ИЗВЕСТНО  Е, ЧЕ  ПОНЯТИЕТО  “ЕНЕРГИЯ”  ВЪЗНИКВА КОЛКОТО СЛОЖНО И ТРУДНО, ТОЛКОВА И СРАВНИТЕЛНО  КЪСНО В ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ.  ТО СЕ ПОЯВЯВА КАТО РЕЗУЛТАТ НА КОНСТАТИРАНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ РЕЗУЛТАТИТЕ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ,  ПРОВЕЖДАНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА 19-ия   ВЕК  ЕДНОВРЕМЕННО  ВЪВ  ФИЗИКАТА,  ХМИЯТА  И  БИОЛОГИЯТА.
                 НАЙ-НАПРЕД  ГАЛВАНИ  С  ПОМОЩТА  НА  ПРОЧУТОТО  ЖАБЕШКО  КРАЧЕ ИЗГРАЖДА  ПЪРВАТА  ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА  ЕЛЕКТРИЧНА  ВЕРИГА.
              МАЛКО ПО-КЪСНО,  ПРЕЗ 1800 г.,  ВОЛТА ИЗРАБОТВА ПЪРВАТА ХИМИЧНА  БАТЕРИЯ  И ДОКАЗАЛ, ЧЕ  ХИМИЧНИТЕ  РЕАКЦИИ  СА  СПОСОБНИ  ДА  ПРОИЗВЕЖДАТ  ЕЛЕКТРИЧЕСТВО.  НЕ  ЗАКЪСНЯЛО  МНОГО  И  ОТКРИВАНЕТО  НА   ЕЛЕКТРОЛИЗАТА;  ОКАЗАЛО  СЕ, ЧЕ  И  ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ  ТОК  НА  СВОЙ РЕД  Е  СПОСОБЕН  ДА  ПРЕДИЗВИКВА  ХИМИЧНИ  РЕАКЦИИ.  НЕЩО  ПОВЕЧЕ- ОТКРИВА СЕ,  ЧЕ  ЕЛЕКТРИЧНИЯТ  ТОК ПРОИЗВЕЖДА   СВЕТЛИНА  И  ТОПЛИНА.
      ПРЕЗ  1820 година датският ПРОФЕСОР ОЕРСТЕД ПРОВЕЖДАЛ пред СВОИТЕ СТУДЕНТИ ЛАБОРАТОРНО ЗАНЯТИЕ, В КОЕТО ИСКАЛ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ДА ИМ ПОКАЖЕ, ЧЕ КОГАТО ПРЕЗ ЕДИН ПРОВОДНИК ПРОТИЧА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК, ПРОВОДНИКЪТ СЕ НАГРЯВА. 
          НЯКАКЪВ РАЗСЕЯН СТУДЕНТ ОБАЧЕ ГЛЕДАЛ НЕ КЪМ СВОЯ ПРОФЕСОР, А КЪМ КОМПАСА, КОЙТО БИЛ СЛУЧАЙНО ОСТАВЕН НА МАСАТА, НА КОЯТО ПРОФЕСОРЪТ ИЗВЪРШВАЛ СВОЯ ЕКСПЕРИМЕНТ. 
       ТОЗИ  СТУДЕНТ НА НЯКОЛКО ПЪТИ ЗАБЕЛЯЗАЛ, ЧЕ ДОКАТО ПРОФЕСОРЪТ ВКЛЮЧВА И ИЗКЛЮЧВА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ВЕРИГА, ЗА ДА ПОКАЖЕ ЗАТОПЛЯНЕТО И ИЗСТИВАНЕТО НА ПРОВОДНИКА, СТРЕЛКАТА НА компаса ТУ СЕ ОТКЛОНЯВА, ТУ СЕ ВРЪЩА В САНДАРТНОТО СИ ПОЛОЖЕНИЕ. 
