30.06.2011
                     
                 

           Искам още  тук, в началото  да споделя, че  се  въздържам  от  участие  в  отличната  компания  на  коментиращите  със  значителни  усилия.

               Освен  това  съм  удовлетворен  и от  факта, че предложеното  до  тук изложение се  приема  за  обективно и   не  съм подсказал  какво  радикално собствено  становище  споделям  както  за  движението „свободно  падане”,   така  и за   смятаната  за  универсална „сила  на  привличането”.

                                             

                                                   +

 

                Така...

               Ще  минат  повече  от  две  столетия  след  научния триумф  и  смъртта /1727/  на  „новия  Мойсей” -  сър  Исак  Нютон,  докато  Алберт  Айнщайн напише в  своята  малка  книжка-изповед  „НЕЩО  като  АВТОБИОGРАФИЯ”:

               „Прости  ми,  Нютон;  ти  намери  единствения  възможен  по  твое   време  път за  човек с  колосална  творческа   способност  и  сила  на  мисълта.  Създадените  от  теб  понятия  и  до  днес  остават  водещи  в  нашето  физическо   мислене,  макар  вече  и  да  знаем,  че ако  се  стремим  към  все  по-дълбоко  разбиране на  взаимните  връзки,  сме  длъжни  да  заменим  тези  понятия с  нови,  които  са  отдалечени  от  сферата  на  непосредствения  опит.

        Трябваше  да  се  откажем  от теорията  за  СИЛИ,  ДЕЙСТВУВАЩИ  ОТ   РАЗСТОЯНИЕ /т.е.  от  силата  на  привличането/”

                

          Да, така  ще напише Алберт  Айнщайн   две  столетия и  половина  след смъртта на Нютон...,  но нека  да   се  върна  към  времето  на великия  Нютонов триумф.

         А  този  триумф се  дължи  на  Нютоновото  откритие,  че  една  единствена  сила -  СИЛАТА на  GРАВИТАЦИЯТА – определя  както  движението  на небесните  тела,  така  и падането  на  телата  към  земята.

         Можем  да  вземем  каквито  си  поискаме  две  тела,  каквато  и  маса  да  притежават  тези  две  тела и на каквото  и разстояние да  се  намират  те  помежду  си, от  теорията  на  Нютон следва,  че    те  неизменно  са  свързани  със  сила  на  привличане,  която  е правопропорционална  на  произведението  на  техните   маси и  обратно  пропорционална  на  квадрата  от  разстоянието  между  тях.

        НЕКА  ДА  ЗАПОМНИМ  ДОБРЕ – НЮТОНОВАТА  ВСЕОБЩА  СИЛА  ДЕЙСТВУВА ИМЕННО  ОТ  РАЗСТОЯНИЕ,  ЗА  ТАЗИ  СИЛА  АБСОЛЮТНО  НИКАКВО  РАЗСТОЯНИЕ НЕ  Е  И  НЕ  МОЖЕ  ДА  БЪДЕ  ПРЕДЕЛ  ПО  СЪЩЕСТВО,  ТО  ВЛИЯЕ  ЕДИНСТВЕНО  И  САМО  ВЪРХУ ИЗМЕНЕНИЕТО  НА  GОЛЕМИНАТА  НА  СИЛАТА.

      НО  НЕКА  ДА  ЗАПОМНИМ И  ОЩЕ  ЕДНО  ВАЖНО  НЕЩО – НЮТОНОВАТА  СИЛА  ДЕЙСТВУВА  СВЕТКАВИЧНО,  МИGНОВЕНО.

          Следавателно,  Нютоновата  универсална и всеобща  сила  на  привличането е  сила,  която СЪЩЕСТВУВА и  ДЕЙСТВУВА АБСОЛЮТНО  НЕЗАВИСИМО КАКТО  ОТ  ПРОСТРАНСТВОТО,  ТАКА  И  ОТ  ВРЕМЕТО.

          Наистина  ли е  възможно  съществуването  на такава  сила извън  физическата  реалност на  времето  и  пространството?  Или  -  казано  още  по-точно – може  ли  такава  сила  самата  тя  да  принадлежи  към  физическата  реалност?  Още  при  Джеймс  Максуел  този  въпрос  вече започва  да  получава един  застрашителен за  устоите  на   класическата  механика  отgовор…

       Аксиоматичен  постулат за  класическата  механика е положението,  че от   gледна  точка на  динамиката всяко  динамично  изменение  е обратимо. Този  постулат   неизменно  е  бил илюстриран с  МИСЛОВНИЯ  ЕКСПЕРИМЕНТ за  отражението  на идеално  еластично  топче  от  идеално  еластична  хоризонтална  повърхнина.

