29.06.2011
              

           РАЗСЪЖДЕНИЯ  върху   ДВИЖЕНИЕТО 

           „СВОБОДНО  ПАДАНЕ”  на  ТЕЛАТА – 2.

      Фундаменталният ПРИНЦИП на това човешко  знание,  което  днес  наричаме  СЪВРЕМЕННА  НАУКА,  е  ПРИНЦИПЪТ на  ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ДОКАЗВАНЕ  или  пък  ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО  ОТХВЪРЛЯНЕ на  ИСТИННОСТТА  на  една  ПРЕДВАРИТЕЛНО  ФОРМУЛИРАНА  ХИПОТЕЗА.

      Олицетворение на този  фундаментален  принцип е изкачилият  се  на  върха на  кулата  в  Пиза Galileo  Galilei,  който  едновременно  хвърля  оттам  с  двете  си  ръце два еднакви  по  обем,  но  различно  тежки  чувала,  за  ДА  ДОКАЖЕ пред  събралите  се  под  кулата свидетели своята вече формулирана  ХИПОТЕЗА, че КОЛИЧЕСТВОТО на  МАСАТА на СВОБОДНО  ПАДАЩИТЕ  ТЕЛА НЯМА  ЗНАЧЕНИЕ И  НЕ  ВЛИЯЕ  ВЪРХУ ДВИЖЕНИЕТО „СВОБОДНО  ПАДАНЕ”  на  ТЕЛАТА.

         По  времето  на  Galilei  обаче  все  още никой  няма никакво  понятие от бъдещия  знаменит  закон  за  всеобщото  привличане.  Как  хората  в  такъв  случай  са  си обяснявали падането  на  телата,  намиращи  се  на  определено  вертикално  разстояние от  земната  повърхност?

         

В  класическата  механика съществува /най-често  имплицитно/ една  фундаментална  предпоставка, за  която обикновено  се  мълчи, но  всички безусловно  се  съобразяват  с нея.  Тази предпоставка  пак води началото  си от  Galilei,   но най-релефно тя  се  очертава  при  Лазар  Карно, създателят  на  първата  систематична  и  най-авторитетна  теория за  функционирането  на  механичните  устройства  като  динамични  системи.

      Според  тази  предпоставка  движението е  зададено  предварително,  а  в механичните  устройства  като  динамични  системи всичко  се  свежда  до преобразуването  на  това ЗАДАДЕНО ДВИЖЕНИЕ и  предаването  му  на   съответни тела.

     Влиянието  на  тази  класическа  механодинамична предпоставка  било толкова силно и неоспоримо, че  синът  на  Лазар  Карно – основателят  на  термодинамиката Сади Карно – през  1824  успява да  сведе  дори изследването  на  топлинните  машини  до модела  на  класическите.

     Предпоставъчният  постулат на  класическата  механика за  ЗАДАДЕНОТО  ДВИЖЕНИЕ /респективно -  зададеното  състояние  на  покой  или  на  равномерно  движение/ изключва теоретическата  необходимост  от  обосноваване на ПРИЧИНАТА за  ДВИЖЕНИЕТО „СВОБОДНО  ПАДАНЕ”  на  ТЕЛАТА.

              И  наистина  -  защо  телата  падат  свободно?

             Ами  на  същото  основание,  на  което телата  се  намират  в  състояние  на  покой  или  на  равномерно  движение,  за  такова  основание просто  изобщо  не  трябва  да  се  пита.

           Чак  по-късно,  при  сър  Исак  Нютон,  ще бъде  формулирано,  че свободното  падане  на  телата,  както  и  движението  на  небесните  тела, систематизирано  от Кеплер,  се  предизвиква  от  единната  универсална  сила  на  всеобщото  привличане,  но  вече  пък  не  трябва  да  се  пита каква  е  същността  и  какво  представлява тази  сила,  освен премъдро  като  Нютон  да се допусне,  че Всевишният  все  пак  е автор  на  ПЪРВИЯ ТЛАСЪК...

                                                          /следва.../

че скоростта при свободно падане не зависи от масата на телата, когато всички обикновено виждаме със сетивата си и засичаме с уредите ТОЧНО обратното. Иначе, задачата технически не е трудна за решаване, а рутинна: Съставяме диференциалното уравнение на движението чрез силата на тежестта и силата на въздушното съпротивление, полагаме началните условия и интегрираме уравнението, откъдето получаваме закона на движение на тялото и всички характеристики на движението му във всеки един момент до срещата със земята.
Поздрави!!!

Любимият ми начин да обяснявам защо хората в една и съща ситуация виждат противоположни обяснения е чрез границите на системата, които очертават валидността на наблюдението. В случая, за откриване закона за свободно падане на телата, Галилей е имал прозрението да се досети, че въздействието на въздуха е частен случай, валиден само в близост до повърхността на земята, но не и в космически мащаб. Обяснено чрез границите на изследваната система, това е равносилно на система, от която планетата Земя е само някаква част, най-вероятно неголяма, следващо от приписаната универсалност на закона. Обратното, при добре известните наблюдения, когато всичко обемисто и не много тежко пада несравнимо по-бавно от металната сачма, валидността на наблюдението обхваща част от повърхността на земята и височина, която не достига силно разредените атмосферни слоеве, които благоприятстват заличаване разликите в скоростите на падане. Нещо повече – Галилей си е представил ясно значението на въздуха, проличаващо от това, че е провел опита така, че да минимизира влиянието ва въздуха върху опита. Ето как прозрението на Галилей му е позволилио да види противоположния резултат в двете системи и да формулира закон, който привидно е противолечал на досегашните наблюдения и опита на околните.

става нужно да кажа и нещо за натрупалите се в предишния постинг обяснения. Общото между тях е, че търсят решение в микро или макро мащаби (системи), но не и в система до няколко километра от повърхността на земята, както беше насочен въпроса. А, както законите на една държава важат само в нейните граници, а законите в друга държава, макар и базирани на общи за двете държави принципи, могат да се различават помежду си, така и в различните места от природата, едни и същи универсални закони могат да доведат до коренно различни констатации. Следователно, трябва да търсим решенията в рамките не само на на валидност, но и на значимост на въздействащите фактори, а това предполага да познаваме промяната им с разстоянията и да ги съобразим с границите на системата, в която търсим решението.

В случая няма как да не се забележи, че падането от няколко километра е свързано с незначителна промяна на гравитационната сила, държаща се на това, че разстоянието до центъра на земята се променя с една стотна от процента, докато другия съществен фактор - въздушното съпротивление след пускането на тялото се увеличава огромен брой пъти, тъй като в началото е близо до нула.

Падането на телата се дължи на неуравновесено космично налягане на етерни частици от към космоса, които се отразяват обратно от телата, като създават механични импулси върху тях. Сумата от тези импулси образува тегло.
Гравитацията на планети и сателити е малко по-различна. Дължи се на равновесие на две сили на отблъскване:
1/ Центростремителна от налягане на етерни частици
2/ Центробежна - създава се от налягане на магнитно поле върху сателита
Главният извод, до който може да се достигне е, че във Вселената не съществуват сили на привличане!

Слава Богу , че атомите не знаят за твоята теория .