
Прочетен: 4773 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 29.06.2011 16:59


РАЗСЪЖДЕНИЯ върху ДВИЖЕНИЕТО
„СВОБОДНО ПАДАНЕ” на ТЕЛАТА – 2.
Фундаменталният ПРИНЦИП на това човешко знание, което днес наричаме СЪВРЕМЕННА НАУКА, е ПРИНЦИПЪТ на ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ДОКАЗВАНЕ или пък ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ОТХВЪРЛЯНЕ на ИСТИННОСТТА на една ПРЕДВАРИТЕЛНО ФОРМУЛИРАНА ХИПОТЕЗА.
Олицетворение на този фундаментален принцип е изкачилият се на върха на кулата в Пиза Galileo Galilei, който едновременно хвърля оттам с двете си ръце два еднакви по обем, но различно тежки чувала, за ДА ДОКАЖЕ пред събралите се под кулата свидетели своята вече формулирана ХИПОТЕЗА, че КОЛИЧЕСТВОТО на МАСАТА на СВОБОДНО ПАДАЩИТЕ ТЕЛА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ И НЕ ВЛИЯЕ ВЪРХУ ДВИЖЕНИЕТО „СВОБОДНО ПАДАНЕ” на ТЕЛАТА.
По времето на Galilei обаче все още никой няма никакво понятие от бъдещия знаменит закон за всеобщото привличане. Как хората в такъв случай са си обяснявали падането на телата, намиращи се на определено вертикално разстояние от земната повърхност?
В класическата механика съществува /най-често имплицитно/ една фундаментална предпоставка, за която обикновено се мълчи, но всички безусловно се съобразяват с нея. Тази предпоставка пак води началото си от Galilei, но най-релефно тя се очертава при Лазар Карно, създателят на първата систематична и най-авторитетна теория за функционирането на механичните устройства като динамични системи.
Според тази предпоставка движението е зададено предварително, а в механичните устройства като динамични системи всичко се свежда до преобразуването на това ЗАДАДЕНО ДВИЖЕНИЕ и предаването му на съответни тела.
Влиянието на тази класическа механодинамична предпоставка било толкова силно и неоспоримо, че синът на Лазар Карно – основателят на термодинамиката Сади Карно – през 1824 успява да сведе дори изследването на топлинните машини до модела на класическите.
Предпоставъчният постулат на класическата механика за ЗАДАДЕНОТО ДВИЖЕНИЕ /респективно - зададеното състояние на покой или на равномерно движение/ изключва теоретическата необходимост от обосноваване на ПРИЧИНАТА за ДВИЖЕНИЕТО „СВОБОДНО ПАДАНЕ” на ТЕЛАТА.
И наистина - защо телата падат свободно?
Ами на същото основание, на което телата се намират в състояние на покой или на равномерно движение, за такова основание просто изобщо не трябва да се пита.
Чак по-късно, при сър Исак Нютон, ще бъде формулирано, че свободното падане на телата, както и движението на небесните тела, систематизирано от Кеплер, се предизвиква от единната универсална сила на всеобщото привличане, но вече пък не трябва да се пита каква е същността и какво представлява тази сила, освен премъдро като Нютон да се допусне, че Всевишният все пак е автор на ПЪРВИЯ ТЛАСЪК...
/следва.../
29.06.2011 15:33
Поздрави!!!
30.06.2011 06:50
В случая няма как да не се забележи, че падането от няколко километра е свързано с незначителна промяна на гравитационната сила, държаща се на това, че разстоянието до центъра на земята се променя с една стотна от процента, докато другия съществен фактор - въздушното съпротивление след пускането на тялото се увеличава огромен брой пъти, тъй като в началото е близо до нула.
Гравитацията на планети и сателити е малко по-различна. Дължи се на равновесие на две сили на отблъскване:
1/ Центростремителна от налягане на етерни частици
2/ Центробежна - създава се от налягане на магнитно поле върху сателита
Главният извод, до който може да се достигне е, че във Вселената не съществуват сили на привличане!
30.06.2011 11:04