07.07.2011 г.

      

                        ЗИГМУНД   ФРОЙД

    „ВЪВЕДЕНИЕ  в   ПСИХОАНАЛИЗАТА”

     Моят  изследователски  интерес  към  учението  на  Зигмунд  Фройд  не  беше  продиктуван  от  намерението  да ставам психоаналитик.

     Още  при работата  си  по първата  ми  докторска  дисертация на  тема  „ИСТИНА и  НАУЧНО  ТВОРЧЕСТВО” аз  се изправих  пред  въпросите  за  същността,  значението  и  ролята  на  ИНТУИЦИЯТА и НЕСЪЗНАВАНОТО в творческия  процес  изобщо  и  в  научното  творчество  по-специално.

    Години  по-късно изследвах  и  написах  книга  за  АНТРОПОГЕНЕЗАТА,   в  процеса  на  работата  върху  която  ми  стана  съвършено  ясно, че  както  в  своя  индивидуален,  така  и  в  своя  социален  живот  хората далеч далеч  не  мислят,  не  действуват  и  не  сътворяват  своите  културно-цивилизационни  ценности  и  норми само  и  дори  главно  по  един  целенасочен,  съзнателен  начин.

    Нито  традициите,  нито  моралните  норми,  нито езикът  се  създават  от  хората с една  предварително  промислена  и  осъзната  цел. Напротив – СПОНТАННОСТТА в  човешкия  личностен  и  социален  живот често  играе  определяща  по  значението  си  роля.

    Ами  ВЯРАТА?

       Ще  печатам  отвреме  навреме оригинални  текстове от  лекциите  на  Зигмунд  Фройд по „ВЪВЕДЕНИЕ  в  ПСИХОАНАЛИЗАТА”,  а  така  също  и  мои собствени разсъждения  и  коментари.

                                               +

 

 

                  ЗИГМУНД   ФРОЙД

          „С  две  от  своите  твърдения  психоанализата  оскърбява целия  свят  и  си  навлича  неговата  неприязън:  първото  от  тях  влиза в  разрез  с  един  интелектуален  предразсъдък,  второто  -  с  морално-естетичен.

           Не  бива  да  подценяваме  тези  предразсъдъци,  те  са  нещо  могъщо,  останало  от полезни,  дори  необходими  етапи  на  човешкото  развитие.  Поддържат  се  от  силите  на  чувствата  и борбата  срещу  тях е  тежка.

           ПЪРВОТО  от  тези  неприятни  твърдения  на психоанализата  гласи,  че  душевните  процеси  по  същество  са  НЕСЪЗНАВАНИ;  съзнават  се  само  отделни  елементи  и  актове от  цялостния  душевен  живот.

           Спомнете  си,  че  противно  на  това  ние  сме  свикнали да  отъждествяваме  психичното  със  съзнаваното.  Дори  смятаме съзнанието  за  определящо  естеството  на  психичното,  а  пихологията  дефинираме  като  наука  за съдържанието  на  съзнанието. И  това отъждествяване  е  за  нас  така  самопонятно,  че  всяко  възражение  срещу  него  ни  изглежда очевидна  безсмислица.

         И  все  пак  психоанализата не  може  да  не  възрази,  не  може  да  се  съгласи  с идентичността  на  съзнавано  и  душевно.  Нейната  дефиниция  на  душевното  гласи, че  то  е  съставено  от   емоционални,  мисловни  и волеви  процеси,  и  тя  застъпва  тезата, че  има  НЕСЪЗНАВАНО  МИСЛЕНЕ  и  НЕСЪЗНАВАНА  ВОЛЯ.

          Ала  още  с  това си  твърдение психоанализата  се  лишава  от  симпатиите на  всички  привърженици  на  трезвата  научност  и  създава  около  себе  си  подозрението,  че  е  някакво  фантастично  тайнствено  учение,  което  работи  на  тъмно  и  иска  да   лови  риба  в  мътна  вода...

          ВТОРИЯТ  ПОСТУЛАТ,  който  психоанализата обявява  за  едно  от  своите  открития,  твърди,  че  за  възникването  на  нервните и  душевните  заболявания  огромна, неоценена  досега  роля  играят  НАГОНИ,  които  могат  да  се  определят  САМО  като  СЕКСУАЛНИ както  в  тесния,  така   и  в  по-широк  смисъл.

