“Братя,
Писмото Ви от 7. Х. 1872 г. е: да не дохождам скоро в града Ви, защото, можело да стане (опасно)!...А мнението на председателя Ви във Вашето (същото) писмо е да дойда, та да видим какво трябва да се върши, защото, според както ви виждал, от Вашите кожи цървули не ставали. И всичко това произхожда от страха Ви. По думите на председателя Ви отправих се да дойда в града Ви и се срещна веднъж завсякога с някой и друг, защото и времето е вече твърде късо, та не можем да прехождаме повече пъти.
Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас. Дер. Кърджала. В тези писма се казвало: “Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!” Словата в писмото са ойдурдисвани (наподобявани) да приличат на моите. Писмено да ми дадете (обяснение) за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. (Съобщете ми) по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки от Вас каже: “Не знам”, то аз знам и ще ви го покажа да го видите кой е. За целта на тия писма оставам да говоря, след като видя ще ли изповяда сам оня, който ги е мушкал из рязката на портата, и като какво си е мислил с това, па тогава (ще говоря аз).
Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: Предателство истинско и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. (Да ви кажа) защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено у Вас и у председателя (Ви) тайни работи да се пренесат у Николча (Сирков), че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи (ЦК в Букурещ), защото времето заповядва.
У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетска пара минутата се не знае, кога(то) ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. Да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да (го) оставя. Оттам ще и (да получава...
Какво да Ви правя, като сами се показахте неспособни в сравнение с другите, които вчера са започнали. Днешната случка Ви се е предсказвала сто пъти, че може да стане. Де Ви е постоянството? Затова сами не сте ли Вие причината да страдат и други хора? (Аз) Ви казвах пред Д. Общи, пред очите му, че той не е за (на) своя глава да се отрежда на работа. Не стигнаха ли ви толкова думи, които изговорих пред него, за да си съставите (мнение) и за по-нататък?
Колкото време е ходил по-напред с мене, не чувахте ли от устата му, като се оплакваше пред Вас, че дето да сме отишли, него съм оставял на хана, пък аз съм си вършил сам, а него не съм представял пред другите членове да се запознае с тях! Под тия ясни думи барим не разбрахте ли, че аз само на препоръката му, отдето се праща до мене, не се доверявам на него, както и на Ангел (Кънчев), докато сам аз не ги опитам, както знам. Но ще кажете: Като ходихте и тримата два месеца заедно, не позна ли ги? Тук ми трябват много думи, за да ви докажа, че да се опознае човек в народната работа доколко е родолюбец и постоянен във всяко нещо, често трябва време, за да се опознае човек, па и твърде дълго време...
Вие ми казахте: “ За тая работа трябва да се разпратят хора на всяка страна и да се върши по-бърже.” А аз Ви казах, че трябва, но няма такива хора, а Вие ми посочихте А. К. и Д. О. На А. К. му казах като на учен човек, че тая работа да я научи човек като него и да я върши безпогрешно, то трябват му не по-малко (от) четири години, като се скита по всички страни и се среща с различни хора, мнения и пр. и пр. А той взе тия думи, като че ли присвоявам привилегии за себе си...Също и Д.Общи ме взе за привилегист, като казваше и Вам (това), без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отреди Д. Общи за Орханийско и да му се даде пълномощно, решихте Вие всички...
Ето че Вие сте си причина да треперите от страх и вече и на мен не давате да дойда в града Ви и да вдигна всичко, каквото има досега там, тъй като Д. Общи познава всичики Ви. Понеже сте в подозрение, трябва да прибереете всичко и да го предадете, както Ви бележа по-горе.
Пък вие занапред дързост! Запрените запрени, а другите да мислят, че (са) полагали клетва. Който не изпълнява клетвата, която е дал пред Евангелието, т. е. във вярата си и честта си, той е най-низкият и гнусав човек на света! Утре е ден и ще се каже на такъв: “Не си честен, не си българин, лъжеш и в Евангелието.”...
Чуйте сега долните ми думи, па прощавайте за всякога, защото Ви говорих, говорих, а Вие сте си все Вие. Отсега в скоро време дано станете други. Хайде ще видим.
Според устава работата е: Докато не видим, че можем самички да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание. А сега излиза друго. Според вънкашното обстоятелство работите ни (не трябва) да се протакат, защото (могат) да се случат и други работи, подобни на орханийските, в които кой знае (дали няма да попаднат ония хора, на които сме се надявали да поведат работата. (Ето защо) решава се едно твърде скорошно въстание. Писали сме на всичките местни комитети да дават кой колкото вече има пари и колкото може да вдигне с лихва и най-много до два месеца с тия пари, колкото се приготвят, ще поръчаме оръжие. Защото в едно късо време се туряме пък в друга работа и сме готови да се провъзгласи въстанието. Ако можем с голяма мъка да отложим това време за някой месец повече, работата ще бъде още по-добра. Годината няма да прехвърли. Още преди три недели, в началото на зимата, неочаквано времето ми заповядваше да дам глас за въстание, но тъй като ненадейно, още в нищо и никакво неподготвени, отложих го за някой месец и друг, докато се съберем всичките членове на Ц. К-т и дадем по-добър ред на това въстание.”/50, 138-143/