Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2011 05:29 - СТЕФАН СТАМБОЛОВ: СВИДЕТЕЛСТВА и РАЗМИСЛИ за НЕГОВИЯ ЖИВОТ и НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - 11.
Автор: gerbsenior Категория: Политика   
Прочетен: 4071 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
15.04.2011
петък           

Единствен Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се оказал човекът, решил да князува против волята на Русия и на всички велики сили. Години по-късно, вече паднал от министър-председателския си пост и мразен отвсякъде, Стефан Стамболов написал в своя защита и под името “Аспарухъ” една брошура, озаглавена “Отговоръ на речта на г-н Стоилова”. Издател на брошурата е Г. Делчевъ, а отпечатването й е станало в печатница Грокъ през 1894 г. В тази брошура диктаторът обосновава своята антируска политика под формата на отговор на една реч на заместилия го като министър-председател Константин Стоилов.

На всеобщите обвинения, че именно Стамболов е виновникът за конфликта между България и Русия, той нагло отговаря: “Вий викате: Стамболов докачил Русия!…Колкото и да е докачил г. Стамболов Русия, всичко това е шега в сравнение с провокирането на официална Русия от самий Княз, Който дойде тук въпреки изричната и повторена и потретена руска протестация.” /70, 29/ И продължава, че не Стамболов, а народната воля, благодарение на която Фердинанд е станал княз, е докачила Русия. Много знаел народът кой е Фердинанд, когато принцът се появил в Търново, докаран именно от Стамболов с твърдата договореност, че той няма да обръща внимание на протестите на великите сили. Така че заедно със Стамболов Кобургът носи пълна отговорност за бруталното си настаняване на българския княжески престол. Но кой е той?

Фердинанд Леополд Мария е син на Август Лудвиг Виктор, херцог Сакс Кобург Готски, и на принцеса Клементина Бурбонска и Орлеанска. Роден е на 14 януари 1961 г. в замъка Кобург. Както е записано в родословната книга на Кобургите, потеклото им датира от времето на Сигизмунд І. Последният император на Свещената римска империя, който бил също крал на Чехия и Унгария, подарил на първите Кобурги едно херцогство.

Бащата на Фердинанд е австрийски генерал-майор и кралски саксонски генерал. Но чичовците на българския княз се издигнали доста по-високо от баща му. Единият от тях станал португалски крал. Другият – принц Алберт, бил съпруг на английската кралица Виктория и като английски херцог умрял в годината, когато се родил Фердинанд. Третият му чимо – Леополд І, бил коронясан за крал на Белгия.

Не по-малко знаменито родословие притежава и майка му - княгиня Клементина Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи Филип,  праправнучка на френския крал-слънце Луи ХІV. Баба й, Мария Амалия, е бивша кралица  на двете Сицилии. Затова по линия на баба си Фердинанд е братовчед на италиянския крал Виктор Емануил ІІІ. Много по-късно, през 1930 г., Фердинанд ще стане и сват с Виктор Емануил покрай женитбата на Борис ІІІ за принцеса Джована (Йоанна) Савойска. (Виж: 41, 36)

Несъмнено и очевидно е – доколкото става дума за родословните факти, майор фон Лааб е бил прав: България може само да мечтае за такъв княз. Родът на Кобургите се е доказал с кралете, кралиците и съпрузите на кралици, произтичащи от него. Фердинанд обаче бил също млад като Батенберг. Освен това никой голям европейски двор не смятал за възможно и полезно да троши волята на руския император. Даже Франц-Йосиф намерил, че подкрепата му за Фердинанд следва да бъде редуцирана само до първоначално съгласие, което по-късно загубило смисъл. Фердинанд обаче приел предизвикателството, което лично за него си било по-скоро осъществяване на предварителна  цел.

На 2 август 1887 г. Кобургът се заклева пред Великото народно събрание в Търново, повтаряйки думите на клетвата след дядо Антим. Но понеже екзарх Йосиф І не бил съгласен да се върви против волята на Русия, Захари Стоянов му отвърнал тъй, както си знае: “Руский държавен глава е бич за человечеството, а наший е сподвижник на свободата.” Да се диви човек на тази гениална анархистическа глава, стояща на раменете на Захарий – автор на “Записките” и автор на това твърдение. Фердинанд обаче направил страхотно впечатление, достойно за рода Кобург. “Цар е и в ботушите си” – измърморил русофилът Драган Цанков и запушил късата си лула. А “царят и в ботушите” самонадеяно заявил пред чуждите кореспонденти, събрали се в двореца:

“ – Аз дойдох в България с мисията на майстор-строител, за да туря основите на една нова европейска сила. Аз ще превърна конака в София на Версай и Тюйлери и ще създам огнище на слава и величие.” /41, 45/

Напътствуван и подпомаган от майка си, блестящата дама принцеса Клементина, Фердинанд уреждал едновременно както държавните дела, така и светския живот в столицата. Но вътрешните му успехи никак не се отразявали върху неговото външно признаване. Русия гледала с отявлена неприязън към “австрийския поручик”. Гирс, външният министър, заявил на австрийския посланик в Петербург, че императорът не може да капитулира пред г-н Стамболов.” Впрочем, регентът Стефан Стамболов временно, за няколко дена, се оказал без власт. Но тъй като Васил Радославов също трябвало да поднесе на новоизбрания княз оставката на правителството, Фердинанд възложил, естествено, на Стамболов, да състави временен кабинет до провеждането на избори за Обикновено народно събрание.