                 НО нали КОМПАСЪТ ЗАСИЧА И ИЗМЕРВА ПРОМЯНАта  В МАГНИТНОТО ПОЛЕ, А НЕ СЕ ВЛИЯЕ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ТОК?
                   СТУДЕНТЪТ СЪОБЩИЛ НА ПРОФЕСОР ОЕРСТЕД КАКВО ВИЖДА, ПРОФЕСОРЪТ СЪЩО С УДИВЛЕНИЕ КОНСТАТИРАЛ РЕАКЦИЯТА НА МАГНИТНАТА СТРЕЛКА, ПОСЛЕ ПОВТАРЯЛИ ОПИТА ДОТОГАВА, ДОКАТО БИЛО ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ДОКАЗАНО, ЧЕ ЕЛЕКТИЧЕСКИЯТ ТОК ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРОИЗВЕЖДА МАГНИТНО ПОЛЕ, НО ГО ПРОИЗВЕЖДА ЕДИНСТВЕНО И САМО В МОМЕНТИТЕ, КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ТОК СЕ ВКЛЮЧВА И ИЗКЛЮЧВА; КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО ТЕЧЕ ПО ВЕРИГАТА, МАГНИТНОТО ПОЛЕ ИЗЧЕЗВА.
                ТОВА ОТКРИТИЕ САМО ПО СЕБЕ СИ НЕ ПРИТЕЖАВАЛО КОЙ ЗНАЕ КАКВО ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ, НО ВЕДНАГА ПОРОДЕНОТО ОТ НЕГО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ МОЖЕ БИ ОТ МАГНИТНО ПОЛЕ СЪЩО Е ВЪЗМОЖНО ДА ВЪЗНИКНЕ ПРОТИЧАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК РАЗПАЛИЛО ВЪОБРАЖЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ВЕЛИКИ ФИЗИЦИ ОТ ТОВА ВРЕМЕ.
                          ЗАПОЧНАЛИ НЕУМОРНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ДОКАТО ПРЕЗ 1831  ГОДИНА  ФАРАДЕЙ  УВЕНЧАЛ  ВСЕОБЩИЯ  СТРЕМЕЖ  НА  ФИЗИЦИТЕ  С  ОТКРИТИЕТО  НА  ЕЛЕКТРОМАГНИТНАТА  ИНДУКЦИЯ -  ПОЛУЧАВАНЕТО  НА  ЕЛЕКТРИЧЕСКИ  ТОК  С  ПОМОЩТА  НА  МАГНИТНО  ПОЛЕ.
         ЗАПОЧНАЛА  ЕРАТА  НА  ЕЛЕКТРОМАГНЕТИЗМА  И  ЕЛЕКТРОДИНАМИКАТА.      
           ВСИЧКИ ТЕЗИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРЕВРЪЩАНИЯ - НА ХИМИЧЕСКИТЕ РЕАКЦИИ В ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, НА САМОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО В ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ, В ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА И МАГНЕТИЗЪМ, НА МАГНИТНОТО ПОЛЕ В ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК ОБАЧЕ ВСЕ ОЩЕ ИЗГЛЕЖДАЛИ НА УЧЕНИТЕ САМОСТОЯТЕЛНИ НАУЧНИ ФАКТИ, ЗАД КОИТО НЕ СЕ ПРОМИСЛЯЛА И НЕ СЕ ВИЖДАЛА НЯКАКВА ОБЩА СУБСТАНЦИАЛНА И ПРОЦЕСУАЛНА ОСНОВА. ПЪРВАТА РЕШАВАЩА СТЪПКА ЗА ОТКРИВАНЕ НА НЕЩО ОБЩО И НЕИЗМЕННО ВЪВ ВСИЧКИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ДОКАЗАНИ ПРОЦЕСИ НА ПОРАЖДАНЕ НА ЕДНО ЯВЛЕНИЕ ОТ ДРУГО НАПРАВИЛ ДЖАУЛ ПРЕЗ 1847  година.
