петък
В началото комунистите са гениални, макар и фундаментално заблудени мъже, които създават комунистическото учение. Към техните родоначалници някои може причисляват дори античният гръцки великан Платон, защото говори за общност на определена част от жените и възпитанието на децата, раждани от тях.
Но за световно влиятелното комунистическо учение заслугата е, то се знае, на Карл Маркс, а после на Ленин. Към Маркс ние можем да имаме само теоретически критични бележки. Нищо повече. Той никого не е могъл да накара да повярва в неговото учение. Който е искал, повярвал е по своя воля.
При Ленин работата е съвършено друга. Той е първият държавен комунист в точния, ясен и категоричен смисъл на понятието. Сталин е негов верен ученик и продължител; няма никаква принципна разлика между ленинизма и сталинизма, разликата е в конкретиката на условията.
Ще приведа няколко цитата от Ленин: “ Държавата е продукт и проява на НЕПРИМИРИМОСТТА на класовите противоречия... Държавата е орган на класово ГОСПОДСТВО, орган за ПОТИСКАНЕ на една класа от друга . На пролетариата е необходима държавна власт, централизирана организация на силата, ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАСИЛИЕТО за смазване съпротивата на експлоататорите. Същността на учението на Маркс за държавата е усвоена само от оня, който е разбрал, че ДИКТАТУРАТА НА ЕДНА КЛАСА Е НЕОБХОДИМА ЗА ЦЕЛИЯ ИСТОРИЧЕСКИ ПЕРИОД, КОЙТО ОТДЕЛЯ КАПИТАЛИЗМА ОТ КОМУНИЗМА... Демокрация за огромното мнозинство на народа И СЛОМЯВАНЕ СЪС СИЛА, т.е. ИЗКЛЮЧВАНЕ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА НА ЕКСПЛОАТАТОРИТЕ... ДИКТАТУРАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА ПРАВИ РЕД ОГРАНИЧНИЯ НА СВОБОДАТА по отношение на потисниците, експлоататорите, капиталистите. ТЯХ НИЕ ТРЯБВА ДА СМАЖЕМ, ТЯХНАТА СЪПРОТИВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СЛОМЕНА СЪС СИЛА.” /Ленин. За социалистическата държава. АПН, Москва, 1977, с. 54-72/
Каква разлика със сталинизма може да се търси тук? Ленин е написал библията на държавно-комунистическия тероризъм. Невъзможно е да се търси нормален, демократичен път за съгласуване на интересите в обществото. Следователно – за нашите противници няма място в това комунистическо общество. Но даже за нормалната интелигенция също не е отредено място под слънцето. Ето какво заявява Ленин на руските интелигенти: “ ВЪВ ВАШАТА ХИЛАВОСТ НИЕ НИКОГА НЕ СМЕ СЕ СЪМНЯВАЛИ. НО ЧЕ СТЕ НИ НУЖНИ, ТОВА НИЕ НЕ ОТРИЧАМЕ, ЗАЩОТО ВИЕ БЯХТЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ КУЛТУРЕН ЕЛЕМЕНТ.” Цитираните думи навяват спонтанен ужас и човек неволно си спомня фантазиите и кошмарите на М. Булгаков. Така че Ленин превръща Марксовата теория в ужасяваща диктатура.
Според най-оптимистични преценки комунистическата партия на 9 септември 1944 г. е наброявала около 8.000 /осем хиляди/ членове. Но като става господствуваща партия, партия на безконтролната власт, тя, разбира се, привлича първо десетки хиляди, а после и стотици хиляди членове. Но тези следреволюционни членове на БКП са вече друг вид комунисти. В своето грамадно мнозинство те са оръдия, средства, инструменти на властта, но реално нямат никакво отношение към самата власт. ВЛАСТТА ПРИНАДЛЕЖИ, СЪСРЕДОТОЧЕНА Е В РЪЦЕТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЪРХУШКА, НА НОМЕНКЛАТУРНИТЕ КОМУНИСТИ.
За член на партийното бюро на една първична организация можеше да бъде избран всеки, за когото организацията гласува. Включително и непредвидено предложените.
И ДОТУК БЕЗ НАМЕСАТА НА НОМЕНКЛАТУРАТА.