Как се възприема идването и коронясването на Фердинанд І извън високите правителствени кръгове? “При всичкото невярвание на голямо множество българи – пише Тодор Икономов -, че Кобургски ще стъпи в България без одобрение на силите и особено на Русия; при всичките тържествени заувления на тоя княз, че той ще почита международните трактати и че само в тях той намира благополучието и обезпечението на България, тоя княз вече е в България и влязъл е и без одобрението на силите и без утвърждаването на Портата.” /39, 442/

Поведението на Фердинанд е дръзко и сякаш авантюристично. Но той е принц от Кобургския род, а там са били отдавна наясно с принципите на макиавелизма. Щом като няма съгласие на силите, тяхното разногласие също може да заработи в негова полза.

Има обаче и нещо друго, нещо вътре в България, което създало у Кобурга увереност, че той ще може да се укрепи на престола. От 2 декември 1886 г., денят, в който получил предложението на българската делегация, до май 1887 г. Фердинанд имал достатъчно време да се информира както за положението в България, така и за държавните мъже, с които ще се срещне в София. Там с нетърпение го чакал диктаторът Стефан Стамболов, в ръцете на когото била съсредоточена цялата държавна власт. А на Стамболов му трябвал именно такъв княз, който да е непризнат от великите сили. Защото положението на княза ще стане сигурна гаранция за продължаване властта на диктатора-узурпатор.

Междувременно все пак се пуснал някакъв слух, че на Стамболов ще бъде отпусната голяма пенсия и той ще се оттегли от управлението заради Русия. Вземайки повод от този слух, Тодор Икономов прави един обширен и нелицеприятен коментар върху личността и дейността му. “Стамболов – казва той – разбойнически грабна властта над България и я употреби още по-разбойнически, за да се удържи на нея и да направи на отечеството си колкото по-много зло може.” /39, 444/

Види се, Икономов е взел прекалено насериозно слуховете за оттеглянето на Стамболов с орден и голяма пенсия. И се възмущава, че вместо да го съдят за чудовищните неправди срещу хиляди граждани; вместо да го посрамят и поругаят за омаскаряването на обществената нравственост; вместо да му потърсят сметка за “толкози озлочестени девици” – ще го награждават. Думите са силни, като на всеки съвременник на събитията. Но в главната си оценка той е прав, констатациите му са обективни.

“Уважението към законите съвсем изчезна измежду нас… Ние можем да се смирим пред един порядък, но не из съзнание за ползата от това, а само пред силата, пред материалната сила, която ще поддържа тоя порядък. В душата си ние ще останем чисти беззаконници…Таквози е възпитанието, такъв е примерът, който запечата в ума на единомислениците и противниците си управлението на Стамболова, Начевича и самонадеяния идиот Радославов.” /39, 454/

Аз колкото разсъдително, толкова и по човешки емоционално ще призная, че ме отвращават уж обективните хвалебствия по отношение на Стефан Стамболов, защото те са много далеч от реалната истина за живота на хората през неговото диктаторско управление. Близка ми е тревогата и даже отчаянието на Тодор Икономов, когато пише: “Безнадеждност е обгърнала в последно време и моето същество. Тя повдига в мене въпроси за бъдещето на отечеството, на което съм и ази частица неразделна, и ме убива с отговорите, които се добиват от действителността…На какво ще можем да положим надеждите си за добро бъдеще? На външните вмешателства и на влиянията отвън ли? Но има ли сетнина този народ, който сам в себе си не носи семена за собствен живот и се топли само отвън? Робство духовно и робство телесно не чака ли тоя народ? Не сме ли и днес роби на страстите си и на най-ненавистното вътрешно робство под една партия от най-нечиста пасмина? Какво ще излезе и занапред: по-добро ли? От где и от кого ще излезе това добро? От нас то не може да излезе, защото няма зародиш; от другите не може да дойде, защото доброто за нас те го разбират съвсем другояче. Какво можем да чакаме за нас си и от нас си? Зло, срам, страдания, каквито теглим и сега. Хора сме, за хора не ни считат самите наши българи.” /39, 455/

Нещо прокобно има в мислите и чувствата на този непреклонен моралист и борец за правова държава. Личности със светоусещането на Тодор Икономов са изключителна рядкост в българската политическа история; доколкото ги имаме, те са повече сред хората на изкуството.  Той действително страда в най- автентичния смисъл на тази дума, страда за съдбата на своя народ и на неговата държава. “Живот ли е това? Порядък ли е това? Търпимо ли е? Да се помири человек с такъв живот, трябват му две неща: или да се обърне на безчестно животно, или да се лъже с надежда за отмъщение. За себе си аз не мога да приема ни едното, ни другото, защото първото е низко, а второто несправедливо… По-добре е смъртта, която и приемам охотно, когато към нея ме побуждат и затрудненията ми, от които аз се мъчих с всякакви жертви да изляза, но не намерих у никого ни съдействие, ни человеческа утеха.” /39, 456/

Докато Тодор Икономов страда, размишлява и записва това, което е в ума и душата му, българският политически живот кипи от необуздани публични страсти. П. Р. Славейков и Петко Каравелов издават вестник “Търновска конституция”, който е против диктатурата на Стамболов. И дядо Славейков ще отпечати прочутия си куплет:

          “Какъв бе подвиг! Как се свърши!

