понеделник
МИСЪЛТА е БОГ. БОГ е МИСЪЛ
Г.Ф.В. Хегел
Какво прави ЧОВЕК, когато МИСЛИ?
Първо се запитвам какво беше това, за което така уверено твърдим, че мисли, т.е какво беше това ЧОВЕК?
Не мога да се разпростирам нашироко, затова ще бъда схематичен, а където преценя, че се налага, ще размишлявам и по-подробно.
Има нещо много фундаментално в подхода към разбирането на собствената ни човешка същност, което ние обикновено игнорираме.
ДУМАТА „ЧОВЕК” изразява ПОНЯТИЕ, а понятието е твърде различно от възприятието и представата. ПОНЯТИЕТО „ЧОВЕК” не изразява и не може да изразява това, което ние виждаме с очите и чуваме с ушите си. ПОНЯТИЕТО „ЧОВЕК” изразява вътре в своето собствено съдържание ДВЕ различаващи се до степен на противоположности ОБЕКТИВНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ на ЧОВЕКА – изразява ЧОВЕКА като РОД и ЧОВЕКА като ИНДИВИД.
Човекът като ИНДИВИД никак не е това, което е човекът като РОД. В своето индивидуално битие човекът е нещо ЕДИНИЧНО /мъж, жена или дете/, в своето родово битие човекът е нещо ОБЩО, а общото не може да се възприема сетивно, то може само да се МИСЛИ.
Световната неспираща дискусия за връзката и отношението между ЕДИНИЧНОТО и ОБЩОТО започва с разликата между философските системи на ПЛАТОН и АРИСТОТЕЛ. Именно в тая дискусия Аристотел казва: „СКЪП ми е ПЛАТОН, но ИСТИНАТА ми е ПО-СКЪПА”.
Като ИНДИВИД човекът усеща, чувствува, възприема и си представя света, включително самия себе си, като РОД човекът мисли света и самия себе си.
ПОВТАРЯМ ТОВА – ЧОВЕКЪТ МИСЛИ като РОДОВА СЪЩНОСТ, а НЕ като ИНДИВИДУАЛНО битие.
Мисли, следователно, ЧОВЕКЪТ-РОД; докато ЧОВЕКЪТ-ИНДИВИД усеща, чувствува, възприемя и си представя.
Добре, де, но нали реално сякаш съществуват само отделните човешки индивиди, къде в тях е скрит този човек-род?
ЧОВЕКЪТ-РОД – това е САМОСЪЗНАНИЕТО, не съзнанието, а единствено САМОСЪЗНАНИЕТО на ЧОВЕКА-ИНДИВИД. Родовата същност на човека – това е неговата божествена същност. БОГ във философския, а не в религиозния му смисъл – това е ЧОВЕКЪТ-РОД, това е БОГ-ОТЕЦ в християнската религия.
Хегел казваше, че в религията БОГ-ът се показва такъв, какъвто ТОЙ ИЗГЛЕЖДА на хората, докато във философията БОГ-ът се показва такъв, какъвто ТОЙ е в неговата СОБСТВЕНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
В неговата собствена действителност БОГ е ЧОВЕКЪТ-РОД, а ЧОВЕКЪТ-РОД, това е МИСЪЛТА на ЧОВЕКА. ЗАТОВА БОГ Е МИСЪЛ И МИСЪЛТА Е БОГ.
Когато МИСЛИ, човекът ТВОРИ, създава нещо НОВО. Като субект на мисленето човекът е творец и се отнася към резултатите от своето мислене като към нещо сътворено от него, човека.
Няма повтарящи се, тривиални мисли, има повтарящи се, тривиални думи. Всички велики открития се правят веднъж, затова не са и толкова много, колкото ни се струва.
Мисълта за един предмет е мисъл за този предмет тогава, когато тя прониква през и зад предмета такъв, какъвто е той в усещането и възприятието. Когато човекът мисли, а не имитира мислене посредством игра с думи, той твори, той създава един мисловен, един човешки свят.
Всичко ЗА човека започва и се завръща ПРИ човека; СВЕТЪТ ЗА ЧОВЕКА Е АБСОЛЮТНО, НЕИЗБЕЖНО АНТРОПОЦЕНТРИЧЕН, което ще рече – БОЖЕСТВЕН.