Защото партийният секретар даже на една първична партийна организация ПО НИКАКЪВ НАЧИН не можеше да се окаже човек, неодобрен от по-висш партиен комитет. Партийният секретар беше вече номенклатурен кадър. Ето защо цялата номенклатурна структура на комунистическата партия е изцяло преобърната в своето реално функциониране – по устав тя се избира отдолу нагоре, а на практика се осъществява по безотказен механизъм отгоре надолу.
При държавния комунизъм всички прокламирани принципи са стопроцентова демагогия. СТОПРОЦЕНТОВА! Твърди се, че управляват работническата класа и бедните селяни от името на целия народ. А НИКАКВА РАБОТНИЧЕСКА КЛАСА И НИКАКВИ СЕЛЯНИ НЕ УПРАВЛЯВАТ. Управлява комунистическата партия ОТ ИМЕТО на пролетариата и селяните-кооператори. НО И САМАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПАРТИЯ НЕ УПРАВЛЯВА. Управляват общинските, районните, градските и окръжните комитети на БКП по места. САМО ЧЕ И ТОВА НЕ Е ВЯРНО. Първият секретар на общински, районен, градски, да не говоря за окръжен комитет на БКП, задължително е номенклатура на Централния комитет на партията, по-точно на Секретариата на ЦК или директно на Политбюро. Кой да стане член на Централния комитет се решава от Политбюро, а кой да влезе в Политбюро решава Тодор Живков. ЛИЧНО ЗАД ТОДОР ЖИВКОВ СТОИ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И АРМИЯТА в лицето на несменяемия член на Политбюро Добри Джуров.
ТОВА Е РЕАЛНАТА ВЛАСТОВА СТРУКТУРА НА ДЪРЖАВНИЯ КОМУНИЗЪМ.. Всичко е имагинерно, нищо не е това, за което се представя. Опозиция не се допуска нито отвън, нито извътре. При най-малкия признак за натежаване на нечие влияние извън допустимата от Живков норма, сработва тезата на самия Тодор Живков, но излизаща от устата на Милко Балев: “ВНИМАНИЕ, ВЪЗНИКВА ВТОРИ ЦЕНТЪР НА ВЛАСТТА – ДА СЕ ЛИКВИДИРА!” Моят академичен директор Васил Проданов, в качеството си на щатен съветник на Милко Балев, е набил в мозъка си тая фраза и, без дори да подозира, че магарешките уши на номенклатурчика стърчат на главата му, я употребява и в Института за философски изследвания в БАН, твърдейки, че аз съм човек, който създава втори център на властта. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, нерде Куклен, село големо, Василе Проданов.
След 10 ноември 1989 г. първото нещо, което исторически справедливо и задължително трябваше да се направи, беше радикално да бъде отстранена от властта висшата комунистическа номенклатура. Тя беше неспасяемо, неизкоренимо привикнала да съществува и да работи с краката нагоре и главата надолу още от времето, когато Маркс теоретически преобръщаше Хегел. Тази номенклатура дефинитивно не подлежеше на никаква промяна. Без значение за нацията бяха всякакви лични качества, защото членовете на номенклатурата гледаха света и го виждаха в извратена, фундаментално неадекватна форма. Дори на слепец, прогледнал след успешна операция, му трябва време и опит, за да свикне със своята способност да възприема зрително света.
Властовото ликвидиране на комунистическата номенклатура обаче можеше да стане по един единствен начин – ЧРЕЗ ЗАКОНОВО РАЗТУРЯНЕ – любим термин на комунистите спрямо БЗНС – Никола Петков - НА ЦЯЛАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НЕЙНАТА НОВА ЮРИДИЧЕСКА ПРЕРЕГИСТРАЦИЯ. В своя тогавашен вид БКП нямаше право на легитимизация посредством простото мимикриращо преименуване в БСП. Необходимо, исторически справедливо беше новата партия БСП ДА СЕ ИЗГРАДИ ДЕЙСТВИТЕЛНО НАНОВО. Главният конституционен мотив за “РАЗТУРЯНЕТО” на БКП можеше да се намери и трябваше да се намери в дотогавашното съществуване на член 1 от Живковската конституция. Този член 1 не можеше да действува за една нормална конституционна партия и затова партията, възползвала се от него, не можеше повече да съществува, а трябваше да мине в историята заедно с член 1.
21.01.2011 22:46
