Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2011 20:32 - ОГНЯН ДОНЕВ - КАКВО КАЗВА ТОЙ?
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 1572 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 03.04.2011 20:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
03.04.2011 г.
 неделя 

 

Защо му е на Огнян Донев да купува вестници?

Не беше допустимо други да купят вестниците. Степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията в България, е подходящо тези два ключови вестника - „Труд" и „ 24 часа ", да не бъдат присъединени към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и е широко дискутирана в самите медии.

Моята лична теза беше много проста. Затова участвах в няколко от офертите по покупката. Нямах претенция за конкретен процент, да не говорим за контролен процент, или да съм водещ на тази сделка. Исках да помогна на хора, които познавам, евентуално да им стигнат парите да участват в тази доста тежка от финансова гледна точка сделка.

Силно се надявам, че слушателите нямат илюзията, че тази моя инвестиция е с цел печалба на всяка цена. Други инвестиции осъществявам на борсата, където спекулативната цел е ясно изразена - там се купуват подценени активи, които са ми познати. Тези подценени активи очаквам във времето да докажат своята по-висока стойност на пазара и в този момент те се продават. При медиите е по-различно - инвестицията не се гради на очакване, че влизаш и излизаш с печалба. Напротив, по-скоро се надяваш да не загубиш. Инвестираш именно в това - да има плурализъм на мненията.

Участвах и заради очертаваща се конюнктура на медийния пазар в България. Не искам така високопарно да звучи, но в крайна сметка не виждам никакъв печалбарски уклон в себе си да направя тази инвестиция. Какво добихме? Възможността да се грижим за 1100 работни места. Работата, с която се занимавам, е далеч по-рентабилна, отколкото да инвестирам в медиите.

Кога е започнала работата по сделката

През цялата 2010 г. се очакваше, че това ще се случи. Вярно, имаше прессъобщение от самата група ВАЦ, че няма такова нещо, че те не излизат от тукашния пазар. След това видяхме, че продават в съседна Сърбия, оттеглят се от участието си във вестник „Политика". И като че ли стана ясно, че същото ще се случи и в България. Беше отричано от тях почти до последно.

Доколкото знам, без да съм бил участник, Любомир Павлов и Христо Грозев са водили някакви разговори, които са започнали през пролетта на 2010 г. и докъм септември 2010 г. не са довели до нищо друго, освен да констатират, че са далеч от възможността да осъществят тази сделка. Моят добър приятел Любомир Павлов винаги ме е агитирал да участвам в някакъв негов медиен проект, което аз винаги съм отказвал до този момент. За него беше голямо учудване, когато през есента на 2010 г. изведнъж взех, че се съгласих. В този момент той възкликна: „Сега вече спечелихме!"

Участваха редица български кандидати, не знам точния им брой. Но в последната фаза бяха останали поне трима, за които знам.

Дали кандидати за „24 часа" и „Труд" са били и Красимир Гергов или Ирена Кръстева и Делян Пеевски?

Не бих искал да разкривам фронтове и вражди. У нас като че ли е навик всеки да враждува с всеки. На базата на догадки не могат да се градят такива тези.

Кой е Христо Грозев

Никога не е бил мой съдружник, защото с такива хора, слава богу, съумявам да нямам работа. Той ми е бивш партньор по тази сделка. Г-н Грозев избягва по всякакъв начин да се срещне с мен, да ме гледа в очите. Сигурно има причина за това.
Българското общество някак си не може да претегли нещата. Идва един човек от улицата, млад е, изглежда добре, има блясък в очите, обещава да ни оправи „за 800 дни" примерно, и се опитва да ни оправи. В случая този симпатичен младеж се казва Христо Грозев, който си въобрази, че аз съм един средностатистически българин. Ако бях средностатистически българин, той щеше да ме е ограбил. Аз имам професионалните умения и качества да браня своята собственост. Обикновено когато съм придобил нещо, съм го изправял на крака и то е ставало най-доброто в бранша си. Сега съм амбициран. Не че нямам свои грешки... Но в една държава без критерии, каквато е нашата, няма гаранция, че някой няма да дойде от улицата и да посегне на апартамента ти. Как можех аз да предвидя, че г-н Грозев, на когото никога не му е било отказвано дялово участие, ако иска, никога не е ставало въпрос, че няма да му се плати комисиона, в същото време се полакомява срещу много пари да осъществи едно закононарушение? Другите органи ще преценят дали това е престъпление.

