ТЯЛО и СИЛА; МАСА и ЕНЕРГИЯ
Както човекът като индивид не може да има памет за момента на собственото си раждане, така и човекът като род не може да има рационално възстановима памет за своя генезис изобщо. Включително за генезиса на своето познание и на своя език.
Човекът живее в свят, сътворен от самия него; филогенетичната история на човека изобщо, на човечеството като род, това е историята на сътворения от него свят.
Езикът е най-фундаменталното собствено творение на човека, но човекът няма памет за това, как е сътворил своя език. И ако човекът като отделен индивид има поне майка, която знае и може да му разкаже кога и как се е появил той на белия свят, човекът като род няма нито майка, нито баща.
Затова човекът като род осмисля или Бога в религията като негов ТВОРЕЦ, СЪЗДАТЕЛ, или маймуната в науката като негов ПРАРОДИТЕЛ, или пък ИЗВЪНЗЕМНИТЕ като оставили го на земята.
Лично аз дъли години изследвах АНТРОПОГЕНЕЗАТА, написах и отпечатих книга със заглавие „ЗАГАДКАТА на ВЕЛИКОТО НАЧАЛО. /Философски очерк върху произхода на човека/.
Лишен от памет за своя филогенетичен генезис изобщо, за генезиса на своето познание и на своя език, човекът не знае как са се появили, как е създал първите си понятия, съждения и умозаключения, изразени с първите думи и изречения.
И както виждаме, опрял е до Бога, до маймуната, до извънземните...
ТЯЛО и СИЛА принадлежат към генетически първичните понятия и съответно думи, те не са създавани от човечеството съзнателно, с тях просто е изразено и обозначено това, което е било сетивно възприемамемо и закрепено в представите, а чрез представите и в паметта.
Много по-късно, вече в условията на писмения език хората - посредством писмения език – могат да закрепят в тези думи едно устойчиво значение и съдържание, което на всичкото отгоре подлежи вече на комуникативно доразвиване и уточняване далеч преди Архимед, Питагор, Платон и Аристотел..., да не говорим за Галилей, Кеплер и Нютон...
+
+ +
От някои коментари към моя предишен текст виждам това, което и очаквах да видя - напълно добронамерени, научно ерудирани участници в разговора изцяло пренебрегват или подценяват необходимостта от изследване на фундаменталните категории на философията и науката.
Да не говоря пък за това, че други се чудят какво правела философията на науката при изследване на самата наука...
Никой от истински големите учени никога по никакъв повод не е игнорирал обстоятелството, че самата наука като форма на знанието се нуждае от обосноваване, защото тя по никакъв начин не може сама себе си да обоснове.
На първо място стои въпросът за ГРАНИЦИТЕ на научното познание или, казано по друг начин – въпросът за критериите КОЕ ЗНАНИЕ е НАУЧНО, КОЕ ЗНАНИЕ ПРИНАДЛЕЖИ КЪМ НАУКАТА, а кое знание няма научен харктер.
В модерните времена, когато науката и научното знание се ползуват с висок и заслужен авторитет, към корпуса на научното знание правят опити да се приобщят и всякакви НЕнаучни или просто ИЗВЪНнаучни знания и мнения, за да се възползуват от авторитета на науката.
Всеобщо и световно признато е, че съвременната наука, започнала с името на Галилео Галилей, се отличава като вид знание от всички други човешки знания и мнения по това, че си е изградила и притежава НАУЧЕН МЕТОД за откриване и доказване на научните знания.
Истинността или неистинността на дадено човешко знание няма директно отношение към неговата научност или ненаучност. Истини се откриват и от житейския опит на хората, които може да са дори неграмотни. Неистини и заблуждения могат десетилетия или даже столетия да битуват вътре в собствената сфера на научното знание.
Моята научна биография започна с дисертация на тема „ИСТИНА и НАУЧНО ТВОРЧЕСТВО”, поради което съм изследвал стотици примери на научни открития преди всичко от гледна точка на конкретния начин, по който са били направени. И съм видял колко истини понякога се раждат в живота и колко заблуди дълго време са се радвали на престижа на научни положения и твърдения.
НАУЧНИЯТ МЕТОД е всъщност една логическа схема за обозначаване на ПЪТЯ на движение на познанието, което може да се определи като научно.
