Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2010 07:38 - ЧОВЕКО! ЗНАЕШ ли КАКВО ИСКАШ, когато искаш СВОБОДА на МИСЛЕНЕТО, СВОБОДА на СЛОВОТО и СВОБОДА на ДЕЙСТВУВАНЕТО?
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 2491 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
26.12.2010 г.
 неделя
             

. КАКВА е ИСТИНАТА за ТОВА,

                          КОЕТО НАРИЧАМЕ  ИСТИНА?

            В историята на западната философска и научна мисъл, началото на която се поставя в Антична Гърция, съществуват няколко фундаментални подхода и становища относно това, какво е ИСТИНАТА.

                                         

                                       АРИСТОТЕЛ

           Първото, до ден днешен признавано и всеобщо цитирано становище за природата на ИСТИНАТА, това е становището на Аристотел. Наистина, той не го изразява точно под формата на дефиниция, но дефинитинтият характер на становището му е безспорен.

          Ето какво пише Аристотел:

         „СНЕГЪТ е БЯЛ НЕ ЗАЩОТО НИЕ, ЧОВЕЦИТЕ, ГО НАРИЧАМЕ БЯЛ, А ТЪКМО НАПРОТИВ – НИЕ ГО НАРИЧАМЕ БЯЛ ЗАТОВА, ЗАЩОТО СИ Е БЯЛ И БЕЗ НАШЕТО ИЗКАЗВАНЕ ЗА НЕГОВАТА БЕЛОТА.”

        Както се вижда и разбира, според Аристотел нашето съждение за снега е истинно тогава, когато в съждението си ние утвърждаваме едно мисловно съдържание, което съвпада с качествата на външния обект такива, каквито са те независимо от нашето възприятие и мислене.

       Именно Аристотел е родоначалникът на фундаменталната философска концепция,  според  която външният свят е обективен и напълно суверенен спрямо човешкото възприемане и мислене за него, следователно – човешкото познание, за да постигне истината, трябва по съдържание да съвпада с обективното съдържание на външния свят.

         Изглежда – поне за здравия човешки разум -, не само приемливо, но и напълно вярно, нали?

        Да, разбира се, ако не изглеждаше така приемливо и така вярно, становището на античния гении едва  ли  щеше да просъществува до ден днешен.

       Само че...

 

                     

            

                   

     

                              ИМАНУЕЛ  КАНТ

       Имануел Кант е най-прочут с неговото деление на света на НОУМЕНИ /”неща в себе си”/ и на ФЕНОМЕНИ /”неща за нас”/. Но това популярно деление всъщност е следствие от неговото дълбинно разбиране на отношението между така наречения ОБЕКТИВЕН СВЯТ и ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ за света. А основната категория на всяка теория на познанието /гносеология/ е, разбира се, категорията „ИСТИНА”.

        Именно КАНТ е философът на Новото време, който радикално се противопостави и буквално ПРЕОБЪРНА дотогава класически доминиращото АРИСТОТЕЛЕВО разбиране за ИСТИНАТА.

      „Старият и прочут въпрос „ЩО е ИСТИНА?” – пише Имануел Кант в „Критика на чистия разум” -, след АРИСТОТЕЛ получава отговор, че ИСТИНАТА е ЗНАНИЕ, което трябва ДА СЪОТВЕТСТВУВА на своя ПРЕДМЕТ, т.е. ПРЕДМЕТЪТ е този, с който нашето знание е длъжно да се съобразява.

      Време е – продължава Кьонигсберският философ –, да преобърнем нашето разбиране за същността на собствения си разум и за нашето познание. ЗАЩОТО НЕ ЗНАНИЕТО НИ ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВУВА НА ПРЕДМЕТА, А ТЪКМО ОБРАТНОТО – ПРЕДМЕТЪТ ТРЯБВА ДА СЪОТВЕТСТВУВА НА НАШЕТО ИСТИННО ПОЗНАНИЕ ЗА НЕГО.”