Личната обида, която ми нанесе г-н Грозев, ще я пренеса там, където той е избрал своето място на живеене - във Виена. Защото българските съдилища могат да пропуснат някои от неговите обиди, които ми нанесе, но съм сигурен, че австрийските органи ще се погрижат за него.

За договорката с чуждестранните партньори

През есента на 2010 г. ме запознаха с Христо Грозев във Виена. Там се срещнах и с Карл Хабсбург и Даниел Руц, които до този момент не ми бяха познати. Те ми разказаха за преговорите с ВАЦ и изразиха мнение, че в крайна сметка опира до много пари, а те не разполагат с тях. Никога не са твърдели, че имат пари, да не говорим за много пари.
Не искам да декласирам тяхното участие до чисто комисионерство. Знаете, че това е услуга, за която се наемат правни кантори, консултанти и т.н За да се придържаме до истината, трябва да кажа, че ние имахме договорен хонорар за осъществяване на услуга от тяхна страна. Едновременно с това обаче, за да съм точен и прецизен, няма да премълча, че съществуваше и заявена от нас възможност при тяхно желание те да се включат в тази сделка с процент. Те всеки ден го определяха различно, но дискутирахме да е до 30%. При тяхно собствено участие за финансиране на тези проценти, разбира се. Първо започна като чисто комисионерство, но с опция при финансово участие в сделката да добият до 30%. Но те никога не декларираха колко точно биха могли да съберат. Нашето желание винаги е било, за да ни е по-лесно и на нас, те да участват с колкото могат. Не сме поставяли условия. Държахме тази сделка да се получи. Тук именно е моята роля - никога не съм казвал с какъв процент ще участвам. И на пресконференцията обясних, че съм финансов инвеститор. Аз просто заплащам сделката. Това беше отворена врата те да участват финансово.
За жалост обаче на датата на сключване на сделката тяхното участие беше нула лева, нула евро, нула монголски тугрици. Има счетоводство, има банкови преводи, всичко е минавало през най-голямата българска банка. Има начини да се докажат тези неща.

Как тръгва сделката

Впечатлението ми беше, че Христо Грозев е човекът, който върши работата, а другите двама господа са нещо като за правене на добро впечатление. Но още тогава нещо ми направи лошо впечатление. При изискуема от австрийския закон сума от 35 000 евро уставен капитал на дружеството, те внесоха само 50%, при това взети от Любомир Павлов - знаех, че той им е услужил с тези пари. Това, разбира се, предизвика у мен някакви съмнения, но аз не съм имал очаквания, че те ще помогнат с нещо съществено. Това за огромните средства, които са инвестирали, чувам сега от медийните излияния на г-н Грозев.

„БГ Принтмедия " ООД

Г-н Грозев на думи обича да ме вкарва в това българско дружество с уставен капитал 100 лева, където аз да дам една осемцифрена сума в евро. Всъщност в него влиза австрийската фирма „БГ „Принтинвест" ГмбХ с 53% и с 47% -физическото лице Любомир Павлов. Моето име не фигурира в тази фирма. Той се явява там миноритарен собственик, мажоритарен са хора, които не познавам. Нямам място в такава фирма.
С какви средства са купени медиите - това е тънкият момент. Г-н Грозев иска да докаже висок процент на участие с джобните си пари. Той твърди, че сделката е осъществена със заемни средства. Първо, процедурата на големите банки да ти дадат цялата сума е толкова тежка и тромава, че би отнела поне шест, а може би и повече месеца. Не че е невъзможно. Как той реши, че от Булбанк някой му дава такава сума?

Кой финансира сделката?

