че малцина са способни да проумеят, че функцията на Бог не е единствено да подпомага индивидуалните начинания, а далеч преди това - да гарантира ненарушимостта на действието на всички онези правила и закони на взаимодействията, които никой човек не е в състояние да промени дори с помощта на всички останали човеци. Ето защо, създаденият от човека Бог е поне частично вдъхновен от Бога извън Човека, а Исус е най-съвършеното общоизвестно олицетворение на силата на връзката между човека и Бога и много се заблуждават някои, като си въобрязяват, че тази връзка е една вулгарна измислица като онези, с които си служат самите те, защото не познават други начини за отношение към околните. Ох, май се поувлякох, ама и темата е такава, че човек преспокойно може да се удави в нея, без дори да се усети...
Поздравления и Честито Рождество на Богочовека!!!

Човекът до ден днешен не разбира, че той живее в един изцяло ЧОВЕШКИ, създаден от него свят.
В човешкия свят без идеята за Бога човекът просто не е човек; няма друг начин човекът сам себе си да вкара в пътя на нормата, на правилото, на закона, освен да да се самозаблуди, че друг, по-висш, по-добър и по-могъщ от него му заповядва да спазва правилата и нормите...
Нима мислиш, че математическите формули - E = MV на квадрат върху две или пък F=M.M върху разстоянието на квадрат СЪОТВЕТСТВУВАТ на нещо извън човека, нима мислиш, че Земята ПРИВЛИЧА някои тела?
Нима мислиш, че това, което сме нарекли природа, свят, космос е така устроено, че на човека му остава просто да открие формулата на това устройство?
Светът, в който човекът живее, е разбираем за този човек само тогава, когато човекът го е направил човешки свят, когато човекът е направил МОДЕЛ, с който обяснява света...
ПРИРОДАТА ЗА ЧОВЕКА БЕЗ ЧОВЕКА Е НИЩО, казваше Георг Фридрих Вилхелм Хегел. СВЕТЪТ, НЕЩАТА САМИ ПО СЕБЕ СИ, казваше Имануел Кант, без конструиращата способност на човешкия разум са НОУМЕНИ, неща, за които нищо не знаем и не можем да знаем. НИЩО в езика на великите значи НИЩО ОПРЕДЕЛЕНО, значи НЕЩО, за което НИЩО не можем да кажем, защото не го знаем и не го разбираме.
Човеко, познай себе си...тръгна тя от античните гърци... Познаеш ли себе си, тогава ще разбереш и света, който си създал по свой образ и подобие така, както си написал, че Бог те е създал по НЕГОВ образ и подобие...

Точно на границите между две зодии и 7 години по-рано.

А може би има. Колко струва един човек, който постъпва човешки не защото има в душата си милост към ближния, а страх от бога. Християнството е каца с мед в който има лъжица с отрова и доказа своята неспособнос да очовечава. Повече от хилядолетие простотии и насилие в името на бог и правата вяра. За мен и трите религии пръкнали се от котела на Мъртво море са религии на смъртта. Към тях трябва да добавя и будизмът, но той поне е по-толерантен. За разлика от близкоизточната традиция изтокът е по толерантен и поставя духовното издигане в ръцете на самият човек, докато трите религии на смъртта наблягат на спасениета чрез сляпа вяра и подчинение и напрактика превръщат хората в раби божии и роби на влостващите.

Честито Рождество, Професоре!
Малко съм изненадан да видя толкова категорично и удобно доказателство на това, в което се опитвам да убедя слабо образованите хора, че науката се основава на вяра и е нелепо и дори престъпно да се противопоставя на религията, както и да се противопоставя разумът на вярата. (В моите представи разумът и вярата имат една и съща аналогична природа, защото, като проява на човешката мозъчна активност, двете са противоположни само към определен момент, или към моментно обяснение на процес, който представлява поредица от неизбежни преминавания на вярата в разум и обратно, което мисля, че не е трудно да се докаже или разбере, стига човек да не е придобил навика да мрази мисленето, разбира се).