          Нещо  повече – че  СЪЩИТЕ  СЕКСУАЛНИ  НАГОНИ  имат  немалък  дял  за  създаването  на  най-висшите  културни,  художествени  и  социални  творения на  човешкия  дух.

         Според  нас  ОТВРАЩЕНИЕТО  от  този  резултат  на  психоаналитичните  проучвания е  главният  източник  на  съпротивата, с  която  се  сблъска  психоанализата.

         ИСКАТЕ  ЛИ  ДА  ЗНАЕТЕ  КАК  СИ  ОБЯСНЯВАМЕ  ТОВА?

        Ние  смятаме,  че  цивилизацията  се  е  създала под  натиска  на  жизнената  необходимост  ЗА  СМЕТКА  на  удовлетворяването на  нагоните  и  че  тя  до  голяма  степен се  създава  отново  и  отново,  тъй  като ВСЕКИ  НОВ  ИНДИВИД, който  влиза  в  човешкото  общество,  ПОВТАРЯ  ТАЗИ  ЖЕРТВА – лишава  се  от  нагонното  удовлетворяване  заради  благото  на  общността...

        ОБЩЕСТВОТО  НЕ  ПОЗНАВА  ПО-ГОЛЯМА  ЗАПЛАХА ЗА  СВОЯТА  КУЛТУРА  от  тази,  която  би  се  породила  при  освобождаването  на  сексуалните  нагони и  тяхното  насочване  към  първоначалните  им  цели.

        Ето  защо  обществото  не  понася  споменатото  откритие  на  психоанализата и  се  мъчи  да  го  заклейми  като  естетически  отблъскващо,  морално  осъдително  и  опасно. Но  подобни  възражения  са  безсилни пред  обективния  резултат  на  научната  работа.

       За  жалост  на  човешката  природа  е присъщо ДА  СМЯТА  ЗА  НЕВЯРНО  ОНОВА,  КОЕТО  И  Е  НЕПРИЯТНО...  Тъй  че  обществото  превръща  неприятното  в  погрешно, оспорва  истината  на  психоанализата с  логични и  обективни  аргументи,  които  обаче  произлизат  от  емоционални  източници...”

                   

                                 МОЙ  КОМЕНТАР

                  Проблемът за конфликтния  характер на връзката „ИНДИВИД -  ОБЩЕСТВО”, поне  що  се  отнася  до  европейската  цивилизация, е  изначален -  поражда   се  още в  антична  Гърция и  по  него  се  води  полемиката  на  Аристотел  с Платон  /Скъп  ми  е  Платон,  но  истината  ми  е  по-скъпа/.

                 Като автор  на  първата  световно  значима  теория  за идеалната  държава,   Платон отдава  приоритет на  общото,  на  социума,  на  държавата, докато  Аристотел смята  индивида,  единичното за по-важни от държавата  и  общото.

                 Следователно, Зигмунд  Фройд започва  и  тръгва  от  един  класически философски  проблем,  но  го  превръща  в  център  на психоаналитичното  учение и му  придава  фундаментална значимост  и  важност за формирането  на индивидуалната  човешка  психика

                Само  че...

                Само  че  ако  Зигмунд  Фройд  се  окаже  прав,  когато  твърди,  че ОБЩЕСТВОТО  НЕ  ПОЗНАВА  ПО-ГОЛЯМА  ОПАСНОСТ  ЗА  СВОЯТА  КУЛТУРА  от  опасността,  която  би  се  породила  от  освобождаването   на  сексуалните  нагони  от  репресията  на  обществените  норми,  то  май  днешният  човек  яко  е  нагазил  в  зоната  на  тази  най-голяма  опасност.

                 Какво  заключение  и  каква  психоаналитична  диагноза  би дал  Зигмунд Фройд  на днешното порнографско  глобално интернет-общество?  Може  би  деградацията на  културата   е  необратима?  Може  би  социално репресираният  сексуален  нагон окончателно  е  взривил така  трудно  изгражданата  човешка  нравственост?

Ше са въздържа от коментари по Зигфрид.... Но някога казах нещо за уклона на твойта философия....
Във всеки случай извращението не винаги е всеобща философия, а определен кръг философи винаги са клоняли към философия на извращенията, като загфрид и последователите му... от т.нар. "психология на тълпата".
Не е толкова лесно, слава Богу!