Като физическо лице сключих договор с тази българска фирма - „БГ Принтмедия", да я финансирам. Не знаехме колко ще е цената на сделката. Това, което написахме, са тези средства, с които разполагах. А те са два вида - мои лични средства и кредити от мои фирми или фирми, в които имам съществено участие. Непублични, разбира се. Всичко това е абсолютно прозрачно. Г-н Павлов също участва с всичките си лични пари. Освен това - (и тук идва недоразумението или желанието за някаква сензация на г-н Грозев), при такава сделка се започват преговори с всички банки, с които работиш, за да се видят условията и възможностите те да финансират. Защото истината е, че голяма сделка не се прави със 100% лични средства. В очите на банката обаче сериозното лично участие значително засилва готовността на банката да финансира и подобрява условията за кредит. Кредит се дава обаче и с гарантиране. Не знам дали г-н Грозев притежава апартамента си, в който живее във Виена. И какъв друг актив би могъл да заложи, за да гарантира пред банка своята сериозност. Нека да се опита да вземе заем 1 милион евро от българска банка, да видим дали ще му се случи.

От тази хипотетична цена, за която се говори - между 40 и 42 млн. евро, която не бих коментирал, аз участвам с 16 милиона евро.

Моите компании имат кредитни линии, които не винаги са използвани. В конкретния случай обаче става въпрос по-скоро за чисто лично участие.

Условието беше, че тези пари се превръщат по номинал в акции в придобито дружество.
Трябва да се плати една цена? Да кажем, 100 лева. Аз давам 40 лева, г-н Павлов дава колкото може и очаквам 30 лева от едни хора, които искат да направят 30%. Едва ли някой храни илюзия, че ВАЦ би подписал договор, преди да види по своята сметка цялата сума. Те се съгласиха с нас, че плащането ще се осъществи в българска банка, за да няма движение на пари през граница, и т. н. Това беше моето изискване.
Често в търговската практика се случва така, че поради това, че някой от съдружниците не е дал парите, пропада една иначе хубава сделка. Това винаги съм го имал наум, когато и някой друг участва. В този момент виждаш какви средства имаш, обсъждаш го с хора, които познаваш - в случая с г-н Павлов, и ние се напънахме и платихме и 100-те единици в датата на подписване.

В този момент имахме възможността да приключим с тяхното участие, защото към датата на сделката те не участват. Не го направихме. По-широката собственост върху медиите е своеобразна гаранция за свобода на словото, за плурализма. Съгласих се да изчакам до края на януари, до края на февруари, март. Бях готов и цяла година да ги чакам, защо не и по-дълго, при положение,че сделката е спасена. Имам ясната възможност да си запиша дялове съобразно моето финансово участие, защо да не ги чакам, закъде бързам?

Проблемът дойде от другаде - на 23 март г-н Грозев реши, че няма да ме допусне въобще във фирмата.

Разривът

Редно е българската общественост да бъде предпазена от такива хора.
И към този момент след разпределението на акциите „„БГ Принтинвест ГмбХ" има 17% - човек не може да посегне на чужда собственост.

Конструкцията е проста: "БГ Принтинвест ГмбХ" са превели 4 милиона евро. Ние седим и ги чакаме. В този момент г-н Грозем подава молба да не се правят никакви вписвания. Е, аз да седя и да гледам как някой ми краде парите?

Чувам, че е обиден от г-н Павлов, те си спорели. Не искам да влизам в тона на техния разговор от една сутрин, когато всички бяхме шокирани. Когато хора се познават една година, имат много общи неща, правели са много общи неща. Но по отношение на мен това е едно неравностойно партньорство, където по-малкият партньор иска да излъже по-големия. Грозно е.

Имам чувството, че г-н Грозев е един много самотен човек... Аз съм готов да се съдя 10 години, но не знам дали той може да си го позволи. Тъй че неговите претенции са силно ограничени във времето. Виждате и амбицията му вече да разделя вестниците на две - "24 часа" от "Труд". Този човек, ако бъде оставен, може да направи наистина много глупости.

Управителят, когото съдружниците са избрали, е Любомир Павлов. При назначаването му аз не съм участник в дружеството купувач и не участвам в определянето му за управител. Скоби - на 15 февруари г-н Рутц вече е вън от фирмата.

Човек напуска един печеливш проект само и единствено ако нещо го притеснява. Доколкото успях да опозная Даниел, той е човек, който разбира. Инвестиционен банкер е бил, занимава се с пари. Явно нещо го е притеснило.

След това чуваме, че австрийската фирма е продадена един или два пъти и г-н Грозев представлява фирма, в която е никой. Това няма да можем да го докажем до момента на вписване. Въпросът ми към г-н Грозев е - не му ли е изтекло и това пълномощно, и въобще кого представлява в момента освен себе си?