Смисълът на понятието за БОГА е в това, че БОГ започва от САМИЯ СЕБЕ СИ, че той е СУБЕКТЪТ-ТВОРЕЦ на всичко друго. ТВОРЕЦ и СЪТВОРЕНО – това е божественото отношение към и със света. ЧОВЕК и сътворен от човека човешки свят – това е отношението на ЧОВЕКА-РОД към света.
БОГ е това, което ЧОВЕКЪТ фундаментално мечтае и се стреми да бъде – да бъде ТВОРЕЦ и ГОСПОДАР на света.
/следва.../
Без знанието няма с какво да работи процеса мислене.
От тук става сложно. Знанието не е само наука. То е възпитание, култура, чувствопознание, темперамент, религия, въображение. Мозкъкът работи с тях в името на някаква цел.
Така че, бих казал, че когато мисли, човек в същност работи. Дозира като кулинар всички компоненти, за да забърка нещо за консумация. Прави го с целенасочено намерение, провокирано от някакво щение. За собствена или обща употреба. За закуска, или десерт. Поради което вечерите сервирани сутрин остават недооценени.
По тази причина тезите и антитезите са толкова много и взаимно уравновесяващи се. Понеже са много и различни намеренията и щенията.
Във всички случаи няма да приема, че у мен мисли човекът – род. Аз мисля като индивидуално битие. Моето самосъзнание е подвластно до голяма степен на моето его и често откривам сериозни противоречия между самоусещане и реалност, но не намирам връзката между самосъзнание и мислене. Мога да се самосъзнавам като рус и синеок. И това да няма значение за моето мислене. Но дори и този текст е продукт на моето, а не родовото мислене. Може би не ми достигат знания. На първо четене те не би трябвало да имат нищо общо. Поне до колкото способността на мисловен процес не може да се отрече и на най-глупавия човек.
Ако мисленето е родов белег, ритуал или схема, значи отдавна сме в ноосферата. Простете ми самонадеяността - с крехките си знания да изразявам несъгласие, но смятам че философията е на път да мине в орбита на научното познание. Поне докато не изнамери начин да обхваща в изводите си целия спектър на същността - предмет на нейното изследване.
Затова тук ще споделя само следното:
1. Ако въпросът опира до това, философията да мине в орбитата на научното познание, то няма никакъв проблем един професионален философ да знае съвременна наука на нейното върхово ТЕОРЕТИЧЕСКО равнище. Лично аз имам такива знания.
Работата е там, че самото научно познание подлежи на обосноваваща го интерпретация, която не може да се направи в собствените граници на научното познание. НАУКАТА ИМА ГРАНИЦИ. ТВЪРДО. НЕ граници "отгоре", а граници "отстрани". Вече отшумя световната мода, че цялото човешко знание трябва да се стреми да стане научно; че човешкото знание представлява пирамида, чиито връх е научното знание; НАРЕД с научното знание съществуват и други форми на знание и въобще на човешкия дух, които са най-малко равностойни на научното.
2. Може да прозвучи неприемливо и даже парадоксално за НЕПРОФЕСИОНАЛНИЯ учен, но тъкмо критериите за това, що е научно познание, продължават да бъдат обсъждани без скорошни изгледи за конвенционален консенсус. Кой ли не иска да се пъхне под чадъра на науката, за да пробута какви ли не спекулации...
3. ДА, мисленето работи със знания, а не с предметите на знанието, но това аз ще обърна водещо внимание. Но становището, че всички хора се раждат способни за мислене е вярно ЕДИНСТВЕНО в смисъла, в който всички хора се раждат способни да рисуват картинки, на които дървото се различава от магарето, да си напяват песнички...но оттук до Рембрандт или Гяуров разликата е толкова голяма, колкото е голяма разликата между Аристотел и Андрешко...
4. РОДОВАТА същност на човека е тежка първо за разбиране, а после - май още-повече - за приемливо обясняване...ще продължавам ...
Разликите между мисленето като родова същност и възприятието като индивидуално битие аз си обяснявам чрез различната важност, която се придава на различните мотиви от индивида, който се опитва да мисли. (Мотивът, произтичащ от убеждението, че не може X да притежава повече от Y и мотивът, че частната собственост е свещена и неприкосновена, пораждат много различни начини на мислене и цялостни представи за обществото и дори природата). За целта си въвеждам две важни понятия, които съм си нарекъл ВРЕМЕВИ и ПРЕДМЕТНИ приоритети.