      Съществена  за  този  мисловен  експеримент  е  ИДЕЯТА,  че при  ДЕЙСТВИЕТО  на  идеалното  топче  върху идеалната  повърхност,  а  после  и при  ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО на идеалната  повърхност  върху  идеалното  топче светкавично  се  сменя  посоката  на движението,  но скоростта  остава  постоянна,  защото ...  защото при удара нищо  от  силата  не  се  изразходва  и  количествено тя си  остава    постоянна.

         Принципно  точно  така  действува  Нютоновата  всеобща  сила  на  привличането -  това  е  сила,  която изобщо  не  се  изразходва,  тя  само  се  изменя и  трансформира  в  различни  форми,  но  нейното  количество  се  влияе  единствено  от    разстоянието  между  телата, а не от самото  тяхно  gравитационно  взаимодействие.       /следва.../

                     

и изглеждат непоклатими, въпреки фурора около новите понятия и теории.

"Величина" на руски означава "големина", в какъвто смисъл очевидно го използвате в последния абзац, превръщайки думата в русизъм. Същата дума на български не e синоним на "големина", а означава нещо, което може да се оцени или сравнява с измерване или изчисление.

Извинявам се, но същото понятие в коментарите към предишните постинги, някой го беше сгрешил, което ми напомни за нуждата от уточнение.

Мен ми се струва, че колегата влиза в едно недоразбрано понятие.
В смисъл, грешката при идеята му за земното ускорение за мен беше очевидна, акто прост любител.

А тук според мен върви към представяне на несъществуване на закона за всеобщото привличане идеята, че това не е просто някакъв "вектор" действащ безкрайн ов полето със стрелкичка, а е сила, обусловена от подобни по характер енргочастици, като енергията на светлината и фотоните например. Действащ ив определен диапазон.

Сам оче реди теорията си на разсъждение 1, 10, 15,25 и накрая по тоя начин ще е доста трудно да ровя всеки от стоте поста ,за да покажа къде се е скъсала веригата и кой е пропуска....

Все едно де.... Той ако иска дискусия, ще си каже... Сега просто я засипва със следващият пост, който пак е неокончателен.

В пуснатите текстове аз съвършено коректно следвам най-доброто в световната наука по въпроса; няма никакво неразбиране..., освен ако не прехвърляме неразбирането за сметка на велики световни умове...
Само че...само че аз като професионален учен нито чета и се уча от учебници, нито пиша по учебници. Чета и се опирам на ОРИGИНАЛНИ публикации на световно авторитетни учени, а те мислят, коgато пишат, затова науката като движение на идеи е нещо съвършено различно от науката в смятаните за окончателно доказани учебникарски истини...

Еми формирайте я тая теория на едно място и да я обсъдим.
Не съм убеден, че един откъснат от контекста цитат на някакъв набеден гении, който написал това преди 100 години, и то в лична кореспонденция, може да мине точно за професионален анчуен подход, и то в наука като физиката, но...

Дайте, очакваме цялостна теория. За стамболов може и да върви на части, ама физически формули на части не вървят.
Поздрави!

Някои от всезнайковците са ужасна досада – нямат шанс да разберат колко са далеч от истината. Така е, когато за самочувствието е достатъчен един недочетен някога и донякъде учебник, а след това някоя и друга неграмотна медийна статийка. Няма как да знаят, че учебниците учат на резултатите от изследванията, но не и на мисленето, с което се достига до тези резултати. Глупостите в неграмотните статийки не си заслужават дори споменаването, въпреки затъпяването, което обикновено култивират.

По лошото е когато зад самочувствието си и толкова няма, пък се изживяват управленци, вместо някой да ги постави на мястото със звучното и справедливо едновремешно "Затваряй си устата бе, цървул".

Не забравяй, че вече сме се разграничили от комунизма и следователно, мястото на управленците е посочено от избирателите.

Също тъй сме се разграничили от царизма и вместо елита, подготвени и обучени хора, управляват евтини тарикати, водещи за носа маса тъпанари.
Тъй, каот мнозинството в една държава общо взето никога не отговаря на условията: "Образовано, интелигентно, информирано, активно действащо".

А и най - много гласуват и политиканстват тея, които не отговарят на повечето от споменатите условия.
Шанс :)))))))

Аре че говорихме за физика.
Аз де. Ти не.

Политиканстват тия, които искат специално мнозинство и специални управляващи, за да "тръгнат" нещата. Защото нямат друго обяснение на собствената си неадекватност.