не исках да продължа да чета след Фройд , не знам какво му се възхищават на тоя извратеняк някой вие кво си мислите че не е е.....л лудите и после им правят анализи аре бе , глемее умник .

Изводите му са верни , но за един по-тесен роднински кръг .

но това не пречи същия познавателен цикъл да се повтори между същите начални и крайни оценки, но с включване на натрупания междувременно опит. Повтарянето на този цикъл не е безсмислено, защото доброволното му търпеливо извървяване дава възможност да се направят необходимите връзки между различни проблемни области извън конкретните проблематики и така да се стигне до съществени или принципни положения. Огромния брой от хората обаче спират още след началния познавателен цикъл, защото преминаването през следващите изисква време и усилия, които те не желаят да посветят на познанието, защото мислят, че са се добрали до крайното знание или до метод, който им дава възможност да разбират всичко, дори и области, за които случайно са чули от съмнителни източници. Това са всезнайковците. Вероятно всеки човек рано или късно става всезнайко, защото да си всезнайко значи да се откажеш да вървиш по пътя на познавателното осмисляне на материята, а вместо тава да се изпъчиш гордо, например така: “Кой, Айнщайн ли? Нищо не разбира от физика!”, “Фройд ли – извратеняк”, и т.н., защото някога си чел нещо, което ти е заприличало на основателно критика. И много правилно отбелязвате, че за истина се приема приятното, а Фройд вярно го обяснява със сексуалността, достатъчно е само да си продставим коя жена ще търпи възлюбеният й само да учи, без да я успокоява поне отвреме навреме, че е гениален, а хитреците с глупава жена направо улучват бингото, като играят не всезнайковци, без хал – хабер да си имат от онова, което твърдят. Ето как с малко наблюдателност може да се подразбере акъла не само на “хитреца”, но и на половинката му, без дори да си я виждал.
Поздравления! :)

Той е толкова елементарен да свежда всичко до секса, че е просто един второстепенен учен.

Как Фройд е открил едиповия комплекс?

Едно германско тигърче видяло, че малкия Зигмунд имал нова топка и му я взел насила. Зиги изплакал "Ти ме мразиш, защото съм еврейче". Тигърчето го погледнало в недоумение и казало: "А бе ходи си еби майката, бе Зиги".

Когато пораснал Зигмунд получил писмо от баща си, че го лишава от наследство и не можал да спи добре цяла нощ. На сутринта успял да се унесе за минута и сънувал епизода от детството си, когато тигърчето му казало да си ебе майката. Събудил се потънал в пот и си казал "Ахаааа!". В същият момент усетил миризмата на прясно сготвени палачинки носеща се от от кухнята и изревал : "Мутееер!"

Сега, надявам се, всички виждат, че съм прав.

Всяка крайност в мисловния процес не допринася за познаване на истина - практиката го доказва...Еднакво тъпо е възвеличаването на З.Фройд до гений или пък охарактеризирането му като "извратеняк" :)

Фройд е най-големият шарлатанин на 20-ти век. Просто е чудно, че има все още хора, които му се връзват. Ама нали пада пара покрай него още има такива "специалисти".

Това, което малцина знаят е че самият Фройд не се е натискал да става популярен и да спасява света с ученията си. Неговият племеник в Америка Едуард Бърнейс (Edward Bernays) го прави известен, защото използва теориите му за поставяне на началото на рекламата и връзки с обществеността или с други думи масова манипулация. Фройд е бил много закъсал за пари и е бил гонен като евреин и племеникът му предлага да му помогне финансово като в замяна да има право върху публикуването и издаването на терориите му.

Без Едуард Бърнейс сега нямаше и да сте чували за Фройд.

п.п в предишния постинг забравих да кажа, че малкият Зиги се е събудил е ерекция и оплескани гащички.

Нито традициите, нито моралните норми, нито езикът се създават от хората с една предварително промислена и осъзната цел. Напротив – СПОНТАННОСТТА в човешкия личностен и социален живот често играе определяща по значението си роля.

За жалост на човешката природа е присъщо ДА СМЯТА ЗА НЕВЯРНО ОНОВА, КОЕТО И Е НЕПРИЯТНО... Тъй че обществото превръща неприятното в погрешно, оспорва истината на психоанализата с логични и обективни аргументи, които обаче произлизат от емоционални източници...”