06.07.2011

             

        „ТЯЛО” и „СИЛА” са ЕМПИРИЧНИ ПОНЯТИЯ;

    „МАСА” и „ЕНЕРГИЯ” са  ТЕОРЕТИЧНИ ПОНЯТИЯ

                              ЩО  е   ЕНЕРГИЯ?

    Думите за „ТЯЛО”  и  „СИЛА” възникват  и  се   формират  в  процеса  на непосредствения жизнен  опит  на хората. Затова  те изразяват и обозначават понятия, които  в  теорията  на  познанието /гносеологията,  епистемологията/ се наричат ЕМПИРИЧНИ ПОНЯТИЯ.

    Съдържанието, значението на тези емпирични  понятия  е  такова, че  то, както писа  Хегел, може  да   бъде посочено  с  пръст  и да  се  каже – ТОВА е  ТЯЛО, ТОВА е ЧОВЕК, ТОВА е  СИЛА  и  т.н.

    От  съвсем  различен  вид  са думите,  които изразяват  и  обозначават съдържанието  на  понятията „МАСА”  и „ЕНЕРГИЯ”.  Те  са ТЕОРЕТИЧЕСКИ, СПЕЦИФИЧНО  НАУЧНИ, АБСТРАКТНИ  ПОНЯТИЯ.

     Как възникват,  как  се  образуват  и  какво  всъщност  изразяват  специфично  НАУЧНИТЕ, АБСТРАКТНО-ТЕОРЕТИЧЕСКИ  ПОНЯТИЯ?

     Съдържанието  на  тези  понятия  е МИСЛОВНО,  то  НЕ  може  да  се  посочи  с  пръст, не  може  да  се възприеме  по  сетивен  начин.

     Дефиницията  на  понятието „МАСА” е  известно  и безспорно – МАСАТА  е  понятие за  КОЛИЧЕСТВОТО на  ВЕЩЕСТВОТО,  което  се  съдържа в  което  и  да  било  тяло без  оглед  на КАЧЕСТВОТО на  това ВЕЩЕСТВО.

     Следователно, съдържанието на АБСТРАКТНО-ТЕОРЕТИЧЕСКОТО  понятие  „МАСА”  в  никакъв  случай  не  включва  и  не  се отнася  до  ТЯЛОТО в неговата  ЦЯЛОСТНОСТ,  т.е.  до  тялото  в  неговата  СЕТИВНО-ВЪЗПРИЕМАЕМА  КОНКРЕТНОСТ;  то  е  понятие  САМО  и  ЕДИНСТВЕНО  за  КОЛИЧЕСТВО на  ВЕЩЕСТВОТО в  ТЯЛОТО.

      Но  когато в  хода  на  познавателния  процес  КОЛИЧЕСТВЕНАТА  и  КАЧЕСТВЕНАТА  определеност на едно  тяло се  РАЗДЕЛЯТ  една  от  друга,  човекът  като  субект  на  познанието  ВЕЧЕ  НЯМА  РАБОТА с  ТЯЛОТО  ИМЕННО  като  ТЯЛО,  а  с  МИСЛОВНИ  АБСТРАКЦИИ,  зад  които  мисловни  абстракции вече  ИЗОБЩО  не  стои  ТЯЛОТО  като  ФИЗИЧЕСКА  РЕАЛНОСТ.

       Разбират  ли  обаче  хората  какво  са  направили,  когато в  своето познание  са  се  откъснали  от физическата  реалност и  боравят  с  думи,  зад  които  стои НЕ  физическа,   а  МИСЛОВНА  реалност?

       Като  професионален  изследовател-гносеолог  трябва  да  кажа, че  като  правило  хората  изобщо не  разбират  и  не  си  дават  сметка за  принципиалната  разлика  между  ЕМПИРИЧНИТЕ  и  АБСТРАКТНО-ТЕОРЕТИЧЕСКИТЕ  понятия.

      Вижте  само  какви  ожесточени  спорове са  се  водили  и продължават  да  се  водят относно  отговора  на  въпроса:

            „СЪЩЕСТВУВА  ли  БОГ?”