Как е участвал Грозев в управлението на медиите

Не е формализирано в някакви документи, но беше ясно, че отговаря за два сектора - сам си ги избра: интернет изданията и рекламата. Тук при мен светна червената лампа, защото в търговската практика знам, че в тези сектори има корупционни практики.
Грозев иска да не участва достатъчно, но да печели повече от самите инвеститори. Да, в България това се случва. До десетина дни всичко ще стане ясно. Затова съм призовал всички кредитори на г-н Грозев да ми се обадят, за да може по някакъв начин да им спасим средствата, които те са доверили на г-н Грозев. Моята теза е, че той не работи със собствени пари, а по метода „търчи-лъжи", „дай ми малко, а пък аз ще ти оттъргувам влияние", или нещо от този род. Има вече двама кредитори, които ми се обадиха. Става дума за седемцифрени суми в евро.

Тръгнаха слухове и някои медии започнаха да разследват възможността зад мен, физическото лице Огнян Донев, дали не седят ирландски, турски или други капитали. Може би има някаква връзка - господин Грозев често се явява преводач на някои турски фирми, работещи в България, очакващи анекси в България... Опит за лобиране?...

Неговият изказ е много прост - „Тука има едни гърци..." Появяват се разни...Те обикновено имат някакъв проблем в България или другаде. И, разбира се, че такива мощни медии...За разлика от двамата ми партньори аз се придържам към нещата, които мога да доказвам. „Водят се разговори, които ще ни донесат големи седемцифрени облаги...Ако им помогнем..." Точно това казваше. Казваше й конкретния начин как може да им се помага. Е, сега аз не искам да дискредитирам г-н Грозев. Ние с него ще си регулираме отношенията в една съдебна зала. Останах с впечатлението, че г-н Грозев е млад човек, който говори твърде много за етика и морал. А това винаги буди съмнение в мен - от досегашния ми житейски опит.

Когато е предлагал такива неща, съм посочвал, че не кореспондират с етиката и морала, за които говори, че не искам да ги слушам, камо ли да се ангажирам с тях.
А и не бих допуснал той да го прави, когато аз го виждам.

За действията на Грозев, подал молба за възбрана на вписванията

Ако беше осъществена такава възбрана, означаваше, че съм загубил всичките си пари. Г-н Грозев е напълно наясно, че с това си действие натиска при мен червено копче. Разбира се, че в такъв момент се разчита, че ответната страна не влиза в интернет, не може да си пуска компютъра. Аз винаги живея онлайн, аз съм в интернет. Може би г-н Грозев е проверявал каква е моята бдителност. Важните неща ги правя сам. Имам общо 9000 служители в България, на 1600 души плащам заплати извън България, това са 10 600 човека. Констатирах, че г-н Грозев е решил да прави нещо различно от това, което сме говорили през цялото време. И пак Павлов ме убеди, че „чакай сега малко, изчакай, аз сега говорих с Христо, ще се видим в петък, той е зает в петък, хайде ще го изчакаме и в събота". Г-н Грозев реално протакаше.

Ако беше вписана възбрана, щеше да е абсолютен компромис със законността. Молбата му беше отхвърлена. И пълномощното му беше изтекло. Аз лично видях поне 5-6 несъответствия. Обаче знае ли човек. ..Говорим за сериозни финансови ресурси. Аз със сигурност не съм наивен човек. Нямах илюзия... Определно заплахата стана много ясна.
Най-накрая успях да убедя г-н Павлов, че от този момент нататък аз настоявам, и това не е враждебен ход към никого, да бъда гарантиран със записване на това, което ми се полагаше още на 15 декември. Аз съм изчаквал от 15 декември до 28 март, това е достатъчно дълъг период от време, да дам възможност на желаещи три лица да станат съакционери с някакъв процент.

Идеята беше най-накрая собственици на дяловете в купената компания да станат физическите лица, за да няма съмнения дали са офшорни и т.н. Нямам никакъв интерес да участвам в някаква куха структура, която има основен капитал 100 лв., за какво ми е това?

И когато виждаш един рейдър, това е този, комуто не принадлежи компанията, а се опитва да я вземе, когато виждаш, че той атакува, има стандартни оперативни процедури.