       Според Кант ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО не съществуват в света сам по себе си /т.е не съществуват за „нещата В себе си”, за нещата като НОУМЕНИ/ , а те са АПРИОРНИ ФОРМИ на СЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ. Човекът създава пространството и времето като схеми на разума, с които схеми данните на нагледа се подреждат и организират по един смислен и разбираем за човека начин.

     За света и нещата сами в себе си, за ноуменалния свят човекът никога нищо определено не може да знае и не може да каже. Човекът познава света такъв, какъвто този свят се представя във взаимодействието си с човека. В нашето познание СЪДЪРЖАНИЕТО на сетивното знание идва от ноуменалния свят, но ФОРМИТЕ на това знание са ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО, а те идват от конструиращата продуктивна способност на човешкия разум.

        Ето защо, тъй като човешкият разум подрежда и организира данните на сетивния наглед чрез пространството и времето,  то тези данни стават познание за нещата като ФЕНОМЕНИ, а дали тези ФЕНОМЕНИ приличат или не приличат на НОУМЕНИТЕ, на нещата в себе си, за това ние никога нищо не можем да знаем.

        Казано по друг начин,  познанието ни е конструктор на своя предмет, от външния свят то взема само „материалите”, взема елементите на нагледа, както майсторът строител взема материалите /камъни, дървета и пр./ от външния ноуменален свят, но КЪЩАТА е негово собствено дело.

      Така че ако се опра на това мое сравнение, хрумнало ми в момента, но изцяло съвпадащо с мисленето на Кант, ИСТИНАТА е КЪЩАТА на ЗНАНИЕТО, която е построена от човека принципно по същия начин, по който е построена и реалната къща.

      Заслугата на Имануел Кант да въведе АКТИВНОСТТА на човека като субект на познанието е велика и непреходна. Между впрочев, всички велики в квантовата механика са КАНТИАНЦИ като философска нагласа дори тогава, когато изобщо не са чели нито ред от Кант.  /следва.../     




Гласувай:
7



1. vmir - Много Благодаря за полезната и адекватна информация.
26.12.2010 15:14
Въпреки, че не съм свикнал с терминологията на Кант, намирам изложението за много добро и достатъчно ясно дори за лаик като мен. Честно казано, на пръв поглед двете системи ми изглеждат като крайни противоположности, но на втори се питам дали Кантовата система не включва в себе си Аристотеловата.

Моята обяснителна нагласа е точно в тази насока и ме връща на старата ми и многократно самопотвърждавана констатация, че единственото приемливо за мен обяснение е дуализмът, но не само в смисъл на едновременно съществуване на двете взаимно изключващи се системи, а като поредица от периоди, в които се редуват приоритетностите върху едната, след което върху другата система, така осигурявайки необходимото придвижване към по-висока степен на познаване на действителността.

От това, разбира се отново следва, че крайна истина няма, но не и, че няма истина която да не може да се докаже в рамките на една дефинирана система. Ето защо например, дали си имаме работа с лъжец или не, трябва да погледнем откъм това дали този, който е готов да заложи и майка си, че ни казва самата истина, е готов да зададе или опише ПРЕДВАРИТЕЛНО границите и условията на валидност на твърденията си, оказването му отвъд които да признае, че ще го докаже като лъжец.

За съжаление, у нас малко хора правят това, а повечето са готови да заложат и майките си, без да се замислят, че пропускат не един или два аспекта, което само по себе си ги прави лъжци, а пропускат повечето аспекти, за да се окажат уловени като удавници за сламка в нещо толкова нищожно и несъществено, сякаш без това животът им ще свърши. Трагедия е, че сме допуснали липсата на коректност у нас да бъде компенсирана с излишък на агресивно невежество. Докато не се научим да не даваме властта на втория тип хора, добро не ни чака.
цитирай
2. vmir - И още нещо май трябваше да кажа във връзка с горното и критерия за доказуемост, с който завърших, за да не бъда голословен.
26.12.2010 17:35
От всички политици през целия преход до момента, най-силно се приближава до критерия ми за истинност Симеон Дянков, следван от Бойко Борисов и Цветан Цветанов. И понеже е ясно, че тези хора са в състояние да преобърнат нещата, затова не е останал лумпен, непризован да плюе по тях.