      Разбират ли  спорещите,  че  думата „БОГ”  по  никакъв  начин  не  изразява  и  не  обозначава  едно  ЕМПИРИЧНО  понятие?

       Да  се  пита  „СЪЩЕСТВУВА  ли  БОГ” за  един  философ-гносеолог  като мен  е  принципно  същото,  като  да  се  пита „СЪЩЕСТВУВА  ли МАСАТА на  ТЕЛАТА”?,  или  пък  „СЪЩЕСТВУВА  ли  ЕНЕРГИЯТА на  ТЕЛАТА?”

       Думите  „БОГ”,  „МАСА”, „ЕНЕРГИЯ”  не  изразяват  и  не  обозначават ЕМПИРИЧНИ  ПОНЯТИЯ, съдържанието  на  които  може да  се посочи  с  пръст  и  да  се  каже  на  питащия като  отговор  на неговия  въпрос  за  съществуването – „ТОВА  е  БОГ”,  „ТОВА е  МАСА”, „ТОВА  е  ЕНЕРГИЯ”.

       Аз  обаче  именно  ТУК  и  СЕГА  искам  да  съобщя,  както  се  изразяват  журналистите,  една  НОВИНА. Искам  да  кажа  КАКВА  е  МОЯТА  дефиниция на  АБСТРАКТНО-ТЕОРЕТИЧНОТО  понятие  „ЕНЕРГИЯ”.

       Тази  МОЯ  дефиниция  е  ПРОСТА,  РАЦИОНАЛНА,  ЕФЕКТИВНА;  тя  звучи  така, сякаш  всички  са  си  я  знаели досега  и  аз ги  подвеждам, като претендирам  за КАТЕГОРИЧНА  НАУЧНА  НОВОСТ с  много  сериозно  значение.

      Длъжен  съм  почтено и безпрекословно  да  заявя, че  в  продължение  на  8 /осем/  години вече  следя дори  не  всяко  изречение и  не  всяка  дума,  а  всяка  буква,  когато  изследвах  ВСИЧКИ  ИЗВЕСТНИ в  СВЕТОВНАТА  НАУКА начини  за  ДЕФИНИРАНЕ  на  понятието „ЕНЕРГИЯ”.

     Много,  много  пъти  съм  се  удивлявал ЗАЩО НИКОЙ ДОСЕГА  не  е  забелязал и  не  е  обърнал  подобаващо  внимание  на ЕДНА АНАЛОГИЯ,  която  според  мен  отдавна  би  трябвало  да  подтикне  големите  учени към  това  дефиниране  на  понятието „ЕНЕРГИЯ”, до  което  стигнах  аз  самият.

       Става  дума  за  аналогията  между  съдържанието  на  понятията „МАСА”  и  „ЕНЕРГИЯ”,  които  неизменно  присъствуват  заедно в  почти  всички  най-важни  уравнения  и  формули.

         Думата   „ЕНЕРГИЯ” -  твърдя  аз  -,  ИЗРАЗЯВА  И  ОБОЗНАЧАВА  абстрактно-теоретическото ПОНЯТИЕ за  КОЛИЧЕСТВОТО на  СИЛАТА,  КОЯТО се  СЪДЪРЖА като ВЪТРЕШНО  ПРИСЪЩА  на  ВСЯКО  ТЯЛО,  на  ВСЯКА  МАТЕРИАЛНА  СИСТЕМА   без  оглед  НА  КАЧЕСТВОТО /ВИДА/  на  СИЛАТА.

        Принципно  по  същия  начин,  по който  МАСАТА е  понятие за  КОЛИЧЕСТВОТО  на  ВЕЩЕСТВОТО,  което  се  съдържа  в  ТЯЛОТО,  ЕНЕРГИЯТА  е  понятие  за  КОЛИЧЕСТВОТО на  СИЛАТА,  която  се  съдържа  в  същото  това  ТЯЛО.