           Свободни роби в нов синджир!

          Не сме народ, а живи мърши.

И пак тегло, и пак немир.”

А Стамболов ще управлява и ще продължава да третира Фердинанд като “доведен”. В своите “Дневници” с дата 6 февруарий 1887 г. П. Р. Славейков е записал: “Държава с цигания се не управлява и Каравелов в туй отношение е много виноват, че вследствие на своята скъпост два пътя е доводил държавата почти до погибел…Тая слабост на Каравелова – скъперничеството, - както и противоположната ней слабост у Стамболова – харвалетството, т. е. дето се дава, дето трябва и дето не трябва – съставят главните отличия на тези двама наши политически дейци, още и това, че Стамболов е по-несмислящ, по-решителен, по-неразборчив в средствата и не жалее парата да постигне целта си… Инак Каравелов е по-начетен, и по-учен, и по-смислен, и далновиден. Стамболов не мисли за по-надалеч и не предвижда ясно, защото колкото по-надалеч рече да проникне, толкова пт през мъгла види. Колкото за егоисти, и двамата са почти наравно, само че Стамболов е егоист и шарлатанин, а Каравелов е егоист самомнителен. В това отношение на партията Каравелов казва “Партията съм аз” и не дава никакво значение на съпартизаните си… Като партизанин Стамболов тоже е шарлатанин и той не туря никого по-горе от себе си и никого не щади, но всички ласкае, търпи ги, врежда ги да се ползват от държавните служби и съкровища; бил какъв бил, достоен, недостоен, чапкънин – като е негов, като му е привержен, той не ще бъде забравен. Каравелов не е тъй…Изобщо като човек Каравелов е честен, той е честен и като държавен мъж, но едва е търпим и от приятелите си, когато приятелите на Стамболова готови са да умрат за него – не че ги цени той и уважава, но защото са уверени, че като има за него, като е той държавен мъж, има и за тях държавни служби.” /67, 187/






Гласувай:
7
0



1. kabuli - Все едно,
15.04.2011 12:58
че става дума за наший днешен премиер, който едно към едно е донадил чъртите на Стамболова.
Но с една много съществена разлика - Стамболов е показал среден пръст на тази Русия, която току-що е освободила страната. И е прокарал пътя на Независима от руския царизъм и империализъм България. А това е наистина един връх в правенето на самостойна българска политика.
Стамболов е велик!
цитирай
2. borjanmljakov - Изобщо не одобрявам Стамболов!
15.04.2011 14:08
Нека не се заблуждаваме: историята показва, че самоуправлението и автономното развитие са неща, надхвърлящи възможностите на българския народ.
Изглежда, проблемите на България до голяма степен произтичат от това, че не оставяме Великите сили да работят спокойно на наша територия. Все някакви половинчати подривни акции (богомили, хайдути, съединисти, комити, партизани, горяни), от които не произтича нищо трайно и градивно. Трябва да припознаем ясно регионалния хегемон с цялото уважение, преклонение и подчинение, което се дължи на един баща. Единствената смислена опция в момента е курс на сближаване с РТурция с тенденция към прехвърляне на суверенитета ни на Анкара, като целта в дългосрочна переспектива е възстановяването на толерантната и многонационална Отоманска империя с представител на османовия род на престола. Както обичаше да казва опитния държавник Ахмед Доган "пътят на България е към Босфора"!
цитирай
3. pagan - Към borjanmljakov
15.04.2011 15:21
Може би ще искаш да се ислямизираме и да приемем шериата, а! защо не си отидеш сам в Турция! Там търсят такива като тебе за травеститски публичен дом! Хем сикиджам, хем пара вериджам!
цитирай
4. borjanmljakov - пагане, яж ми хуя!
15.04.2011 15:42
.
цитирай
5. georgialeksov - Васил Левски...
16.04.2011 06:14
Васил Левски и Петко Каравелов, че и Драган Цанков до "Не ви ща ни меда, ни жилото!" Стефан Стамболов и Фердинанд Кобурготски! Чърчил и Хитлер! България и Русия!
Осъвременено и разменено: Първанов и....,който има глава на раменете си и ум в нея ще намери отговора на неблагополучията български!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gerbsenior
Категория: Политика
Прочетен: 1567497
Постинги: 610
Коментари: 1666
Гласове: 3890
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031