Най-големия и най-често срещан недостатък на мисленето аз намирам в неуточнеността на ВРЕМЕВИЯ приоритет, който в общия случай е игнориран или изместен от мисленето за един – единствен момент или кратък период от време, обикновено в близкото бъдеще. Като се има предвид, че резултатите от всяко действие са различни във времето, на мен понякога ми е направо необяснимо как изобщо може да се води спор, без обвързване на твърденията с определени моменти от бъдещето. Ситуацията не е трудна за онагледяване с един обирджия, който “забогатява” веднага след като обере жертвата си, но с постепенното изхарчване на заграбеното, той отново става все по-беден, поради което се нуждае от фундаментални твърдения за справедливост и права, за да оправдае следващите си обири. Подобен фундамент и начин на съществуване могат да бъдат поддържани в условие на беззаконие, слаба и корумпирана власт, която не може или не иска да наложи върховенство на закона, а начините за постигане са чрез всичко, което отслабва доверието във властта и в частност, към политическите опоненти.
За да не утежнявам прекалено дискусията, мисля, че е по-добре да спра дотук. Мога да продължа, ако някой пожелае. Мога да развия тезата за отношението между единичното и общото от гледна точка на времевите и предметните приоритети, при това не само за примери от обществените процеси, но и в точните науки, където мисля, че нещата са още по-определени и интересни. По този път стигам до извода, че “точните” науки са не много по-точни от обществените, а резултатите от двата типа науки и достоверността на изводите им, могат да се обяснят с частнонаучните методи на математическата статистика и теорията на вероятностите. Възможно най-общия ми извод от тази обяснителна система е, че мисленето утвърждава вярата, а вярата стъпва върху резултатите от мисленето и по този път стигаме до дуализмът, чрез който намирам най-достоверните обяснения.
Благодаря и поздравления за постинга.
04.01.2011 19:46
При изчисляването и съгласуването на всички тези изчисления, заслужава да се отбележат ДВЕ особени констатации, първата – че всички конкретни резултати зависят от неизброимо количество фактори, от които отчитаме само определен брой, за които приемаме (всъщност вярваме), че са най-важни, и второто – че най-големите разходи на енергия правим при високи скорости, което предвид, че скоростта не влияе на количеството на свършената работа, може да оприличи похарчената енергия за “гонене на вятъра”.
За отбелязване е, че ние приемаме за неподлежащи на съмнение резултати от изчисления, извършени при редица допускания и опростявания, за които не можем да кажем дори приблизително колко отдалечават изчислените резултати от “истинските”, идея за които ни дават единствено идеализираните теоретични случаи. Забележителната надеждност и качества на днешните автомобили подхранват илюзията, че при проектирането им сме използвали едва ли не единствената “истинска” възможност за създаването им по единсвения възможен начин. Рекламите, които се целят в чувства и емоции, спомагат неимоверно за утвърждаване на вярата във всемогъщаството на знанието, технологията и всемогъществото на човешкия разум.
Всичко това е огромна заблуда, резултат от целенасоченото ухажване на човешкото его. Няма лек петместен пасажерски автомобил, който да изисква повече от 1000 вата мощност (почти колкото геймърски компютър) за движение на колата с пътниците в нея на равен хоризонтален път със скорост 20 километра в час. За придвижването на колата с пътниците в нея, но по релси, за същата скорост ще са необходими само 100 вата можност. САМО за преодоляване съпротивлението на въздуха на същия автомобил по равен хоризонтален път със скорост 200 километра в час обаче, вече е необходима теоретично 100 пъти по-голяма мощност на двигателя октолкото по пътя с 20 километра в час , което прави 100 киловата мощност, или 1000 пъти повече необходима енергия за придвижване на един и същи товар на едно и също разстояние, в сравнение с придвижването му с 10 пъти по-ниска скорост по релси. 1000 пъти повече енергия за една и съща работа в гонене на вятъра! Това е цената на егото и показността, а не на реалната нужда. Оправданите разходи за участие в конкуренцията са също в голяма степен произтичащи от борби за надмощие на егото. С което мога да потвърдя още един път, че в практикуването на науката, и особено в отношението към нея, има не по-малко вяра, отколкото рационалност.
04.01.2011 21:24