В ЛОГИЧЕСКОТО /повтарям - ЛОГИЧЕСКОТО!/ НАЧАЛО на този ПЪТ стои ХИПОТЕЗАТА, ИДЕЯТА, ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО, ДОПУСКАНЕТО, ХРУМВАНЕТО на учения. Една хипотеза може да бъде подробно изложена и развита с чисто теоретически съображения и аргументи, друга хипотеза може да се изрази само чрез една формула или уравнение, трета хипотеза може да бъде просто хрумване в едно изречение „АКО ... ТО...” и прочие.
В съвременната наука РЕЩАВАЩ е вторият елемент на НАУЧНИЯ МЕТОД - това е КОНСТРУИРАНЕТО и ПРОВЕЖДАНЕТО на ЕКСПЕРИМЕНТ, който да ДОКАЖЕ или ОПРОВЕРАЕ хипотезата, идеята, допускането...
ИДЕЯ може да хрумне всекиму в главата и начинът, по който се зараждат ИДЕИТЕ, много рядко е рационално изводим; общо взето зараждането на ИДЕЯТА е най-често ИНТУИТИВЕН ПРОЦЕС, обозначаван като момент на „инсайт”, „озарение”, което ще рече психически уникален, специфичен, неповторим момент.
В историята на науката е пълно със суперлюбопитни случки на мисловни хрумвания и зараждане на важни идеи, които потвърждават афористичното твърдение на Джон Бернал, че учените най-напред извършват дадено откритие, а после десетилетия наред се опитват да си обяснят и да разберат как са го направили.
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ е тази НАУЧНА ТЕОРЕТИКО-ПРАКТИЧЕСКА ПРОЦЕДУРА, която трябва да превърне даже най-случайно хрумналата някому ХИПОТЕЗА в НАУЧНО СЪЖДЕНИЕ, истинността или неистинността на което може да бъде проверена от всеки друг учен и на всяко друго място при спазване на същите условия.
/следва…/
06.07.2011 02:13
Следователно, нямаме нищо доказано! Науката се базира на вяра в постулатите. Както и религията, всъщност.
"Самоосъзваването" на науката е важно за разграничаване на научното от спекулативното, типична причина за което е политизирането на науката, най-пресния пример за което е марксизма-ленинизма с агресивната си претенция за "научна" теория за обществено и лично щастие. Постулатите на марксизма са превърнати във вяра и оправдание за незачитане на ред и закони, омразата, която марксизмът носи, служи за оправдаване на безскрупулни посегателства и измамническо отношение, свободно от задръжките на правила за чест и достойнство.
Тъжното е, че проблемите на комунистическото общество, в които вече всички сме се уверили - липсата на мотивация, злоупотребите с неограничената власт, деморализацията и прочие, за мнозина са били самоочевидни още по времето на Маркс. Достатъчно е да се прочете "Антидюринг" на самия Енгелс, за да ги видим в чист вид и грубиянския каруцарски тон, с който Енгелс навсякъде приписва невежество на професор Дюринг, същото днешно агресивно войнствено невежество, с което се отстоява анархията унас, явно удобна за мнозина. И се пита човек защо е бил изритан професор Дюринг от Берлинския университет, щом е бил толкова прав. Ми, защото хулителите му са вдигнали врява до небесата, че Дюринг е прът в колелото на историята (с това, че е казал истината), а реакциите на тълпата на призивите за "световна революция" на "научните" спекуланти не е била в защита на истината. Ето как науката се принизява от равнището на тълпата, чиито реакции на сладникави обещания се припознават като "научност". Същата непочтена спекулация се използва и днес, за да се превърне провокираната реакция на невежата или неподготвена тълпа, но този път в политика.
Поздравления!
Третирането на силата като причина за промяна движението на телата отговаря на този критерий за научност. Не е научно да се твърди, че като се премахне собствеността, хората ще станат щастливи, експериментът е направен и резултатите са налице. Съвсем в реда на нещата е, който изказва подобни твърдения, да дари собствеността си, за да покаже колко по-щастлив е без нея, вместо да подкокоросва лумпените да крадат и трепят, за да се сдобие той с ролята на шеф, който получава заплата за насъскването на едни срещу други.
Тази философия обаче остава едно голо празнодумство, редене на сложни и дебели фрази, във война с всичк иостанали форми на науката.