         И  това  е  ВСИЧКО? -  ще ми  каже  някой...

         ДА,  и  това  „ВСИЧКО” е  точно  толкова  много  и  толкова  ВАЖНО,  колкото  е  много  и  важно дефинирането  на  МАСАТА  като  количество  на  веществото...           /следва.../

Ще трябва доста на помисля върху новата дефиниция. Изглежда ми като проблем само конвенционарния смисъл на понятието "сила". Огромната част от хората бъркат масата със силата (на тежестта). Немалко учени не съумават да направят разграничението между двете.

Поздравления за опита!

Енергията е разредена материя, а материята е сгъстена енергия. Изразява се със закона E=mc2.
А какео е материя?
Материята е сгъстен етер, който се характеризира с ограничена степен на свобода на движение.
Нищо ново под Слънцето.

Съществува принципна грешка в твърдението че масата не е емпирично понятие, напротив, то е едно от малкото такива за телата.
Изобщо, работата е на ниво разсъждения, но със слабо познание върху материята.

Например това твърдение:
"МАСАТА е понятие за КОЛИЧЕСТВОТО на ВЕЩЕСТВОТО, което се съдържа в което и да било тяло без оглед на КАЧЕСТВОТО на това ВЕЩЕСТВО."

Тотално прескача утвърденото понятие МОЛАРНА МАСА. Моларната маса на всеки елемент е определена дори в таблицата на Менделеев, казано с други думи на тяло с ясен химичен състав можеш да му изчислиш масата дори ПОЕЛЕМЕНТНО.

Я понятието "изчислиш" е тъждествено с качеството емпирично, просто субектът е различен.
Така че да твърдим, че масата не е емпирична...

Има едно единствено слабо място на понятието маса.
И то е нейната неуниверсалност, понятието Маса е измерено и сметнато в земни условия.

Но това не значи че е неизчислимо за слънцето или за Луната примерно. Изчислимо е за всяко тяло във всяка точка, стига да имаме параметрите за изчисление.

Колкото понятието енергия е теоретично понятие, толкова е теоретично и понятието сила. Господин професоре, нарисувайте, ако можете понятието сила!



Понятието маса е малко относително понятие. Учителят Петър Дънов казва, че твърдата част от нашата Земя може да се побере в едно пшеничено зърно. Тоест всичко останало е празно пространство. Това количество е твърде близо до радиуса на Шварцшилд, мисля че беше 9 мм за Земята. Следователно масата е някаква форма със структура, подобна на паяжина, която задържа и ограничава сгъстен етер. Количеството на затворен етер не е постоянно, то се променя с времето, защото не съществуват затворени системи. От тук масата е приблизително постоянна величина.
Затова при летящите чинии, когато се елиминира теглото на телата, изчезва и тяхната инертност. При скорости от няколко километра в секунда се извършват движения на 90 градуса без никакво ускорение. Законите на Нютон престават да действуват.

Поздрави!

На първо място, следва да се отбележи, че абстрактно – теоретичната величина “маса” вече не се дефинира чрез количеството вещество. Понастоящем с масата се изразяват едновременно две различни свойства на телата - инертност и тегло. Проблемът, че тези различни свойства не се поддават на научна интерпретация, е бил известен още на Галилей и Нютон. Нютон е провел огромен брой разнообразни експерименти за разграничаване на двете свойства, но едва Айнщайн успява да разплете еквивалентността на инерционната и гравитационната маси, и от различията и еквивалентността между тях да изгради своята Обща Теория на Относителността и с нея да предскаже огъването на светлината от гравитацията, превърнато в триумф на теоретичната физика чрез експерименталното му потвърждаване години по-късно. Фантасмагориите на двамата всезнайковци по-горе нямат на практика нищо общо с проблема. Съмнявам се дали могат да дадат каквото и да било обяснение на понятието “маса” и подозирам, че ако не като шведска маса, може би си я представят повече или по-малко като нещо подобно.

