ЗИГМУНД   ФРОЙД

    „ВЪВЕДЕНИЕ  в   ПСИХОАНАЛИЗАТА” – 2.

      Как  Зигмунд  Фройд  създава психоанализата?

      Фройд,  неговото теоретическо  учение и  неговата психоаналитична  практика са обект  на  коренно  противоположна  интерпретация  и отношение.

      Едни  го възвеличават до  небесата  и  се  прекланят  пред  него, други го наричат  вулгарен  спекулант  и  шарлатанин;  едни  го  смятат  за  гениален  учен и гениален лекар,  други  го изхвърлят  от  науката и  не  признават лечебните  успехи  на  психоанализата...

      Каквото и  да  се  пише  и  говори за  Фройд  обаче,  всеки,  който  е  чел  неговите книги  и  статии в  оригинал,  е видял  и  разбрал нещо  съвършено  безспорно – Зигмунд  Фройд притежава колосална  ерудиция и брилянтен собствен  стил  на  мислене,  писане  и  говорене в  лекциите.

      Как  Зигмунд  Фройд  създава своето психоаналитично  учение?

      В  първата публикация  вече цитирах двата  основни  според  него  постулата на  това  учение.

      Тук  ще  започна  с  първия  постулат, според  който   „психоанализата не  може  да  не  възрази,  не  може  да  се  съгласи  с идентичността  на  съзнавано  и  душевно.  Нейната  дефиниция  на  душевното  гласи, че  то  е  съставено  от   емоционални,  мисловни  и волеви  процеси,  и  тя  застъпва  тезата, че  има  НЕСЪЗНАВАНО  МИСЛЕНЕ  и  НЕСЪЗНАВАНА  ВОЛЯ”.

      Какво  означава този  постулат?

     Той  означава, че психиката  на  всеки  човек се  състои  от  два компанента – СЪЗНАВАН и НЕСЪЗНАВАН.

     Какво  означава в  нашата  психика да  има  НЕСЪЗНАВАН  компонент,  НЕСЪЗНАВАНО съдържание?

    Това  според  Зигмунд  Фройд  означава, че ние като отделни  индивиди ИСКАМЕ  ВОЛЕВО и ЗНАЕМ  ПОВЕЧЕ  от  ТОВА,  ЗА  КОЕТО  ЗНАЕМ, ЧЕ  ГО  ИСКАМЕ  И  ЗНАЕМ,  ЧЕ  ГО  ЗНАЕМ.

    Казано  по  друг  начин -  аз,  примерно,  искам  да  направя  нещо,  но НЕ  ЗНАМ,  че  го  искам; ЗНАМ  НЕЩО, но  НЕ  ЗНАМ,  че  го  ЗНАМ.

   Трябва  съвсем  категорично  да  кажа, че този  постулат  на  Зигмунд  Фройд е  изцяло  в  талвега  на мисленето  на редица  други  велики философи  и  учени. Нов  е  не  фундаментът на постулата,  нова и  оригинална  е  аргументацията на  Фройд.  Защото  именно  той се  досеща по  какъв  емпиричен  начин  може да се  проявява и съответно  да  се  изследва НЕСЪЗНАВАНОТО в  човешката  психика.

      Зигмунд  Фройд  започва  своето  психоаналитично  учение от  анализа  на ... ГРЕШКИТЕ,  които  хората  допускат в  своето  устно  и  писмено слово. И  показва,  а  според  него  и  доказва,  освен  че  показва,  как между СЪЗНАВАНИТЕ  и  НЕСЪЗНАВАНИТЕ ЦЕЛИ на езиковото  изразяване понякога  настъпва  конфликт,  който води  до  грешки  в  езиковото  изразяване.

     „ПОТИСКАНЕТО НА  ЖЕЛАНИЕТО  ДА  СЕ  КАЖЕ  НЕЩО -  пише  Фройд – Е  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  УСЛОВИЕ  ЗА ПОЯВАТА  НА  ГОВОРНА  ГРЕШКА.”

      В  своите  лекции  Фройд  привежда  много  примери, но за  да  си  спестя  време  и  място – понеже ползувам  оригинален книжен  текст и трябва  да  преписвам цитатите – аз  ще  се  огранича с малко  от  тези  негови  примери.

     Цитат с  пример:

       „Един  от  председателите  на  нашия  парламент – документира  Фройд – веднъж  открил  заседанието с  думите:

        „Господа,  констатирам  присъствието  на необходимия  брой  депутати в  залата и  затова  обявявам  заседанието  за  ЗАКРИТО.”

       Когато Фройд  се  запознал  подробно  с протокола  от  това ЗАКРИТО при ОТКРИВАНЕТО му парламентарно  заседание,  той  констатирал,  че на  тогавашния  парламентарен председател  му  предстояло ужасно  неприятно  и тежко  за  провеждане  и  ръководене  заседание, че  този  председател  всъщност  действително  ИСКАЛ да  ЗАКРИЕ това  заседание, ИСКАЛ  то  да  Е  СВЪРШИЛО  ВЕЧЕ, затова  и неговото НЕСЪЗНАВАНО  ИСКАНЕ надвило СЪЗНАВАНИЯ  КОНТРОЛ върху  думите  му и го накарало да  произнесе  думи,  които СЪЗНАТЕЛНО по  никакъв  начин  НЕ  ИСКАЛ  и НЕ  ТРЯБВАЛО да  произнесе.

        Цитат  с  втори  пример:

     „Веднъж  срещам  в  красивите  наши Доломити две  познати  дами  от  Виена,  пременени  като  туристки. Придружавам  ги  донякъде,  като  по  пътя  говорим за  удоволствията,  но  и  за  трудностите на  туризма. Едната  от дамите  признава, че  развлечението  си  има  някои  неудобства, като  ми  каза:

       „Вярно,  никак  не  е  приятно цял  ден  да  маршируваш  така  под  слънцето,  а  блузата  и  ризата  ти  да  са  просмукани  от  пот.  Но  после,  като  си  отидеш  ВГАЩИ и  се  преоблечеш...”

        Очевидно  като  говореше за  просмукването от  пот  дамата  е  имала  намерение  да  бъде  по-подробна,  като спомене   и  гащите  си  освен блузата  и  ризата,  но  заради  благоприличието  гащите  бяха  спестени.  Но  пък избиха  и се  проявиха в  думата ВГАЩИ,  вместо  ВКЪЩИ...”

       Пример трети от ... книгата  на Симеон  Радев.

     Изкушавам  се  да  приведа и  един  неизвестен  на Зигмунд  Фройд  пример,  който  си  е  жива  класика  за  илюстрация  на Фройдовете говорни грешки. 

      Когато детронираният  княз  Александър  Батенберг бил  върнат в  Княжество  България от  Стефан  Стамболов,  посрещнали  го  в  Русчук.  Вечерта  кметът Винаров  дал  банкет и му  дръпнал  следния  тост:

    „ВИЙ,  г-н  Стамболов,  върнахте  ПОЗОРА на  България!”

                                  /следва.../