КАКВО  ПРАВИ   ЧОВЕК,  КОГАТО  МИСЛИ?

     „МИСЛЯ, СЛЕДОВАТЕЛНО  СЪЩЕСТВУВАМ”

                                                                   Рене Декарт

          За първи път аз формулирах пред себе си и за себе въпроса „КАКВО ПРАВИ ЧОВЕК,  КОГАТО  МИСЛИ?” преди около 30 години;  тогава започнах изследователската си работа по моята първа отпечетана книга със заглавие „ЗАГАДКАТА на ВЕЛИКОТО НАЧАЛО. Философски очерк върху произхода на човека” /С., 1985 г./

        Най-популярното и неоспорвано дефиниране на същността на ЧОВЕКА,  това е краткото му дефиниране като HOMO SAPIENS /разумен  човек; животно, надарено с разум/. При конкретизиране на понятията пък също се приема за безспорно, че РАЗУМНИЯТ ЧОВЕК, това е МИСЛЕЩИЯТ ЧОВЕК.

       Още в антична Гърция чрез Аристотел пък се ражда, утвърждава и по-нататък  /до Хегел/ развива становището, че ТЕОРИЯТА /философска или научна, засега оставям това настрана/,  която изучава и систематизира ФОРМИТЕ и ЗАКОНИТЕ на човешКото МИСЛЕНЕ, това е ЛОГИКАТА.    

       Едновременно с това становище и самият Аристотел отлично е знаел, че ЛОГИКАТА сякаш действително успешно се утвърждава като ТЕОРИЯ за ФОРМИТЕ и ЗАКОНИТЕ на МИСЛЕНЕТО, но спазването на ЗАКОНИТЕ на ЛОГИКАТА, приемани като закони на МИСЛЕНЕТО,  не може по никакъв начин да гарантира на човека достигането на едно ИСТИННО, а не просто ЛОГИЧЕСКИ ПРАВИЛНО познание.  Нещо повече – постепенно ставало от ясно по-ясно, че логическата правилност на мисленето  дори няма нищо общо с истинността на съдържанието на човешкото мислене. Казано по друг начин – един ЛОГИЧЕСКИ абсолютно ПРАВИЛЕН мисловен извод може да бъде стопроцентово НЕИСТИНЕН,  както и обратно – едно напълно НЕЛОГИЧНО твърдение може да бъде пак стопроцентово ИСТИННО.

            Когато липсата на каквато и да било необходима връзка между  ЛОГИЧНОСТТА на МИСЛЕНЕТО и неговата ИСТИННОСТ била окончателно дефинирана, тогава ЛОГИКАТА загубила своето значение и ореол на наука за това велико нещо – мисленето. Нещо много повече – Георг Фридрих Вилхелм Хегел  категорически заявил, че както за да може правилно да ХРАНОСМИЛА, на човека не му е нужно да е изучавал и да знае ФИЗИОЛОГИЯ, така и за да може мисловно да постигне ИСТИНАТА, на човека не му е нужно да е изучавал и да знае ЛОГИКА.

          И въпреки всичко главният философски труд на Хегел е именно неговата двутомна книга, озаглавена ЛОГИКА. Само че Хегеловото становище за ЛОГИКАТА  вече реално няма нищо общо с  класическата Аристотелева ЛОГИКА. След Хегел  теоретическото човешко знание, наричащо себе си ЛОГИКА, радикално се разделя на ФОРМАЛНА /символна, математическа.../ логика И на ФИЛОСОФСКА /диалектическа/ ЛОГИКА.

           Между впрочем, за моя автентична изненада едва преди десетина години аз се натъкнах на първоначално странното за мен обстоятелство, че в Япония например нито в средните училища, нито в университетите се преподава и изучава ЛОГИКА; даже думата  е почти непозната,  освен като термин от историята на западната философия. Но за интерпретацията на този факт – при удобен случай по-нататък.

           Хората обаче /освен ако не са формални логици по професия/, искат и очакват от своето мислене да ги доведе до истината, нещо, което класическата логика не може да им гарантира по никакъв начин. Така след Хегел истински важният философски въпрос може да се дефинира така – ЩО  Е  МИСЛЕНЕ? Ако човекът няма обоснован отговор на този свой въпрос, той не може да бъде сигурен, че неговият мисловен процес му дава резултати, които представляват ИСТИННО, а не просто ЛОГИЧЕСКИ ПРАВИЛНО постигнато ЗНАНИЕ.

           След като изучих и изследвах за близо двайсетина години цялата световно значима философска и научна интерпретация на СЪЩНОСТТА на МИСЛЕНЕТО,  аз отново се върнах към моя простичък, сякаш девствен откъм много знания въпрос – КАКВО ПРАВИ ЧОВЕК, КОГАТО МИСЛИ?

         Казано по друг начин и с други думи – с формулирания от мен въпрос аз искам да търся и евентуално да намеря отговор,  който да НЕ  притежава – макар и имплицитна – ТАВТОЛОГИЧНОСТ, т.е. МИСЛЕНЕТО да НЕ се обяснява със САМОТО СЕБЕ СИ, а да го опишем и обясним с понятия и термини, които не са предпоставъчно зависими от самото мислене, което искаме да дефинираме. 

                          /следва.../