Не съществува инертна и тегловна маса. Има само един вид маса. Така, че принципът за еквивалентност на инертна и тегловна маса, приет в ОТО, се дължи на невежеството на Айнщайн и на редица други физици.
Колкото до "огъване" на светлината, този факт може да се дължи на обикновено пречупване на светлината, но ако има действително огъване, значи скоростта на светлината не е постоянна, а се влияе от телата, покрай кото минава. Този факт не потвърждава ОТО, а по-скоро е в противоречие с Теорията на относителността, защото оборва един от двата постулата.

То и баба може да каже, че Айнщайн не разбира физика колкото нея. А ти кое ще изхвърлиш от физиката - гравитационната или инерционната сила? Я ни светни да знаем коя е излишната? Само имай предвид, че двете се приемат за еквивалентни в класическата механика, а не в ОТО. Освен това, двете се приемат за еквивалентни само за удобство, а проблемът с тях е признат и просто отложен.

Материята взаимодействува с налягане на етера. Когато приемем масата за неподвижна, например едно желязно кълбо пада към неподвижна земна повърхност, етерния поток идва отгоре, част от него се отразява от кълбото, като му създава тегло. Наричаме това взаимодействие гравитационно. Когато изстреляме кълбото с едно оръдие, наричаме масата му инерционна. Ако изстрелването стане с електромагнитно поле, а не с взрив, ще има същото по вид взаимодействие и няма да има разлика между два вида маси.
Така в един бързо падащ асансьор хората са в безтегловност. За наблюдател отвътре тяхната маса е инерционна. За наблюдател отвън, масата им заедно с асансьора е гравитационна.
Не може да се говори за еквивалентност при две еднакви явления или ако говорим, то е само защото някои хора не разбират процеса на гравитация!

Как е възможно да са еднакви явленията и да не са еквивалентни? Шегуваш се, нали?

Явно не разбираш или се правиш на такъв. ГРАВИТАЦИОННАТА И ИНЕРТНА МАСА СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО! Взимодействието на маса и енергия е едно и също в двата случая. Физиците първо правят предположение, че не са еднакъв тип взаимодействие, с разни измислени гравитони, после се намира един умник, който издига Принцип за еквивалентност. И според клакьорите в науката, това се представя за научно постижение!
Това е все едно да вземеш от един извор вода два пъти, да я изледваш по химичен начин и да докажеш, че е една и съща. И да проглушиш света, че си направил научно откритие!

Да ти обясня, щом си толкова любознателен:

Принципа на еквивалентността не означава, че гравитационната и инерционната сили (респективно маси) са приети за една и съща а, че резултатите от тях са еднакви, т.е., еквивалентни. От което Айнщайн прави абсолютно същия като твоя извод - че няма две едновременно различни и еднакви сили, както следва от формулите на класическата механика (които ти също цитира в коментарите си към предишните постинги), а само една ЕДИНСТВЕНА причина за двете различни (според класическата механика) свойства. И защо ти е при това положение да опровергаваш Айнщайн, след като твърдиш същото, каквото и той???

В действителност гравитационна и инерционна маса е едно и също нещо. Айнщайн не твърди това, а приема че това са две различни видове маси, които са равни по стойност. Има разлика. Затова принципът на еквивалентност го наричам "Принцип на невежество". Но не е само това.
1/ В закона на Айнщайн присъствува т.н. гравитационна константа на Нютон. Такава константа не съществува
2/ Айнщайн приема скоростта на гравитацията за светлинна, което е само един частен случай. Има много различни скорости на гравитация
3/ При наличие на голям брой сателити гравитацията е многокомпонентна - осъществява се от два, три или повече вида частици, движещи се с различна скорост
Всичко това прави формулата на Айнщайн в ОТО грешна и неприложима.
Да бе говорим за купищата грешки в СТО.

Защо не попрочетеш малко по-търпеливо? Може ли да стигнем донякъде, след като всичко ти е каша? Ако ти сам не четеш внимателно и търпеливо, каквото и да ти кажа, ще продължиш да ми отговаряш с неверни, абсурдни или взаимоотричащи се твърдения.