Прави лошо впечатление примерно, че заради непопълнено поле 19, и на мен Агенцията по вписване ми отказва вписване. Това е интересното. Когато аз, който никой не отрича, че съм дал парите, се опитвам да запиша дялове, на мен ми се отказва. Агенцията по вписване ще поправи тази своя грешка, въпросът е, че не знам дали там имат воля да станат страна по нашия спор. Ако ми бъде отказано вписване, реално ще се е реализирала кражбата на тези средства в особено големи размери.

Заложени ли са „Труд „ и „24 часа"

Няма заложени активи на купената компания в полза на някого, както се опитва да изкара г-н Грозев. Но той намеква, че е намерил някой директор, който да му издаде банкова тайна, което е абсурдно за Булбанк.
Но това не означава, че един ден тази фирма - тя е жив организъм, няма да се нуждае от оборотни пари за своята дейност и от кредитиране. Разбира се, Булбанк е банката, с която работим, ако тя има желание да ни даде това оборотно финансиране, защо не.

Как ще защити дадените от него пари

Виждате, че може би отиваме към съдебен спор. Аз съм доктор по икономика. Всички възможни стандартни и оперативни процедури са направени. Никой няма право да ме упрекне, когато браня своята собственост. Искам да уверя всички мечтатели, че винаги ще го правя и няма да допусна някой да влезе в моята къща и да ме ограби. През 5 години се правят такива опити, това като че ли са ни закалили в борбата.

За неизпълнените обещания

Недоразуменията идват от една публикация, която вече втори път се тиражирана от иначе уважавания от мен вестник „Капитал", който не намери време да ме попита ще потвърдя или отрека някои факти. Колегите се извиниха и казаха, че ще ми дадат тази възможност следващата седмица. Но, виждате ли, това също не става случайно. Г-н Иван Михалев, журналист в „Капитал", е поканен от Христо Грозев да стане главен редактор на вестник „Труд". Журналистът Иван Михалев пише така може би защото са му обещали да стане главен редактор на вестник „Труд"... Търся и си мисля, че има някаква връзка с неправилното отразяване... Ако си спомняте все пак скандалът започна от електронния сайт на „Капитал". Чудя се дали няма връзка между обещанието на г-н Грозев да уреди г-н Михалев за главен редактор със съдържанието на това, което излезе в сайта на „Капитал"? „Пещерска Гроздова"

Не съм се виждал с двамата собственици. Не са ме търсили, но доколкото разбрах са комуникирали с хора, които познавам. Те излязоха с декларация, че това не отговаря на истината и те нямат амбиция в тази посока.

Ще работят ли „Труд „ и „24 часа" за властта

Постоянно ме критикуват, че или съм срещу правителството, или съм го подкрепил. Мисля, че съм правил и едното, и другото. За тези 20 години се изредиха толкова правителства, но винаги съм поддържал своя принцип - поне една ръка разстояние от когото и да е властимащ.

Охранява ли "Ипон" "Труд" и "24 часа"

Спекулира се с много неща. Дали в нощта, или в ранните зори, когато нотариусът е отишъл до тоалетната, вътре е светила лампата... Мога да кажа за „Ипон", че е една много добра фирма. Заварих я в далечната 2000 г. да охранява „Софарма" - най-голямата производствена публична компания. Много български министри и по-високо от министри са ме агитирали да ги изхвърля, да ги сменя. Аз работя с фирма „Ипон" от 2000 г., доволен съм от тяхната работа и ако те не ме накарат по някаква причина да ги махна, ще продължа... Работя навсякъде с „Ипон", да. Към днешна дата не работят в „Труд „ и „24 Часа". Но най-вероятно това ще стане. Има няколко компонента - качествено осъществявана дейност и цена, която се иска за нейното осъществяване. При тази фирма тези две неща са правилни и не виждам проблем.
Има ли сключени нови договори с някои министерства Поне на мен не ми е известно. Известен ми е факта, че колеги от вестник „Стандарт" ми се изфукаха, че сме пълни некадърници, защото те са спечелили поръчки, а ние не сме. Съдейки по това твърдение и тази откъслечна информация, която имам, по-скоро не. Или е много по-малко, отколкото други медии имат.