От тук тези общи позиции нататък обаче, започват и разминаванията ни, които не са никак големи или принципни, но насложени едно до друго, довеждат до противоположните ни схващания, които Вие доста правилно предугаждате с въпроса си: “Нима мислиш, че това, което сме нарекли природа, свят, космос е така устроено, че на човека му остава просто да открие формулата на това устройство?”.
Да, така мисля, но за да намаля опасността да се окажем привърженици на непримиримо враждуващи философски системи, трябва да побързам да поясня, че за мен не е никак лесно откриването на формулите на това устройство, защото не вярвам тези формули да имат окончателен вид, който да не подлежи на следваща промяна и доуточняване не като израз, а като област на валидност, уточнена чрез параметрите и границите на системата, която описват.

От тази гледна точка, за мен откритите до момента формули ще си останат верни до момента, в който не основем системата на знанието на различни от досегашните вярвания. Един пример може да бъде даден с класическата и квантовата механика. Приели сме, че класическата механика описва взаимодействията в макросвета, и ето как неприложимостта й към явленията в микросвета извиква на помощ построяването на квантовата механика, но макросвета и микросвета са системи, свързани с нашата сетивност и субективна отправна система, следователно, няма как да докажем, освен чрез приемането на юнашко доверие (както на всички основаполагащи научни принципи) и представата за макро и микро свят въпреки че, за космическите размери и пространства те могат да се окажат твърде нeадекватни, и в някакъв момент с някакви уточнения или нови допускания, квантовата механика да ни осигури ключа към разгадаването на черната материя, черната енергия и други подобни навлизащи понятия за космоса и вселената.

Ще завърша с пример за гравитацията – трудно е, поне на този етап да си представим, че земята не привлича телата към себе си. Докато не намерим не само достатъчно убедително, но и полезно обяснение, което да влезе в употреба, и да обясни падането на телата към земята по друг начин, който да стане общоприет, живота ни винаги ще бъде застрашен, защото не се иска много ум от някой властимащ всезнайко да ни метне от някой висок етаж, за да покаже на лумпените колко е вярна науката и вредна религията... или обратното - колко е вярна религията и вредна науката, което е същото.

...да поразговаряме върху някои фундаментални проблеми.
Във философските си разбирания аз съм хегелианец от 40 години. През 70-те години на миналия век изследвах Хегел и Библията по цели пет години.
Хегел е най-великият християнски философ, макар че той е философ на религията, а съвсем не богослов-теолог.
БОГ е МИСЪЛ; МИСЪЛТА е БОГ - това е квинтесенцията на Хегеловата ЛОГИКА. Но искам веднага да уточня, че Хегел и до ден днешен си остава напълно НЕРАЗБИРАЕМ за 99% от професионалните СВЕТОВНИ философи затова, ЗАЩОТО Хегел, макар да пише изцяло на ЕСТЕСТВЕНИЯ език, влага съвършено нова СЕМАНТИКА във всички основни понятия на логиката и философията.
Хегел никога не може да бъде разбран, докато не бъде усвоен и разбран неговият ЕЗИК не в терминологичен, а в сдържателно-семантичен смисъл.
Хегел преобръща значението на всички основни понятия и категории. Когато един ЛОГИК в общоприетия смисъл на тази дума борави с думите "ПОНЯТИЕ", "СЪЖДЕНИЕ", "УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ", "ИСТИНА", той нищо няма да разбере от Хегел, срещайки в неговите два тома на фундаменталната му книга "ЛОГИКА" същите термини, понеже при Хегел те имат коренно различно съдържание.
Аз ще публикувам специални текстове в блога и не ми се ще тук да се разпростирам, но ти благодаря безкрайно много за високата степен на твоето мислене, което ме стимулира да си позваля по-задълбочени аргументи.
Само малко за квантовата механика. Аз съм изследвал напълно професионално в историко-теоретичен план генезиса на квантово-механичния подход от Макс Планк насам, изследвал съм стъпка по стъпка развитието на мисълта на НИЛС БОР от времето на първото му постъпване при "дивия новозеландец" РЪДЪРФОРД, дискусията между НИЛС БОР и АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, теоретично незавършила до ден днешен, защото изобщо такива ФУНДАМЕНТАЛНИ дискусии не могат да завършат, никога едното схващане или по-точно единият подход и единият начин на мислене няма да се наложи над другият...