            ДЖАУЛ ИЗТЪЛКУВАЛ ИЗВЕСТНИТЕ ДОТОГАВА ВРЪЗКИ МЕЖДУ ХИМИЯТА, НАУКАТА ЗА ТОПЛИНАТА, ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО, МАГНЕТИЗМА И БИОЛОГИЯТА КАТО ФОРМИ НА ЕДИНЕН ПРОЦЕС НА ВЗАИМНО ПРЕВРЪЩАНЕ, КОЙТО ПРОЦЕС Е БИЛ ВЕЧЕ НАБЛЮДАВАН ПРИ МЕХАНИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ И ПРЕДСТАВЛЯВАЛ ВСЪЩНОСТ ПРОЦЕС НА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ПОТЕНЦИАЛНАТА ЕНЕРГИЯ В КИНЕТИЧНА И ОБРАТНО.
                            ТОВА ТЪЛКУВАНЕ ПОЗВОЛИЛО НА ДЖАУЛ ДА ПОСТУЛИРА, ЧЕ ПРИ ВСИЧКИ НАБЛЮДАВАНИ В ЛАБОРАТОРИИТЕ ЯВЛЕНИЯ И ИЗМЕНЕНИЯ СЪЩЕСТВУВА “НЕЩО”, КОЕТО СЕ ЗАПАЗВА ПОСТОЯННО В КОЛИЧЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ, А ПРОМЕНЯ ЕДИНСТВЕНО КАЧЕСТВЕНО СВОЯТА ФОРМА.
                    ТАКА ДЖАУЛ СТИГА ДО ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕДИН УНИВЕРСАЛЕН ЕКВИВАЛЕНТ НА ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ, КОЙТО УНИВЕРСАЛЕН ЕКВИВАЛЕНТ ПОЗВОЛЯВА ДА СЕ ИЗМЕРВА ТАЗИ ЗАПАЗВАЩА СВОЯТА КОЛИЧЕСТВЕНА СТОЙНОСТ ВЕЛИЧИНА.
              ИМЕННО ТАЗИ КОЛИЧЕСТВЕНО САМОЗАПАЗВАЩА СЕ ВЕЛИЧИНА,  ТОЗИ  УНИВЕРСАЛЕН ЕКВИВАЛЕНТ НА ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ, ПО-КЪСНО БИЛА ИЗРАЗЕНА С ПОНЯТИЕТО “ЕНЕРГИЯ”.
                ДОБРЕ, НО КАКВА Е СЕМАНТИКАТА НА ПОНЯТИЕТО “ЕНЕРГИЯ”, КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ТАЗИ САМОЗАПАЗВАЩА СЕ КАТО ПОСТОЯННА  в КОЛИЧЕСТВЕНО ОТНОШЕНИЕ ВЕЛИЧИНА?
                 ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ АЗ ОТПЕЧАТАХ ДВЕ ГОЛЕМИ СТУДИИ /ЕДНАТА В СЪАВТОРСТВО С ДОКТОРА ПО МОЛЕКУЛЯРНА БИОЛОГИЯ ПРОФЕСОР РУМЯНА МИРОНОВА/,  А ПОСЛЕ И КНИГА, В КОИТО ПУБЛИКАЦИИ СЕ  ПРИБЛИЖИХ ДО ИДЕЯТА , ЧЕ ПОНЯТИЕТО “ЕНЕРГИЯ” МОЖЕ И ТРЯБВА С ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ ДА СЕ ДЕФИНИРА /аналогично на понятието “МАСА”/ КАТО ПОНЯТИЕ,  С КОЕТО СЕ ИЗРАЗЯВА И ОБОЗНАЧАВА КОЛИЧЕСТВОТО НА СИЛАТА, КОЯТО Е АТРИБУТИВНО ПРИСЪЩА  на  и  СЕ  СЪДЪРЖА  във   ВСЯКА   МАТЕРИАЛНА  СИСТЕМА.