Прави ли „Труд" пиар на вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов

В България се говорят много неща. Като срещна някой министър, ме критикува, че някой някъде нещо написал в тези издания. Не го приемам насериозно. Е, нормално е човек да е обиден за нещо и да изрази гласно своята обида. Не знам защо всички си мислят, че нямам никаква друга работа. Аз, ако смогна, на следващия ден чета какво е написано във вестника. Не мога цяла нощ да седя и да пиша вестник.

Ще вземе ли Донев някаква политическа страна в предстоящите избори

Всеки човек има своите пристрастия. Имам приятели във всяка политическа сила в България. Има и хора, с които не бих желал да разговарям. Ако е политическо пристрастие човек да поддържа контакт с хората, които са интелигентни и са му симпатични, а се опитва да избягва тези, които не са му симпатични... добре. Но мисля, че и то е надпартийно. За жалост политическите партии толкова нагнетяват напрежението преди всеки едни избори в България, че започват „ти си с мен, ти си против мен". Това е първосигнално, ролята на медията е да е обективна.Да критикува, когато има да се критикува, всеки един. И да похвали - другото, което малко липсва в българските медии - да дава добрите примери и да хвали добрите неща. Защото в България не се случват само лоши неща.

Има ли бунт, скрит или явен, недоволство, преминаване от един в друг лагер, в журналистическото съсловие в "Труд", "24 часа", "168 часа"

Бунт няма. Разбира се, че все пак има напрежение. Свършва една 20-годишна епоха. Това означава, че повечето хора са свикнали с едно статукво и имат не много светли очаквания, тревожност, ако това статукво се променя. Но животът е доказал, че който не умее да се променя, отпада от развитието. Всеки по свой начин ще си обясни, ще тълкува какво се случва. На някого ще му харесва, на друг в началото няма да му харесва, след това ще открие нещо, което му харесва. Единственото, което наистина не е правилно, когато минава бързият влак, е да легнеш на релсите. В началото винаги има ступор. Хората не знаят какво се случва. Дава им се време да преосмислят нещата. Обикновено за жалост някои хора правят грешката и мислят, че ще се върне миналото. Тогава те сами са виновни, когато легнат на релсите. Бързият влак не спира.
В България взаимоотношенията собственик-наемен работник е много изкривено по принцип. Има едни рамки, които, ако се прекрачат, стават видни. Мисля, че който е инвестирал, заявява и критерият кое е правилно, полезно за фирмата. Да не забравяме, че печатните издания са фирми. Те трябва да си правят сметката така, че да не станат в положение да губят пари и да са зависими от нечии корпоративни интереси.

Жълтите издания

Всяко нещо си има своето място на пазара. Аз съм привърженик на пазарната икономика. Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме възможност за инициатива, сега я има. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е гарантирана.

Какво е финасовото състояние на "24 часа", "Труд", "168 часа"

Много добро от гледна точка на това, че се намираме във финансова и икономическа криза. И надявам се, че това е добра база да са чудесни, когато цялата макрорамка в България се промени.

Има ли промяна в позицията на Донев за икономическа самостоятелност и политическа отговорност за свободата на словото

Абсолютно не. Тази случка я възприемам като една поука. Сигурен съм, че това цветарско разхождане на Грозев по медиите ще спре. Лошото е, че човек, когато изглежда млад, интелигентен, с плам в очите, хората му вярват. Обикновено измамниците изглеждат точно така. Той подлъгва много хора, създава опозиции, безредия. Обещава кой ще стане главен редактор, ако той завладее собствеността. Разбира се, през цялото време е говорил, както разбирам, „недейте да слушате тия, аз ще ги отстрелям". С които неориентираните хора не знаят какво да правят. 4 месеца от нашият живот или нашата работа в тези медии, се оказаха загубени заради присъствието на г-н Грозев. Във всяко лошо нещо аз се стремя да видя положителното. Тази ръчна спирачка Грозев няма да може повече да спира развитието и модернизацията на тези медии. А те са си достатъчно добри, и ако бъдат малко модернизирани, ще бъдат флагманът на българската журналистика още дълго време.
 

       



Гласувай:
5



1. evrazol - Дереджето с две думи.
03.04.2011 21:49
"Ако бях средностатистически българин, той щеше да ме е ограбил. Аз имам професионалните умения и качества да браня своята собственост."

По нататък и не четох. Мисля че за тази работа има конституция и органи. А то били нужни професионални умения.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1840459
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3891
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031