Тези хора не само си гледат работата, те предизвикват обрат в мисловните навици и се явяват носители на една нова грамотност и отношение. Повечето от опонентите им се придържат към традицията единствено да плюят, услужливо забравяйки какво са прогнозирали, защото иначе ще трябва да се скрият някъде от срам, но тези "герои" предпочитат да развяват невежеството си като бойно знаме, белким баламите си помислят, че това е печелившия начин за правене на политика и се втурнат с цялото си невежество да се изживяват като всезнайковци.

Желая им успех!!!
цитирай
3. vmir - И нещо за дуализмът, тъй като никой не определя Кант като дуалист:
27.12.2010 06:58
Когато Аристотел утвържвава, че снегът е бял, той не подлага на никво съмнение съдържанието на сетивното знание за понятията “сняг” и “бял”, които според Кант “идват от конструиращата продуктивна способност на човешкия разум”, и в този смисъл те са израз не на доказаност, а на вяра в обективността на нашите сетива, за които обаче знаем със сигурност, че в много случаи са напълно субективни дори по отношение на наблюдавани материални обекти, а в случаите с идеализирани обекти няма дори идея за критерий за оценяване на неизбежната субективност.

Затова мисля, че или Аристотеловите възгледи трябва да бъдат включени в Кантианските, вместо да бъдат противопоставяни, или трябва да бъде призната дуалистична философска система, която съществува като взаимодействие и равновесие на противодействащите си материалистично и идеалистично обяснения на нещата. Така един ден е възможно да се окаже, че Квантовата Механика от обяснение на микросвета, един ден ще погълне Класическата Механика, която днес вярваме, че е обяснение на макросвета, и така Класическата Механика може да се окаже само един от разделите на Квантовата Механика, която Бог знае как ще трябва да се прекръсти тогава.