В тоя си вид философията не е наука, а даже е нещо вредно. Изобщо философията не бива да се дели от науката и човек, който отрича другите науки, а въздига философията, не става даже и за гръцки философ, а за тях мога да ти напиша отделна тема колко са философи и колко празнодумци :) Известно е от кого са крали.
Но даже и така погледнато, повечето от тях не са чисто голи лаладжии, а математици - Питагор, Талес; естественици - Аристотел, Платон, прависти, астрономи и прочие - да кажем Сократ, Цицерон и т.н.
Ти обаче видимо приветстваш ... сегрегацията на всички науки от "чистата философия", която по тоя начин се превръща в седянкаджийска "наука".
Аде, иаз съм философ.
Вземи и помисли върху следният казус.
Нямало маса, тяло, незнам какво.
Добре. А СЪЩЕСТВУВА ЛИ РЕАЛНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА НАУКИТЕ?
Има ли тяло , дето да се подчинява само на физичните закони и да игнорира химичните?
А има ли субстанция ,дето да е само в мисловния свят и само на него да се подчинява?
Даже твоята мисъл може ли изобщо да съществува БЕЗ АСОЦИАЦИИ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ?
Може ли?
Тогава зашо ги делиш и какво толкова полезно и различно ще даде философията САМА ПО СЕБЕ СИ?
Хубаво е да разбереш, че има един "Парадокс на фиолософа".
Никой не отрича философията като необходимост от разсъждение.
Отричат се РАМКИТЕ, В КОИТО СИ СЕ ВКАРАЛ И СЕ ОПИТВАШ ДА НИ ВКАРАШ.
Парадоксът е, че ги виждаш, но не не ги даваш, защото без тях ти изглежда, че сам ще си срутиш къщичката...
А не е така.
Въпроси в тая насока, нямащи общо с предния постинг:
1. А как обясняваш тогава произходът на езици един от друг? Това е очевиден факт. Защо обаче новият език не "рестартира", не създава нова култура и нови божества, а често интегрира културата от стария, най много сменяйки някое име или категория? Би следвало ако разглеждаме като паралел стартирането на "родовата памет" и идеята за бога да се получава нещо такова.
2. Отричаш маймуната, извънземното и бога.
А как обясняваш тогава произхода на човека? Вечносъществуващ? Самосъздал се?
На практика отричайки еволюцията, сътворението и панспермията ти не си оставяш много възможности за отговор на тоя съществен въпрос.
3. Концепцията ти за бога е истоически насилена в една насока(език) ,струва ми се.
Няпример за гърците е нееднократно писано от самите тях ,че те имали език и много късно приели разни чужди богове.
Концепцията при египтяните пък е още по интересна. Те са лудо духовна нация, богът и отвъдният живот са им половината смисъл на същшествуването, никой не е по - набожен от тях.
Пълният език и "азбуката им" обаче е достъпна само за тесен кръг посветени... Идеята е проста: да са обективни, да не опорочат изстината с многословие, излишни приказки или лъжи. Много хора могат да говорят, но цялата дълбочина на езика и писмеността я познават само малцина. Изобщо "мъдрец" и "малко приказки, много истини" са основополагащи свързани понятия в техният светоглед.
А езикът им има много ясна еволюция и промени, които са описани от поколения лингвисти. Т.е. при стабилно разбиране за бога и отвъдното езикът им постоянно се променя и то в съвсем логична насока.
Християнството(а и Мюсюлманството) е друг чудесен пример. Наложено много често със сила то подменя на много нации бога , без да сменя езика?
Интересно е също да ти спомена един случай. ТОй е митологичен действително, но пък като говорим за бог концепцията е интересна.
Шумерите вярват в едно висше същество. Енки.
Той им дал културата, житото, цивилизацията.
И .... РАЗДЕЛИЛ ЕЗИЦИТЕ!
Точно така, преди да дойде бога, всички хора говорели на един език... Кка си обясняваш тая... Силно противоречива концепция?
Не е и изолирана ,смело можем да допуснем че е унаследена в Стария Завет, мита за Вавилонската кула.
Как се вписва това в идеите ти за бог и език като едно
''еволюционно" цяло? Това е един доста... широк спектър изключения за да ги пренебрегнем просто ей така.