Благодаря за възможността да прочета нещо целенасочено и резюмирано за Хегел, защото опитите ми да го разбера навремето завършваха с незначителен успех. Ето и сега веднага взех в ръце тритомната му “История на Философията”, но смазващата му ерудиция и способност да осмисли толкова много философи и философски школи от древността до неговото време, сякаш парализира мисълта ми и ме връща в годините на безуспешните ми опити да проумея светоописателната му система, базирана върху допускането, което формулирате като “БОГ е МИСЪЛ; МИСЪЛТА е БОГ”, с което за съжаление не съм запознат, защото не съм чел неговата “Логика”.

Изглежда, обаче, че докато съм правил безуспешните си опити да проумея изтънчеността на Хегеловата мисъл, в някаква степен съм придобил и някакви навици да проследявам връзките между идеите и тяхната последователна подчиненост, затова не ме притеснява, обижда, или настървява отъждествяването на БОГ с МИСЪЛТА, обратното - това ми изглежда едно заслужаващо си вниманието предизвикателство, и аз горя от нетърпение да науча някои от следствията от развитието на такъв максимално фундаментален постулат за двете толкова многозначни понятия, с онези им единствени значения, фиксирани от приетото равенство между тях.

Лесно ми е до мисленето на приема, че в СЕМАНТИКАТА е и смисъла, и ИСТИНАТА. Но възприемането на смисъла и истината зависи от културата и емоционалната асоциативност (може би по-точно приоритетния порядък в понятията на четящия или слушащия). В това отношение, средностатистическия българин ужасно го е загазил, защото в общественото пространство непрекъснато се лансират объркващи послания. Примерите са много и аз все се каня да започна да им правя списък и да покажа кой влудява българите.

Да вземем най-пресния ярък пример – този с бебето в Г. Оряховица - БЛС очевидно се опитва по един напълно лишен от основания начин да преиначи случая, като пробута идеята, че в задълженията на лекарите не е включено отношението към пациента. Но лекарите няма как да не знаят, че отношението към пациента е част от лечението, дори по-съществената част от него, без която лечението вероятно ще бъде сведено до фармацевтично – касапски манипулации върху тялото на пациента. И ни плашат, че щели да ни съдят в Страсбург, сякаш там ще им постелят червен килим и ще им се поклонят като на герои, че са му дали да се разбере на това тъпо гадно бебе, дето си няма друга работа, ами не ще и да мре, мамка му!

Същия трик с оглушките за отношението го правят и в съда с прословутата “липса на доказателства”: Момичето е скочило от третия етаж, цялото е натрошено и в синини, съдебно-медицинската експертиза доказва, че е имало секс непосредствено преди скачането, полицията е хванала типовете, които държали заключено момичето дни наред и са правили секс с него точно преди да скочи от третия етаж, но на съда не му стигат тези доказателства. Липсва единствено похвалата на съда към типовете, които са се изреждали върху момичето – че са му доставили такова неземно удоволствие, че момичето се е почувствало на седмото небе, към което, окрилено от любовта на няколко мъже едновременно, се е опитало да полети от щастие.

Ето така за мен оскотяването се прикрива чрез публично изнасилената семантика. А лупмените скачат срещу полицаите, вместо да се сетят, че може да дойде редът и на техните дъщери. Как да не искам “Полицейска” държава при такава повсеместна лумпенизация?
(Хегеле, Хегеле, да знаеш докъде може да изпадне мисълта векове след теб...)