От тук ще избързам да кажа, че няма вяра без разум и няма разум без вяра. Самата вяра е смирен разум, а смирението е необходимо, за да стане възможна следващата крачка към знанието. Колко е жалко, че по времето на нашия преход светът направи крачката към информационните технологии, а ние сме се върнали в каменната ера на мисленето, когато човек е приемал страха за мисъл и разум. Дано това се окаже смирението, от което сме се нуждаели, за да направим крачката си напред.
цитирай
4. gerbsenior - Почитания, колега и приятелю!
27.12.2010 08:25
Не ми се иска да избързвам в коментар, но и не успявам да продължа текста поради по-важни ангажименти, поради което все пак ще се включа тук.
Както Аристотел, така и Кант принадлежат към ДУАЛИСТИЧЕСКОТО направление във световната философска мисъл. Те не са радикални дуалисти като Рене Декарт, да кажем, но ако трябва "като за последно" да се определи тяхната позиция в исторически очерталото се деление "МОНИЗЪМ - ДУАЛИЗЪМ - ПЛУРАЛИЗЪМ", те все пак са ДУАЛИСТИ.
Аристотел е дуалист заради неговото схващане за МАТЕРИЯТА и ФОРМАТА; Кант е ДУАЛИСТ заради разделянето на света на НОУМЕНАЛЕН и ФЕНОМЕНАЛЕН, на "свят в себе си" и на "свят за нас".
Не успях да стигна в текста си за Кант и до нещо още по-важно - при него не става дума просто за АПРИОРНОСТТА на ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО; Кантовата априорност е "ТРИЕТАЖНА":
Кант дели човешкото познание на СЕТИВНО, на РАЗСЪДЪЧНО и на РАЗУМНО.
1/ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО са АПРИОРНИ ФОРМИ на СЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ; 2/ КАТЕГОРИИТЕ /като ПРИЧИННОСТ и прочие/ са АПРИОРНИ ФОРМИ на РАЗСЪДЪКА; 3/ ПРИНЦИПИТЕ на РАЗУМА са АПРИОРНИ ФОРМИ на РАЗУМНОТО ПОЗНАНИЕ.
Но така представена, Кантовата философия изглежда суха и схематична, а той е автентичен мислител.
Кант тръгва в своите размишления от самия живот, от своето битие в него, от собственото си познание и се пита какво може и какво не може да постигне човешкия разум и човешкито познание - имат ли те граници?
Как протича самият реален познавателен процес?
Къде съществуват обективно ПРОСТРАНСТВОТО и ВРЕМЕТО, как да ги открием, ако следваме Аристотел?
Къде съществува ПРИЧИННОСТТА?
Какъв е КРИТЕРИЯТ и как да ДОКАЖЕМ, че дадено нещо действително е ПРИЧИНА за друго нещо?
Ти знаеш, че въпреки всички самонадеяни претенции по-рано на даден етап именно КВАНТОВАТА МЕХАНИКА в лицето на НИЛС БОР се сблъска с необходимостта да бъде допусната СВОБОДАТА НА ИЗБОР на .... ЕЛЕКТРОНА, което, разбира се, веднага ожив хипотезата за ИНДЕТЕРМИНИРАНОСТ, за отсъствието на причинно обяснение...
цитирай
5. gerbsenior - И още...
27.12.2010 08:40
Не знам дали си чел писмото на РЪДЪРФОРД до НИЛС БОР в етапа на подготовката за печат на първата голяма статия на БОР за строежа на водородния атом, която той изпратил на своя учител...
Бор е стигнал до ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО потвърждаващото се явление, че при спонтанното излъчване на един квант енергия електронът на водородния атом сякаш ПРЕДВАРИТЕЛНО И САМ ИЗБИРА по-ниската орбита, на която ще прескочи, приближавайки се към ядрото. И РЪДЪРФОРД ОЗАДАЧЕНО ГО ПИТА в бележките си към неговата статия: "НИЛС, нали разбираш, че в твоето обяснение си принуден да допуснеш СВОБОДАТА на ЕЛЕКТРОНА САМ да си избере ПО-НИСКАТА орбита, НА КОЯТО ЩЕ ИЗВЪРШИ КВАНТОВ СКОК, преди да излъчи енергия?"
Привеждам този случай в момента единствено с цел да покажа, че не бива да сме така самоуверени в нашите знания за това, което наричаме ПРИЧИННОСТ...
цитирай
6. vmir - 4, 5 gerbsenior - Почитания, колега и приятелю!
27.12.2010 19:26
Благодаря много, Професоре!
Трудно ми е да приема Аристотел и Кант като дуалисти, не защото съм наясно с класификациите, а защото по стечение на обстоятелствата съм приел, че всички въпроси следват от връзката между материя и съзнание, и предпочитам засега да не се откланям по методически ориентири.

Иначе, веднага направих справка в Уикипедия за Декарт и бях очарован да прочета, че го наричат “основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика”, че е поставил началото на рационализма и, в крайна сметка, че е дуалист и създател на материалистичната физика и идеалистическата психология, свързани от Бога. Това и останалите подробности са ми интересни, тъй като от десетилетия се чувствам силно обвързан с дуализма, защото единствено чрез него съм намирал удовлетворителни обяснения на въпросите, които ме интересуват. Ще прочета с интерес следващия Ви постинг, би могло да ме наведе на някои мисли по един въпрос, за който ме замолиха да напиша постинг за въображаемия експеримент с “Демона на Максуел”, и в частност връзката между съзнание и енергия.

Признака на "съзнателност" на "свободолюбивия" електрон от писмото на Ръдърфорд до Бор, и последващото отделяне на енергия насочват към този аспект, намеквайки за съответствие между "решението" на електрона и освобождаването на излишната му енергия при преминаване от по-високо към по-ниско енергетично ниво. По-далечно изкушение е мисълта за колосалната енергия, която се отделя при насилствено измъкване на протона от ядрото, за която не смея да кажа на какво ми изглежда, защото желанието на невежите да заемат поне за миг мястото на Господ, намирам за много по-опасно дори от ядрен взрив. (Изглежда, че някой е намерил много сериозни основания да определи човека като "мислеща тръстика")...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1811682
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031